№ 3962
гр. София, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Ал. Малчев Въззивно гражданско
дело № 20211100511784 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 20153876 от 08.07.2021 г., постановено по гр. д. № 12700/2021 г. на
Софийски районен съд, 43-ти състав, са отхвърлени предявените от ЗК „Л.И.“ АД,
ЕИК:****, против „Д.З.“ АД, ЕИК:****, обективно съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 540,15 лева, представляваща главница
за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0000-1261-17-
206826, ведно със законната лихва, считано от 21.01.2021 г. до окончателното изплащане,
както и сумата от 163,55 лева, представляваща лихва за забава за периода от 13.01.2018 г. до
06.01.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 3562/2021 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
Решението е обжалвано изцяло от ищеца в първоинстанционното производство - ЗК
„Л.И.“ АД, действащо чрез процесуалния си представител. Изложените доводи във
въззивната жалба са за неправилност на решението. Поддържа се, че въз основа на
неправилна преценка на събраните доказателства, районният съд е отхвърлил като
недоказани предявените искове. Твърди се, че от събраните в производството пред районния
съд доказателства се установява по категоричен начин механизмът на настъпване на
процесното ПТП, както и виновното поведение на водача на на автобус марка „Мерцедес“ с
рег.№ СА **** КТ, който го е предизвикал. Моли се решението да бъде отменено, като
1
предявените искове бъдат уважени и да се присъдят сторените пред двете инстанции
съдебни разноски.
Ответникът по въззивната жалба - „Д.З.“ АД, е депозирал в законовоустановения срок
отговор на въззивна жалба, действащ чрез процесуалния си представител. В него се излагат
съображения за правилност и законосъобразност на решението на районния съд. Иска се
присъждане на разноски в полза на въззиваемото дружество от въззивната инстанция.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по
предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението.
При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от
ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба
оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени
на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни
норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
В случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото
право, което очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.
Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално
правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на
основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с
въззивната жалба доводи за неоснователни.
За да постанови обжалваното съдебно решение, с което исковете са отхвърлени,
първоинстанционният съд е приел за доказано, че на сочената от ищеца дата МПС,
застраховано при последния по имуществена застраховка "Каско", е претърпяло ПТП, както
и че в изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил застрахователно
обезщетение на собственика на увреденото МПС в размер на исковата сума. Районният съд
е приел също така обаче, че не е проведе пълно и главно доказване на всички предпоставки
от хипотезата на чл. 411 КЗ. Видно от писмения отговор и доклада по делото е, че
ответникът оспорва наличието на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“
по отношение на автобус марка „Мерцедес“ с рег.№ СА **** КТ, покриващ отговорността
на водача за вредите, настъпили от процесното ПТП. До приключване на съдебното дирене
по делото пред районния съд ищецът не е представил доказателства в тази насока, нито е
заявил доказателствени искания. На следващо място обоснована е констатацията на
районния съд, че приложеният по делото двустранен констативен протокол не съдържа дата
на настъпване на ПТП, място и схема. Основателно в тази насока е заключението, че
2
единствено със свидетелските показания показанията на водача на застрахования при
ищеца лек автомобил не може да бъде установено по безспорен и категоричен начин
настъпването на процесното ПТП. Поради недоказания при условията на пълно и главно
доказване механизъм на ПТП и вина за настъпването от страна на водач, чиято гражданска
отговорност е застрахована от ответното дружество, районният съд е отхвърлил предявения
иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Изложените правни аргументи от районния съд, въз основа на които е отхвърлил
предявените искове, са законосъобразни, обосновани са при правилно прилагане на закона и
след анализ на събраните по делото доказателства, поради което настоящият състав счита,
че постановеното решение е правилно и следва да се потвърди.
Напълно неоснователни са възраженията на въззивника, обективирани във въззивната
жалба. На първо място не са ангажирани доказателства, че по отношение на МПС автобус
марка „Мерцедес“ с рег.№ СА **** КТ към датата на ПТП е съществувало валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност".
Не е доказано по категоричен начин и противоправно поведение от страна на водача на
автобус марка „Мерцедес“ с рег.№ СА **** КТ за настъпване на процесното ПТП. Следва да
се отбележи, че двустранният констативен протокол съставлява частен документ, подписан
от трети за спора лица и се ползва само с формална доказателствена сила по чл. 180 ГПК,
като не обвързва съда. Спрямо ответника, който е трето лице, неучастващо в съставянето на
протокола, той няма материална доказателствена сила относно причините за настъпване на
ПТП. В хода на процеса те следва да се докажат пълно и главно от ищеца с други
доказателствени средства. Доказателствата, на които се позовава въззивника, са косвени и
не установяват по категоричен начин участието на автобус марка „Мерцедес“ с рег.№ СА
**** КТ в процесното ПТП. Единствено със свидетелските показания на водача на
застрахования при ищеца лек автомобил не може да бъде установено по безспорен и
категоричен начин настъпването на процесното ПТП. Това е така, тъй като в протокола, в
който другият водач е признал вината си за настъпване на ПТП, няма данни какъв точно е
бил механизма на настъпване и обстоятелствата, при което е настъпили. Освен това в. л. по
приетата в първоинстанционното производство съдебна авто-техническа експертиза
уточнява единствено потенциалната възможност, механизмът на процесното ПТП да е
същият, както е описан от ищеца. Необосновано е въз основа на косвените данни да бъде
формиран категоричен извод за противоправно поведение от страна на водача на автобус
марка „Мерцедес“ с рег.№ СА **** КТ за настъпване на процесното ПТП. Поради
изложеното настоящият съдебен състав също намира за неустановени по категоричен начин
на всички предпоставки за уважаване на иска по чл. 411 КЗ, който правилно е отхвърлен от
районния съд. Неоснователността на главният иск води до неоснователно и на акцесорния
иск за присъждане на мораторна лихва съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното
решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК следва да се потвърди изцяло.
Въззиваемият на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
3
Наредба за заплащане на правната помощ има право на сумата 150 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20153876 от 08.07.2021 г., постановено по гр. д. №
12700/2021 г. на Софийски районен съд, 43-ти състав.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК:****, да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК:****, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на 150 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4