ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13408
гр. София, 20.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20241110118542 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от ГПК "И" - гр. Н.И. срещу СО за признаване за установено
между страните, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор
*****.****.*** с площ от 1186 кв. м. В отговора на исковата молба е релевирано
възражение за недопустимост на производството поради наличие на влязло в сила
съдебно решение между страните по делото с предмет, идентичен с този на
настоящото исково производство.
С Разпореждане № 171939/22.11.2024 г. е указано на ищеца по делото да
изложи конкретни фактически твърдения, обосноваващи допустимостта на
производството, на основание чл. 299, ал. 1, вр. чл. 130 ГПК. В изпълнение на
указанията ищецът е подал молба с вх. № 18867/20.01.2025 г., с която изразява
становище за липса на идентичност между настоящото производство и това по гр. д.
13654/2002 г. по описа на СРС, 46-ти състав, като към молбата са приложени преписи
от исковата молба и уточняваща същата такава от посоченото дело.
С оглед задължението на съда да следи служебно за допустимостта на
производството по делото е изискан заверен препис от посоченото от ответника
решение от 10.08.2004 г., постановено по гр. д. 13654/2002 г. по описа на СРС, 46-ти
състав /вж. л. 67 и сл. от делото/. С така постановения съдебен акт, влязъл в сила на
12.12.2006 г., е отхвърлен предявеният от ГПК "И" срещу СО иск за признаване за
установено между страните, че ищецът е собственик на парцел І от кв. 137 по плана на
кв. Г. - Н.И., с площ от 1960 кв. м. Съгласно изложеното в процесната по настоящото
производство искова молба и тази по гр. д. 13654/2002 г. по описа на СРС, 46-ти
състав, парцел І от кв. 137 по плана на кв. Г. - Н.И. с площ от 1960 кв. м. е съответен
на процесния имот с идентификатор *****.****.*** и площ от 1186 кв. м., доколкото
1
индивидуализацията и на двата имота по предходен регулационен план е една и съща
– номер по предходен план 572, квартал 137, парцел І.
Съгласно исковата молба и уточняващата у такава по гр. д. 13654/2002 г. по
описа на СРС, 46-ти състав, представени с молба с вх. № 18867/20.01.2025 г.,
придобивните основания, заявени от ищеца по това производство, са давностно
владение и пряко участие с кооперативни средства при изграждането на намиращата
се в парцела сграда. Придобивните основания, заявени от ищеца в настоящото
производство, конкретизирани в исковата молба и уточняващата я такава, са по
регулация и по реда на ЗПИНМ – чрез отреждане на парцела за нужди на
кооперацията, както и на извършените въз основа на това отчуждителни процедури.
Формулировката на придобивните основания по исковете, предявени по двете
дела, формално се различава – пряко участие с кооперативни средства при
изграждането на намиращата се в парцела сграда /по предходното дело/ и по регулация
и по реда на ЗПИНМ – чрез отреждане на парцела за нужди на кооперацията. Предвид
спецификите на така заявените основания обаче настоящият съдебен състав намира, че
при произнасянето си по предходното дело съдът е изследвал заявените и в
настоящото производство фактически твърдения, въз основа на които ищецът
претендира твърдяното право на собственост както в процесната искова молба, така и
в предходната такава. В случая следва да се съобразят мотивите на решението по гр. д.
13654/2002 г. по описа на СРС, 46-ти състав, видно от които решаващият състав е
обсъждал правопораждащи документи, идентични с тези, посочени в исковата молба,
инициирала настоящото исково производство, а именно: Нотариален акт № **, том *,
нот. дело №***/** г. на І-ви нотариус при Софийски народен съд за признаване на С.
"И", с. К., за собственик по покупка и 1 давностно владение на дворно място в с. Г.,
Софийско, представляващо парцел ІІ-60 от кв. 19 по плана на с. Г., с площ от 180 кв.
м.; отчуждаване на недвижими имоти за нужди на кооперацията, установено с
оценителни протоколи по рег. преписка № 6/56 г., чрез придаване в собственост на
Всестранна кооперация "И" по силата на рег. план на местността, одобрен със Заповед
№ 396 от 27.01.1956 г.; обособяване на терена като парцел ХV с предназначение за
селкооп и ресторант в кв. "У." по плана на с. Г. въз основа на регулационен план,
одобрен със Заповед № 195 от 05.07.1965 г. Съдът по гр. д. 13654/2002 г. по описа на
СРС, 46-ти състав, е изследвал и приложимостта към предявения иск и на ЗПИНМ,
посочен като придобивно основание от ищеца в настоящото производство /вж. л. 68 от
делото – стр. 4 от решението, ред 15-ти отдолу нагоре/.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че заявените от ищеца
в настоящото производство придобивни основания на предявения установителен иск
за собственост са били въведени като основание и на установителния иск за
собственост на имота, предявен по гр. д. 13654/2002 г. по описа на СРС, 46-ти състав,
2
т. е. налице е идентичност в предмета на двете дела.
Действително, източник на силата на пресъдено нещо е правораздавателната
воля на съда, изразена в диспозитива на съдебното решение, като силата на пресъдено
нещо се формира по отношение на спорното право, индивидуализирано чрез
основанието и петитума на исковата молба. Предмет на силата на пресъдено нещо
обаче не е само субективното материално право, откъснато от конкретния юридически
факт, въз основа на който то се претендира. В основанието на иска се включват всички
факти, очертани в хипотезата на правната норма, въз основа на която се поражда
претендираното материално право с всички негови характеризиращи белези
(правопораждащ факт, съдържание, носители). В този смисъл, със сила на пресъдено
нещо се ползват съдебно установените общи правопораждащи факти, доколкото
индивидуализират спорното право чрез основанието и петитума на иска, като
забраната за пререшаемост по чл. 299 ГПК е приложима за всяко отделно
правоотношение, обхванато от предмета на делото.
В разглеждания казус е налице идентичност не само в страните, предмета и
петитума на исковете по двете дела, но и в заявените от ищеца правопораждащи
факти, като заявените в процесната по настоящото дело искова молба вече са
разгледани от съда по гр. д. 13654/2002 г. по описа на СРС, 46-ти състав, който е
формирал крайната си воля именно въз основа на тях. Нови фактически твърдения,
заявени в процесната искова молба, различни от тези, обхванати от предметния обхват
на предходното дело, не са релевирани от ищеца. В случая следва да се съобрази и
спецификата на положителния установителен иск за собственост, при който ищецът е
длъжен да заяви всички съществуващи към датата на предявяване на иска основания
на претендираното от него право на собственост.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че поради
установената идентичност в предмета на делото с този по гр. д. 13654/2002 г. по описа
на СРС, 46-ти състав, исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 130, вр.
чл. 299, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК, за да не се достигне до пререшаване на спора между
страните.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 107895/02.04.2024 г., подадена от ГПК "И" - гр. Н.И.
срещу СО за признаване за установено между страните, че ищецът е собственик на
находящ се в гр. Н.И., ул. „С.“, поземлен имот с идентификатор *****.****.*** и площ
от 1186 кв. м. на основание по регулация и по реда на ЗПИНМ – чрез отреждане на
3
парцела за нужди на кооперацията, както и на извършените въз основа на това
отчуждителни процедури, и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 18542/2024 г.
по описа на Софийски районен съд, І-во гражданско отделение, 47-ми състав, поради
недопустимост на основание чл. 130, вр. чл. 299, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4