№ 3944
гр. В., 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20223110103016 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от С. А. Д., ЕГН********** с адрес гр. В.,
ул. «Д.» *** срещу Д. Ч. М. Н. З. И. А. П. Г., РД по горите – В., ул. «Р. Д.»№10 иск с правно
основание чл. 124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор ****, находящ се в гр. В.,
с.о. „М. Р., Б. Ч., Д.", местност „А.", съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г., на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменени със Заповед 18-9739/14.11.2018г. на Началника на СГКК-В., с площ по
скица 1047кв.м, а съгласно предходен документ за собственост - 1063кв.м., с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско
застрояване до 10метра, стар идентификатор няма, номер по предходен план: ***, при
граници: ***, ****, ***, ***, ****, **** и ***.
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени
от ищеца в исковата и уточняващата я молба: Собственик е на процесния поземлен имот
с идентификатор ****, находящ се в гр. В., с.о. „М. Р., Б. Ч., Д.", местност „А.“, по силата на
договор за покупко – продажба, обективиран в НА№185, том. II, рег.№5348, дело №333 от
2019 год. на нотариус И. М., с рег. №195 и район PC-В.. Продавачът - Ю. С. С. от своя
страна е придобил имота с покупко – продажба, обективирана в НА№ 71 том XII, дело
№3865/13.04.1995г. на нотариус при ВРС от Д. К. Г., Г. К. Д. и К. К. А.. Продавачите по този
нотариален акт са придобили по наследство цитираният имот с пл. №1259 вследствие на
Решение №295 за възстановяване правото на собственост на земи в съществували или
възстановими стари реални граници в землището на Виница - община В. на Поземлена
комисия - В., при община В., като с протокол №386 от 12.03.1995 год. били въведени във
владение. Твърди се, че при разглеждане и съгласуване по реда на чл.128, ал.14 от ЗУТ на
ПУП - ПРЗ за УПИ XV – 4418 /ПИ ****/, кв.96 на с.о. "М. Р., Б. Ч. и Д." гр. В. на заседание
на ЕСУТ при Община В., на 05.10.2021г. Министерство на земеделието, храните и горите,
Изпълнителна агенция по горите, Регионална дирекция по горите - В. е изразено становище
1
с изх.№ РДГ04-4684-05.10.2021г., че имот с идентификатор ****, по КК и КР на гр.В., по
данни на АГКК е с трайно предназначение на територията „урбанизирана" и начин на
трайно ползване - ниско застрояване до 10м., частна собственост, но по данни Горския план
от 2017г. на ТП "Държавно горско стопанство - В., основната част от поземления имот
представлява горска територия, част от отдел 155, подотдел „Г" - частна държавна
собственост. ТП "Държавно горско стопанство - В. нямало информация относно промяната
на собствеността от държавна в частна. С писмо до Регионална дирекция по горите В., с вх.
№ РДГ 04-207/12.01.202г., ищецът отправил запитване относно площта, собствеността и
границите на поземлен имот с идентификатор ****, в землището на гр. В., като му било
отговорено, че се поддържа становище с изх. № РДГ04-4684-05.10.2021г. Направено било
пояснение, че данните за площта, собствеността и границите на поземления имот са указани
в скицата на имота с № 15-268261-15.03.2021год., издадена от СГКК В.. Установено било
несъответствие в данните за имота по кадастралната карта и кадастралните регистри на
землището на гр. В. и информацията, която имат по документи за тази територия, както и че
трайното предназначение на територията на ПИ **** е неправилно отразена в картата и
кадастралните регистри. Относно собствеността - частна държавна, посочена в
тасационното описание на отдел 155, подотдел „1" към горскостопанския план от 2017 год.
на ТП ДГС В., Регионална дирекция по горите В. твърдяли, че е възможно информацията да
не е актуална. Доколкото процесният имот бил във владение на ищеца от закупуването му
до настоящия момент, като преди това е придобиван на правно основание и е владян от
предходните собственици, ищецът счита, че ответникът не е собственик на процесния
недвижим имот. Молбата е за уважаване на исковата претенция.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор.
В о.с.з. исковата молба се поддържа. Ответникът не се представлява, изразява
становище чрез нарочна молба до съда.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на
страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.
124, ал.1 ГПК.
В казуса ищецът твърди собственически права въз основа на договор за покупко –
продажба, обективиран в НА №185, том. II, рег.№5348, дело №333 от 2019 год. на нотариус
И. М., с рег. №195 и район PC-В..
Искът е допустим. С ТР 8/2012г. на ОСГК на ВКС се прие, че интерес от
отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява
самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни
вещни права върху един и същ обект, като с него могат да се защитават и фактически
състояния. Затова, при отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права,
ищецът следва да докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, т.е фактите
от които произтича неговото защитимо право. Производството би било недопустимо само в
случай, че ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не включват
притежаване на самото спорно право, което той отрича на ответника.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест, ищецът дължи доказване
твърденията си, с които обосновава правния си интерес от търсената защита, а именно
наличието на твърдяното право върху имота на соченото основание - договор за покупко –
продажба.
2
Съобразно ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че:
С НА за покупко - продажба №185, том. II, рег.№5348, дело №333 от 2019 год. на
нотариус И. М., с рег. №195 и район PC-В. ищецът е придобил собствеността върху
поземлен имот с идентификатор ****, находящ се в гр. В., с.о. „М. Р., Б. Ч., Д.", местност
„А.", съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-
18-92/14.10.2008г., на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменени със Заповед
18-9739/14.11.2018г. на Началника на СГКК-В., с площ по скица 1047кв.м, а съгласно
предходен документ за собственост - 1063кв.м., с трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10метра, стар
идентификатор няма, номер по предходен план: ***, при граници: ***, ****, ***, ***, ****,
**** и ***.
Видно от НА № 71 том XII, дело №3865/13.04.1995г. на нотариус при ВРС,
продавачът - Ю. С. С. от своя страна е придобил имота въз основа на покупко – продажба от
Д. К. Г., Г. К. Д. и К. К. А.. На последните с решение на ПК № 295/28.02.1995г. е
възстановено правото на собственост на земи в съществували или възстановими стари
реални граници в землището на Виница - община В., като видно от протокол №386 от
12.03.1995 год. са били въведени във владение на имота.
Видно от писмо с изх.№ РДГ04-4684-05.10.2021г., Министерство на земеделието,
храните и горите, Изпълнителна агенция по горите, Регионална дирекция по горите - В. е
изразено становище, че ПИ с идентификатор ****, по КК и КР на гр.В., по данни на АГКК е
с трайно предназначение на територията „урбанизирана" и начин на трайно ползване - ниско
застрояване до 10м., частна собственост, но съгласно Горскостопански план от 2017г. на ТП
"Държавно горско стопанство - В., основната част от площта на имота представлява горска
територия, част от отдел 155, подотдел „Г" - частна държавна собственост. В ТП "Държавно
горско стопанство - В. нямало информация относно промяната на собствеността от
държавна в частна.
Видно от писмо с изх.№ РДГ04-802-04.02.2022г., Министерство на земеделието,
храните и горите, Изпълнителна агенция по горите, Регионална дирекция по горите – В.
поддържа становище с изх. № РДГ04-4684-05.10.2021г., като относно собствеността - частна
държавна, посочена в тасационното описание на отдел 155, подотдел „1" към
горскостопанския план от 2017 год. на ТП ДГС В., ответникът пояснява, че е възможно
информацията да не е актуална.
От представените от ответника с молба с вх. №78937/16.11.2022г. писмени
доказателства – писмо с изх. №РД 12-02875-1/19.05.2022г. на Общинска служба по
земеделие – В. и 2 бр. приложения се установява, че в първоначалния си вид поземлен имот
с идентификатор ****, находящ се в гр. В., с.о. „М. Р., Б. Ч., Д.", с площ от 1047кв.м. е бил
част от имот с идентификатор №99022.60.212 с площ от 2.089дка, начин на трайно ползване
– залесена горска територия и отразен собственик МЗГ – Държавно лесничейство. Видно е
от същото писмо, че процесният ПИ с идентификатор **** остава извън обхвата на
3
новообразуван имот с №10135.4.710 с площ от 49,213дка /идентичен с **** с площ от
49,225дка/, с начин на трайно ползване – залесена горска територия и отразен собственик
МЗГ – Държавно лесничейство гр. В.. Така според същото писмо поземлен имот с
идентификатор **** остава в урабанизирана територия и извън обхвата на имот с
№10135.4.710 с площ от 49,213дка /идентичен с **** с площ от 49,225дка/.
Предвид горното налага се извод, че ответникът не е собственик на процесния имот.
От друга страна ищецът доказа твърдяното си право върху имота на соченото придобивно
основание, а именно договор за покупко – продажба, обективиран в НА №185, том. II, рег.
№5348, дело №333 от 2019 год. на нотариус И. М., с рег. №195 и район PC-В..
В заключение, предявеният отрицателен установителен иск е основателен.
Съобразно изхода на спора сторените от ищеца разноски следва да се поемат от
ответника, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Ищцовата страна сочи да е направила разноски в общ размер на 2071лева, от които
1800лева платено адв. възнаграждение по представен договор за правна защита и
съдействие, 28лева държавна такса за заверен препис от искова молба, 221лева за държавна
такса за завеждане на делото и 22лева такса за вписване на искова молба. Направено е
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение. Същото определено по реда на чл.7,
ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения възлиза в
размер на 2385лева, което прави възражението неоснователно. В тежест на ответника следва
да се възложат разноски в общ размер от 2071лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявения от
ищеца от С. А. Д., ЕГН********** с адрес гр. В., ул. «Д.» *** срещу Д. Ч. М. Н. З. И. А. П.
Г., РД по горите – В. , ул. «Р. Д.»№10, че ответникът не е собственик на недвижим имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор ****, находящ се в гр. В., с.о. „М. Р., Б. Ч.,
Д.", местност „А.", съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед №РД-18-92/14.10.2008г., на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменени
със Заповед 18-9739/14.11.2018г. на Началника на СГКК-В., с площ по скица 1047кв.м, а
съгласно предходен документ за собственост - 1063кв.м., с трайно предназначение на
територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10метра, стар
идентификатор няма, номер по предходен план: ***, при граници: ***, ****, ***, ***, ****,
**** и ***, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д. Ч. М. Н. З. И. А. П. Г., РД по горите – В., ул. «Р. Д.»№10 да заплати
на С. А. Д., ЕГН********** с адрес гр. В., ул. «Д.» *** сумата от 2071лева,
представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1
ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд.
4
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5