№ 6232
гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110137445 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ,
чл.224, ал.1 от КТ и по чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Д. Н. Г., в исковата си молба излага твърдения, че с ответника „КАЗЕ
ИТАЛИЯ КОНСУЛТИНГ“ ЕООД били обвързани от валидно възникнало трудово
правоотношение от 04.08.2023 г., прекратено на осн. чл.325, т.1 от КТ по взаимно съгласие
на страните, считано от 08.01.2024 г.
Твърди се, че към датата на прекратяване на трудовия договор, ответникът не е
изплатил на ищеца дължимите му се трудови възнаграждения за периода от м.август 2023 г.
до м. януари 2024 г., както и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен
годишен отпуск за периода от м.08.2023 г. до м.01.2024 г., в сочен от ищеца общ размер на
3468,99 лв. /в нетен размер /, ведно със законната лихва от 20.06.2024 г. /датата на завеждане
на ИМ в съда/ до окончателното плащане на сумите. Моли ответникът да бъде осъден да му
заплати на основание чл. 86 от ЗЗД и обезщетение за забава, върху претендираните главници
в размер на общо 274,34 лв., представляваща сбор от мораторните лихви върху дължимите
трудови възнаграждения и обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ, дължимо за периода от
падежа на всяко едно месечно трудово възнаграждение /30-то число на месеца, следващ
месеца на полагане на труд/ до 20.06.2024 г. или обезщетението за забава върху дължимото
трудово възнаграждение за м. август 2023 г., се дължи за периода на забава от 01.10.2023 г.
до 20.06.2024 г. и т.н.
1
Претендира заплащане и на направените съдебни разноски в производство.
Ответникът „КАЗЕ ИТАЛИЯ КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, с ЕИК *********, в
законноустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК, редовно уведомен за заведения
срещу него иск, не е депозирал писмен отговор на исковата молба, не оспорва предявените
искове, не представя доказателства, не твърди и не доказва да е изплатил дължимите се на
ищеца трудови възнаграждения и обезщетението за неизползвания платен годишен отпуск,
за периодите, както се сочат в ИМ, дължими се на ищеца при прекратяване на трудовото
правоотношение.
В първото съдебно заседание, ответникът се представлява от упълномощен
представител в лицето на адв. М., която оспорва исковата молба и предявените с нея искове,
като твърди да е изплатил дължимите се на ищеца трудови възнаграждения за посочения в
ИМ период, както и дължимото му се при прекратяване на трудовото правоотношение
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск към датата на прекратяване. Твърди в
ответното дружество да е била налице практика, макар незаконосъобразна, трудовите
възнаграждения да се изплащат в брой, в плик, а работника в по-късен момент да минава
през счетоводството и се подписва във ведомостта за работните заплати за съответния
месец, срещу името си за получил сумата. Не представя писмени доказателства в подкрепа
на твърденията си, а поисканите гласни доказателствени средства не са допуснати от съда,
поради забраната на чл.164, ал.1, т.4 от ГПК.
Съдът като взе предвид изразените от страните становища и след съвкупен
анализ на приетите по делото доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По исковете с пр.осн. чл. 128, т. 2 и чл.224, ал.1 от КТ, от фактическа страна:
Не е спорно, че страните са били обвързани от валидно възникнало трудово
правоотношение, по силата на трудов договор № 13 от 04.08.2023 г., прекратен по взаимно
съгласие на страните, считано от 08.01.2024 г.
Спорно обстоятелство е дължимостта за процесния период на трудовите
възнаграждения, техния размер /брутен, нетен/ и платени ли са същите в уговорените с
договора срокове. Съдът при разпределение на доказателствената тежест между страните е
указал на ответника, че дължи установяване на факта на погасяване на задълженията си за
посочения в ИМ период и в нетен размер, след приспадане на дължимите по закон за сметка
на работодателя и работника здравни, пенсионни и осигурителни вноски, както и ДОД.
По делото е приет като доказателство трудов договор № *** г., видно от който
ищецът Д. Г. е заемал длъжност „***“ с код по НКПД ***, като договора бил сключен за
неопределено време, при пълно работно време – 8 часа, с уговорено основно трудово
възнаграждение от 780,00 лв./месечно, допълнително трудово възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит от 0,6 % за всяка прослужена година при този работодател и
периодичност на изплащането им – до 30-о число на следващия месец. Следва да се
отбележи, че в трудовия договор на ищеца, не е уговорен начин на плащане на трудовото
2
възнаграждение /по банков път или в брой, на каса/. Твърдения в тази посока не се излагат и
в хода на съдебното производство, поради което и не са събирани доказателства за тези
обстоятелства.
Със заповед № *** г., връчена срещу подпис на работника на 07.01.2024 г., трудовото
правоотношение между страните било прекратено по взаимно съгласие, считано от
08.01.2024 г.
Приета по делото е Справка с данни за осигуряването по ЕГН на ищеца, от която се
установява, че за периода на съществуване на трудовото правоотношение от м.08.2023 г. до
м.01.2024 г., работодателят е подавал към НАП информация за отработените от ищеца
часове/за всеки месец, осигурителния доход, върху който се дължат осигуровки и
начисления месечен облагаем доход.
В трудовата книжка на ищеца е отразен периода на полаган труд, който се зачита за
трудов и осигурителен стаж, от 04.08.2023 г. до 08.01.2024 г., т.е. за 6 месеца и 3 дни.
От приетата по делото преписка, заведена при ИА „ГИТ“ по жалба на ищеца Г., в т.ч.
приложените към нея ведомости за РЗ за процесния период и присъствени форми, се
установява, че за посочения период /м.08.2023г. до м.01.2024 г./ на ищеца са били начислени
от работодателя трудови възнаграждения в нетна сума за получаване, съответно от 526, 32
лв. за м. август 2023 г.; по 605,26 лв. за месеците септември, октомври, ноември и декември
2023 г. и от 521,63 лв. за м. януари 2024 г., в която сума били включени и начисленията за
дължимото му се обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск от 433,33 лв. /виж
л.65-87 от делото/. До приключване на проверката, въпреки дадените задължителни
предписания и определения краен срок за заплащане на дължимите заплати и обезщетение
по чл.224 от КТ, работодателят не е представил доказателства за фактическото им
изплащане.
Такива доказателства не са представени от ответника и в хода на настоящото
производство. Видно от приетите като писмени доказателства присъствени форми и
ведомости за работни заплати за месеците, включени в процесния период /на л.82-87 от
делото/, част от преписката, водена при ИА „ГИТ“ ищецът е полагал труд при пълен работен
ден от 8 часа за целия период, като няма отбелязвания за ползван от него платен годишен
отпуск или отсъствия по болест. На същия са начислени като дължими суми за получаване /в
нетен размер/ посочените по-горе такива, като няма данни дължимите възнаграждения да са
изплатени на ищеца – в брой /както твърди ответника/ или по банков път. От страна на ИА
„ГИТ“ са дадени задължителни за изпълнение предписания към работодателя на ищеца, в
лицето на ответното дружество, в т.ч. за изплащане на дължимите се трудови
възнаграждения и обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ, но същите не са били изпълнени.
По делото не са представени и приети други доказателства, извън вече обсъдените
по-горе ведомости за РЗ, от които да се изведе еднозначен извод, че начислените на ищеца
трудови възнаграждения са му били и реално изплатени.
Видно от договора ищецът е имал право на основен платен годишен отпуск в размер
3
на 20 дни, като по делото няма доказателства той да е използвал реално такъв отпуск до
прекратяване на трудовото му правоотношение. Следователно, за отработеното време от
04.08.2023 г. до 08.01.2024 г., на ищеца се е полагал платен отпуск в размер на 10 дни, за
които работодателят му е начислил обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ /видно от
приложените от Инспекцията по труда, документи/ в размер на 433, 33 лв. Същото е
начислено към последната заплата за м. януари 2024 г. и е било дължимо до 28-о число на м.
февруари 2024 г. По делото няма доказателства същото да е реално изплатено на ищеца,
поради което считано от 01.03.2024 г. ответника е изпаднал в забава и по отношение на това
свое задължение към ищеца.
Установява се по делото, че начислените трудови възнаграждения на ищеца възлизат
в общ нетен размер за получаване от 3468,99 лв., в която сума е включено и начисленото
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ в размер от
433,33 лв. /за 10 дни полагаем отпуск, определен съразмерно на отработеното време при
уговорен размер на основния отпуск от 20 дни/годишно/, за които суми ГД „Инспекция по
труда“ е дала предписания на работодателя да изплати на ищеца Г. в срок до 06.06.2024 г.,
което последния не е представил доказателства, да е сторил.
Следователно, до установените размери посочени по-горе исковете по чл.128, т.2 и
чл.224, ал.1 от КТ, се явяват основателни и доказани.
Безспорно се установява по делото, че ответника е в забава по отношение плащането
на трудовото възнаграждение и дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ при
прекратяване на трудовия договор. За посочените в ИМ периоди на забава по отношение на
всяко от месечните възнаграждения, дължими за процесния период, съдът определи размера
на дължимото се на ищеца обезщетение за забава, по реда на чл.162 от ГПК, посредством
онлайн лихвен калкулатор и същото възлиза в размер на 274,34 лв., колкото се претендира и
от ищеца с ИМ и до който размер иска по чл.86 от ЗЗД се явява основателен и ще следва да
се уважи.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 и ал.2 от КТ, трудовите права и задължения се
осъществяват добросъвестно, съобразно изискванията на законите, като добросъвестността
при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на
противното.
Доколкото ответника не е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК,
а в първото съдебно заседание, в което се е явил негов представител, не е оспорил
добросъвестното изпълнение на трудовите задължения от страна на ищеца, съдът приема, че
последния е бил добросъвестен при отдаването на работната си сила, като презумпцията за
добросъвестност не е оборена, следователно на ищеца му се следва дължимото трудово
възнаграждение за периода на съществуване на трудовото правоотношение.
Предвид събраните по делото и обсъдени по-горе доказателства, съдът намира, че
ответника, чиято бе доказателствената тежест в производството, не успя да докаже чрез
4
пълно и главно доказване, надлежно и точно /по размери и срок на изплащане/ погасяване
на задълженията си за плащане на трудовите възнаграждения за периода от 04.08.2023 г. до
08.01.2024 г., и на дължимото се обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ за установените 10
дни полагаем се платен годишен отпуск. Не се установи по делото, до приключване на
съдебното дирене, ответника да е заплатил дължимите суми, следователно същите все още
са дължими на ищеца Г.. По отношение на размера, страните нямат спор, че на ищеца се
дължат нетните трудови възнаграждения, след съответните удръжки за сметка на работника
и работодателя, поради което и същите следва да се присъдят на ищеца в претендираните с
ИМ и установени по делото размери, посочени и по-горе, а именно: 526,32 лв. – РЗ за м.
август 2023 г.; 605,26 лв. – нетен размер на РЗ за м. септември 2023 г.; 605,26 лв. – нетен
размер на РЗ за м. октомври 2023 г.; 605,26 лв. – нетен размер на РЗ за м. ноември 2023 г.;
605,26 лв. – нетен размер на РЗ за м. декември 2023 г. и 521,63 лв. – представляваща сбор от
нетния размер на РЗ за м. януари 2024 г. и дължимото се обезщетение за неизползван отпуск
по чл.224 от КТ.
Основателно се явява искането на ищеца за присъждане на законна лихва върху
уважената част от исковете, за периода от предявяването му на 20.06.2024 г. до
окончателното плащане на сумите.
По делото безспорно се установи и изпадането на ответника в забава по отношение
плащането на дължимото се на ищеца трудово възнаграждение и обезщетението за
неизползвания платен годишен отпуск към датата на прекратяване на ТД. За периода на
забава, начиная от първо число на всеки следващ месец, след месеца, в който се дължи
съответното трудово възнаграждение и до 20.06.2024 г., дължимото се обезщетение по чл.86
от ЗЗД, установено от съда по реда на чл.162 от ГПК, посредством използването на онлайн
лихвен калкулатор, възлиза на претендираната от ищеца сума от общо 274,34 лв., до който
размер и този иск следва да се уважи.
По разноските:
Съобразно изхода на спора право на разноски има само ищеца. Последният
претендира и доказва такива в размер на 500 лв., за заплатеното от него адвокатско
възнаграждение. Ответника не е възразил за прекомерност срещу този размер, поради което
съобразно с изхода на делото на осн. чл.78, ал.1 от ГПК му се следват разноски в пълен
размер от 500 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда и
сумата от 238,76 лева, представляваща дължимата държавна такса върху уважения размер
на исковете.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 164-и състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.128, т.2 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ „КАЗЕ ИТАЛИЯ
КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, с ЕИК ********* да заплати на Д. Н. Г., с ЕГН **********,
5
сумата от общо 3468,99 лв., от която сума 3035,66 лв., представлява дължим нетен размер
на трудовото му възнаграждение за м. август 2023 г. до м. януари 2024 г., а 433,33 лв.
представлява дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 10
дни, ведно със законната лихва върху сумите от предявяване на исковата молба в съда
/20.06.2024 г./ до окончателното плащане на задълженията.
ОСЪЖДА на осн. чл.86 от ЗЗД „КАЗЕ ИТАЛИЯ КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, с ЕИК
********* да заплати на Д. Н. Г., с ЕГН **********, сумата от 274,34 лв. представляваща
дължимото се обезщетение за забава, върху присъдените главници от 3 468,99 лв. за периода
на забавата от 01.10.2023 г. 20.06.2024 г.
ОСЪЖДА „КАЗЕ ИТАЛИЯ КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, с ЕИК ********* да заплати
на Д. Н. Г., с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 500 лв.,
представляваща съдебно – деловодни разноски, съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „КАЗЕ ИТАЛИЯ КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, с ЕИК ********* на осн.
чл.78, ал.6 от ГПК да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 238,76 лева,
представляваща дължима държавна такса по делото върху уважения размер на предявените
искове.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението
в частта относно присъденото вземане по чл. 128, т. 2 КТ и обезщетение по чл.224, ал.1
от КТ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок, от съобщаването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6