№ 404
гр. Перник, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседА.е на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20221720106257 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на А. В. И., с ЕГН: ********** и Р. В. М.,
с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния им представител – адв. Д.
М., срещу „Електрохолд продажби“ ЕАД, с ЕИК: ********* /погрешно
наименовано от ищците „Електрохолд България“ ЕАД, с предишно
наименовА.е „ЧЕЗ Електро България“ АД/, с която се иска да бъде признато
за установено, че ищците в качеството им на наследници на лицето В.М.Г., с
ЕГН: **********, починал на 09.12.2019 г., НЕ ДЪЛЖАТ на ответника всеки
по ½ част от следните суми: 2503.26 лева – главница, представляваща
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена електрическа енергия, за
имот с адрес: гр. ***** за периода от 12.03.2010 г. до 28.05.2012 г. вкл. и
2788.02 лева – обезщетение за забава за периода от 13.03.2010 г. до
13.01.2023 г. /съгласно извлечение от сметка и вследствие увеличение на
иска, заявено в съдебно заседА.е от 20.03.2023 г./, поради погасяването на
вземА.ята по давност. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че наследодателят на ищците бил титуляр
на партида за процесния имот и имал качеството потребител на електрическа
енергия през процесния период т.е. между него и ответника е била налице
облигационна връзка. По тези съображения ответникът начислил следните
суми: общо 2503.26 лева за доставена и ползвана, но незаплатена
електрическа енергия за периода от 12.03.2010 г. до 28.05.2012 г. вкл.
Предвид неплащането на сумите било начислено и обезщетение за забава в
размер на законната лихва за забава.
Посочва се, че макар процесните вземА.я да са начислени за период
1
много отдалечен във времето спрямо настоящия, ответното дружество
продължава да претендира същите от ищците, доколкото те фигурират по
партидата на починалия им наследодател като дължими и незаплатени. В тази
връзка се твърди, че ищецът има интерес от настоящия иск.
На следващо място се излагат подробни доводи, че процесните вземА.я
са погасени по давност, доколкото ответникът не е предприел действия по
принудителното им събиране – не е образувал граждански или изпълнителни
дела в продължение на повече от три години. С тези аргументи се иска
предявеният иск да бъде уважен. Иска се допускане на експертиза с оглед
установяване на точния размер на обезщетението за забава.
С исковата молба е представено удостоверение за наследници и
справка.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, в който предявеният иск изрично се
признава – като дружеството не оспорва и размера на претенцията за
главница от общо 2503.26 лева. Уточнява, че начисленото обезщетение за
забава възлиза на 2788.02 лева и е за периода от 13.03.2010 г. до 13.01.2023 г.
и не го оспорва. Твърди се, че срещу ищците, а и срещу наследодателя им, не
са предприемА. никакви принудителни действия, още повече предвид
изминалия период от време. В тази връзка се твърди, че действително правото
на принудително изпълнение е погасено като вземА.ята съществуват
единствено в естествено състояние, което не е пречка за доброволно плащане.
Прави се искане за постановяване на решение при признА.е на иска и
приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Уточнява се, че В.М.Г. е бил титуляр на партида № **** за имот с
адрес: гр. ***** като ищците не са уведомили дружеството за това, че същият
е починал. Уточнява се и че правилното наименовА.е на ответното дружество
е „Електрохолд продажби“ ЕАД. Цитирана е съдебна практика. Представя се
извлечение от сметка.
В хода на производството по делото е разпитана свидетелката Л.А.Г..
В съдебно заседА.е, проведено на 20.03.2023 г., процесуалният
представител на ищците изразява становище за уважаване на исковете. Не се
прави искане за постановяване на решение при признА.е на иска, въпреки
направеното такова от ответника. Излагат се подробни доводи, че на ищците
се дължат разноски въпреки направеното признА.е на иска, доколкото
ответното дружество било станало причина за завеждане на делото. В тази
връзка се обръща внимА.е на свидетелските показА.я.
Ответникът не изпраща процесуален представител в първото по делото
съдебно заседА.е. Изразява писмено становище, с което поддържа признА.ето
на исковете. Поддържа и искането си за разноски, доколкото счита, че
ответното дружество не е станало повод за образуване на делото.
Пернишкият районен съд, след като прецени събрА.те по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на стрА.те, приема
за установено от фактическа страна следното:
2
СтрА.те не спорят относно обстоятелството, че процесното вземане за
главница от 2503.26 лева представлява стойността на доставена и ползвана,
но незаплатена електрическа енергия, за имот с адрес: гр. ***** за периода от
12.03.2010 г. до 28.05.2012 г. вкл. Липсва спор и че процесното вземане е
било начислено на наследодателя на ответниците – лицето В.М.Г., който бил
титуляр на партида № **** за имот с адрес: гр. *****. В тази връзка не е
спорно наличието на облигационно отношение между наследодателя на
ищците и ответното дружество.
На следващо място стрА.те не спорят и относно размера на сумата и
начина на формирането й. Липсва спор и че предвид незаплащането на сумата
за главница било начислено обезщетение за забава в размер на 2788.02 лева и
е за периода от 13.03.2010 г. до 13.01.2023 г.
Размерите на сумите се потвърждават и от представеното и не оспорено
по делото извлечение от сметка.
Липсва спор и относно обстоятелството, че срещу наследодателя на
ищците, а и срещу самите ищци, не са предприемА. действия по
принудително събиране на вземА.ята за главница и обезщетение за забава и в
частност срещу тях не е издаван изпълнителен лист, нито е образувано
изпълнително производство за тези суми.
Не се спори по делото, а и от представено удостоверение за наследници
се установява, че В.М.Г. е починал на 09.12.2019 г., като ищците са негови
единствени наследници като са негови деца. В тази връзка липсва спор, че
същите са наследили задълженията на баща си при равни дялове от ½ част
съобразно участието си в наследството.
На последно място ответникът изрично възприема тезата на ищците като
признава, че е изтекъл петгодишен период, в който не са предприемА.
никакви действия срещу ищците или наследодателя им.
По делото е изслушан и един свидетел – Л.А.Г. /във фактическо
съжителство с ищеца/, от чийто показА.я се установява, че бащата на ищците
имал проблеми с ответното дружество по повод на свой имот гр. *****.
Доколкото кварталът бил обитаван от множество представители на ромската
малцинствена група, същите се присъединявали незаконно към
електроснабдяването на имота му. Това от своя страна довело до начислени
големи сметки в негова тежест. По тази причина според свидетелката токът в
имота на лицето В.М.Г. бил прекъснат преди много години. Свидетелката
разказва, че приживе В.М.Г. водил множество дела с ответното дружество,
които в крайна сметка спечелил и сумите отпаднали. Бащата на ищеца обаче
така и не поискал възстановяване на ел. захранването в къщата, доколкото
работел недалеч от дома си, живеел сам и прекарвал повечето от времето си в
работилницата си. Впоследствие В.М.Г. починал, но едва на скоро ищците
поискали възстановяване на ел. захранването в къщата. От ответното
дружество обаче било отказано поради наличие на неплатени сметки. Ищците
заявили, че сумите са погасени по давност, но представител на дружеството
им разяснил, че отписване на сумите може да настъпи едва по силата на
съдебно решение.
3
ПоказА.ята на свидетелката съдът кредитира при съобразяване чл. 172 от
ГПК, предвид връзката й с ищеца, като отчита и че посочените обстоятелства
са известни на свидетелката именно от ищеца.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявеният иск е отрицателен установителен иск и е с правно
основА.е по чл. 124, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на вземА.я
за изразходвана ел. енергия. Съдът възприема посочената правна
квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба /а и от
представените по делото доказателства/ не се установява към момента на
предявяване на исковата претенция да е налице висящо изпълнително дело
относно процесните вземА.я.
По допустимостта:
Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да
установи несъществуването на едно правно отношение или на едно право,
когато има интерес от това. Настоящият съдебен състав намира исковата
претенция за допустима. Посоченият извод се обосновава с обстоятелството,
че длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не
е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална),
тъй като може да поиска решение при признА.е на иска. При действието на
новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика
прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй
като ищецът има интерес да получи решение при признА.е на иска.
Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като
направи признА.ето /в този смисъл Определение № 549 от 29.11.2018 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 513/ 24.11.2016 г.
по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о., Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по
в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на Пернишкия ОС и др./.
Без правно значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал
едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по
избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно
доброволно плащане (доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след
позоваването на давността, както и след влизането в сила на решение, с което
искът за недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност,
респ. след влизането в сила на решение, с което искът за вземането е
отхвърлен като погасен по давност).
По основателността:
Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна
давност се погасяват всички вземА.я, за които законът не предвижда друг
срок. От своя страна съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД с изтичане на петгодишна
давност се погасяват вземА.ята за наем, за лихви и за други периодични
плащА.я. Предвид наличните данни по делото съдът приема, че за процесните
суми е приложима именно кратката три годишна давност – по арг. и от
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК
4
на ВКС.
В настоящия случай по делото липсват данни, а и твърдения от страна
на ответното дружество да са предприемА. каквито и да било действия по
принудително събиране на процесните вземА.я. В тази връзка липсват данни
срещу наследодателя на ищците или срещу самите ищци да са образувА.
граждански или изпълнителни дела. Освен това ответникът изрично признава
иска като заявява, че действително вземА.ята са погасени по давност.
По тези съображения процесните вземА.я, следва да се приемат за
изцяло погасени по давност.
С оглед гореизложеното исковите претенции са основателни и следва да
бъдат уважени. В тази връзка и само за пълнота следва да се отбележи, че
въпреки направеното признА.е на иска от страна на ответника, то липсва
искане за постановяване на решение при признА.е на иска от ищеца, което е
пречка за приложение на разпоредбата на чл. 237 от ГПК.
По искА.ята за разноски на стрА.те:
Искане за разноски са направили и двете стрА. като именно
отговорността за разноски е единственият спорен въпрос по делото.
В тази връзка ответникът счита, че не дължи разноски на ищците,
доколкото били спазени условията на чл. 78, ал. 2 от ГПК, напротив ищците
по цитираното правило дължали разноски на ответната страна. От своя страна
ищците поддържат, че им се дължат разноски, доколкото дружеството
отказвало да им отпише сумите като погасени по давност без съдебно
решение, а освен това токът в имота им бил спрян и дружеството отказвало да
го възстанови без да бъдат отписА. сумите.
Искането на ищците за разноски е неоснователно, доколкото видно от
доказателствата по делото за процесните вземА.я никога не са били образувА.
заповедни, искови или изпълнителни дела. Не се твърди от никоя от стрА.те
ответникът да разполага с изпълнителен титул за процесната главница. Освен
това искът е признат с отговора на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК.
В тази връзка настоящият състав намира, че извънсъдебната покана до
длъжника да плати, която не съдържа дори заплаха да бъдат предприети
съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на
вземането и не влече отговорност за разноски при признА.е на иска до
изтичането на срока за отговор на исковата молба, като изложените от
процесуалния представител на ищеца възражения за дължимост на разноски
са неоснователни /така Определение № 95/22.02.2018 г. по ч.гр.д. № 510/2018
г. по описа на ВКС, 4-то г.о., Определение № 420/16.11.2018 г. по ч.гр.д. №
3300/2018 г. по описа на ВКС, 3-то г.о. и др/. По тези съображения и
доколкото са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК – признА.е на
иска в срока за отговор на исковата молба и липса на поведение на ответника,
което да е дало повод за завеждане на иска, то разноските, направени от
ищеца следва да останат в негова тежест. Посоченият извод не се променя от
твърденията на разпитаната по делото свидетелка, доколкото токът в имота на
ищците е прекъснат не заради сумите предмет на настоящото дело, а по друг
повод и то много назад във времето. Освен това липсват писмени
5
доказателства да е отказано пускане на тока именно заради процесните суми,
а свидетелката пресъздава единствено убеждението на ищеца в тази връзка.
Предвид наличието на предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК на
ответника се дължат разноски – в размер на 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение – определени от съда в минимален размер на основА.е чл. 78,
ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че А. В. И., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. **** и Р. В. М., с ЕГН: ********** и адрес: гр. ****, в качеството
им на наследници на лицето В.М.Г., с ЕГН: **********, починал на
09.12.2019 г., НЕ ДЪЛЖАТ на „Електрохолд продажби“ ЕАД, с ЕИК:
********* /погрешно наименовано от ищците „Електрохолд България“ ЕАД,
с предишно наименовА.е „ЧЕЗ Електро България“ АД/ и адрес на управление:
гр. София, район Младост, бул. Цариградско шосе № 159, бл. Бенч Марк,
Бизнес център, всеки по ½ част от следните суми: 2503.26 лева – главница,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена
електрическа енергия, за имот с адрес: гр. ***** за периода от 12.03.2010 г.
до 28.05.2012 г. вкл. и 2788.02 лева – обезщетение за забава за периода от
13.03.2010 г. до 13.01.2023 г. /съгласно извлечение от сметка/, поради
погасяването на вземА.ята по давност.
ОСЪЖДА А. В. И., с ЕГН: ********** и адрес: гр. **** и Р. В. М., с
ЕГН: ********** и адрес: гр. **** ДА ЗАПЛАТЯТ на основА.е чл. 78, ал. 2
от ГПК на „Електрохолд продажби“ ЕАД, с ЕИК: ********* /с предишно
наименовА.е „ЧЕЗ Електро България“ АД/ и адрес на управление: гр. София,
район Младост, бул. Цариградско шосе № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център,
РАЗДЕЛНО всеки по ½ част от сумата от общо 100 лева, представляваща
разноски в настоящото исково производство за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на стрА.те.
Препис от решението да се връчи на стрА.те.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6