Р Е Ш Е Н И Е

 

№                             15.07.2022 г.     гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                         гражданско отделение

На шестнадесети юни                                                    две хиляди двадесет и втора година

В открито съдебно заседание в състав:

                                            

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МАРТИН СТАМАТОВ

 

при секретар Ана Ангелова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело № 5983 по описа за 2020 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от П.О.Г. ЕГН ********** и О.О., род. на ***г. Полски гражданин, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение  на  „Я.Б.“ Е., ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***, х. „С***“, че ищците са собственици на недвижим имот представляващ ПИ с идентификатор **** по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. В., одобрени със Заповед ***** год. на изп. дир. на АГКК., с площ от ***** кв.м., адрес на имота: гр. В., р. П. п.к.**** курортен комплекс „Ч.“, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, съседи: *****, ****, ******, ******, като ответникът бъде осъден да им предаде владението върху имота.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: Ищците са придобили процесния ПИ с идентификатор *****  по наследство, останало от баба им Л. Г.Г., поч. на 27.06.1977 год., и вуйчо им В. С. Г., поч. на 10.12.1994 год., чиито единствени наследници са. За имота наследодателите им притежават нотариален акт № ****, т.**, д. ***** от **** год., на В. нотариус, съгласно който са придобили хавра, с площ от ** дка, в местност „Ж.", гр. В., при граници: плажна ивица, шосе, Г. П.и Г. С. От придобиването на имота през **** год. до настоящия момент имотът се владее първоначално от наследодателите им, а впоследствие от ищците, като огражденията му имота са тези, поставени от наследодатели им.  Със заповед № 96 от 1994 год. на Кмета на О. В., за имота са отредени имоти с пл. № *****и № ***** и са нанесени в кадастралната карта на **** „Ч.", по тяхно искане. След нанасянето им, за имотите са издавани множество разрешителни от р-н „О.", вкл. за поставяне на обекти за отдаване под наем. През месец  април 2020г., П.О.Г. при опит да се снабди със скица на имота от СГКК – В.установила, че заявлението не може да бъде прието, тъй като за двата имота има вписани други собственици. След множество проучвания и справки разбрали, че единият от имотите е продаден на „Я.Б." Е., ЕИК ******, като сделката е обективирана в НА № ***, т.*, per. № ****, д. № *** от**** год. на Нотариус № ****, вписан в СлВп вх. Per. № *****, акт № ****, д. № **** от ***** год. Разпоредителната сделка е извършена въпреки влязло в законна сила съдебно решение, с което е отхвърлен воден срещу П.О.Г. иск с правно основание чл. 108 от ЗС надлежно вписан в СлВп, предявен от наследниците на К. А. К. Искането е било да бъде осъдена П.О.Г., да предаде владението на недвижим имот, находящ се в землището на гр. В., местност „Х.“/„М. М.“/, с площ от *** кв. метра, съставляващ имот пл. № **** по Кп на КК „Ч.", при граници: крайбрежна алея и море, кавак и шосе, ПИ *****, паркинг и ПИ № ****, при твърдян от ищците придобивен способ земеделска реституция. Искът е отхвърлен с влязло в законна сила Решение № **** от **** год. по гр. дело № **** по описа за 2004 год. на ВРС, след потвърждаването му от ВКС с решение № 441 по д. № 5273 по описа за 2007 год. В мотивите си съдът приел, че ищците не са собственици на претендирания имот. След предявяване на иска бил преустановен достъпа на ищците до имота от лица представили се, че действат от името на ответника.  Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва, че посоченият от ищите нотариален акт за собственост на недвижим имот, даден в замяна срещу имот, включен в блок *** № ****, том ***, дело ****** г. на нотариус С. С., съгласно който ищците са придобили хавра /празно място/, с площ *** дка, в м. „Ж.“, гр. В., при граници: плажна ивица, шосе, наследници на Г. П. и Г. С., касае процесния имот. Ответникът сочи, че неговите права относно процесния недвижим имот ПИ с идентификатор ****** с площ от **** кв. м. се основават на сделка обективирана в Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията - гр. В. под № ***, том **** per. ***, дело *** от 16.03.2011 г. на нотариус А. Г. Праводателите му по тази сделка са признати за собственици на имота с Решение от 28.04.1999г. по гр. дело № 1437/1996 г. на ВРС, XIX-ти състав (влязло в законна сила на 09.05.2000г.), съгласно което се възстановява правото на собственост на наследниците на К. А. К. върху земеделска земя с обща площ от **** кв. м. в м. „М. М.", землището на кв. В., гр. В., част от която е имот с площ **** кв.м. от имот гш. № ***, който имот съвпада с процесния. Твърди, че в нотариалния акт, на който се позовават ищците е описан друг имот, който има граница с плажна ивица, каквато процесния недвижим имот ПИ с идентификатор ****** няма. Имотите посочени в нотариалните актове, от сделките в които страните черпят права, не са идентични по площ, намират се в различни местности и не съвпада дори един от посочените съседи.

Сочи, че вписване на исковата молба от 24.09.2004 година съществува само по партидата на физическото лице - ответник по иска П.О.Г..  Вписване на исковата молба не е налице по партидата на имота. Поради това „Я.б.“ Е. има качеството на добросъвестен купувач, тъй като същият, при полагане на дължимата грижа на добросъвестен купувач чрез извършване на проверка за наличие на тежести и/или вписани искови молби върху имота, обективно не е могъл да установи наличието на вписана исковата молба по партидата на имота, тъй като такова вписване не е отразено дори и понастоящем.

Счита,  че Решението по гр.д. № 4060/2004 година на ВРС, решението по в.гр.д. № 686/2006 година на ВОС и Решението по гр.д. № 5273 от 2007 година на ВКС не формират сила на пресъдено нещо относно факта - от кого се е владял процесният имот отпреди, към датата на завеждане на исковата молба и до приключване на производството по това дело. В мотивите на Решение № 441 от 08.06.2009 г. на Върховен касационен съд по гр.д. № 5273 от 2007 година, е прието, че не са налице данни П.О.Г. да владее, или да е владяла процесния имот към 2004 година, което е единствена причина да бъде отхвърлен предявеният от праводателите на ответника иск по чл. 108 от ЗС по гр.д. № 4060/2004 година на ВРС. От предмета на доказване по иска по чл. 108 то ЗС и от обхвата на СПН, са изключени собственическите  права на ответника върху вещта.

Прави възражение за изтекла в полза на „Я.б.“ Е. кратка 5-годишна придобивна давност на основание чл. 79, ал. 2 от Закона за собствеността, тъй като е придобило процесния недвижим имот възмездно и на основание, годно да го направи собственик, а именно - чрез сделката за покупко-продажба на недвижимия имот с Нотариален акт от ****. Считано от датата на придобиването на имота от страна на „Я.б.“ Е. с нотариален акт, в т. 3 от който е посочено, че  „Владението върху описания недвижим имот се предава от Продавачите на Купувача в деня на подписване на настоящия договор.“, ответникът като легитимен собственик, владее и ползва необезпокоявано имота, като явно манифестира, че е единствен  собственик. В законоустановения срок, след придобиване собствеността върху имота, дружеството е подало декларация по Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и е заплащало дължимите годишни данъци и такси като собственик на процесния имот. Вписало е в КР при СГКК – В. титула си за собственост. „Я.б.“ Е. е отдало имота под наем, в него е разположена временна постройка, за която има издадено разрешение за поставяне на преместваем обект, за който се заплащат дължимите месечни сметки за електроенергия.

В евентуалност, ако се приеме, че „Я.б." Е. не е добросъвестен владелец по смисъла на чл. 79, ал. 2 от ЗС, прави възражение за изтекла в негова  обща придобивна давност по чл. 79, ал. 1 от ЗС, като към владението на дружеството върху процесния имот от 16.03.2011 година, присъединява давностното владение на праводателите си, което най-късно може да се счита за започнало от 30.07.1999 г., когато са били въведени във владение с Протокол № 67/30.07.1999 г., издаден в изпълнение на Решение от 28.04.1999 г. по гр. дело № 1437/1996 г. на ВРС, (влязло в законна сила на 09.05.2000 г.) Това владение на праводателите му и наследници на К. А. К. е продължило до 16.03.2011 г., когато същите му го предали.

Твърди, че ищците не живеят в Р **** поне от 2004 година, заради което и обективно не са могли да упражняват фактическа власт върху имота. Поради това ищцата П.О.Г. е била представлявана в производството по гражданско дело № 4060/2004г. по описа на Районен съд от назначен особен представител, а ищецът О.Г., който също по това време и понастоящем живее в чужбина няма постоянен или настоящ адрес в Б.  Претендират се разноски.

По делото са конституирани  на осн. чл. 219, ал. 1 от ГПК в качеството им на трети лица - помагачи на ответника  1.  М.П.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството си на наследник на Д. А. Й., с ЕГН **********, 2. А.К.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, и 3. Р. К. Р., с ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството си на наследници на К. А. К., с ЕГН **********, 4. Н.А.К., с ЕГН **********, с адрес: ***; 5. К.Ц.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, 6. Р.Д.С., с ЕГН **********, с адрес: ***.Ц.Д.Ц., с ЕГН **********, с адрес: ***; 8. А.Й.Ж., с ЕГН **********, с адрес: ***, 9. В.Й.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, 10. В.Й.К., с ЕГН **********, 11. М.К.Н., с ЕГН **********, 12. Н.К.Н., с ЕГН **********, всичките с адрес: ***, в качеството си на наследници на К. Н.К., с ЕГН **********;  13. В.Н.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, 14. Г.Д.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, 15. Д.Д.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, 16. М.Я.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, 17. Д.К.Й., с ЕГН **********, с адрес: ***;  18. Ю.К.Й., с ЕГН **********, с адрес ***.

От третите лица М.Н., Д.Й., Ю.Й., А.Ж., В.Д., М.Н., Н.Н. и В.К. е подаден писмен отговор, чрез адв. К., с който исковете се оспорват като неоснователни. Споделят се възраженията от ответното дружество, досежно твърдението, че към 1968г. Л., О. и В. Г. не са били собственици на лозе с площ 5 дка., находящо се в местността „Т.“ край гр. В. отнето и включено в блок на ***** К., че празното място с площ ** дка. в местност „Ж.“ край гр.В. при граници - плажна ивица, шосе наследници на Г. П.и Г. С., не е идентично с поземлен имот с идентификатор ***** по КК на гр. В. Оспорват, че силата на пресъдено нещо на решението по гр. д. № 4060/2004г. по описа на ВРС ги обвързва относно принадлежността на правото на собственост. Оспорва се и твърдението за осъществявана фактическа власт върху процесния имот в периода от 30.07.1999г. до 16.03.2011г. Твърди се, че третите лица - помагачи са въведени в негово владение и са го стопанисвали през този период.

В първото по делото открито съдебно заседание, ищцовата страна уточнява, че ответникът е предявил претенции към имота през 2016-та година, и е установил фактическа власт спрямо него от средата на месец юни 2019г., които твърдения са оспорени от ответника.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От писмените доказателства – заверени за вярност -

К. А. № ******г.; нотариален акт № *****г. на В. нотариус;

Нотариален акт № *** от *****г., том *, дело № *****.; позволителен билет №***г.; 4 броя удостоверения за наследници; Заповед № ***. на Кмета на Община В.; Разрешение за поставяне № *****г.; писмо от Община В. Д „***“.

Решение № *****. на ПК гр. В.; протокол за въвод към владение на имоти № ****. ведно със скица; Решение от 28.04.1999г. на ВРС по гр.д. № 1437/1996г.; решение от 09.05.2000г. на ВОС по адм. дело № 949/1999г.;

 Решение по гр.д. № 4060 по описа за 2004г. на ВРС; Решение № 939/31.07.2007г. по в.гр.д. № 686/2006г.; Решение № 441 по д. № 5273 по описа за 2007г. на ВКС; справки от СВ Варна;

Нотариален акт № ****, т.*, рег. № *****, д. № ***** от ****г. на нотариус А. Г. № ***, вписан в СВ вх. рег. № ****, акт № ****, том ***, д.№ ***** от 2011г.; декларация по чл.14 от ЗМДТ; вносни бележки за плащане на местен данък; разрешение за поставяне № ***г. на преместваем обект от 05.09.2014г.; скици № *****. № ******г. и № ****г. на поземлен имот с идентификатор *******; писмо от район „П.“ - Община В. относно заявление за поставяне на преместваем обект от ***.; разписки № *** от 28.08.2017г. и № **** от 13.10.2017г.; удостоверение за данъчна оценка с изх. № *****г.; скица на ПИ № ****г; Договори за наем на недвижим имот 

   се установява, че:       

 На 10.05.1896г. нотариус в гр. В. съставил крепостен акт за признаване право на собственост на А.К. К. относно градина находяща се в землището на с. К., В., м. „М. М.“, при граници морето, скрипка и поле. Същият имот бил продаден от А. К. на К. К. с договор обективиран в нотариален акт от 18.12.1919г.

На 04.06.1968г. нотариус при ВРС съставил нотариален акт, с който признал О., Л. и В. С. Г. за собственици на хавра, с площ от *** дка, в местност „Ж.“, гр. В., при граници: *****, ****, насл. ***** и Г. С. О. С. Г. /поч. ***г./ и В. С. Г. /поч. на **** год./ са синове на Л. Г.Г., /поч. на *** год./ В. след смъртта си оставил за наследници синовете на брат си - О.П.О.Г. и О.О.. На 05.06.1968г. на наследниците на С. Г. бил издаден позволителен билет за изграждане на дървена барака с площ *** м2 в м-ст „Ж.“ при граници на имота по скица към разрешението *****,  Г. С., асф. П., п******. Със заповед № 96 от 1994 год., на Кмета на Община В. имоти с пл. № ***** и № **** са попълнени в кадастралната карта на **** „Ч.“. На 30.07.2007г. на П.Г. и О.Г. *** да поставят в имот с пл. № **** преместваем обект снек-бар от *** модула с обща площ *** кв.м. за срок от една година. Към 2022г. П.Г. и О.Г. не са подавали декларация по чл. 14 ЗМДТ относно имот *******. Вписани са като съсобственици на имот м. „Ж.“ без номер с площ ****кв.м., жилищна постройка от 12 м2 и търговски обект снек бар с площ 80 кв.м. въз основа на декларация от 1998 г. подадена от Л. С.-Г..

Със съдебно решение /влязло в тази му част в сила на 11.06.1999г./, било постановено възстановяване на земеделска земя в стари реални граници с обща площ *** кв.м., част от която е и имот с №**** по КП на гр. В. от ***г. с площ *** кв.м. на наследниците на К. К., като било отменено частично решение на ПК – В. за отказ да бъдат възстановени.

С влязло в законна сила на 08.06.2009г. съдебно решение е отхвърлен воден срещу П.О.Г. иск с правно основание чл. 108 от ЗС предявен от наследниците на К. А. К. да им предаде владението на недвижим имот, находящ се в землището на гр. В., местност „Х.“ /„М. М.“/, с площ от **** кв. метра, съставляващ имот пл. № *** по КП на КК „Ч., при граници: к. и м., к. и ш., ПИ ****, паркинг и ПИ № **, при твърдян от ищците придобивен способ земеделска реституция, като искът е вписан по партидата на ответника в СВ В. на 24.09.2004г. Не е вписан по партида на имота.

На 16.03.2011г. „Я.Б.“ Е., ЕИК ****** закупило по нотариален ред ПИ с идентификатор ***** по КККР на гр. В. с площ от **** кв. м. от Д. А. Й., с ЕГН **********, К. А. К., с ЕГН **********, Н.А.К., с ЕГН **********; К.Ц.Д., с ЕГН **********; Р.Д.С., с ЕГН **********; Ц.Д.Ц., с ЕГН **********; А.Й.Ж., с ЕГН **********; В.Й.Д., с ЕГН **********; Киро Н.К., с ЕГН **********;  В.Н.М., с ЕГН **********; Г.Д.Б., с ЕГН **********; Д.Д.Б., с ЕГН **********; М.Я.Н., с ЕГН **********; Д.К.Й., с ЕГН ********** и Ю.К.Й., с ЕГН **********. Праводателите му по тази сделка са признати за собственици на имота с Решение от 28.04.1999г. по гр. дело № 1437/1996 г. на ВРС, XIX-ти състав (влязло в законна сила на 09.05.2000 г.), съгласно което се възстановява правото на собственост на наследниците на К. А. К. върху земеделска земя с обща площ от **** кв. м. в местността „М. М.“, землището на кв. В., гр. В., част от която е имот с площ **** кв.м. от имот пл. № ***, който имот съвпада с процесния. На 14.04.2011г. „Я. Б.“ О*** подало декларация по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък на новопридобит ПИ *****, за който ежегодно от 27.04.2012г. заплащал дължимия данък недвижими имоти и такса битови отпадъци.

На 31.10.2013г. от Община В. било издадено предписание на „Я.б.“ ******* да почисти намиращите се в имот № ******* строителни отпадъци в обем от 25-30 м3 и да преустанови достъпа до имота с цел предотвратяване нерегламентирано изхвърляне на отпадъци.

На 06.06.2012г. от гл. архитект на Р. „Пр.“ било съгласувано искане на  „Я.б.“ ***** за поставяне на два преместваеми обекта  по 15 м2 в ПИ *****. На 02.09.2014г. на „Я.б.“ *****било издадено разрешение от Община В. за поставяне на преместваем обект в ПИ ****, кк „Ч.“ състоящ се от два модула с обща площ 30кв.м.

  Приетите по делото договори за наем /представени и от двете страни в процеса/ съдът намира, че не следва да бъдат обсъждани, тъй като доколкото не носят подписите и на двете страни по делото едновременно, имат характера на частни документи /вкл. когато са със нотариална заверка на подписите досежно съдържанието им/, поради което те им са взаимно непротивопоставими и не удостоверяват фактите, че действително в изпълнение на тези договори ищците или ответника са предали, респ. осигурили безпрепятствено държане на имота от трети за производството лица – страни по тези договори. На същото основание съдът не коментира и приетия договор за възлагане на работи по разчистване.

 От заключението на приетата СТЕ се установява, че посоченият в нотариален акт от 1968г. имот не е отразен в топографо-геодезическия план от 1956г. и не може да се определи по него. ПИ с идентификатор ******* попада в имоти по този план с № **** с вписан в разписния лист собственик К. Т. и № *** без нанесен собственик. Няма отбелязване за документ за собственост, от който черпи правата си К. Т.

В КП от ****г. ПИ с идентификатор ****** попада в границите на  имот № **** с вписан собственик Г. Н. Г.. Имот № **** съвпада по две граници с посочения в н.а. от 1968г. имот – шосе и плаж, поради което не може да се определи идентичност. При оглед на място вещото лице е констатирал, че е налице построено бунгало на мястото, на което е била предвидено да бъде изградена дървената барака, за която е издаден представения по делото позволителен билет от 1968г.

По КП ******. ПИ с идентификатор ******* съвпада с имот *** с вписани по молба за попълване от 1997г. собственици Л. О. и В. Г. съобразно н.а. №****г.

 С Решение № ***** на поземлена комисия от 1996г. на наследниците на К. е отказано възстановяването на имот от 16,4 дка., в която попада и процесния имот. Възстановени са други имоти с червено на скица прил. № 10 към СТЕ, за които има въвод на 15.09.1999г. С решение на съда от 1999г. се възстановяват още 11,4 дка, в който попада процесния имот. През 2003г. въз основа на това съдебно решение и скицата към него е издадено решение на поземлената комисия, в което са описани имотите за възстановяване. В червено по приложение № 10 към СТЕ са имотите, които са реституирани през 1996г. с решение на поземлена комисия № 340, а останалите са по съдебното решение. Процесния имот 148 е предмет на това решение и е описан с площ 680 кв.м. и част от имот със стар планоснимачен номер № 323 представляващ  № 3323.  Има решение на поземлена комисия и заповед на кмета на р-н „П.” от 1997г., с което тази територия от гора без планоснимачен номер към момента и процесния поземлен имот са обединени в имот № *****, и в същото време се възстановени на наследниците на К.

 В разписни листи и планове за процесния имот наследниците на К.се явяват за първи път в кадастралната карта през 2011г.

От границите, които са посочени в крепостния акт от 1896г. и презаписани в нотариален акт от 1919г. море, скрибка, баир и поле няма как да се индивидуализира имота реституиран с решението на  Районен  съд – Варна.

Вещото лице не е изследвал документите в общината по отношение на процесния имот и протоколите за отчуждителните процедури на ТПС комисиите.  

В приложение № 4 към СТЕ поземлен имот № 403 се отнася към плана на стари имотни граници. Да се чете, че номерът е 394 по плана на старите имотни граници в цикламен цвят. Номерата се повтарят. Възпроизвели са ги същите, защото планът от 1956г. служи като основа за изработване на плана за старите имотни граници и там има вписвания, които са веднъж по разписан лист и втори път под анкета. Задната част на имота не е определена в кадастрален план от 1969г.

  От показанията на свидетеля С. М. С., се установява, че познава П. и О. от преди 1980г. като съседи в м-т „К.“. Той не живее там. Родителите му последно живяли там. Свидетелят показва на скица на поземлен имот № *****г., лист ** по делото, че имот с № * е неговия. Имоти с № *** и № *** са на О. и П.. Според него е един имот, кога са го разделили не знае. Оградата е между имот № **** и № *. Ресторантът бил в № **** към № ****, което е път. В № **** зад отбелязаната в № * сграда с № * има бунгало с каменни стълбички, а откъм пътя в № **** сега е поставена металната барака. В имота на свидетеля се намирал бившия ресторант „К.“, който тази година е отдал под наем на друг наемател. Като се застане с лице към морето - отляво и зад неговия имот е този на П. и О. с площ около ** дка, ако се приеме, че е един имот. В малкия имот, бунгало не е имало. Имотите им граничели с черен път, който свършвал там, може и плаж да се води по скица. Познава и родителите им - баща им О. майка им Л. Те се грижели за имота. Имало лозе. Като малък всеки ден бил там и играели с О.. След 1991г направили в малката част към пътя заведение „В.”. Дясната стена на това заведение сега е ограда с имота на свидетеля. На мястото на градината на ресторанта сега е поставена металната  барака. В момента има останали стени. Не е сигурен кога е разрушено – евентуално ок. 2015г. - 2017г. Хора, които взели паркинга в съседство имали около 2016г.  разправии с О. за имота. Видял го да се кара с Г., който му се представил за собственик. Преди това не си спомня някой да е споменавал, че има проблеми от претенции на други лица за имота. В момента никой не обитава имота. Преди смъртта на родителите му през 2019-та година свидетелят ходил там всяка седмица събота и неделя, а след това още по-често. Бунгалото-барака в момента се обитава от клошар - рибар. Не знае кой го е допуснал да живее там. Може да са тези, които имали претенции към О.. Майката на П. и О. отдавала под наем сградата в долната част за заведение до преди 10 – 15 години. Сменяли се различни наематели, имало и пицария там. Свидетелят им давал ток, защото било сложно край свлачището и трудно си осигурявали ток. Имало още един ресторант „В.” точно където е свлачището, а другият е този до неговия имот. Преди свлачището всички имали ток и вода. След свлачището имотът на П. бил електрифициран отново. Освен ресторанта и бунгалото друго няма. Имотът им сега е затрупан отстрани откъм паркинга с боклуци, а отпред преди 2-3 години са сложили този павилион - барака, в който не се извършва някаква дейност. Има ограда към неговия, като половината ограда е телена, а половината е от това заведение. И отгоре откъм пътя е ограден. След 2010г. не е виждал П. и О. да обработват имота. О. опитвал да го чисти, но другите лица, които имали претенции не му давали да влиза. След 2016г. е виждал поотделно П. и О. и тогава му казали, че имат проблем и са задвижили нещата да ги оправят. Не са предприемали действия по почистване, ограждане на имота. Казали, че ще правят ограда, но не са. П. не живее основно в ****. На много места е живяла – Л., Б. Не може да каже на колко години е била като е заминала, но се виждали редовно всяка година или през година лятото в Б. О. по-често. Виждали са се и в района на бул. „Ч.”, където също имат имоти в близост. Миналата година за последно се видели пред имота на „К.“. В момента в имота не може да се влезе, защото всичкият боклук, който бил на паркинга е сложен на границата му. От десетилетия до тяхното място се трупат боклуци. Миналата година оттам откраднали постовете за спасителите, които ги прибрали там. Докато имало действащ ресторант боклуци нямало. От десетилетия по малко всяка година и от около две години станали много и е непроходимо. По-рано оттам се влизало в неговия имот. Имало обществена тоалетна там. След 1989г. имали дело с хора, на които е реституиран съседния имот.  

От показанията на водения от ответника свидетел Г. Х.А. се установява, че не познава ищците и третите лица. С дружество „Я.” има търговски взаимоотношения като наема имоти от него и свързаното „Л.”. Имат един собственик или управител Я. Н., с когото договаря. На К. е наемател  на два имота. Единият имот е на „Л.С.”, другият е на „Я. Б.”. Имотът на „Л. С.” е паркинг, който се стопанисва от свидетеля от 2005 година, а от средата на 2011 година сключил договор за наем за другия имот в съседство на „Я. Б.”, като използва само една малка част - лицето, където е поставил с разрешение за поставяне на преместваеми обекти – бараки, павильони, които отдава под наем. След 2009г. в задната част имотът е в руини от нещо съборено и е неизползваем. Не помни в този имот да е имало функциониращ ресторант с името „В.” от 2005 година до сега. Преди 2008 година там е имало някакво немасивно заведение на открито с маси и чадъри. Отзад имало масивни кухненски помещения. Въпросният имот е с площ малко повече от половин дка граничи на изток с плажа, на запад  с друг имот на „Я. Б.”, на север с паркинга на „Л. С.”, а на юг с едно заведение, собственост на С. От ъгъла на плажа първо се намира „М. Д.”, по едно време и „***”. Следващото заведение вече е съборено, „К.” се казвало и било на плажа точно пред въпросните имоти на „Л. С.” и на „Я. Б.”. „К.” се преместило ок. 2014 год. в това заведение, което е в имот собственост на С. и работело до миналата година. Всяка година подписва договор с Я. като собственик на „Я. Б.” за този имот. Има договори за преотдаване под наем на въпросните две бараки по 15 кв. От 2005 година, когато наел съседния имот, с прекъсване 2008-2009 год., има наблюдения за този на „Я. Б.”. Нямал е контакт с никой от съседния имот. Почиствал е останалата част от това място по разпореждане - предписание от Община В. Д. „Е.”. Други следи от почистване не е виждал. Имало един случай преди 5-6 години някакъв господин в нетрезво състояние направил скандал защо има построени бараки, включително имало и полицаи. Свидетелят се легитимирал с документ за собственост и наем, и пълномощно от „Я. Б.”. След 2011 година не е имало опити хора да предприемат да ограждат имота. Не имало конфликт, недопускайки ги да ограждат имота. Със съседа С. се познава много добре включително и с покойните му родители дядо М.и баба В. В много добри отношения са. Те му давали ток и вода от 2011 година за въпросните бараки. В този имот на „Я. Б.“ няма бунгало. Имало някакъв рибар, който живеел в бунгало, но в един от задните имоти на „Я. Б.”, които са вече на самия склон. Целия имот в момента е зает от тези руини и в предната част са въпросните бараки. „Я. Б.” е закупил въпросния имот от същите собственици, от които преди това „Л. С.” е закупил паркинга. Един от тези собственици имал заведение - дървена постройка в имота на „Л. С.” – паркинга, която наемайки имота през 2005 година, свидетелят закупил и съборил за увеличаване на паркоместата.  

 От показанията на свидетеля С. Ж. Я.се установява, че познава Р., А., Р. и другите трети лица. С А.К. са приятели от 1988 година. Знае, че е имал имот общ на рода му в м-т „К.“ възстановен около 2000 година. Свидетелката има имот близо до техния възстановен през 1998 година. След 2005 година е имала заведение в своя имот. През 2016 година държала централен плаж К. и много добре познава района. Знае от бащата на А., че имотът им е бил около 40 дка., но са възстановени около 20 дка. Там А. имал лятно заведение за бързо хранене от 2003 година до 2005 година. Продал го и сега там има паркинг. Не й е споделял някой друг да е имал претенции за имота, докато е бил негов. В съседство на имота на А. е имало заведение „К.”. Сега са му сменили името. Лятото заведението функционира. До преди няколко години го държали двама братя. До самото заведение от 10-12 години има две-три бараки, като магазинчета работещи през лятото. Преди свлачището в имота на А. е имало ресторант с масивна сграда под името „В.”, като към 2003 година имало само останки от него. Не помни да е имало бунгало. Не е виждала в имота други хора да правят каквото и да било.

Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявените искове са субективно съединени осъдителни с правно основание чл. 108 ЗС.

  За да бъде уважен иск с такава правна квалификация (известен в теорията и практиката като ревандикационен иск), е необходимо по делото да бъде доказано наличието на три кумулативно дадени предпоставки: че ищеца е носител на правото на собственост върху вещта и осъществяваното спрямо нея владение или държане от страна на ответника, без да има годно правно основание за това. Целта на иска и на търсената с него защита е да върне на носителя на правото на собственост фактическата власт върху вещта.

В конкретния казус това означава, че в тежест на ищцовата страна е да установи в условията на пълно и главно доказване, 1. че описания в исковата молба недвижим имот е годен самостоятелен индивидуализиран обект на право на собственост; 2. че са придобили собствеността върху него на годно правно основание – т.е придобиването му по оригинерен /по силата на закона/ или деривативен /от праводател/ способ сред изброените в чл. 77 ЗС;  3. наличието на осъществявана от ответника фактическа власт върху имота. Респективно ответникът, че владее или държи вещта на годно правно основание, като в случая от него се твърди придобитото по оригинерен или деривативен способ право на собственост върху горецитирания недвижим имот – валидна сделка, евентуално  осъществяваната явна и необезпокоявана фактическа власт върху имота в посочения от него период.

От гореобсъдените писмени доказателства и СТЕ съдът намира, че и двете страни не доказаха придобито от тях право на собственост на първия способ, на който се позовават – правни сделки. В случая вещото лице е категорично, че описаните в представените от страните по делото нотариални актове недвижими имоти е невъзможно да бъдат индивидуализирани по нито един от действалите кадастрални или регулационни планове за местността, в която се намира процесният имот. Въз основа на това обстоятелство и при липсата на твърдения за други основания /освен обсъдените нотариални актове от 1896г. и 1919г./, положителният резултат по реституционната процедура на праводателите на ответниците, която е приключила с възстановяване на собствеността върху процесния имот, но е непротивопоставима на неучаствалите в нея ищци, следва да се приеме за правно необоснован.

При това положение следва да се разгледат твърденията на страните за изтекла в тяхна полза придобивна давност по см. на чл. 79 ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 77 пр. 2 ЗС.

Съобразно установената практика на ВКС самата придобивна давност, като институт е един от регламентираните в чл. 77 ЗС способи за придобиване право на собственост върху вещи. Предвид разпоредбата на чл.79 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на 5 години. От своя страна нормата на чл.68 от ЗС дава и легално определение на термина „владение“ – това е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго, като своя. Следователно е редно да се акцентира върху две обстоятелства – това са т.нар. „фактическа власт“ и факта, че веща се държи „като своя“. Презумпцията относно субективния елемент на владението, т.е. намерението за своене на вещта (animus), е въведена в полза на владелеца и в случай на отричане на владелческото му качество тежестта за оборването й пада върху лицето, което оспорва осъщественото владение.  

За да се придобие право на собственост по давностно владение, позоваващият се на него следва да установи, чрез главно и пълно доказване наличието на всички елементи на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 или ал. 2 ЗС, като липсата на категоричност, за която и да е от законовите материалноправни предпоставки изключва този придобивен способ.

При съвкупна преценка на свидетелските показания, представените писмени доказателства и обсъдения извод на вещото лице, че е налице изградено бунгало именно на мястото, в което е предвидено такова съобразно позволителния билет от 1968г,. съдът намира, че ищците установиха придобито от праводателите им право на собственост въз основа на изтекла обща давност в периода от 1968г. до смъртта им през 1977г., респ. през 1994г., и  прибавянето на осъществявано от тях давностно владение до 2011г. В тази насока следва да се отбележи, че според СТЕ обсъденият въвод във владение от 1999г. по отношение на реституирания на праводателите на ответника с първоначалното решение на ПК имот, не включва процесния.

При това положение следва да се разгледа възражението на ответника за придобито от него право на собственост на същото основание след 2011г.

Разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ЗС съдържа определението за добросъвесно владение – когато владелецът владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или, че предписаната от закона форма е била опорочена, т.е. наред със субективната добросъвестност следва да е налице и юридическото основание, като обективен елемент, представляващ акт с вещноправни последици. Субективната добросъвестност представлява незнание на владелеца на пороците на юридическото основание, като законът в чл. 70, ал. 2 ЗС въвежда презумпцията за предположение на добросъвестността до доказване на противното, като доказването е в тежест на страната, която иска да отхвърли последиците на добросъвестното владение. След като законът предвижда предположението за наличие на добросъвестност, то при успешно доказване на противното следва липсата на добросъвестност – или липса на юридическо основание, вкл. и унищожаването му, респ. отмяната му с обратна сила, или липса на субективна добросъвестност по отношение на пороците на юридическото основание. Първоначално съществуващата добросъвестност може да отпадне, ако настъпят определени последващи обстоятелства, каквото представлява предявяването на иск от действителния собственик за връщане на имота или когато по повод участие в друг съдебен спор узнае за претенциите на трети лица към праводателя му.  

В случая, съдът въз основа на обсъдените доказателства намира, че ответникът установи добросъвестността си при придобиване на процесния имот с валидна правна сделка - покупка. Не беше проведено насрещно доказване от ищците за знание у ответника, че праводателите му не са били собственици или че в хода на съдебен спор е узнал за претенции към тях от трети лица. От обсъдените справки от СВ е видно, че вписване на искова молба по партида на тези праводатели или по партида на имота не е било налице към 2011г. Подадената от майката на ищците декларация по чл. ЗМДТ не е била с посочване номера на процесния имот и не е заведена по негова партида в Община Варна. Досежно последващо отпадане на тази добросъвестност, безспорно не е налице предявен иск по отношение на процесния имот от страна на ищците против ответника преди настоящия, при разглеждането на който вече се установява узнаване от последния за претенциите на трети лица към имота.

            Съдът не намира, че се установиха и други релевантни за предмета на делото фактически или правни действия от страна на ищците или трети лица, с които владението на ответника да е било прекъснато. В унисон с този извод са и събраните гласни доказателства, които досежно показанията на свидетелите водени от двете страни – С. и А., съдът намира за непосредствени, логични, последователни и трайни. Според обсъдените показания на тези двама свидетели, ищците не са осъществявали фактически действия по стопанисване на имота най-късно от 2010г. Последният официален документ сочещ на действия по ползване на имота е от 30.07.2007г., когато на П.Г. и О.Г. *** да поставят в имот с пл. № *** преместваем обект снек-бар от 6 модула с обща площ 90 кв.м.

В тази насока следва да се коментира частичното противоречие в показанията на водените от двете страни свидетели - на ищците сочи макар и с голямо колебание, че ресторанта стопанисван от тях е бил съборен през 2015-2017г., а дървена или метална барака има в имота от преди 2-3 години. Свидетелят воден от ответника заявява категорично, че от 2009г. в процесния имот няма функциониращ ресторант, а само руини, както и че той лично като наемател на ответника е поставил барака на лицето на имота откъм плажната алея през 2011г. Съдът в тази насока извърши служебна проверка в публично общодостъпния сайт за уеб картографиране съдържащ сателитни изображения и снимки на терен „Google Карти“ /maps.google.com/, като констатира, че в действителност към месец февруари 2012г., в процесния имот са налице само останки от постройка, съвпадащи точно с описанието на свидетелите и на двете страни, като в предната му част има поставен един брой дървен павилион с малки размери – около 20 – 30 кв.м. според мащабите по скица на л. 310 от делото, в която ведно с даденото разрешение са обективирани и размери на ПИ от длъжностно лице – гл. архитект на Район „П.“. При това положение за по-достоверни следва да се приемат показанията на водения от ответника свидетел, вкл. и предвид обстоятелството, че той е посоченият наемател на процесния имот в приложените от ответника по делото договори. В допълнение към изложеното относно договорите за наем, следва да се посочи, че във всички тях е посочено отдаване под наем на празен терен и никъде не се сочи ресторант – масивна сграда.

По изложените съображения, ВРС намира, че ответникът доказа придобито от него право на собственост върху спорния имот на твърдяното от него оригинерно основание – чл. 79 ал. 2 ЗС, чрез непрекъснато владение през периода от 16.03.2011г. до предявяване на настоящия иск - 08.06.2020г. и поради това искът следва да бъде отхвърлен.

 При този изход на спора, на страните разноски не се следват, доколкото от правоимащата ответна страна доказателства за такива не са представени. На третите лица в производството разноски не се следват съобразно нормата на чл. 78 ал. 10 ГПК

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ  предявените от П.О.Г. ЕГН ********** и О.О., род. на ***г. П. Г., искове с правно основание чл. 108 ЗС  да бъде прието за установено по отношение на „Я.Б.“ Е***, ЕИК ******, че ищците са собственици на недвижим имот представляващ ПИ с идентификатор **** по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. В., одобрени със Заповед ****год. на изп. дир. на АГКК., с площ от 678 кв.м., адрес на имота: гр. В., р. П. п.к. ****, курортен комплекс „Ч.“, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, съседи: *****, ******, *******, ******, като ответникът бъде осъден да им предаде владението върху имота.

 

Решението е постановено при участието на трети лица - помагачи на ответника  1.  М.П.Д., с ЕГН ********** в качеството си на наследник на Д. А. Й., с ЕГН **********, 2. А.К.А., с ЕГН **********  3. Р. К. Р., с ЕГН ********** в качеството си на наследници на К. А. К., с ЕГН **********, 4. Н.А.К., с ЕГН **********; 5. К.Ц.Д., с ЕГН **********, 6. Р.Д.С., с ЕГН **********;7.Ц.Д.Ц., с ЕГН **********; 8. А.Й.Ж., с ЕГН **********; 9. В.Й.Д., с ЕГН **********; 10. В.Й.К., с ЕГН **********, 11. М.К.Н., с ЕГН **********, 12. Н.К.Н., с ЕГН **********, в качеството си на наследници на К. Н.К., с ЕГН **********;  13. В.Н.М., с ЕГН **********; 14. Г.Д.Б., с ЕГН **********; 15. Д.Д.Б., с ЕГН **********; М.Я.Н., с ЕГН **********; 17. Д.К.Й., с ЕГН **********;  18. Ю.К.Й., с ЕГН **********.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.

 

                                                                      

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ