№
2018 година, гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХVІ-ти
състав ,в закрито заседание на 20.08. 2018 г.,
като разгледа докладваното от съдия Красимир Кипров
адм.д.
№ 2277 / 2018
г. по описа на
съда,за да се произнесе взе предвид
следното :
С
постановеното по делото разпореждане № 12501/15.08.2018 г. е констатирано отстраняване на нередовностите в подадената
от А.Ч.А. и К.А.Ч. жалба,като на двамата жалбоподатели е дадена възможност да
уточнят искането си по повод предварителното
изпълнение на оспорената от тях заповед № ШН-9/11.07.2018 г. на кмета на
район „Аспарухово”.
С подадена
от пълномощника адвокат Грозев молба с.д. 14676/20.08.2018 г. е направено
уточнение ,че допълнителното искане е отправено на основание чл.166 от АПК.
Предвид
отстранените нередовности, делото следва да бъде насрочено за разглеждане на
жалбата в открито съдебно заседание,което прави искането по чл.166,ал.4 от АПК допустимо ,но неоснователно предвид следното :
Оспорената
заповед № ШН-9/11.07.2018 г. се ползва с
предварително изпълнение по силата на разпоредбата на чл.46,ал.5,изр.2 от З-на
за общинската собственост.
В
подадената на 20.08.2018 г. уточняваща молба е изложено твърдението,че
предварителното изпълнение на оспорения адм.акт би причинило значителни и
трудно поправими вреди на двамата жалбоподатели,тъй като нямат друго жилище и
на практика няма къде да отидат ,ако бъдат прогонени от жилището,което би
застрашило здравето и живота им. С позоваване на чл.6 от АПК и чл.8 от
Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи се
претендира,че Община Варна следвало да им осигури временно настаняване в друго
жилище.
При
допуснато по силата на закона предварително изпълнение на адм.акт,обществения
интерес от същото се предполага до доказване на обратното,т.е.
доказателствената тежест за установяване на условията по чл.166,ал.2 от АПК,а
именно на възможността да настъпят за
оспорващите значителни или трудно поправими вреди е за самите
оспорващи.
Преди
всичко,съдът намира за неоснователна тезата на последните относно претенцията
им за осигуряване от страна на Община Варна на друго жилище за настаняването им – за разлика от случаите на
премахване на собствени на оспорващите незаконни строежи,при
прекратяването на едно наемно правоотношение какъвто е конкретният казус,не
съществува задължение за учредяване на друго такова. С оглед
последното,наличната за оспорващите
горепосочена доказателствена тежест не подлежи на дерогация. В тази връзка,
основателността на допълнителното искане е обусловена от наличието на
доказателства за възможността да настъпят за двамата жалбоподатели значителни
или трудно поправими вреди. Действително, липсата на жилище е предпоставка за
настъпването на вреди за оспорващите,но само ако те не биха били в състояние
сами да си осигурят друго жилище,т.е. ако разликата между свободния наем и
цената на наема на жилището предмет на обжалваната заповед, би била непосилна
за тях. Доказателства в тази връзка и конкретно за имуществените възможности на
двамата жалбоподатели,за тяхното
занятие,за размера на доходите им,не са
налице по делото. Съобразно тези обстоятелства,съдът намира,че жалбоподателите
не са се справили със съществуващата за тях доказателствена тежест,а след като
не са установени условията на чл.166,ал.2 от АПК,то искането им по чл.166,ал.4
от АПК е лишено от основание и съответно не следва да бъде уважено. Предвид
изложеното,съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за 23.10.2018 г. от 9.00 ч.,за когато да
се призоват жалбоподателите А.Ч.А. и К.А.Ч. ***.
НЕ УВАЖАВА искането на А.Ч.А. и К.А.Ч. за спиране на
предварителното изпълнение на заповед № ШН-9/11.07.2018 г. на кмета на район
„Аспарухово”.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :