РЕШЕНИЕ
№ 179
гр. Бургас, 19.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Събина Н. Христова Диамандиева
Веселка Г. Узунова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно
гражданско дело № 20242000500255 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Л. А. П., род. на *. и Н. В. П., род.
на *., като малолетни действащи чрез своята майка и законна представителка
И. С. А., всички от гр.Варна, представлявани от пълномощници адв.Н. Д. и
адв.Г. Р., против решение № 249 от 08.03.2024г. по гр. д. № 794/2023г. на
Бургаския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът им против „ДЗИ –
Общо застраховане“, гр.София за сумите над присъдените 25000 лв. до
предявените 60000 лв. за Л. и над присъдените 15000 лв. до предявените
40000 лв. за Н., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане в резултат на пътно транспортно произшествие на
16.08.2022г., при което са им причинена телесни повреди.
В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно,
поради необоснованост и незаконосъобразност, несъобразено със съдебната
практика. Изложени са съображения за търпените болки и страдания от вида
на травмите: при Л. – фрактура на десен долен крайник, последвала операция
с поставени два пирона за фиксация, а при Н. – фрактура на ляво бедро,
извършена закрита репозиция без вътрешна фиксация, гипсова имоболизация
за около 2 седмици. Определеният занижен размер на обезщетението, при
признати по-големи суми от застрахователя, се сочи като явно нарушение на
1
материалния закон, при несъобразяване с принципа за справедливост по чл.52
ЗЗД. Според въззивниците, липсва обосновка на присъдените занижени
обезщетение, които са в отклонение от съдебната практика по аналогични
случаи. Разгледани са пространно критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД,
които решаващият съд не е анализирал и отчел при определяне на паричния
еквивалент за обезвреда в процесния случай. Не е съобразил и
икономическата конюнктура в страната и нивата на застрахователно покритие,
при нарастваща инфлация. Изтъкнато е, че обезщетенията следва да бъдат
определени към датата на приключване на устните състезания. Посочено е, че
пострадалите все още не са се възстановили, а прогнозата за здравословното и
психологичното им състояние не е благоприятна. Налице са загрозяващи
белези и дефицит в движенията. Претендира се отмяна на решението в
обжалваната част.
В срока по чл. 263 ГПК е подаден отговор от „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, с който въззивната жалба се оспорва. Твърденията там се
определят като голословни, бланкетни и неоснователни. Решението в
отхвърлителната му част се сочи за надлежно мотивирано, постановено при
обстоен анализ на всички доказателства. Според застрахователя,
обезщетенията са правилно определени в съответствие с принципа за
справедливост по чл.52 ЗЗД, с оглед доказаните действително претърпените от
ищците болки и страдания. Съобразена е икономическата обстановка в
страната към момента на деликта, както и практиката на съдилищата. Като
неверни се сочат твърденията, че пострадалите още не са се възстановили и
прогнозата за състоянието им е неблагоприятна. Цитирано е становището на
вещото лице по СМЕ. Изтъкнато е обстоятелството, че дружеството до
момента е в невъзможност да изплати присъдените обезщетения на ищците,
поради липса на представени банкови сметки, на които те са титуляри,
предвид практиката на ВКС, СК и чл.17 от Наредба №49 от 16.10.2014г.,
издадена на основание чл.504 КЗ.
Подадена е и частна жалба от адв.Н. Д. против определение № 1205 от
09.05.2024г., постановено на основание чл.248 ГПК, с което е оставена без
уважение молбата му за изменение на решението по спора в частта за
присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 4620 лв. с ДДС,
претендирано в размер на 5280 лв. с ДДС. Наведени са доводи за неправилно
присъден адвокатски хонорар по чл.38, ал.2 ЗАдв. под предвидения в
съответната наредба минимум.
В отговор, ответното дружество е оспорило частната жалба като
неоснователна и претендира оставянето и без уважение.
Въззивната жалба и частната жалба са подадени в срок от надлежни
страни срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са
допустими.
2
По съществото на спора, след преценка на възраженията и доводите
на страните, събраните по делото доказателства и с оглед предвиденото в
закона, съдът намира следното:
Исковете са предявени за сумите от 60000 лв. за Л. и 40000 лв. за Н., в
едно със законната лихва.
Застрахователят е оспорил претенциите само досежно размера, като е
направил признание на предявените искове до 36000 лв. за Л. и 28000 лв. за
Н., които суми са посочени като определени от нарочна комисия на
застрахователя в изпратено до адв.Н. Д. писмо от 06.01.2023г. преди
предявяване на разглеждания съдебен спор. Така определените обезщетения
не са били платени на пострадалите, тъй като пълномощниците им са
уведомили застрахователното дружество, че майката и законен представител
на малолетните деца би се съгласила на предложения размер, но не е съгласна
на споразумение, след като сумите се изисква да бъдат преведени по банкови
сметки на името на децата, а не на нейно име.
Обжалваното решение, преценено служебно съобразно изискванията
на чл.269 ГПК, настоящата инстанция намира за валидно и допустимо, като
постановено от законен състав на компетентния съд, при изискуемите от
закона форма и съдържание и при редовно развило се исково производство по
допустими за разглеждане искови претенции.
По правилността на атакувания съдебен акт:
Искът е за застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от непозволено увреждане вследствие на пътно-
транспортно произшествие, предявен против застрахователя по
задължителната застраховка „гражданска отговорност”, сключена за
участвалия в процесното ПТП автомобил и има правното си основание в
чл.432, ал.1 КЗ, вр чл.45 и чл.52 ЗЗД.
По делото не се спори, досежно доказаността на иска по основание.
Безспорно е от фактическа страна, че на 16.08.2022г., на републикански път II-
73, при 76-ти километър, в посока на движение гр.Шумен – гр.Карнобат, е
настъпило ПТП, причинено по вина на С. А., водач на лек автомобил „Тойота
РАВ-4“, рег. № *, който при десен завой с несъобразена скорост е загубил
контрол над автомобила и се е блъснал в крайпътно съоръжение – водоскок, в
резултат на което са пострадали малолетните ищци Л. П. на 12 години и Н. П.
на 9 месеца, получили фрактури на десен, съответно на ляв крайник.
При описания по-горе деликт и безспорната застраховка „Гражданска
отговорност“ при „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД по застрахователна полица
№BG/06/122001999716, действаща към момента на произшествието,
отговорността на застрахователя по прекия иск по чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45
ЗЗД се явява доказана по основание.
Въззивниците ищци оспорват размера на присъденото обезщетение
3
като занижен. За изясняване на спора в тази насока, следва да се съобрази
разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съгласно която обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Дължимата обезвреда трябва да е
адекватна на тежестта на претърпените от увреденото лице болки и страдания.
В тази насока пред първоинстанционния съд е изслушана съдебно-
медицинска експертиза, съгласно която, в резултат на процесното ПТП Л. П. е
получил фрактура в областта на дясна бедрена кост, а Н. П. - счупване в
областта на лява бедрена кост. Характерът на увредите и при двамата
съответства на високоенергийна травма.
Л. е опериран в УМБАЛ – Бургас на 16.08.2022г., като са поставени
два еластични пирона. Наложило се е да щади крака и да се придвижва с
помощни средства – патерици за срок от 30 дни. Металната остеосинтеза е
отстранена на 07.04.2023г. в УМБАЛ „Света Марина“ – гр.Варна.
На Н. е извършена закрита репозиция без вътрешна фиксация. Детето
е носило гипсова имобилизация за около две седмици, след което е
раздвижило крака относително бързо.
Децата са търпели болки и страдания от травмите за не по-малко от
три месеца за Л. и два месеца за Н.. До средата на месец ноември Л. е имал
флексионен дефицит и ограничение в движението на коляното. Отсъствал е от
училище от 15.09. до 15.10.2022г. и е бил освободен от физическо възпитание
до края на учебната година. Н. се е възстановил за около месец и не са
отчетени затруднения в оздравителния процес. Експертизата не установява
към момента да са налице остатъчни усложнения и при двете деца, които са
напълно възстановени.
По делото не са изслушани допуснатите от съда свидетели, от които
ищците са се отказали.
При изложените обстоятелства, настоящата инстанция намира, че за
претърпените от ищците болки и страдания от описаните по-горе травматични
увреждания, причинени в резултат на процесното пътно транспортно
произшествие, справедливи се явяват определените от застрахователя
обезщетение в размер на 36000 лв. за Л. и 28000 лв. за Н., за които суми
ответното дружество е заявило частично признание на предявените искове. По
общото правило на чл.237, ал.1 и 2 ГПК признанието на иска обвързва съда,
като от волята на ищеца зависи дали да поиска прекратяване на съдебното
дирене и постановяване на решение по чл.237 ГПК, или да остави съда да
постанови решение по чл.235 ГПК. Признанието на иска е уредено като акт на
ответника, с който той се разпорежда със свое право. По правната си природа
то е близко с отказа от иск като акт, с който ищецът се разпорежда със своето
право на иск. Това обяснява сходствата в техния правен режим, а различията
произтичат от различното правно положение на страната, която се разпорежда
със своето право на иск. Отказът от иска изключва възможността да бъде
4
постановено решение по съществото на делото, затова производството по
делото се прекратява и това удовлетворява ответната страна. Признанието на
иска също е акт на разпореждане с правото на иск, но то не десезира съда, тъй
като нуждата от защита на ищеца може да бъде удовлетворена само от
съдебно решение, което признава претендираното или не признава отричаното
от него право /вж. решение № 141 от 14.07.2016г. на ВКС по гр.д. №
7446/2014г., IV г.о./.
Горепосочените размери на обезщетенията съответстват на вида и
тежестта на претърпените от въззивниците вреди, изразяващи се в преживени
болки и страдания от фрактури на бедрена кост. При детето Л., на 12 години,
счупването е в по-тежка форма, наложила оперативно лечение с поставяне на
два пирона за фиксация, седмичен престой в болница и по-дълъг период - три
месеца, със затруднение в движението на крака, като до средата на месец
ноември е имал флексионен дефицит и ограничение в движението на
коляното. Лечението е довело до откъсване от училище за един месец и
ограничение за физическите занимания до края на учебната година, което
обосновава по-високият размер на обезвреда. При по-малкото дете Н., на 9
месеца, счупването е в по-лека форма, лекувано стандартно с поставяне на
гипсова имобилизация за две седмици и последвало относително бърза
раздвижване. Травмата е довела до болки и страдания за период от две месеца,
като в полза на пострадалото дете следва да се отчете бебешката му възраст,
която несъмнено през този период на възстановяване е изисквала по
специални и интензивни родителски грижи и помощ, още повече като се има
предвид, че се касае за счупване на долен крайник във възрастта на
прохождане на детето. Обезщетенията съответстват и на конкретните
икономически условия, съобразно стандарта на живот в страната към момента
на увреждането, което изключва неоснователно обогатяване при така
определения размер.
Предвид изложените съображения, отхвърлителното
първоинстанционно решение следва да бъде отменено като неправилно,
поради необоснованост и незаконосъобразност в частта, досежно сумата над
присъдените 25000 лв. до размера от 36000 лв. за Л. П. и за сумата над
присъдените 15000 лв. до размера от 28000 лв. за Н. П., като в тази част
исковите претенции следва да бъдат уважени, в едно с последиците за лихви и
разноски.
Законната лихва за допълнително определените от настоящата
инстанция суми следва да бъде присъдена, съобразно наведения от
въззиваемото дружество довод за отказ от страна на пострадалите, чрез
тяхната майка и законен представител, да предоставят данни за валидни
банкови сметки на малолетните деца. Застрахователят е длъжен, когато
увреденото лице не е навършило пълнолетие, да заплати застрахователното
5
обезщетение по банкова сметка, на която пострадалият е титуляр /чл.17 от
Наредба № 49 от 16.10.2014г. за задължителното застраховане по застраховки
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в
средствата за обществен транспорт/. Разпоредбата е императивна, като целта
и е да защити интересите на непълнолетното лице при разпореждане с
неговото имущество, а нарушението и би довело до нарушение на закона.
Само при изплащане на застрахователното обезщетение по банкова сметка с
титуляр пострадалия непълнолетен, неговите права ще са гарантирани в пълна
степен, тъй като за разпореждане с парични влогове на непълнолетен е
необходимо разрешение от районния съд, който следи разпоредителните
действия да не противоречат на интересите на детето, съгласно чл.130, ал.3
СК /вж. решение № 50095 от 25.10.2023г. на ВКС по т. д. № 1286/2022г., I т. о.,
ТК/. Непосочването на банкови сметки на децата Л. и Н., дължимо съгласно
чл.380, ал.1 КЗ още с отправяне към застрахователя на писмената
застрахователна претенция, е възпрепятствало изплащането на определените
от застрахователя обезщетения в предвидения в чл.496, ал.1 КЗ срок - към
06.01.2023г. В такъв случай липсата на посочена банкова сметка е основание
за забава на кредитора, което освобождава ответното дружество-длъжник от
отговорност за забава.
Едва в хода на първоинстанционното производство, на 12.01.2024г. е
представена банкова сметка на детето Н. П., поради което за допълнително
уважената част от паричния му иск - 13000 лв., в тежест на ответното
дружество следва да бъде възложена законната лихва за собствена забава,
считано от 12.01.2024г. до окончателно изплащане на сумата. Освен това,
застрахователят отговаря за лихвите пред увреденото лице, покривайки
отговорността на застрахования деликвент, съгласно чл.429, ал.3 КЗ. В случая
не се спори, че застрахователната претенция на ищците е редовно заявена пред
ответника на 15.12.2023г. От тази дата до определянето на съответното
обезщетение от застрахователя към 06.01.2023г., последният дължи на ищеца
законната лихва по отговорността на прекия причинител и същата следва да
бъде присадена за периода 15.12.2023г. - 06.01.2023г.
За детето Л. П. не е представена банкова сметка, въпреки изричните
указания, дадени както по предявената пред застрахователя претенция, така и
в съдебното производство. Поради това, застрахователят отговаря само за
законната лихва по чл.429, ал.3 КЗ, дължима от застрахования. Следователно,
върху уважената в настоящото производство част от претендираната главница
– 11000 лв., искът за лихви следва да бъде уважен, считано от 15.12.2023г. до
06.01.2023г.
В останалата обжалвана част до предявените размери на
обезщетенията и съответната законна лихва, обжалваното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
6
С оглед на горния резултат, в полза на адв.Г. Р. следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за настоящата
инстанция, определено в минималния размер по Наредба № 1/2004г. на ВсАС,
който не се оспорва в становище на насрещната страна от 03.09.2024г.
Предвид уважените размери по въззивната жалба, при съобразяване
разпоредбите на чл.7, ал.2, т.3, вр. чл.2, ал.5 от Наредба № 1/2004г.,
дължимото от въззиваемото дружество адвокатско възнаграждение е в размер
на 2960 лв., а с включен ДДС – 3552 лв.
По частната жалба:
С решението на първата инстанция, на адв.Н. Д. е присъдено
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 4620 лв., с включен
ДДС, като е съобразена разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от наредба №1/2004г.
на ВсАС, предвид сбора от присъдените суми по предявените два субективно
съединени иска – общо в размер на 40000 лв.
Адвокат Д. е подал молба по чл.248 ГПК за изменение на решението в
частта за разноските, с която е заявил искане да бъде увеличено присъденото
му възнаграждение, като същото се изчисли поотделно за всеки един от
уважените искове съгласно чл.2, ал.5 от Наредбата. Ответникът не е
представил отговор.
С обжалваното определение решаващият съд е оставил молбата без
уважение, като се е позовал на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-
438/2022г. и е приел, че невисоката фактическа и правна сложност на делото и
неявяването на адвоката в съдебните заседания обосновават по-ниския размер
на присъдения хонорар, съразмерно с положения от него труд.
Съдът намира определението за неправилно.
В първоинстанционното производство адв.Н. Д. е представил списък
по чл.80 ГПК, в който претендира адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2
ЗА съответно на Наредба № 1/2004г. на ВсАС, ведно с ДДС. В последното
съдебно заседание от 28.02.2024г. процесуалният представител на ответното
дружество е заявил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, ако то не е съобразено с минимално предвиденото по
посочената наредба. В случая, минималният размер на адвокатския хонорар,
съобразно присъдените от първата инстанция обезщетения от 25000 за Л. и
15000 за Н., е в размер на 4400 лв., а с ДДС – 5280 лв.
При направено от насрещната страна възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение само за размера над
ориентировъчно указания минимален размер по Наредба № 1/2004г. на ВсАС,
първоинстанционният съд с решението си неправилно е слязъл под
минималния размер, искан от адвоката и приет от ответната страна за
непрекомерен.
При изложените съображения, обжалваното определение следва да
7
бъде отменено и молбата на адв.Д. по чл.248 ГПК – уважена, като размерът на
присъденото му адвокатско възнаграждение бъде увеличен от 4620 лв. на 5280
лв.
С оглед увеличения с настоящото решение размер на обезщетенията
по двата иска, на адв.Д. следва да бъде присъдено допълнително
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за първата инстанция в размер на 2424 лв.
Мотивиран от посоченото, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 249 от 08.03.2024г., постановено по гр.д. №
794/2023г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени исковете
на Л. А. П., роден на * и на Н. В. П., роден на *, като малолетни
представлявани от своята майка и законна представителка И. С. А. от
гр.Варна, против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, гр.София за сумата над
присъдените 25000 лв. до размера от 36 000 лв., или за 11000 лв. за детето Л. и
за сумата над присъдените 15000 лв. до размера от 28000 лв., или за 13000 лв.
за детето Н., представляващи обезщетения за неимуществени вреди от
непозволено увреждане в резултат на пътно транспортно произшествие на
16.08.2022г., ведно със законната лихва върху допълнително присъденото
обезщетение от 11000 лв. за Л., считано от 15.12.2022г. до 06.01.2023г., както
и върху допълнително присъдените 13000 лв. за Н., считано от 15.12.2023г. -
06.01.2023г. и от 12.01.2024г. до окончателното изплащане на главницата, а
така също и в частта за разноските в тежест на ищците за размера над 465
лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, гр.София да заплати
на Л. А. П., роден на *, станал непълнолетен в хода на въззивното
производство и като такъв действащ лично и със съгласието на своята майка
И. С. А. от гр.Варна, сумата над присъдените 25000 лв. до размера от 36000
лв,. или допълнително 11000 лв., а на Н. В. П., роден на *, като малолетен
действащ чрез своята майка и законен представител И. С. А., сумата над
присъдените 15000 лв. до размера от 28000 лв., или допълнително 13000 лв.,
представляващи застрахователни обезщетения за неимуществени вреди от
непозволено увреждане при ПТП на 16.08.2022г., причинено виновно от
застраховано лице по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, в
едно със законната лихва върху допълнително присъдените 11000 лв. за Л.,
считано от 15.12.2022г. до 06.01.2023г., както и върху допълнително
присъдените 13000 лв. за Н., считано от 15.12.2023г. - 06.01.2023г. и от
12.01.2024г. до окончателното изплащане на главницата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, гр.София да заплати
8
на адвокат Г. Р. от САК адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. за
настоящата инстанция в размер на 3552 лв., с включен ДДС, съразмерно с
уважената част от въззивната жалба, а на адвокат Н. Д. да заплати
допълнително адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за първата
инстанция в размер на 2424 лв., с включен ДДС.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД да заплати по сметка
на Окръжен съд – Бургас допълнителна държавна такса за
първоинстанционното производство в размер на 960 лв., а по сметка на
Апелативен съд – Бургас за вззивното производство - 520 лв.
ОСЪЖДА Л. А. П. и Н. В. П., първият действащ със съгласието, а
вторият чрез своята майка и законна представителка И. С. А., да заплатят на
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, гр. София сумата от 216 лв., съдебни
разноски пред настоящата инстанция, съразмерно с неуважената част от
въззивната жалба.
ОТМЕНЯ определение №1205 от 09.05.2024г., постановено по гр.д.
№ 794/2023г. на основание чл.248 ГПК, с което е оставена без уважение
молбата на адвокат Н. Д. за изменение на постановеното по делото решение в
частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 249 от 08.03.2024г., постановено по гр.д. №
794/2023г. на Бургаския окръжен съд в частта за разноските, като увеличава
присъденото в полза на адвокат Н. Д. адвокатско възнаграждение по чл.38,
ал.2 ЗА от 4620 лв. на 5280 лв., с включен ДДС, възложено в тежест на „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9