Р Е Ш Е Н И
Е № 877
гр. Пловдив, 10.03.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на двадесет
и шести февруари две хиляди и двадесета година в състав
Председател:
Дафина Арабаджиева
секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
17533 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано е въз основа
на искова молба от С.Д.С., ЕГН ********** против
АПС Бета България ООД, ЕИК *********, с която е предявен
иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване на установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 609,80
лв. – главница по запис на заповед, издаден на 02.12.2007 г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 25.02.2008 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 12,20 лв. – разноски в производството и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 40 лв., за които суми е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. №4116/2008 г. по описа на ПРС.
Ищецът твърди, че
Ти Би Ай Кредит ЕАД, ЕИК *********
се е снабдил с изпълнителен лист против него по ч.гр.д.
№4116/2008 г. по описа на ПРС за сумите,
както следва: сумата от 609,80 лв. – главница по запис на заповед, издаден на
02.12.2007 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 25.02.2008
г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 12,20 лв. – разноски в
производството и юрисконсултско възнаграждение в размер на 40 лв. Въз основа на изпълнителния лист е образувано
изпълнително изп. д. № ***, като делото
е образувано на 28.10.2009 г. На
22.01.2010 г. на длъжника е връчена призовка за доброволно изпълнение, както и
уведомление за наложен запор върху трудовото възнаграждение. Съобщението за
наложения запор на трудовото възнаграждение не е връчен на третото задължено
лице – Филика ООД. След връчване на ПДИ едва на 21.09.2015 г. е постъпила молба
от взискателя – ответник по делото, с която е поискано извършване на
изпълнителни действия. Посочва се, че към тази дата вземанията, за които е
образувано изпълнителното производство и които се погасяват с тригодишна
погасителна давност, вече са били погасени.
С постановление от 16.08.2019 г. се сочи, че съдебният изпълнител е
прекратил производството по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т.
8 ГПК, като е отразил, че по изпълнителното дело е връчена ПДИ на дата
22.01.2010 г. и следващото изпълнително действие е от 21.09.2015 г.- молба от
взискателя. На 10.09.2019 г. ответникът е депозирал молба за образуване на ново
изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист, като същото е
образувано под номер ***.
Ищецът счита процесните вземания за погасени по давност. Твърди се,
че е приложима тригодишната погасителна
давност, както и че последното валидно изпълнително действие е връчване на ПДИ и уведомление за запор на
22.01.2009 г., като от тази дата до
датата на новообразуваното изпълнително производство са минали повече от девет
години, в които не са поискани, нито извършени изпълнителни действия. Моли искът да се уважи.
В законоустановения едномесечен срок не е постъпил
отговор от ответника.В съобщението изрично е вписано, че при неподаване в срок на
писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично
искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и
присъждане на разноски.
Ответникът е бил редовно призован и за първото съдебно заседание.
В съдебно заседание на 26.02.2020 г. ответникът не се е явил, не е изпратил
упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно ищецът, чрез
пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.238, ал.1 ГПК да бъде
постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не
е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не
изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към
исковата молба писмени доказателства и приетото копие от изпълнително дело, може
да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Ето защо следва
да се постанови решение по реда на чл.238 ГПК, с което предявените искове да се
уважат изцяло.
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат в полза на
ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК. По делото е приет списък с разноски по чл.
80 ГПК направените по делото разноски в размер на 359,40 лв., от които сумата от 52,20 лв. – държавна такса и 7,20 лв.- такса за снабдяване с обезпечителна заповед и 300 лв.-
заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между страните, че С.Д.С., ЕГН **********,*** не дължи на АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ООД, ЕИК:
*********, гр. София, бул. „България“ № 81В, ап. 3 сумата от 609,80 лв. – главница по запис на заповед,
издаден на 02.12.2007 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
25.02.2008 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 12,20 лв. –
разноски в производството и юрисконсултско възнаграждение в размер на 40 лв.,
за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №4116/2008 г. по описа на
ПРС.
ОСЪЖДА „АПС
БЕТА България“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н „Триадица“, бул. „България“ № 81В, ап.3 ДА
ЗАПЛАТИ НА С.Д.С., ЕГН **********,*** разноски
в размер от общо 359,40 лв., от които сумата от
52,20 лв. – държавна такса и 7,20 лв.-
такса за снабдяване с
обезпечителна заповед и 300 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението
е окончателно, като ответникът може да търси защита по реда на чл.240 ГПК пред
ПОС в едномесечен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала.
ПМ