МОТИВИ към присъдата по НОХД № 51/2019 г. на РС- Свиленград
С Обвинителен акт по Бързо
производство №139/2018
год.
по описа на ГПУ-Ново село,
прокурорска преписка № 1408/2018
год. по описа на Районна прокуратура гр. Свиленград, Цв.Л. –Прокурор при Районна
прокуратура – Свиленград повдига обвинение на:
Подсъдимият Д.Н.Х.,
роден на *** г. в гр. Джелаула, Ирак, кюрд по произход, гражданин на Ирак, с
настоящ адрес: гр. Джелаула, Ирак и адрес за призоваване в България –
СДНВЧ-Любимец, начално образование, неженен, неосъждан, безработен, без
документи за самоличност по заявени от лицето данни в това, че : На 25.12.2018
г. в района на 373-та
гранична пирамида в землището на село Вълчо поле,
общ.Любимец, обл.Хасково, влязъл през границата на
страната от Република Гърция
в Република България без разрешение на
надлежните органи на властта - престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият Д.Н.Х. и защитникът му адв.М. заявяват,че подс. Д.Н.Х. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт, като дават съгласието си в хода на съдебното следствие да не се
събират доказателства за тези факти.
Прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение и изразява становище за липса на процесуални пречки делото да бъде
разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК /чл.371,т.2/– съкратено съдебно
следствие.
На основание чл.372,ал.1 от НПК съдът разясни правата на подсъдимият по
чл.371 от НПК и го уведоми,че съответните доказателства от досъдебното
производство и направеното от подсъдимия
самопризнание по чл.371,т.2 от НПК ще се ползва при постановяване на
присъдата.
Подсъдимият Д.Н.Х.
заяви, че разбира в какво е обвинен и че признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като е съгласен да не се събират доказателства за
тези факти.
На основание чл.372, ал.4, вр.чл.371,
т.2 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че самопризнанието на подсъдимият се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с Определение
обяви, че ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт.
Участващият
в делото прокурор поддържа обвинението, както относно фактическата обстановка,
така и относно правната квалификация на деянието. Счита, че събраните писмени и
гласни доказателства по безспорен начин установяват обвинението с оглед процедурата пред съда. При определяне на наказанието моли съда да наложи на
подсъдимия наказание определено при условията на чл.54,ал.1 от НК,а именно
„Лишаване от свобода” в размер на 9месеца, което наказание след редукцията да бъде намалено с
една трета и да бъде окончателно определено в размер на 6 месеца, чието
изтърпяването му да бъде отложено за срок от 3 години ,съгласно разпоредбата на
чл.66 от НК. Пледира също съда да наложи кумулативно предвиденото наказание и
глоба в справедлив размер, който според прокуратурата е в близък над средния
такъв.
По същество се пледира от страна на защитата-на подсъдимия да бъде наложено
наказание при предпоставките на чл.54 от НК,а именно ЛС в минимален размер, а
що се отнася до кумулативно предвиденото наказание глоба моли съда да не налага
предвиденото в закона в кумулативност наказание.
При
упражняване правото си на лична защита подс. Д.Н.Х. се придържа към изложеното от неговия защитник, а в дадената му възможност за последна дума заявява,
че съжалява за стореното.
По
делото са събрани писмени и гласни доказателства, които анализирани поотделно и
в съвкупност, дават основание на съда да приеме за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
– Д.Н.Х.
/Jawad Najmudin Hamid/ решил да напусне родината си Ирак заради влошените
условия на живот и така преди около три месеца влязъл нелегално в Р.Турция.
Подсъдимият се свързал със свои познати в гр. Истанбул и останал да живее при
тях. Въпреки това подс.Д.Н.Х.
не искал да остава да живее и работи в Р. Турция, а още при тръгването си от
Ирак имал намерение да стигне до Италия, където смятал да се установи и да си
намери работа. Понеже подсъдимият
не притежавал необходимите документи за да премине по легален начин през
държавните граници на страни членки от Европейския съюз, каквато е и Р.
България, в Р. Турция се свързал с каналджии, които организирали пътуването на подсъдимия. Каналджиите щели да се
погрижат подсъдимия да бъде преведен по
нелегален начин през границата и да избегне контролно пропускателния и
митническия режим. За нелегалното си пътуване подс.Д.Н.Х.
платил сумата от 8000 долара, а каналджиите щели да се погрижат за пътуването и
нелегалното превеждане през границата на обвиняемия.
На
22.12.2018 год., вечерта подсъдимият бил събран от лицата, които щели да
го преведат нелегално през границата с група лица от афганистански произход /21
човека – мъже/, които не познавал, но и те щели да бъдат преведени през
границата нелегално и да предприемат пътуването към страни от Западна Европа.
Чрез микробус, групата била извозена в близост до гръцката граница, където били
оставени, в гориста местност, в близост до река, която преминали с гумена
лодка. Така групата, в която бил и подс.Д.Н.Х.,
преминала нелегално от Р. Турция в Р. Гърция. Продължили да вървят пеша.
Вървели две денонощия, като на 25.12.2018 г. в района на 373 гранична пирамида
в землището на село Вълче поле, общ. Любимец подсъдимият
преминал нелегално границата от Република Гърция в Република България. Подсъдимият заедно с останалите чужди
граждани продължили да вървят към вътрешността на страната, водени от
каналджиите. Едно денонощие останали скрити, като чакали да дойде да ги вземе
кола и да продължат пътуването си. На следващия ден дошъл микробус, в който се
качили нелегалните мигранти и потеглили.
Междувременно
в землището на село Иваново се намирали полицейските служите от РУ-Харманли
свидетелите Г.Г.Т. и Д.П.Х.. Същите били
изпратени там, след като през деня на 26.12.2018 г., в РУ-Харманли бил получен
сигнал, че в землището на с. Иваново, общ. Харманли имало микробус, превозващ
нелегални мигранти. Около 19:55 часа, на разклона село Иваново – гр. Харманли,
полицейските служители спрели за проверка микробус „Рено Трафик“ с рег. № ВТ
4708 АС, като установили, че вътре се намирала група от 22 човека чужди
граждани, без документи за самоличност, които се представили като афганистанци.
Всички установени лица били задържани от полицейските служители, като сред тях
бил и подс.Д.Н.Х.
от Ирак.
За
случая бил уведомен дежурният разследващ полицай при ГПУ-Ново село и било
образувано бързо производство срещу подс.Д.Н.Х.
за престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
Същият
бил задържан със Заповед за задържане от 26.12.2018година за срок от 24 часа
С част заловените нелегално преминали държавната лица била проведена оперативна
беседа от свид.К.И.Л. *** и св.К.А.Ч.-***,
пред който
лицата признали за извършеното от тях и останалите престъпление. Чрез проведената
беседа били потвърдени начина и мястото
на нарушението, където заловените лица
били преминали нелегално държавната граница на
Р.България - без разрешение на надлежните органи на властта и не на определното
за това място, а именно в района на 373-ра
гранична пирамида в землището на село Вълче поле,
общ.Любимец.
Д.Н.Х.
бил привлечен като обвиням, като описал подробно
механизма на извършеното от него престъпление, признал вината си и изразил
съжаление за извършеното от него деяние. В съдебно заседание се признава за
виновен като заявява, че съжалява за стореното, но бил принуден от
обстоятелствата да предприеме това противоправно начинание.
От приетото
като доказателство по делото свидетелство за съдимост на подс. Д.Н.Х. се установява
,че същият не е осъждан.
Видно от
приложената характеристика на подсъдимия
Д.Н.Х. няма
събрани данни относно криминални прояви на подсъдимия на територията на
Р.България.
По делото
е приложена ДСМПИС на подсъдимия Д.Н.Х.,видно от която същият е несемеен,не получава трудово възнаграждение и не
притежава движими или недвижими имоти на негово име.
Събирането
и проверката на доказателствените средства се извърши по реда и при условията
на чл. 371, т. 2, вр.чл. 373, ал. 3 от НПК. Изведената въз основа на тях
фактическа обстановка, която Съдът изложи, е безспорно и несъмнено
установена, за което се цени направеното в съдебно заседание
самопризнание от подсъдимия по отношение на фактите и обстоятелствата, изложени
в ОА, подкрепени от приложените към БП и приобщени по надлежния ред - чл.
283, вр.чл. 373 от НПК, писмени доказателства и доказателствени средства, както
и гласните доказателства – свидетелски показания. Писмените доказателствени
източници, ценени от Съда, включват: Докладни записки, Заповед за
задържане и протокол за личен обиск, Декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, Справка за съдимост ,Характеристична справка и
др. Кръгът на гласните доказателства, обхваща показанията на
свидетелите, разпитани в хода на БП, а именно: Г.Г.Т. , Д.П.Х., К.А.Ч. и К.И.Л.
, всички те материализирани в съответни Протоколи за разпит на свидетели.
Същите Съдът кредитира изцяло с доверие, поради липсата на противоречия в тях,
систематиката им, корелацията и взаимното им допълване, подкрепени и от
данните, съдържими се в писмените доказателствени източници, така и с оглед
начина на формирането им. Описаната фактическа обстановка относно времето,
мястото, механизмът на изпълнителното деяние, както и неговото авторство са
доказани пряко от направеното самопризнание на подсъдимия относно фактите и обстоятелствата, изложени в ОА, по
чл. 371, т. 2 от НПК, което се подкрепя от доказателствата, събрани на БП и
надлежно приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията
на свидетелите, Справка за съдимост и Докладна записка.
Обясненията
на подсъдимия също се възприеха от Съда за достоверни, тъй като кореспондират и
се подкрепят от останалите доказателства и доказателствени средства от БП
- кредитирани, поради което липсват основания изложеното от него в
качество на обвиняем да се счита обективно невярно.
Кореспонденцията
на така направеното от подсъдимият
признание на тази част от инкриминираната фактология със заявеното от
свидетелите, окончателно потвърждава извода за
доказаност на инкриминирания преминаване на
незаконно границата на страната ни/така както е посочено в обвинителния акт/
и липсата на необходимост от подробна аргументация относно доказателствената
обезпеченост на този фактически сегмент от подложените на доказване събития.
Тук на първо място следва да се посочи, че не съществува пречка
извънпроцесуалните изявления на други лица, възприети непосредствено от
полицейските служители, да бъдат установявани чрез разпит на последните, а
съдържащите се в показанията им факти да бъдат ценени като доказателства
/Решение № 237/08.08.2012 г. по н.д. 796/2012 г. на ВКС, Решение №
188/15.11.2013 г. по внохд № 346/2013 г. на АС-Пловдив, Решение №
853/06.03.2006 г. по н.д. 288/2005 г. на ВКС/. Това се отнася и за случаите, в
които впоследствие изслушаните лица, чиито изявления или действия са били
наблюдавани от полицейските служители, са придобили качеството на обвиняеми.
Вярно е, че осъдителната присъда не може да бъде основана само на такъв вид
показания, както и че последните поради ролята им на производен доказателствен
източник и логично предполагаем ангажимент на свидетелстващия към обвинителната
теза, следва да бъдат оценявани с по-голяма доза критичност и завишен стандарт
към критериите за достоворност, предполагащ необходимост от прецизен анализ на
кореспонденцията им с останалите доказателства по делото. В настоящата хипотеза
представената от свид.К.И.Л. *** и св.К.А.Ч.-***, че част от лицата преминали нелегално границата на страната
ни през процесния ден,в това е бил и подсъдимият, в която
двете лица
са споделили пред тях,
за влизането му в България през Р.Гърция през процесния
ден /л.18-19 от БП/ не е единственото доказателство,
установяващо преследваната от подсъдимият
цел . Този факт, се подкрепя и от показанията на свидетелите Г.Г.Т. и Д.П.Х., които възпроизвеждат непосредствено
възприетото от тях през процесния ден относно преминаването на държавната
граница на лицата по незаконен начин в територията на Р.България .
Доказателствата,
приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред,
условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви, логични, взаимно
кореспондиращи и допълващи се, поради което Съдът ги кредитира
изцяло. Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от Съда, извън
вече изложения аргумент за безпротиворечивостта им. Поради изложеното и Съдът
прие, че направеното от страна на подсъдимия признание относно всички
релевантни факти по обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните
безпротиворечиви доказателства, като на основание императивната
разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва това самопризнание за
изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на Присъдата.
От
така изложената по-горе фактическа обстановка могат да се направят следните правни изводи:
При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна
до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимият
е осъществил фактическия състав на престъплението по чл.279, ал.1 от НК.
От правна
страна престъпление по чл. 279, ал. 1 НК е налице, когато
деецът, съзнавайки липсата на съответно разрешение, въпреки това е преминал през държавната граница, което е безспорно налице в настоящият случай , а и не
се спори за това между страните по делото.Съставът
по чл. 279, ал. 1 НК изисква от обективна страна преминаване на дееца през
държавната граница без разрешение на надлежните органи, а от субективна страна
- съзнание за липсата на съответно разрешение, при което се предприема и
осъществява преминаването на границата.
Както вече
бе посочено съвкупната преценка на установените по делото факти, изведени въз
основа на анализа на събраните доказателства по делото, обосновава категорично
правно съждение, да е доказано извършването на престъплението, предмет на
обвинението и неговото авторство. С деянието си подсъдимият Д.Н.Х.
е осъществил, както от обективна, така и от субективна
страна, престъпният състав по чл. 279,
ал. 1 от НК.
От
обективна страна - на 25.12.2018
г. в района на 373-та
гранична пирамида в землището на село Вълчо поле,
общ.Любимец, обл.Хасково, влязъл през границата на
страната от Република Гърция
в Република България без разрешение на
надлежните органи на властта.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия при пряк умисъл
по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК в състояние на вменяемост. Разбирал е свойството и значението на
извършеното от него и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер
на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Действал е с ясното съзнание,
че пресича държавната границата на Република България, без разрешение на надлежните органи на властта, но въпреки това е
предприел това рисковато преминаване като е целял именно това.
Подсъдимият Д.Н.Х./Jawad
Najmudin Hamid/, роден на *** г. в гр. Джелаула, Ирак, кюрд по произход,
гражданин на Ирак, с настоящ адрес: гр. Джелаула, Ирак и адрес за призоваване в
България – СДНВЧ-Любимец, начално образование, неженен, неосъждан, безработен,
без документи за самоличност по заявени от лицето данни.
При
индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на подсъдимия, Съдът взе
предвид като смекчаващи вината обстоятелства чистото му съдебно минало, сравнитебно
младата възраст,
добросъвестното процесуално поведение във фазата на БП и на съдебната фаза и че с обясненията си съдейства за разкриване на
обективната истина; а като отегчаващи вината обстоятелства се отчетоха престъпната упоритост и целенасоченост,
проявена от подсъдимия за постигане на съставомерния резултат, както и грубото
незачитане на законите на страната ни и правилата за преминаване през
държавната ни граница, явяваща се граница и на Европейския съюз (ЕС).
Обществената опасност на дееца не е
завишена предвид изложеното по–горе, за разлика от обществената опасност на
деянието, която е завишена предвид периодичните случаи на подобни нарушения на
държавната граница на Република България, обстоятелството, че се касае за
външна граница на ЕС и фактът, че престъплението е извършено от общо двадесет и
две лица. За да прецени, че е налице завишената обществена опасност на деянието
Съдът отчете завишеното обществено недоволство и критика към подобни
престъпления предвид граничния район, на територията на който се намира Районен
съд – Свиленград и непоносимостта на обществото и гражданите на пограничния
район към подобни деяния.
С оглед на гореизложеното и
съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, Съдът постанови Присъдата си
при превес на смекчаващите вината обстоятелства, но и при наличие на отегчаващи
такива и при незавишена обществена опасност на дееца и завишена такава на
деянието като призна подсъдимия за виновен по обвинението и му наложи
справедливи наказания при условията на чл. 54, ал. 1 от НК, а именно: „Лишаване
от свобода” за срок от 9 месеца и наказание „Глоба” в размер на 150 лв., като
на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали наказанието „Лишаване от свобода” на
подсъдимия с една трета, като окончателно бе определено наказание Лишаване от
свобода в размер на 6 месеца.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК наказанието
„Лишаване от свобода” не следва да се изтърпи ефективно, тъй като наложеното
наказание „Лишаване от свобода” е до 3 години, подсъдимият не е осъждан и за
поправянето му не е наложително да се изтърпя наказанието ефективно.
Изпълнението на наказанието е отложено за срок от 3 години.
По отношение размера на наложеното на
подсъдимия наказание „Глоба” - определен
е малко над минималният, посочен в чл. 279, ал. 1 от НК, тъй като Съдът отчита
обстоятелството, че към настоящия момент – датата на съдебното заседание пред
първата инстанция няма регулярни доходи, както и че не притежава МПС-та и
недвижими имоти. Един подобен размер не би го затруднил с оглед трудоспособната
възраст, в която се намира и липсата на доказателства в кориците на делото за
наличие на здравословни или други проблеми, както и предвид факта, че видно от
Протокола му за личен обиск има в себе си около 50 евро и не е плащал
адвокатско възнаграждение за предоставените му правни услуги, тъй като му е
назначен служебен защитник в лицето на адвокат М.. Следва да се отчете и факта,
че не дължи издръжка на никакви лица. От друга страна Съдът счита, че
подсъдимият лесно би могъл да си намери работа с оглед заплащане на така
наложеното наказание „Глоба”, тъй като към момента както в България, така и в
другите страни от ЕС, има множество свободни работни места, т.е. има недостиг
на работна ръка, както в областта на земеделието, така и в областта на туризма
(предвид факта, че започна подготовка за активния зимен сезон), както и в много
други области. Възможност за неналагане на посоченото наказание не съществува
при приложението на чл. 54 от НК. /в тази насока е и практиката на въззивната
инстанция- ВНОХД № 263 по описа на Окръжен съд – Хасково за 2018
г.; ВНОХД № 210 по описа на Окръжен съд – Хасково за 2018 г. ВНОХД № 260 по
описа на Окръжен съд – Хасково за 2018 г.и други.
Не са
налице условията за прилагане на чл. 55 от НК, тъй като не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства когато и най–лекото
предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко.
Индивидуализирани
така по вид и размер, наложените на подсъдимия наказания, в съвкупността си и
при приложението на института на условното осъждане, Съдът прецени за необходими, достатъчни и
справедливи. Т.е. така индивидуализираните наказания ще въздействат в
достатъчна степен върху личността на подсъдимия като предизвикат положителни
промени в съзнанието и го мотивират към правомерно поведение в бъдеще, без с
тези по-малки по размер наказания да се намалява ефективността на наказателната
репресия, съответна на целите на индивидуалната превенция, предвидени в чл. 36
от НК
и преди всичко с оглед поправянето и превъзпитанието на подсъдимия. В случая наказанията биха допринесли със своята
неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с тях подсъдимият ще бъде
предупреден, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано,
едновременно с което ще даде възможност той да преосмисли напълно извършеното.
Съдът се надява с това да се повиши чувството му за отговорност, за да не
допуска занапред подобни престъпления на законовия ред. От друга страна определените
при горепосочените съображения наказания
на подсъдимия, Съдът намира за една
адекватна на извършеното престъпление наказателната репресия и необходима за
постигане на предвидените в чл. 36
от НК цели и на
генералната превенция, а именно - да се въздействува
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Съдът не намери
основания за приложението на чл. 279, ал.5
от НК, съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в
страната, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Съгласно чл. 1, ал.2
и чл. 7, ал.1
от Закона за убежището и бежанците, особената закрила, която
Република България предоставя на чужденци по този закон, включва не само
убежище, но и статут на бежанец, хуманитарен статут и временна закрила, а
убежището е закрилата, която Република България дава на чужденци, преследвани
заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и
свободи. Съдът приема, че липсват основанията на посочената разпоредба - чл. 279, ал.5
от НК, за ненаказване на подсъдимия. В конкретния случай,
безспорно се установи, че подсъдимият
е
влезнал на територията на
страната ни без съответно разрешение от надлежните органи на властта. Съдът
счита, че не са налице доказателства по делото, от които да се приеме, че
подсъдимият
да е
влезнал в страната ни с цел
да търси
убежище, поради това, че в собствената си родина е бил преследван заради своите
убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.
Изявления в тази насока - че желае
да се ползва от убежище и закрила в Република България, подсъдимият не е направил нито при
задържането си, нито впоследствие при разпита им в хода на досъдебното
производство. Следва да се отбележи и, че цялостното поведение на подсъдимият свидетелства, че
преминаването му
през границата ни е единствено с цел да достигне територията на страна от
Европа, където да живее
по-добре като си намери
и работа, без да сочи каквито и да било причини, които да дадат основание за
съда да приложи разпоредбата на чл. 279, ал.5
от НК. Освен това обстоятелствата за наличие на предпоставките за
търсене на убежище подлежат на доказване, а такива доказателства по делото не
са представени. Липсват каквито и да било доказателства, че подсъдимият е преминал границата
без съответно разрешение по причини, свързани с неговия произход,
политически убеждения или религиозни вярвания или че е бил преследван
заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и
свободи. Не са направени и доказателствени искания в тази насока от служебния
защитник на подсъдимият
в хода на съдебното следствие. Не може да се приеме, че всяко преминаване на
границата на страната без разрешение на държавните власти, е поради осъществена
незаконна репресия. Законът изисква да бъде установено наличието на посочените
обстоятелства, за да се приложи хипотезата на чл. 279, ал.5
от НК, че влизането в страната е свързано единствено с желание, да
се ползва от правото на убежище по смисъла на чл. 27, ал.2
от Конституцията на Република България.
Относно
разноските:
По делото се констатираха разноски извършени за преводач
и вземайки предвид разпоредбата на чл.189,ал.2 от НПК ,съдът постанови
направените в досъдебното производство разноски за преводач в размер на 30,00лева на основание чл.189,ал.2 от НПК да останат за сметка на органа на досъдебното производство, а направените в
съдебното производство разноски за преводач в размер на 50 лева да останат за сметка на съда.
Водим
от изложеното съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия:.................
