Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 08.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VII-ми въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети
декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1.ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
2.СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при секретаря Красимира Динева и прокурора С.Томов като разгледа докладваното от съдията СТАВРЕВА В.Н.О.Х.Д.№4692/2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.21 от НПК.
С присъда от 06.02.2018г. по Н.О.Х.Д.№12706/2016г., СРС, НО, 110-ти с-в признал
подсъдимия М.А.М. за виновен в извършването на
престъпление по чл.198, ал.1 от НК за това, че на 15.11.2015г. около 01:30 часа в
гр.София, на ул.„Св. Климент Охридски“ отнел чужди движими вещи на обща
стойност 1299лв. /хиляда двеста деветдесет и девет лева/ от владението на С.Л.К.,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил
за това сила. При приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК, първият съд е осъдил подсъдимия на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, търпимо при първоначален “общ“ режим на изтърпяване.
Като резултат от осъждането, на подсъдимия М. са възложени направените в хода на съдебното и досъдебно производство
разноски.
Срещу съдебния акт е постъпила въззивна жалба от упълномощения защитник на подсъдимия – адв.М.Т. – САК,
в която присъдата бланкетно се определя като неправилна, необоснована,
постановена в нарушение на процесуалните правила, респективно наказанието се
приема за явно несправедливо.
В допълнение към жалбата, защитата, поддържайки твърденията си нарушение на
материалния закон и допуснати съществени процесуални такива, моли за отмяна на
първоинстанционния съдебен акт и оправдаване на подсъдимия М.. Приема се, че извода на СРС за виновността на подсъдимия не е
единствения възможен при все, че твърдения в тази насока дават само св.Е.и св.К..
Акцентира се на факта, че според независимите свидетели по делото, Е.и К. са
били пияни, а отделно от това пострадалият сочи според друга част от
свидетелите различни лица за свои нападатели. Защитата намира разпознаването да
е опорочено, тъй като единствено нейният подзащитен е бил с татуировки по
ръцете. На свой ред се дава кредит на доверие и на показанията на св.М., К., В.,
Р.и Е., които посочват друго местоположение на М. инкриминираната вечер. Алтернативно, при неприемане на
изложените доводи, се настоява за приложение на чл.66 от НК при евентуално
определяне на наказание. В жалбата и допълнението към нея не се правят искания за събирането на нови
доказателства.
По делото е
постъпил в срок и въззивен протест, в който се моли за осъждане на М. по повдигнато му обвинение по
чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, с което е бил сезиран съда, тъй
като съдът не е се произнесъл по обвинението деянието да е извършено в
съучастие. Отделно от това се настоява наказанието „Лишаване от свобода“ неправилно
да е определено при условията на чл.55, ал.1 от НК. Като адекватно на
обществената опасност на подсъдимия и деянието се приема наказание „Лишаване от
свобода“ от 3 /три/ години, чието изпълнение бъде отложено с изпитателен срок
от 5 /пет/ години.
В разпоредително заседание от 29.10.2018г. въззивният съд
по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетелите и вещото лице.
В съдебно заседание представителят на
СГП не поддържа протеста, въпреки че не го оттегля. Моли да бъде потвърдена първоинстанционната
присъда като правилна и законосъобразна. Приема се, че СРС е събрал всички
относими към предмета на делото доказателства
като адекватно на съдържанието им
е констатирал, че липсват такива престъплението
да е извършено в съучастие с неустановено по делото лице. Прокурорът намира особеното
мнение на Председателя на първостепенния
съдебен състав за непреодолими
противоречия между двете групи показания
на свидетели за неправилно. В тази насока счита,
че обвинението се подкрепя от показанията на св.М.Е., св.С.К., св.С.П., св.И.П.,
протоколите за разпознаване и справките от мобилните оператори. В заключение, се отчита, че съдът резонно е констатирал, че показанията на св.Н., св.М., св.Е., св.К., св.В.и св.Р.са насочени
към изграждане на времево ориентирана защитна версия на подсъдимия М. и не следва да бъдат кредитирани.
Наложеното на подсъдимия наказание се
приема да отговаря на степента на
обществената опасност на деянието и дееца.
Упълномощеният защитник на подсъдимия –
адв.Т. моли въззивния съд за отмяна присъдата на СРС и респ. постановяване на оправдателна такава.
В допълнение
пледира за
връщане на делото за ново разглеждане. Отчита липсата на надлежно произнасяне с оправдателен диспозитив
в присъдата и мотивите
относно извършването на твърдяното
деяние в съучастие. Набляга на твърдението, че екземплярът от мотивите към
съдебния акт, който е получила е без подпис на съдебните
заседатели в противоречие с изискванията
на чл.310 от НПК.
Подсъдимият М. редовно призован, се явява лично пред въззивната инстанция. При
реализиране правото си на лична защита поддържа тезата на адвоката си, а в
дадената му последна дума моли
делото или да бъде върнато, или алтернативно да бъда оправдан.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-МИ ВЪЗЗИВЕН
СЪСТАВ, след като
обсъди доводите във въззивната жалба и протест, както и в съдебно заседание от
страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността
на атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за нейната отмяна и
за връщане на делото на СРС за ново разглеждане от друг състав от стадия на
разпоредителното заседание.
В рамките на производството по делото
пред първоинстанционния съд са допуснати отстраними съществени процесуални
нарушения, които се свеждат до ограничаване
на процесуалните права на страните /в частност на подсъдимия/,
които няма как да бъдат отстранени от въззивния съд, а също и при изготвяне на мотивите
към съдебния акт в частта, налагаща задължителен анализ на приобщения
доказателствен материал, което обосновава касационното основание за липса на
мотиви /чл.348, ал.3, т.1 и т.2, пр.1 от НПК/.
На първо място, видно от сезиращия съда
обвинителния акт, срещу подсъдимия М.М. е повдигнато обвинение за това, че в съучастие като извършител е неустановено лице
(съизвършител), отнел чужди движими вещи на обща стойност 1299лв. /хиляда
двеста деветдесет и девет лева/ от владението на С.Л.К., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, квалифицирано като грабеж по чл.198, ал.1, вр.
чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
След проведеното съдебно следствие, преобладаващата част от съдебния състав
е стигал до правния извод за доказана виновност на подсъдимия М., в резултат на което е
постановил осъдителен съдебен акт за извършено престъпление по чл.198, ал.1 от НК. Съдът в присъдата си обаче е пропуснал да се произнесе по обвинението
касателно качеството, въздигнато на подсъдимия М. на съизвършител, а също и по съответната на това обвинение
правна квалификация по чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК. Въпреки това, в мотивите
към присъдата е обективирано, макар и съвсем кратко, че не са се събрали „доказателства престъплението да е извършено в съучастие с
неустановено по делото лице“. Този правен
извод на първия съд противи на приетата фактология, в голяма степен преповтаряща
изложената в обвинителния акт, според която подсъдимият заедно с неустановено по делото лице настигнали пострадалия и го
притиснали към стената на Софийски университет, след което подсъдимият М. нанесъл удар с крака в областта на
корема на св.К.,
повалил го на земята, след което нанесъл последователни удари е крак по тялото
му. От друга страна е прието, че неустановеното по делото лице също нанесло удари с юмрук
в областта на главата на К., след което подсъдимият взел от пострадалия инкриминираните от обвинението негови движими вещи. Т.е от така
описаното става ясно, че първостепенният съд като факти е счел за доказано
„другото неустановено лице“ да е участвало в единия акт на грабежа – принудата,
употребявайки сила за отнемане собствените на св.К. вещи, който втори акт е
сторен според обвинението и фактите от подсъдимия М..
Това според градските съдии нарушава правото на защита на подсъдимия М. да бъде наясно в пълен унисон
между присъдата и мотивите, които са един единен акт, за какво точно
престъпление е осъден. Това процесуално нарушение според съда би могло да бъде
отстранено като М. бъде оправдан по обвинението по чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и респ. бъде
обективирана действителната фактическа обстановка. Последното обаче е допустимо
при направен съответен доказателствен анализ, от който може да се изведе
действителната воля на преобладаващата част от съдебния състав. Изискване,
което в случая не е изпълнено.
Мотивите, изготвени от първата инстанция не съдържат в
нужния обем доказателствен анализ на събрания по делото доказателствен материал
- особено на гласните доказателства, които са разнопосочни и поР.това се налага
подробното им обсъждане и съпоставяне.
Видно от съдържанието на мотивите, съдът
изцяло, почти дословно е възприел, преписал изложената от прокурора фактология,
именно на база на която е и осъдил подсъдимия М.. Така например
декларативно
първоинстанционният съд е посочил, че
се „кредитират показанията на посочените по-горе свидетели“, като същите са приети да са „пълни и
обективни и че в тях не се съдържат значителни противоречия“. Това не може да бъде прието безкритично от
въззивната инстанция, тъй като липсва какъвто и да било анализ на гласните доказателства и съпоставка с останалите
доказателства по делото, а още по-малко е посочено, кои от
обстоятелствата от установената фактическа обстановка се потвърждават
на база на техните показания. Видно от доказателствената част на процесния съдебен акт, СРС всъщност се е задоволил само да изброи въз
основа на кои показания е приел фактологията по делото. Не може да бъде
приет за анализ и формалното посочване на бланкетни изрази като показанията са
„непротиворечиви, логични и последователни“, най-малкото тъй като в случая това не е така, при все че е
налице драстично разнопосочна съвкупност. Налице са не само сериозни
противоречия в показанията на цитираните от съда подкрепящи обвинението
свидетели, вкл. и между пострадалия и присъствалата на случилото се св.Е.а, но
и в обобщение между обективираното от тази група свидетели с тази, обхващата
според СРС св.Р.Н., св.А.М., св.М.Е., св.А.К., св.С.В., св.А.Р.. Версията на последните, подсъдимият М. е бил на различно от инкриминираното
място също по никакъв начин не е поставена на обсъждане от съда, която напълно
голословно и формално е отхвърлена като недостоверна. Напълно възможно е било да
бъде проверена чрез приобщените достатъчно други доказателствени източници, не
само гласни, но и писмени – справки от мобилни оператори и т.н., след съответен
анализ на които да бъде направен еднозначен и несъмнен извод за достоверност
или не.
Липсата на анализ на приетите от съда доказателства
препятстват възможността за преценката на въпросите какво първоинстанционния
съд приема за установено от фактическа страна, въз основа на която преценка
следва да направи своите правни изводи. В този смисъл, въззивният съд не може
да направи ясна преценка на правните изводи на съда, още повече предвид липсата на
надлежно произвасяне по обвинението по чл.20, ал.2 от НК и да отговори на
възраженията на защитата.
Недопустимо е
съд да излага в мотивите си фактическа обстановка, без да обоснове последната с анализ, направен на доказателствения
материал. Без гласните доказателства да бъдат съпоставени, предвид
наличието на съществени противоречия, контролираният съдебен състав е наблегнал
на отделни обстоятелства, които е приел, че се установяват по несъмнен начин
като по този начин е достигнал до правния извод, че подсъдимият М. е реализирала деятелност,
субсумираща се в предмета на обвинението. Така първоинстанционният съд очевидно
е приел, че е установена фактологията, отразена в обвинителния акт. Друг е въпроса, както беше отбелязано и по-горе, че в конкретния случая по
делото са налице свидетели, чийто противоположно стоящи показания не са обсъдени от районния съд, а тяхното съвкупно и съпоставително обсъждане би могло да доведе и до
друг извод.
Ето защо според настоящия съдебен състав, в конкретния
случай, е незаконосъобразно отстраняване по пътя на тълкуването на
констатираното несъответствието между мотиви и диспозитив на присъдата чрез
способите на въззивното съдебно следствие.
Всичко това според становището на въззивния съд съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.2,
пр.1 от НПК, доколкото е довело до вземане на решение по съществото на делото,
в разрез с изискването на чл.305, ал.3, пр.1 от НПК. Касае се за липса в
мотивите на присъдата на обстоятелствата, които първоинстанционният решаващ съд
е приел за установени, съответно – въз основа на кои доказателствени материали
е изградил решаващата си воля. Отчетената частична липса на същностна част от
мотивите на присъдата, винаги следва да се оценява като пълна липса на мотиви и
представлява безусловно отменително основание по чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК
– р. № 221 от 18.05.2008год. по н.д.№ 131/09г. – II н.о. на ВКС, р. №
507 от 29.02.2012г. на ВКС по н. д. № 2138/2011г., II н. о., НК.
Гореизложеното е в съответствие и с трайно установената практика на Европейския съд в С. по приложението на КЗПЧОС - делото
"Delcourt cрещу Белгия" от 17 януари 1970 г., където е прието, че
"сред гаранциите, които се съдържат в чл.6 на Конвенцията, фигурира
гаранцията, че всяко съдебно решение трябва да бъде добре обосновано, както по
отношение на фактите, които се обявяват за доказани, така и на правото, което е
приложено".
Така постановеният порочен съдебен акт не дава възможност на
настоящата инстанция да извърши проверка относно начина на формирането на
решаващата воля на първоинстанционния съд. Въззивната инстанция следва да
коригира, но не и тепърва изцяло да замества обвинението и първата инстанция в
дейността по съществото на делото, поР.което и с оглед двуинстанционния
характер на съдебното производството е невъзможно отстраняването на нарушението
тук, респ. произнасяне по съществото на делото, а следва присъдата да бъде отменена
и делото върнато за ново разглеждане от стадия „Предаване
на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание“ за
провеждане на разпоредително заседание.
Само за отбелязване е и сериозното
противоречие относно определеното наказание на подсъдимия М. и постановения начин на изтърпяване. В този смисъл, приемайки че
са налични многобройни смекчаващи вината обстоятелства, без да изложи каквито и
да било мотиви, първият съд е счел, че липсва възможност за приложение на
чл.66, ал.1 от НК като е постановил ефективно изтърпяване на наказанието
„Лишаване от свобода“.
При новото разглеждане на делото след попълване на доказателстваната съвкупност, в случая вкл. чрез
способите на чл.281 от НПК, следва да се извърши
всестранно и пълно обсъждане на установените чрез доказателствата фактически
данни и едва тогава да се прецени извършено ли е престъпно деяние от
наказателно-отговорен субект, и да формира, и закрепи ясна воля за това в
крайния съдебен акт по съществото на делото.
Само за
отбелязване по повод направеното възражение от защитата е, че мотивите,
приложени по делото и единствено на база на които се проверява волята на съда
са подписани от целия съдебен състав, в унисон с изискването на чл.310, ал.2,
изр.2 от НПК.
С оглед горното и на осн. чл.334‚ т.1,
вр. чл.335, ал.2, вр. чл.348, ал.3, т.1 и т.2, пр.1 от НПК‚ СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-ми въззивен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Присъда от 06.02.2018г. по Н.О.Х.Д.№12706/2016г., СРС, НО, 110-ти с-в.
ВРЪЩА делото на друг
състав на Софийски районен съд за ново
разглеждане от стадия „Предаване на съд и
подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание“ за
провеждане на разпоредително заседание.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .....................................
ЧЛЕНОВЕ:
1....................................
2....................................