РЕШЕНИЕ
№
град
София, 25. 07. 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание
на 19. 11. 2021 година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. с-я СТОЙЧО
ПОПОВ
при секретар Алина Тодорова, като
разгледа докладвано от съдия Димитрова гр.
д. № 12536/2020 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид
следното :
Производство по реда на чл.
258 – чл. 273 ГПК.
С решение от 29. 04. 2020
год., постановено по гр. д. № 65296/2018 год. на СРС ІІІ ГО 142 състав е
отхвърлен иск частично за сумата над уважената част от 4.92 лева до пълен
предявен размер от 413.14 лева, представляваща цена за неоснователно
обогатяване в размер на цена за доставена топлинна енергия,като неоснователен и
недоказан; отхвърлен е и иск по чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
С решението са присъдени
разноски и е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ищеца
Б.Б. ООД.
С въззивна жалба ищецът
обжалва решението в частта, с която са
отхвърлени исковете му срещу М.Ф. ЕООД за сумата 408.22 лева, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 10. 2015 год. – м. 04.
2017 год., ведно със законна лихва до окончателно изплащане на вземането, сума
66.35 лева лихва за забава от м. 11. 2015 год. до 31. 05. 2018 год., направени
по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедно и исково производство. Осъден е
ищецът да заплати на противното страна и разноските по делото. Счита решението
да е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Неправилно е
прието, че ответникът не може да отговаря за неоснователно обогатяване за
магазин 4. Дружеството ответник е собственик на процесния имот за исковия
период. Ищецът е претендирал сумите на основание неоснователно обогатяване,
предвид това, че ответникът се е обогатил неоснователно в качеството на
потребител на топлинна енергия за стопански нужди, но не е сключил договор с
ищцовото дружество.
Претендират се разноски.
Не се сочат и заявяват нови
искания по доказателства.
Представен е отговор на
въззивната жалба на дружеството ищец по претенцията от ответното дружество,
като се сочи, районният съдия да е взел мотивирано и обосновано решение в
обжалваната част, като подробно е съобразно константната съдебна практика е
процедирал в излагането на мотиви на съдебния акт. Твърденията на ищеца
произтичат от тълкуване разширително и по аналогия на материалното право и се
явяват несъществени и необосновани.
Районният съдия правилно е
приложил относимата правна норма на чл. 149 ал. 1 т. 3 ЗЕ; процесният период е
предназначен за задоволяване на стопански нужди, не е спорно, че писмен договор
не е сключен. Изводът на районния съдия е верен, че при липса на възможност топлопреносното
предприятие да търси стойността на топлинна енергия на договорно основание, то
разполага с правата по чл. 59 ал. 1 ЗЗД, като в мотивите са изложени
задълбочени аргументи относно липсата на предпоставки за уважаване на иска по
чл. 59 ЗЗД.Топлинна енергия за имота на е ползвана, тоест не е доказано, ме
ответникът се е обогатил за сметка на ищеца без основание. Не се доказва и
обедняването и обогатяването да произтичат от един и същи факт. Доколкото е не
основателна главната претенция за главница, то и искът за лихва върху нея е
неоснователен. Според чл. 272 ГПК, решението е правилно, обосновано и
законосъобразно, поради което се иска потвърждаването му.
Няма спор, че между страните
договор за продажба на топлинна енергия не е подписан въпреки отправена покана
от дружеството към ответника, поради което следва да се разгледа хипотезата длъжникът
да се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца и да дължи връщането на
онова, с което се е обогатил неоснователно до размера на обедняването.
Ответникът е небитов клиент по
пар. 1 т. 33а от ДР на ЗЕ, спрямо когото е приложим чл. 149 ал. 1 т. 3 ЗЕ,
изискваща сключване на писмен договор за продажба на топлинна енергия между
топлопреносното дружество и клиент на топлинна енергия за небитови нужди, при
общи условия, тоест предвидената в закона писмена форма е такава за
действителност на правоотношението.
Договор между ищеца и
ответника не е бил сключен.
Постановено е разпореждане по
чл. 267 ГПК на 18. 11. 2020 год.
Постъпила е молба от
дружеството ищец на 17. 11. 2021 год., която е бланкетна.
Постъпила е и молба от дружеството ответник на 16. 11. 2020 год.
В открито съдебно заседание,
единствено проведено, страните не се явяват и процесуално представляват,
редовно призовани и няма заявени доказателствени искания.
Претендира разноски
дружеството ответник, като представя списък за такива по чл. 80 ГПК в размер на
300 лева адвокатско възнаграждение.
Въпреки допустимост и
редовност, жалбата се явява неоснователна.
Решението е валидно, в
обжалваната част е допустимо, а по останалите въпроси, по които съдът е
ограничен от жалбата, същото е и правилно, обуславящо потвърждаване в тази му
част, с препращане към мотивите по аргументи от чл. 269 изр. 1 и изр. 2 и чл.
272 ГПК.
Решението е правилно, по
следните съображения :
Не се спори по делото, а и се
установява от приети като неоспорени писмени доказателства, че ответникът е
небитов клиент на топлинна енергия, както и че между него и ищцовото дружество
не е сключен писмен договор.
В СТЕ заключение е изрично
посочено, че в процесния период в обекта не е имало монтирани отоплителни тела
и уреди за ДР на ТЕ към тях; в обекта няма монтирани отоплителни тела,
колекторите са затапени.
Ищецът не оспорва,
обстоятелството, че между страните по спора изискуемият по закон писмен договор
не е сключен. Няма спор и, че ответникът е клиент потребител на топлинна
енергия.
Спорен е въпросът по правото
дали следва да се приложи чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 т. 1 ЗЗД или чл.
422 ал. 1 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД.
За уважаване на предявения иск
по чл. 422 от ГПК вр. 59, ал. 1 ЗЗД и респективно за ангажиране отговорността
на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: 1)
доставката на ТЕ до топлоснабдения имот, 2) че е настъпило неоснователно
разместване на имуществени блага, а именно, че доставената ТЕ за исковия период
е била ползвана в топлоснабдения имот без да е била плащана, 3) че е настъпило
обогатяване за ответника и обедняване на ищеца в резултат на извършената без
основание размяна на блага, 4) че е налице причинна връзка между обогатяването
и обедняването, и 5) че ищецът няма друга законова възможност за защита чрез
иск.
Съдът отчита, че
доказателствената тежест относно спорното материално право е именно тази по предявения
иск с правно основание по чл. 422 от ГПК вр. 59, ал. 1 ЗЗД, тъй като в исковата
молба и в заявлението по чл. 410 от ГПК ищецът поддържа като основание на иска,
че не е бил сключен между страните писмен договор за доставка на ТЕ за
стопански нужди, въпреки което се твърди, че е била доставяна ТЕ до имота на
ответника за стопански нужди, както и че същата е била ползвана и не е била
заплащана. Тези твърдения и доводи на ищеца са предопределящи за правната
квалификация на заявеното спорно право на извъндоговорно основание (неоснователно
обогатяване).
Имуществените облаги имат
материално естество и те са оценими в пари. Изразяват се в увеличаване на
актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви или
спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да
понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в
случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с правно основание
чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без
да съществуват изгледи за тяхното връщане /в този смисъл са разясненията,
дадени с решение № 587 от 01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV
ГО, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
В резюме в конкретния случай
страните не спорят, че договор за доставка на топлинна енергия между тях не е
сключен. Ищецът обосновава задължението на ответника с неоснователното му
обогатяване с доставената и използваната от него топлинна енергия, доколкото
въпреки отправената от ищеца покана, страните не са подписали писмен договор.
Поради тази причина, след като в настоящото производство не се спори, че между
главните страни не е бил сключван договор за продажба на топлинна енергия за
процесния период в предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ писмена форма, то
това означава, че помежду им не е възникнало валидно облигационно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за небитови (стопански) нужди.
При липсата на възможност
топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия
на договорно основание, същото разполага с правата по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, в
който случай законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил,
до размера на обедняването. За да бъде уважен така предявеният иск, следва да
се установи, че за процесния период между страните, при липса на валидно
договорно правоотношение, топлопреносното предприятие е предоставило топлинна
енергия за стопански нужди на потребителя на топлинна енергия и така е обеднял,
а потребителят е ползвал такава, т. е. обогатяването се изразява в увеличаване
на актива на имуществото на обогатения или намаляване на неговите
пасиви/спестяване на някои разходи, които иначе е трябвало да понесе.
Съдът приема, че
доказателствата по делото удостоверяват по несъмнен и категоричен начин, че
топлинна енергия в имота не е ползвана.
Вследствие на това искът
предявен за сумата 312.23 лева следва да бъде отхвърлен, както е сторил
районният съдия.
Н е се доказва по делото, че с
тази сума ответното дружеството се е обогатило без основание за сметка на
ищцовото дружество, което да е довело до неговото обедняване в същия размер,
като обогатяването и обедняването да произтичат от един и същи факт. Това са
обстоятелства, които обуславят наличие на предпоставки за приложение на нормата
на чл. 59 ал. 1 ЗЗД и основателността на заявения от ищеца иск за запращане на
обезщетение по разглеждания ред.
В този ред на мисли искът по
чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 59 ал. 1 ЗЗД се явява недоказан по основание и по
размер, ерго неоснователен за тази сума.
Въззивният съд приема, че по
делото е установено, ответникът не се е обогатил неоснователно с топлинна
енергия през процесния период в процесния имот – според ищеца не бил заплатил
стойността на използвана такава съгласно заключение на вещо лице. Но според
последното стана реч по-горе в настоящите топлинна енергия не е доставена и не
е ползвана на ответното дружество от ищеца, та първото да се е обогатило за
сметка на второто по смисъла на чл. 59 ал. 1 ЗЗД.
При липсата на възможност на
топлопреносното предприятие да претендира стойността на доставената топлинна
енергия на договорно основание, то последното разполага с възможността да
предяви иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
По изложените съображения и
поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на Софийски районен съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
С оглед изхода на делото на
въззиваемия следват се своевременно претендирани и реално сторени разноски пред
настоящата инстанция, 300 лева адвокатско възнаграждение за един адвокат пред
въззивната съдебна инстанция.
Предвид
размерите на обжалваемите интереси, настоящето решение не подлежи на касационно
обжалване, съобразно с ограничението по чл. 280 ал. 2 ГПК, изм. ДВ, бр. 100/21.
12. 2010 год.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 29. 04. 2020 год.,
постановено по гр. д. № 65296/2018 год. на СРС ІІІ ГО 142 състав, в обжалваните
части.
ОСЪЖДА Т.С. ЕАД ЕИК *******да заплати
на М.Ф. ЕООД
ЕИК*******, 300 лева адвокатско възнаграждение за един адвокат пред въззивната
съдебна инстанция.
Решението
е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ищеца Б.Б. ООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.
2.