Р Е
Ш Е Н
И Е
№ III-57 12.03.2020 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански
състав
на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година,
в открито заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ
: КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
ЙОРДАНКА МАЙСКА
секретар Жанета Граматикова,
като разгледа докладваното от
съдия Майска
в.гр.дело № 122 по описа за 2020
година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с
вх.№ 6963/18.12.2019г. на РС-Айтос от адв.Д.Щерев от АК - Бургас, назначен за
особен представител на Г.Д.М. с ЕГН-********** против Решение №
297/11.12.2019г. постановено по гр.д. № 371/2019г. по описа на РС-Айтос, в частта, с която е уважена претенцията
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт“,
ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителните директори Николина Тодорова Станчева
и Мартин Деспов Деспов , чрез юк.Миглена Милетиева-Симеонова, за установяване
на вземането на търговеца по договор за паричен заем № 2718524/31.12.2016 г.,
сключен между Г.Д.М. и „Изи Асет Мениджмънт” АД, вземането по който е било
цедирано на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с подписано на 01.09.2017г.
Приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.11.2010г., следните суми: главницата от 593,41лв. и договорна лихва от 56,57лв.,
както и обезщетение за забава в размер на законната лихва от общо 85,98лв. за периода от 09.01.2017г. до
30.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК - 01.10.2018 г. до окончателното плащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 941/2018 г. на РС-Айтос.
Моли, атакуваното решение да бъде отменено и постановено
ново, с което искът и в тази му част да бъде отхвърлен. По-конкретно твърди, че
ищецът не е установил качеството кредитор по отношение ответника, тъй като
цесията не е била съобщена лично на ответника, а особения представител на
последния не притежава такава представителна власт, че да се приеме, че с
получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея да получи
уведомяването за цесия и да се счита че е извършено редовно уведомяване на
ответника, поради което цесията не е
породила своето действие. Сочи съдебна практика в подкрепа на становището си.
Няма доказателствени искания. Моли за присъждане на разноски.
За въззиваемата „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:
*********, чрез юк.Миглена Милетиева-Симеонова, е депозиран отговор, с който се
оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Намира решението в обжалваната му
част за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено. Не
ангажира нови доказателства, няма доказателствени искания. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице, срещу решение на съда, което подлежи на въззивно
обжалване и е допустима.
С обжалваното решение Районен съд - Айтос се е произнесъл
по обективно съединени искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 79 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл.92 ЗЗД за установяване на вземанията на ищеца
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов
Деспов против Г.Д.М. иск за приемане за установено, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: 593 лв. – неплатена главница по Договор за паричен заем № 2718524/31.12.2016
г.; 79,47лв. – договорна лихва, дължима за периода 08.01.2017 г. - 27.08.2017г.,
36 лв. – такса разходи за събиране на просрочени вземания; 458,70лв. -
неустойка за периода 15.01.2017г. – 27.08.2017г.; 85,98лв. – лихва за забава,
дължима за периода от 09.01.2017 г. до датата на подаване на заявлението в
съда, както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението, които вземания са
предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 941/2018
г. по описа на АРС.
С обжалваното решение установителната претенция за
дължимостта на гореописаните суми частично е уважена като основателна досежно
претендираните главница и законна лихва, договорната лихва е уважена до
доказания размер от 56,57лв., като за горницата до претендираните 79,47лв. е
отхвърлен.
Установителната претенция досежно претендираните
неустойка от 458,70лв. и 36лв.-такса разходи за събиране на просрочени вземания
е отхвърлена като неоснователна.
Против решението е постъпила въззивна жалба от
въззивника-ответник против позитивната за въззиваемия ищец част, с мотив, че
цесията не е породила действие по отношение ответника, тъй като няма
доказателства да му е била съобщена лично, а на особения представител, който
няма такава представителна власт, поради което и не е породила своето действие.
Ищецът твърди, че е цесионер за вземанията на „Изи Асет Мениджмънт” АД от ответника, по договор
за паричен заем № 2718524 от 31.12.2016 г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт” АД – заемодател и Г.Д.М. –
заемател. Вземанията по договора са прехвърлени въз основа на Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия ), сключен на 16.11.2010г. и
приложение № 1 от 01.09.2017 г., между ищцовото дружество и „Изи Асет
Мениджмънт” АД. Ищецът е депозирал заявление по чл.410 ГПК пред АРС, като за
предявените вземания е издадена Заповед № 518/05.11.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по образуваното ч.гр.д. № 941/2018 г. на
РС-Айтос, като поради връчване на заповедта по реда на чл.47, ал.5 ГПК на
длъжника, исковата молба е предявена съобразно
чл.415, ал.1, т.2 ГПК. Ищецът поддържа предявените искове, моли същите да бъдат
уважени като му бъдат присъдени разноските направени в заповедното и исковото
производства.
Назначеният от съда особен представител на ответника е
депозирал отговор, с който е оспорил предявените искове. Направени са
възражения, относно това, че твърдяната цесия не произвежда действие поради
обстоятелството, че същата не е съобщена лично на длъжника; ищецът не е
кредитор на ответника, тъй като последният не е уведомен за цесията, като
такова уведомяване не е извършено и с връчване на уведомлението в рамките на
исковия процес, тъй като ответникът се представлява от назначен от съда особен
представител, който няма връзка с ответника. Направено е искане за отхвърляне
на иска и за заплащане на сторените съдебни разноски.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното
по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и
правна страна:
Исковете са предявени в срок, след указания на заповедния
съд по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и са допустими.
По делото е представено копие на Договор за паричен заем № 2718524/31.12.2016
г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт” АД – заемодател, и Г.Д.М. с ЕГН-**********
– заемател, което е заверено от процесуалния представител на ищеца като вярно с
оригинала.
Съгласно договора кредиторът е предал на ответника заем в
размер на 600лв., които последният се е съгласи да върне при следните параметри
и условия: срок на заема – 34 седмици; брой вноски – 34;
размер на седмична погасителна вноска – 20,12лв.; изброени са датите на всички
погасителни вноски с първа посочена на дата 08.01.2017г. и последна на 27.08.2017г.;
фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40,00 %, лихвен процент на ден,
приложим при отказ от договора– 0,11 %; общ размер на всички плащания – 684,08
лв.; годишен процент на разходите по заема – 48,56 %. В чл.3 от заемния договор страните са
постигнали съгласие, че с подписването му заемодателят предоставя на заемателя
заемната сума в брой, като договорът има силата на разписка за предаването й.
Представено е копие на Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., сключен
между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД –цедент и „Агенция за събиране на вземания“ ООД -цесионер, с
който продавачът се е задължил да прехвърля на купувача срещу заплащане на
покупна цена свои ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произтичащи от
договори за заем, сключени с физически лица, които вземания ще бъдат
индивидуализирани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора,
като всяко следващо Приложение № 1 ще има силата и значението на допълнително
споразумение към рамковия договор. Съгласно чл. 4.1 от рамковия договор за
цесия, вземанията на продавача се считат за валидно прехвърлени в момента на
подписване на съответното Приложение № 1.
Видно от представен заверен
препис от Приложение № 1/01.09.2017 г. към горепосочения договор за цесия под №
540 фигурира вземане по договор за кредит № 2718524 от 31.12.2016 г. с длъжник Г.Д.М.
с ЕГН-**********, с отпусната главница в размер на 600 лв., общо дължимо по
кредита – 1156,68 лв. и остатък на дължима сума към датата на продажбата – 1186,31лв.
и лихви за просрочие от 18,73лв..
Така извършената цесия на
описаните в Приложение № 1/01.09.2017 г. вземания е потвърдена от цедента с
нарочно писмено потвърждение, препис от което е приложен по делото.
Представено е пълномощно, с което
цедентът е упълномощил цесионера „Агенция за събиране на вземания” АД (с
предходна правна форма ООД, а понастоящем ЕАД) да уведоми от името на цедента
всички длъжници по всички вземания на дружеството, които то е цедирало съгласно
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г..
По делото са представени и две
уведомителни писма – първото от 05.09.2017г., с адресат - ответника, изходящи от „Изи Асет Мениджмънт” АД, чрез „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, с които заемодателят го уведомява за извършеното на
01.09.2017г. в полза на „Агенция за събиране на вземания” ООД прехвърляне на
вземанията си по договора за паричен заем, както и че считано от 01.09.2017 г.
цялото задължение е собственост на ищцовото дружество/вж.л.20 по гр.д. № 371/19г.
на АРС/. Уведомителното писмо е представено ведно с покана за доброволно
изпълнение от „Агенция за събиране на вземания” ООД с изх.№ УПЦ-П-ИАМ/2718524
от 05.09.2017г.. Видно от приложена обратна разписка писмото е върнато с
отбелязване „непознат“ от адресата.
Второто уведомително писмо е от 27.03.2019г.,
също с адресат - ответника Ковачев, изходящи
от от „Изи Асет Мениджмънт” АД, чрез „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, с идентично съдържание/вж.л.23 по гр.д. № 371/19г.
на АРС/, като видно от приложена обратна разписка към товарителница, писмото е
върнато от куриера с отбелязване че адресата не е открит.
Уведомителните писма са връчени
ведно с исковата молба и останалите приложения към нея на назначения в исковото
производство особен представител на ответника по реда на чл.47, ал.6 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и
допустимо.
Съгласно наведените във въззивната жалба възражения
първият спорен въпрос поставен за разглеждане пред настоящия съд е относно
установяването на качеството на кредитор на ищеца спрямо ответника. Ответникът
чрез назначения му от съда процесуален представител е възразил по редовността
на връчването на уведомлението за цесията от цедента, чрез упълномощения от
него цесионер, на длъжника. Действително от представеното по делото известие за
доставяне на уведомителното писмо за цесията не се установява, че то е било
връчено лично на ответника. От друга страна настоящият съд взе предвид приетото
с Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК,
докладчик съдията Бонка Йонкова, че цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е
връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор
е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. В този смисъл е и Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д.
№ 1711/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова в което е
посочено, че уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба
на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно
съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99,
ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
В случая приложеното към исковата молба уведомление е
връчено на особения представител на длъжника, назначен по реда на чл. 47, ал. 6
от ГПК. Районният съд съобразно новата практика е приел, че уведомяването на
особения представител за цесията произвежда действие спрямо ответника. Настоящият
съд споделя този извод. Правото на защита на ответника в процеса при условията
на чл.47, ал.6 от ГПК се осъществява от назначения от съда особен представител
в пълен обем. Особеният представител осъществява защитата на ответника в
процеса, както чрез възможността да упражнява процесуалните му права, така и
чрез възможността да прави възражения срещу претендираното от ищеца материално
право. Ето защо, както не могат да бъдат ограничени възможностите на особения
представител на ответника да прави всякакви правопогасяващи възражения на
претендираното от ищеца материално право, така не могат да бъдат ограничени и
възможностите на ищеца да прави релевантни изявления относно спорното
материално право по отношение на особения представител. В противен случай би се
нарушил създадения от законодателя баланс по отношение на правото на защита на
страните, като едната страна би била поставена в по-благоприятно положение от
другата, което е в противоречие с принципа на равнопоставеност на страните в
процеса.
В този смисъл следва да се посочи, че по аналогичен
случай на изявление на ищец относно спорното материалното право, отправено
спрямо ответник с назначен особен представител, в Решение № 198 от 18.01.2019
г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК, е прието, че длъжникът е
надлежно уведомен за изявлението на кредитора, че упражнява правото си да
направи кредита предсрочно изискуемо, с връчване на исковата молба на особения
представител на длъжника. Ето защо настоящият съд намира, че връчването на
приложеното към исковата молба уведомление за цесията на особения представител
на длъжника, при наличието на пълномощно дадено от цедента на цесионера за
уведомяването на длъжника, следва да бъде прието за надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Ето защо съдът намира за установено по делото
качеството на ищеца на кредитор на ответника.
Поради съвпадение на правните изводи на първоинстанционния и
настоящия съдебен състав, обжалваното решение подлежи на потвърждаване.
Съобразно изхода на делото в полза на въззиваемия са са
дължими разноски направени във въззивното производство, които на осн. чл.78,
ал.8 от ГПК следва да бъдат при определен от съда размер на юрисконсултско
възнаграждение от 100 лв., депозит за особен представител в размер на 300лв.
или общо 400лв., която сума следва да бъде присъдена в тежест на въззивника. На
въззивника следва да бъде възложена и дължимата държавна такса за въззивно
обжалване в размер на 25лв., която не е била предварително събрана от
администриращия съд, тъй като въззивната жалба е подадена от назначения особен
представител съобразно разпоредбата на чл.83, ал.1, т.5 ГПК.
Мотивиран от
горното и на осн. чл.272 от Гражданския процесуален кодекс, Бургаският окръжен
съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 297/11.12.2019
год. по гр.д.№ 371/2019г. по описа на Айтоския районен съд, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Г.Д.М. с ЕГН-********** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, разноските направени в настоящото
производство, включително за юрисконсултско възнаграждение, в общ размер на 400лв./четиристотин/лева.
ОСЪЖДА Г.Д.М. с ЕГН-********** да заплати по сметка на Окръжен съд – Бургас сумата
от 25лв./двадесет и пет/ лева, представляваща дължимата държавна такса за
въззивното производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.