Решение по дело №528/2015 на Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№…………………

                   гр.Плевен, 17.07.2015 година.

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

   ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ВЪЗЗИВНО отделение, І граждански състав, в публично заседание на шестнадесети юли, през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ :  СТЕФАН ДАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ :  ТАТЯНА БЕТОВА

 СВЕТЛА ДИМИТРОВА

 

при секретаря………К.Д.……………и в присъствието на прокурора………………………………………………………….като разгледа докладваното от съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА……възз.гр.д.№ 528 по описа на съда за 2015 година, и за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

          С решение № 758 от 22.05.2015г., постановено по гр.д. № 5940/2014г. Плевенски РС е отхвърлил предявения от ЗАД”***”, със седалище и адрес на управление гр. С.,  против ОБЩИНА-гр П., иск с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ, за заплащане на сумата 565лв., представляваща изплатено застрахователно  обезщетение  по  щета № *** по описа на ЗАД "***", на основание застрахователна  полица № ***, като неоснователен и недоказан.Присъдил е разноски в полза на ответника в размер на 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

   Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба  от ЗАД” ***”, представлявано от Р. И. Я. и К. Р., чрез пълномощника им И. И. Г.- ***, упълномощил процесуалния представител адв.П.А. от ПАК. В жалбата се правят оплаквания, че постановеното решение е незаконосъобразно и необосновано на доказателствата по делото. Съображенията по същество на спора са изложени подробно в жалбата, главното от които е че районният съд не е взел предвид показанията на св.М., преценявайки ги като неубедителни и недостатъчно категорични. Счита, че те се подкрепят и от писмените доказателства по делото, сред които не е задължително да фигурира и протокол за ПТП, съставен в изпълнение на чл. 9 от Наредба № І-167/24.10.2002г., тъй като тази наредба е била мълчаливо отменена към дата на застрахователното събитие.   

Становището на ответника по жалбата е, че тя е неоснователна.Носещия тежестта да проведе пълно и главно доказване на правопораждащите  факти ищец, не е доказал наличието на дупка на пътното платно към момента на настъпване на произшествието, което да е в причинна връзка с вредите, които застрахователят е обезщетил.Поради това счита, че не може да бъде ангажирана отговорността на Община П. за вредите и моли да бъде потвърдено обжалваното решение.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства, съобрази се с изискванията на Закона, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.213, ал.1 КЗ вр. с чл.45 ЗЗД - за присъждане на сумата 565лева, представляваща платено от застрахователя обезщетение по щета № *** по описа на ЗАД "***", на основание застрахователна полица № ***, ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото – 23.12.2014г. до окончателното изплащане на сумата. Претендирани са и разноски по делото.

Пред първоинстанционния съд е било безспорно, а и пред настоящата инстанция също, че на 13.05.2014г. е била сключена застраховка Каско Стандарт с „***” ООД по силата на която е бил застрахован за всички рискове товарен автомобил марка „***” модел *** , с рег. № ***, със срок на действие на застраховката за периода 19.05.2014г.- 19.05.2015г., за което е била издадена застрахователна полице № ***. Издадена е и застрахования застрахователна полица № ***.  Безспорно е, че при ПТП на 17.07.2014г. е било увредено застрахованото МПС, като във връзка с обезщетяването на вредите е била заведена щета №*** /или референтен №***по описа на ищеца.Няма спор и по това, че с преводно нареждане от 19.08.2014г. на собственика на застрахованото МПС „***”ООД е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 565 лв.  Няма спор и по това, че с писмо, изх.№  ***, получено на 16.09.2014г., ищецът е поканил ответника Община П., да заплати доброволно, на основание чл.213, ал.1 КЗ сумата от 565лв., като в писмото са изложени обстоятелствата от които застрахователят черпи права.

  Спорно е налице ли са предпоставките на чл.213 КЗ за ангажиране отговорността на ответника Община П. за заплащане на исковата сума, представляваща заплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 565лв. на собственика на увредения автомобил.Причинени ли са щети на автомобила от попадането му на несигнализирана и необезопасена дупка на участък от общинската пътна мрежа, стопанисвана и поддържана от Община П.

Съгласно чл.213 от КЗ застрахователят встъпва в правата на застрахования увреден срещу причинителя на вредата. В конкретния случай основния спорен въпрос е носи ли отговорност ответника за причинените   вреди, за които не е безспорно къде са настъпили, т.е., че са настъпили именно на мястото, което е посочено в уведомлението до застрахователя - на ул.” ***”до форма „***”ООД.За да се произнесе по спора съдът съобрази следното : От приложената преписка, се установява, че собственикът на автомобила е  уведомил застрахователя за настъпило ПТП, като е заявил в декларация, подадена от водача на автомобила П. О. М. /на л.25/, че при управлението му по ул. „***”, пред фирма *** е навлязъл в дупка на пътя, вседствие на което се е увредила задната лява гума на автомобила. Декларация в същия смисъл е подадена и от И. С. Д. 

 От разпита на свидетеля П. М. се установява, че е пътувал от гр.С. до гр.П. с брата на жена си, който е от П. Свидетелят заявява, че не познава улиците на града. Щетата по гумата е установил когато е пристигнал, като мисли, че я е нанесъл пред сградата на „***”, която е била отдясно по посока на движение на автомобила. Смята, че „ударът е бил сериозен”, тъй като гумата е „от хубав каучук и е доста скъпа”.Твърди, че се е върнал, за да види точно къде е била дупката. Другият декларатор не е разпитван и липсват други обективни данни къде е настъпило произшествието, който факт е от съществено значение за отговорността на общината. 

 В исковата молба се твърди, че причинител на вредата е Община П., тъй като не е осигурила обезопасяване и не е обозначила с необходимата маркировка дупките на общински път-ул” ***”, находяща се в чертите на гр.П., като по този начин с бездействието си  е станала причина за възникване на ПТП, при което са причинени щети на застрахования от дружеството автомобил, което е основание за деликтната и  отговорност за настъпилите вреди. Тези твърдения не са доказани. Липсват убедителни доказателства на посочения в исковата молба участък да е имало каквато и да било дупка към момента на застрахователното събитие.Такива няма нито в преписката/пр.снимки, схеми или протоколи/, нито са ангажирани пред съда от страна на носещия доказателствената тежест за установяването им ищец. Напротив-от представените от ответника снимки, писмо № *** на Началник отдел „СТИ” при Община П. инж.И. М., се вижда че на въпросния участък пред сградата на „***”ООД липсва дупка и в общината не е бил регистриран сигнал за нарушена на това място улична настилка.Единствено в показанията на свидетеля П. М. се твърди, че там е имало дупка, която е видял при връщането си.

За да отхвърли иска, районният съд е приел, че при липса на протокол за ПТП, са допустими всякакви доказателствени средства за установяване на такова и за конкретните обстоятелства, при които е настъпило. Обосновано е приел че събраните доказателства не могат по категоричен начин да установят кога точно е станало ПТП. Водачът на автомобила не е сигурен къде точно по пътя от С. до П. е попаднал в дупка, а предполага, че това се е случило около сградата на „***” ООД и заявява, че може да се е разсеял като е говорил по телефона или със спътника си, не е внимавал и не е видял знаци. Въззивният съд споделя тези изводи, като същевременно намира за неоснователни доводите във въззивната жалба, че никъде в показанията на св.М. не фигурира намек, че не е сигурен къде точно по пътя между С. и П. е попаднал в дупка. Първоинстанционният съд е направил задълбочена преценка на показанията на единствения свидетел, като е стигнал до извода за тяхната неубедителност. За това може да се съди по следните изрази :„не познавах улиците”, „ударът е бил сериозен”, „сигурно там е мястото”, „предполагам 60-70км/ч.”, „мисля, че дупката трябва да е от лявата страна”, „може би нещо сме се заговорили или е звъннал телефона, не съм внимавал, не съм видял знаци”.

От заключението на ВЛ по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че при преминаване през дупка е възможно да настъпи повреда на гума на лекия автомобил от този вид, както и че стойността на щетата е 565 лв. То не установява механизма на произшествието, дори съпоставено с другите доказателства по делото, поради тяхната оскъдност.

 Поради изложеното, въззивният съд приема,че не са налице предпоставките за ангажира отговорността на ответника по чл.213 КЗ.  Не са установени предпоставките за ангажиране на деликтна отговорност по чл.45 вр. с чл.49 ЗЗД на ответника Община П. спрямо увреденото лице. Заплатеното застрахователно обезщетение от страна на ищцовото дружество остава за негова сметка, тъй като не се установи хипотеза на встъпване на застрахователя в правата на застрахования увреден. Искът се явява недоказан и поради това неоснователен и правилно е отхвърлен от РС.  Ето защо          обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.  

 На основание чл.280, ал.2 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.  

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА, на основание чл.271 ал.1 от ГПК решение № 758 на Плевенски районен съд, постановено на 22.05.2015г.. по гр.д. № 884/12г. по описа на съда.

           ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 вр. с чл.273 от ГПК, ЗАД” ***”, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. С., район Т., пл.” ***”, № *** да заплати на ОБЩИНА П., представлявана от кмета проф.Д. С., гр.П., пл.” ***” № ***, БУЛСТАТ ***, сумата от 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

 Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване. 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: