РЕШЕНИЕ№359
гр.Добрич, 19.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в закрито заседание на деветнадесети декември през 2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ
ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при секретаря ………………………….. в
присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия
Ж.МАРГЕНОВА В.гр.дело №880 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Образувано
е по жалба ВХ.№6526/11.10.2019г., подадена от адв.И.С.-пълномощник на ЧСИ Слави
Сербезов, вписан в регистъра на КЧСИ с рег.№739, с район на действие Добрички
окръжен съд- длъжник по изп.д.№*** на СИС при ДРС, срещу разноските по чл. 53от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, определени в
поканата за доброволно изпълнение в размер на 6283.20лева. В жалбата е
обективирано искане по чл.438 от ГПК за спиране на действията по изпълнението
до решаване на спора по жалбата, както и искания за спиране на изпълнението за
обезпечаване изхода от други спорове, предмет на производство по обжалване на решението
по т.д.№345/2018г. на ДОС и на производство по
обжалване разпореждане за издаване на изпълнителен лист въз основа на
решението т.д.№345/2018г. на ДОС, по които съдът по жалбата срещу действията на съдия
изпълнителя не е компетентен да се произнесе, а при липса на информация за
образувани вече производства по въззивно обжалване на решението по
т.д.№345/2018г. на ДОС и частно обжалване на разпореждането за издаване на
изпълнителен лист въз основа на същото решение пред съответния компетентен съд,
липсва възможност изпращането съобразно нормата на чл.118 ГПК на молбите за
обезпечаване изхода от същите на компетентния съд.
Обосноваващите
незаконосъобразността на обжалваното действие на ДСИ по определяне на разноски
по чл.53 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/ТДТКССГПК/
доводи се свеждат до липсата на основание за събиране на такса в определения размер
от 6 283.20лева предвид извършено доброволно погасяване преди образуване
на изпълнителното производство на част от вземането чрез плащане по сметка на
взискателя на 24.09.2019г. на сумата от 93 451.44лева, респ. образуване на
изпълнителното производтво за събиране на остатъка по изпълнителния лист, а
именно сумата от 6748.56лева, при което дължимата държавна такса възлизала на
сумата от 564.88лева.
Ответникът по жалбата, взискателят по изпълнителното дело „***“(н) ЕООД гр.Добрич, изразява
становище, че не е заинтересован от изхода от спора за законосъобразност на
конкретното обжалвано действие, признава факта наизвършено плащане на част от
сумата преди образуване на изпълнително производство, излага и доводи, относими
към други спорове.
В мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК съдебният изпълнител излага
съображения за липса на правен интерес от обжалване на определената в поканата
за доброволно изпълнение такса предвид наличието на друга ефикасна
защита-предоставяне по делото на доказателства за частично извън съдебно
погасяване на задълженията му.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Изпълнително дело №*** на СИС при
ДРС, е образувано по молба на „***“(н) ЕООД гр.Добрич и изпълнителен лист от 24.09.2019г.,
издаден въз основа на решение №103/12.07.2019г. по т.д.№345/2018г. на ДОС, срещу
ЧСИ Слави Сербезов, за събиране на парично
вземане на взискателя от 100 185.15лева налична сума по изп.д.№103/2015г.
от извършена продажба и натрупана лихва върху сумата от 14.85лева.
Молбата за образуване на изпълнителното
производство е депозирана на 01.10.2019г. в СИС при ДРС. В нея изрично
взискателя е заявил факта, че на 24.09.2019г. е получил плащане на сумата от
93 451.44лева, с което е намалено задължението на длъжника, и е поискал изпълнителни действия да бъдат
извършвани за остатъка от вземането.
Следователно, взискателя е инициирал
изпълнително производство за разликата над сумата от 93 451.44лева до
присъденото вземане от общо 100 200лева /сбора от 100 185.15лева и 14.85лева/,
равняваща се на сумата от 6 748.56лева.
В поканата за доброволно
изпълнение, редовно връчена на длъжника на 04.10.2019г., са определени от ДСИ разноските
по изпълнението на основание чл.53 от ТДТКССГПК в размер на 6 283.20лева.
Жалбата срещу разноските, подадена на 11.10.2019г.,
от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт по аргумент на чл.435,
ал.2, т.7 от ГПК и ТР№3/10.07.2017г. на ОСГТК на ВКС се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е и основателна.
Във връчената на 04.10.2019г.покана
за доброволно изпълнение размерът на дълга е посочен неправилно, при което
неправилно е определена и дължимата по чл.53 от ТДТКССГПК в размер на
6283.20лева. Предвид извършено частично погасяване чрез плащане преди
образуване на изпълнителното дело/в деня на издаване на изпълнителния лист/на
сумата от 93 451.44лева и предвид изричното сезиране от взискателя за
образуване на изпълнително производство за събиране на остатъка до пълния
размер на вземането по изпълнителния лист от общо 100 200лева , предмет на
принудителното изпълнение е остатъка от съдебно установеното вземане в размер
на сумата от 6 748.56лева. В тежест на длъжника са и направените от взискателя
разноски по изпълнението/чл.79 от ГПК/- удостовереното плащане на адвокатско
възнаграждение от 600лева, и 20лева за образуване на производството, доколкото
няма данни да е реализиране на способа/налагане на запор/, посочен в платежния
документ като едно от основанията за внасяне на държавна такса в общ размер от
42лева. При това положение размерът на дълга се равнява на сумата от 7368.56лева,
която сума е и базата за определяне на таксата по чл.53, ал.1 от ТДТКССГПК. Следователно
дължимата на този етап държавна такса по чл.53, ал.1 б.“в“ от ТДТКСС /"от
1000 до 10 000 лв – 100 лв+ 8 на сто за горницата над 1000 лв"/възлиза на
сумата от 609.48лева. Липсва основание за определя на такса за изпълнение на
парично вземане в размер над тази сума, респ. в размера посочен в поканата за
доброволно изпълнение.
Съгласно тълкувателно
решение № 3 от 12.07.2005 год. на ОСГТК
на ВКС, производството по жалба срещу действия на съдебния изпълнител е спорно
правораздавателно, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно
действие на съдия изпълнителя или да задължи последния валидно да повтори същото.
В този смисъл обжалваното постановлението на ДСИ относно разноските по чл.53 от
ТДТКССГПК, обективирано в поканата за доброволно изпълнение следва да бъде
отменено за горницата над сумата от 609.48лева до определената сума от 6283.20лева.
При това положение, предвид
постигнатия с жалбата резултат, искането по
чл. 438 от ГПК за спиране на изпълнението се явява заявено при липса на
обезпечителна нужда.
Въпреки постигнатия с жалбата
резултат, в полза на жалбоподателя, разноски за настоящото производство не се
дължат. По общо правило отговорността за разноски е отговорност за неоснователно предизвикан
правен спор и се понася от страната, която с поведението си е станала причина
за завеждане на делото -чл.78 ал.1-3 и чл. 79 от ГПК. В случая обаче се касае
за проверка на действията на самия съдебен изпълнител, за чиято
незаконосъобразност страните по изпълнението не носят отговорност, поради което
и насрещната по жалбата страна не може да бъде отговорна за разноските в
настоящото производство.
С оглед гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ постановление, инкорпорирано в поканата за доброволно изпълнение,
връчена на 04.10.2019г. по изп.д.№*** на СИС при ДРС, за възлагане в тежест на
длъжника ЧСИ Слави Сербезов, вписан в регистъра на КЧСИ с рег.№739, с район на
действие Добрички окръжен съд, на разноски
по изпълнението в размер на 6283.20лева такса по чл. 53, ал.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, за горницата над 609.48лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.