Решение по дело №665/2019 на Софийски градски съд

  Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

Гр. София 05.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд първо гражданско отделение в открито заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

Съдия: Свилен Станчев

като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 665 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:

Ищецът Е.Д.М. твърди, че ответникът СНС реализирал отказ от правосъдие по НОХД № 3555/2018 г. на СНСв производство по чл. 270 от НПК. СНС бил сезиран с искане за изменение на мярка за неотклонение на ищеца, чрез защитника му по наказателното дело М.А.П.. Искането било с рег. № 14615/26.11.2018 г. Според ищеца, ответникът отказал с „мълчалив отказ“ и не разгледал искането му в съдебно заседание на 29.11.2018 г. и 04.12.2018 г. Ищецът твърди, че с тези действия ответникът му нарушил правата по ЕКЗПЧ, Харта на ЕС, ДЕС и ДФЕС. Ищецът твърди, че с това ответникът го подложил на жесток психически тормоз, съсипал му здравето от стрес и притеснение, ищецът получил паник атаки и депресия.

Като се основава на изложените твърдения, ищецът прави искане до съда да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 100 000 лева, заедно с лихва, както и разноски по делото.

Ответникът С.Н.С.оспорва иска с възражения за неоснователност, поради липса на противоправно поведение на съдебни състави на ответния съд и поради недоказаност на причинна връзка между твърдсените от ищеца увреждания и действия на съдебния състав при съда - ответник.

Съдът като съобрази изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД. Неправилно ищецът квалифицира своята претенция като „общ иск по ЗОДОВ и чл. 4/3/ от ДЕС“. Искът, предявен срещу правозащитни органи, може да се квалифицира с правно основание ЗОДОВ и следва да бъде разгледан по реда на този закон само когато обстоятелствата, изложени в исковата молба обуславят приложимост на някоя от хипотезите на чл. 2 или чл. 2б от  ЗОДОВ. Конкретният случай очевидно не е такъв. Ищецът твърди, че ответният съд е отказал да разгледа негово искане за изменение на мярка за неотклонение. Доколкото в ЗОДОВ не се предвижда такава хипотеза на търсене на отговорност от правозащитен държавен орган, следва искът, основан на изложените от ищеца твърдения, да се квалифицира с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Като разгледа иска по същество и се запозна със събраните по делото доказателства, съдът съобрази:

Ищецът Е.Д.М. е подсъдим по НОХД № 3555/2018 г. на СНС, с взета по отношение на него мярка за неотклонение „задържане под стража“. С жалба вх. № 14615 от 26.11.2018 г. ищецът в качеството му на подсъдим е изложил доводи за извършени нарушения на ЗСВ, Хартата на основните права на ЕС, ЕКЗПЧ и МПГПП на ООН. Съдът е приел жалбата като искане за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия, направено по реда на чл. 270 от НПК. Искането е било разгледано в съдебни заседания на 29.11.2018 г. и на 04.12.2018 г. и е оставено без уважение.

При така изложените обстоятелства съдът намира, че не е извършено противоправно действие, от съдия или друго длъжностно лице в ответния съд, което да бъде квалифицирано като непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД и да бъде основание за търсене на отговорност по чл. 49 от същия закон. В жалбата си ищецът излага съображения за допуснати нарушения на негови права при разглеждането на наказателното дело. Тъй като ищецът формулира изрично искане до съда да се произнесе по законността на задържането (жалба стр. 1, л. 23 от делото), законосъобразно ответният съд е приел жалбата като искане по чл. 270 от НПК за изменение на мярката за неотклонение в съдебното производство. Мярката е била разгледана от съда и по нея е налице произнасяне с протоколно определение от 04.12.2018 г. Останалите изложени от ищеца съображения в жалбата от 26.11.2018 г. са относими към разглеждане на наказателното дело по същество и наказателният съд няма правомощия да се произнесе по тях при преценка на законосъобразността на мярката за неотклонение в производството по чл. 270 от НПК.

Предвид липсата на вредоносно и противоправно деяние от страна на ответния съд, следва съдът да отхвърли предявения от Е.Д.М. срещу СНС иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

            Отхвърля предявения от Е.Д.М. ЕГН **********, адрес: ***, понастоящем в Затвора гр. София, срещу Специализирания наказателен съд гр. София, адрес: гр. София ул. „****** осъдителен иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл.45 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лева, заедно с лихва, както и разноски по делото, за отказ за разглеждане на искане с вх. № 14615 от 26.11.2018 г. по НОХД № 3555/2018 г. на СНС.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: