РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 2097
гр.
Пловдив, 08.11. 2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІІ състав, в открито
заседание на седми октомври през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря
П.П. и участието на прокурора
ДИМИТЪР МОЛЕВ, като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД № 3211
по описа за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството по делото
е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/.
2. Образувано е по искова
молба, предявена от М.Н.К., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв.Г.М., срещу
Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”. Ищецът иска ответника да бъде
осъден да му заплати на обезщетение в размер на 30 000 лв. /размер допълнително
уточнен в последното съдебно заседание/, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното ѝ
изплащане, за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в обида,
огорчение, чувство на малоценност и принуда да търпи и върши неща противни на
волята за престоя му в Затвора-Пловдив, за периода от 01.01.2010г. до 30.09.2016г.,
в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от, изразяващи се в:
липса на
достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м.
нетна площ на човек“); във всички килии, които е обитавал е липсвала
вентилация; липса на свеж въздух; санитарните възли са с неработещи казанчета,
липсват работещи чешми и умивалници; тоалетната не е шумоизолирана и липсва
уединение; банята е обща за целия отряд, освен това в нея работят само 3-4
душа, от които тече или студена, или гореща вода; храната, предоставяна в
Затвора-Пловдив е с лошо качество и не съдържа достатъчно калории, рядко има
плодове или млечни продукти; килиите са без достатъчен достъп на естествена
светлина; по външните стени на затвора изолация липсва, поради което през
зимата в помещенията е студено; през зимата не са му предоставяни достатъчно
дебели завивки; липсват достатъчно шкафове за затворниците, поради което са
принудени да ползват общи, в които прибират бельото и посудата си; в килите има
гризачи и насекоми, поради което той е постоянно има обриви и рани; с ищеца не
е водена индивидуална и корекционна работа, не му е давана възможност да
участва в програми за въздействие, което е довело до поведенческа и личностна криза;
отказвана му е медицинска помощ.
Ищецът твърди, че
с горното са нарушени правата му по чл. 3 от Европейската конвенция за защита
на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС).
Претендира се
присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения представител
адв. Г.М., съгласно чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
3. Ответникът - Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявените искови претенции по основание и размер. Прави възражение за
изтекла петгодишна погасителна давност на правото на обезщетение за периодите
преди 2015г. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
4. Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за основателност на предявения
иск и счита, че същият следва да бъде уважен.
ІІ. За фактите:
5. От събраните по делото
доказателства се установява, че М.Н.К. е търпял наказание лишаване от свобода в
Затвора-Пловдив в периода от 18.05.2010г. до 18.01.2016г., когато е освободен
от затвора по изтърпяване.
В постъпило по
делото становище от 07.06.2020 от Затвора-Пловдив /л.37/ се посочва, че в
системата на ГД „ИН“ няма официален
документ, който да води отчетност за броя на лишените от свобода по спални
помещения. Единствен меродавен документ са списъците за вечерна проверка, които
съгласно заповед № Л-3175/29.06.2017г. на главния директор на ГД „ИН“, се
съхраняват за срок от три години.
Единствения
документ, който се изготвя и в който се съдържа обобщена информация по брой
лишени от свобода по групи е „Сведение за разпределение и движение на л.св.“ Съгласно него и копие на график за
разпределение на времето на лишени от свобода от трети пост се установява, че М.К.
*** на 18.05.2010 г. в приемно отделение ОП-2. Квадратура на помещението без
санитарен възел 26,28 кв.м.; квадратура на санитарен възел 2,70 кв.м.; брой
прозорци в спалното помещение – 2, с размери на прозорците 0,44х1,18/0,98х1,18;
размери на прозорците в санитарния възел 0,35х1,18;
- със заповед от
21.05.2010г. е преместен в трета група, в стая № 33; квадратура без санитарен
възел 29,60 кв.м.; квадратура на санитарен възел 3,96 кв.м.; брой прозорци в
спалното помещение – 2, с размери на прозорците 1,20х1,20/1,20х1,20; размери на
прозорците в санитарния възел 1,20х1,20;
- със заповед от 18.06.2013г.
е преместен в трета група, в стая № 26; квадратура без санитарен възел 27,80
кв.м.; квадратура на санитарен възел 3,76 кв.м.; брой прозорци в спалното
помещение – 2, с размери на прозорците 0,92х1,17/1,11х10; размери на прозорците
в санитарния възел 0,50х0,50;
6. В постъпило по делото
становище се посочва, че при постъпване в Затвора-Пловдив на лишените от
свобода се осигурява спално бельо и завивки, при желание от страна на лишените от свобода домакинът им осигурява
допълнително колкото са необходими. Лишените от свобода имат право да ползват и
лично спално бельо. Изпирането на личното и постелъчно бельо, и ползването на
пералня е по усмотрение на лишения от свобода. Топлата вода се
осигурява ежедневно, посредством котел, работещ на въглища, закупен през 2017г.
За поддържане на
хигиената в затворническата баня е разкрит работен обект, на който е назначен
лишен от свобода. При извършени проверки е установено, че хигиената в банята е
задоволителна, предвид спецификата на обекта. На 18.06.2013г. М.К. е назначен
като чистач в затворническата столова при условията на неплатен, доброволен
труд, при 6-седмична работна седмица и четири часов работен ден.
7. В становище и справки
от Затвора-Пловдив се посочва, че на всички лишени от свобода е осигурен достъп
до течаща топла вода съгласно графика за разпределение на времето на лишените
от свобода от съответната група, а като работещ К. е имал достъп до баня
ежедневно след приключване на работния процес. Във всеки санитарен възел има
достъп до течаща студена вода. Извършва се своевременна смяна на течащи
кранчета, отстраняват се течове и своевременно се подменят счупени прозорци. През
2017г. в Затвора-Пловдив е извършено боядисване на общите помещения, извършено
е боядисване на спалните помещения на пост №5, дограмата е подменена с нова и е
поставен гранитогрес в общите умивални.
В становището е
посочено, че с К. са провеждани беседи при планиране и препланиране на
присъдата за участие в групова работа, но същият не е проявил желание. Към
становището са приложени план/препланиране на присъдата /л.39-42/.
8.Съгласно сключени
договори за дезинсекция и дератизация със специализирана фирма в периода на
престой на ищеца се извършвала редовна дезинсекция и дератизация на различните
помещения на затвора по график, включително и спалните такива, съставляваща
химична обработка на помещенията против мишки, хлебарки и др., за което по
делото са приложени договори и множество протоколи за изпълнени обработки
/л.100-151/.
9.Видно от представени
копия на седмични менюта за диетична храна, през време на престоя на ищеца в
Затвора-Пловдив предоставяната му храна била съответна на всички изисквания, била
разнообразна, добре балансирана и съответстваща като химически и калориен
състав на утвърдените таблици, като всички количества на хранителните продукти
достигали необходимата дневна дажба.
10. Постъпило е и становище
от психолог при Затвора-Пловдив, видно от което с ищеца е водена индивидуална и
корекционна работа.
11. С докладна записка е
предоставена наличната медицинска документация на К., в това число документи от
прегледи в център за спешна медицинска помощ, резултати от кръвни изследвания и
амбулаторни листове /л.48-67/.
12. По делото чрез
видеконферентна връзка са разпитани като свидетели И.В.В. и З.Я.П..
Свидетелят В.
заявява, че познава ищеца от 2014 година. Неговата килия била най -тясната стая
в целия отряд / стая № 26/, тъй като е в ъгъл и има място само за една
вишка, има коридорче 30 на 40 сантиметра широко, няма място за маса. В тази
килия тоалетната е преградена и преграда влиза в неговото помещение. В цялата
стая № 26 към 2014г. били към 14 човека. К. имал всекидневно оплаквания от
дървеници, цялото тяло му било ухапано, Свидетелят сочи, че в Затвора-Пловдив
има хлебарки, че прозорците са малки, двойната вишка не позволява да влезе
светлина и въздух надолу, където спи ищецът.
К. бил в тази стая от 2014г. до 2015г. Мебели няма, защото пространството
не позволява. Препарати в онзи период и до ден днешен не се дават, освен сапун.
Метла и лопата, веднъж на годината. Не помни К. да е работил в затвора. В.
твърди, че работещите имат право да ползват банята всеки ден, но тя има 20 душа
– 15 от тях не работят, точно в този период банята била ползвана от 50-60 души
на 5 душа. Сочи, че се пръска с нещо за хлебарки, но не умират. Храната в онзи
период не била достатъчна за всички, била и некачествена, приготвяли я
затворници с хепатит С. На К. участие в програма за обществено въздействие и
програма обучение не си спомня да са му предлагали. Знае, че страда от някакво
заболяване, понеже няколко пъти вечерта му става лошо и припада. Пие лекарства,
но свидетелят не знае какви. Медицинска помощ му е оказвана, понякога го карат на лекар, а друг път в
медицинския стационар.
Свидетелят З.П.
заявява, че го познавам К. от затвора, били сме заедно около 6 години в една стая
№ 26 на Трети пост. Стаята е 12-13 квадрата, в която били настанени по 14-15
човека. В стаята нямало никакви условия, светлина и въздух. Прозорците били два,
но имало решетки, които спират въздуха и светлината. Таванът бил мухлясал в
продължение на 5 години. Имало е случаи, в които да бъдат и по-малко от 12-13 човека, но те са прецедент
и за кратко време. Въздухът не се пречиства, няма вентилация. Мебели няма, има метални шкафове. Маси и
столове няма, защото помещението не позволява.
Инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ и психолог не са общували със затворниците. Отоплението
е на парно, което се пуска 8.30ч. вечерта, а в 09.30ч. се спира, после няма
парно. Понякога няма вода. Водата е студена, топла няма. Тоалетната е отделена
с врата, но врата нямало. За тоалетната в затвора не раздавали препарати. Пръскало
се против хлебарки, но без никакъв ефект. Свидетилят сочи, че няма спомен К. да е участвал в групови занятия, програми
и беседи. Мисли, че е участвал в нещо,
но конкретно в какво няма спомен.
ІІІ. За правото:
13. Ищецът претендира
обезщетение за понесени неимуществени вреди в периода от 01.01.2010г. до
30.09.2016г. за Затвора-Пловдив. От приетите по делото писмени доказателства е
видно, че в действителност К. *** в периода от 08.04.2010г. до 18.01.2016г.,
когато е освободен по изтърпяване. Ето защо и само на това основание следва да
се отхвърли иска по отношение конкретно на периодите от 01.01.2010г. до
07.04.2021г. и от 19.01.2016 г. – 30.09.2016 г. В тази връзка и съдът ще се
произнесе конкретно по същество по
основателността на оплакванията на ищеца единствено по отношение на периода на
престоя на ищеца в Затвора Пловдив, а именно от 08.04.2010г. до 18.01.2016г., като ще обсъди конкретно всяко от
оплакванията на ищеца, формулирани в исковата молба и с оглед установеното по
отношение наличието или липсата на всяко от тях, ще осъществи и преценката си
за кумулативното въздействие върху ищеца на условията, в които се е изтърпявало
задържането под стража, съответно наказанието лишаване от свобода, като вземе
предвид и продължителността на престоя му в място за лишаване от свобода, както
и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора,
което пък е предвидено в чл.284, ал.2 от ЗИНЗС.
14. На първо място следва
да бъде съобразено, че разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС предвижда, че
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284
ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния
кодекс, а съгласно чл.205 АПК, искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът в
настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със
седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на
правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на
местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на
което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на
наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря
юридическото лице. При това положение, Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ за процесния период има както процесуална, така и материалноправна
легитимация да отговаря по предявения иск.
15. На следващо място е
необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не
въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за
обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени
като противоправни с административен или съдебен акт.
За да бъде приета
основателност на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС, следва
кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3
от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе
казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл.3 ал.1/, както и
при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства,
които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност
или малоценност /чл.3 ал.2/.
Ефектът от
неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация
спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да се отчита
в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице
различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека
/решение от 10.02.2012г. по делото на Ш. срещу България/, разделянето на исковата
претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от
свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект
върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване релевантността на всеки
елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин
представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца,
както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека,
лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е
само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в
случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния
затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с
Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията. Такова разрешение на въпроса
дава и разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3 ал.2
от с.з. съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на
условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на спора.
16. Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр.25 от 2009г., в сила от 1.06.2009г./ осъдените не
могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. В
ал.2 на същата разпоредба е указано, че за изтезания, жестоко или нечовешко
отношение се смятат: 1./всяко умишлено действие или бездействие, което
причинява силна физическа болка или страдание, освен регламентираните в този
закон случаи на употреба на сила, помощни средства или оръжие; 2./умишлено
поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се
в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно
извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на
здравето; 3./унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на
осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си,
поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. Като съгласно ал.3, за
изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат действията или
бездействията по ал.2, извършени от длъжностно лице или от всяко друго лице,
подбудено или подпомогнато от длъжностно лице чрез явно или мълчаливо съгласие.
Съгласно чл.3
ал.1 ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г./ осъдените
и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. В ал.2 от същата разпоредба е указано, че
за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
17. Разпоредбите на чл.3 и
чл.43 ал.2, ал.4 и ал.5 /предишна ал.4/ от ЗИНЗС са законови гаранции за
съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Тези
разпоредби са действали през процесния период, което е основание за преценка
във всеки конкретен случай при предявен иск за обезщетение на това основание
доколко тази законова гаранция е реализирана в конкретната битова среда на
конкретното място, където ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“.
Все в тази насока
следва да се посочи, че според чл.43 ал.2 ЗИНЗС, всяко място за лишаване от
свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на
физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на
задържаните лица.
В чл.43 ал.4 ЗИНЗС /в сила от 07.02.2017г./ е установено изискването минималната жилищна
площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.
м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна
площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се
измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и
колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява
възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за
задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени
помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл.43 ал.5 ЗИНЗС /предишна ал.4 – ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г./,
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът
обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на
закона, като в чл.20 ал.3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода
се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
18. Относима към спора е и
материалноправната разпоредба на чл.3 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от България през
1992г. и съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното
право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното
законодателство, които и противоречат. Според посочената разпоредба от
Конвенцията, никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или
унизително отнасяне или наказание.
Според
Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия
конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на
престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955г. и
утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от
31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но
спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и
демократичния характер на държавите: “10. Всички помещения, от които се ползват
лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да
отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото
внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на
тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване. 11. Във всички
помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода: а) прозорците
трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на
дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да
осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на
вентилационна уредба; б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да
могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното
зрение. 12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице,
лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава,
когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност. 13. Къпалните
помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице,
лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при
подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се
изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест
във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат.“.
По казуси като
процесния е налице и съдебна практика на българските съдилища/решение №10166 от
11.07.2012г. на ВАС по адм.д. №15508/2011г., решение №6667 от 15.05.2013г. на
ВАС по адм.д. №13664/2012г., решение №104 от 20.02.2009г. на ВКС по гр.д.
№5895/2007г., решение №538 от 22.10. 2009г. на ВКС по гр.д. № 1648/2008г.,
решение №15 от 29.01.2009г. на ВКС по гр.д. №4427/2007г./, в която се приема,
че липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел,
достатъчен приток на слънчева светлина и възможност за проветряване в местата
за лишаване от свобода, е отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото
лице, независимо, че към релевантните периоди не са действали нормите от ЗИНЗС,
регламентиращи минималната разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и
други критерии, на които следва да отговарят условията в местата за лишаване от
свобода.
При разрешаване
на настоящия правен спор следва да се има предвид и съдържанието на множество
решения на Съда по правата на човека по дела, заведени пред този съд от
български граждани срещу България, в които се е твърдяло нарушение на чл.3 от
Конвенцията, произтичащо от битовите условия в местата за лишаване от свобода
/решение от 10.06.2006г. по делото Й. срещу България,, решение от 27 януари
2015г. по шест съединени дела Н. и други срещу България/.
19. На първо място и с
оглед наведените от ответника възражения за изтекла погасителна давност за
периодите преди 2015г., следва да се посочи, че погасителната давност се
свързва с изтичането на предвиден в закона период от време, през който субектът
на правото бездейства и не го упражнява. Предвид липсата на специална правна
уредба в ЗИНЗС относно погасителната давност, на основание, както на § 1 от ЗР
на ЗОДОВ, във вр. с чл.203 ал.2 АПК, във вр. с чл.285 ал.1 ЗИНЗС, така и в
съответствие с регламентираното в чл.46 от Закона за нормативните актове/ЗНА/,
следва да намерят приложение правилата на чл.110-120 от Закона за задълженията
и договорите/ЗЗД/, уреждащи института на погасителната давност. Съгласно
разпоредбата на чл.110 ЗЗД с изтичането на петгодишен давностен срок се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Давността
започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо – чл.114 ал.1 ЗЗД. В случаи на непозволено увреждане, какъвто е настоящият случай, това е
моментът на прекратяване на увреждащите действия или от момента на прекратяване
на фактическото състояние, когато увреждането е следствие от бездействие.
В тълкувателно
решение №3 от 22.04.2005г. на ВКС по т. гр. д. №3/2004г. ОСГК, са обсъдени
противоречията в практиката на съдилищата относно началния момент на
погасителната давност на иска за обезщетение за вреди на пострадали лица, като
в т.4 от тълкувателното решение е прието, че обезщетение за вреди от незаконни
административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда,
като унищожаеми, а при нищожните – с констатиране на нищожността в самия процес
по обезщетяване на вредите. Когато вредите произтичат от фактически действия
или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след
признаването им за незаконни, което се установява в производството по обезщетяването
– чл.1 ал.2 ЗОДВПГ/загл. изм./. В първия случай вземането за обезщетение за
вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се
отменя незаконният административен акт. В случай, че вредите произтичат от
нищожен акт – от момента на неговото издаване. При незаконни фактически
действия на администрацията, този момент е тяхното преустановяване. От така
определените моменти на изискуемост, започва да тече погасителната давност и се
дължи мораторна лихва. Това тълкувателно решение е задължително за съдилищата
на основание чл.130 ал.2 от Закона за съдебната власт ЗСВ/ и въз основа на него
следва да се приеме за безспорно, че погасителната давност в случая започва да
тече от момента на преустановяване на незаконосъобразните действия/бездействия
на администрацията да поставят ищеца в благоприятни условия на задържане и
лишаване от свобода.
Възражението на
процесуалния представител на ответника, обективирано в писмен отговор, за
погасяване на иска по давност за посочените от ищеца исковите периоди преди
2015г. се явява неоснователно.
20. По отношение
оплакването относно пренаселеността на местата, в които е бил настаняван,
претенцията на К. е недоказана. По делото, от страна на ответника, чиято е
доказателствената тежест да установи конкретните условия на задържане и тя му е
била надлежно указана, не са представени конкретни доказателства за част от
периода по настаняване на ищеца, а именно времето от 08.04.2010г. до
18.01.2016г., като са посочени данни само за помещенията, в което е бил настанен ищеца, но
не и за броя настанени лица в тях. С оглед обстоятелството, че от страна на
ответника все пак е представена справка относно местата по настаняване на ищеца
конкретно в Затвора Пловдив, като изрично е посочено в справката, че администрацията
не разполага с конкретно съхранена информация, съдът не намира, че в случая са
налице условията на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС за приемане за доказан твърденият
факт на пренаселеност на помещенията по задържане на ищеца за тези периоди. На
първо място, тази разпоредба дава само възможност, но не задължава съда да
признае за доказани съответните факти и то само, ако специализираната
администрация откаже да предостави информация. В случая не е налице отказ от
представяне на такава, а изявление, че специализираните органи по изпълнение на
наказанията не разполагат с достатъчно конкретна информация. На второ място,
съдът не намира за доказано по какъвто и да било начин въпросното твърдение на
ищеца, доколкото същото не може да бъде подкрепено от нито едно от останалите
доказателства по делото и то по достатъчно категоричен начин, така, че да може
да обуслови и съответна отговорност за неимуществени вреди. В показанията на
разпитаните свидетели, поискани от страна на ищеца, се съдържат твърдения за
пренаселеност, но съдът разглежда показанията им критично, предвид факта, че се
касае до лица, също изтърпяващи и изтърпяли наказание лишаване от свобода в
Затвора Пловдив, за които на съда е служебно известно също да са завели дела с
правно основание по чл.284 от ЗИНЗС против ГДИН със сходни на оплакванията на
ищеца, поради което свидетелите имат и
личен интерес да твърдят конкретни обстоятелства и се предполага известна тяхна
заинтересованост.
21. През исковия период не
се установява нарушение на чл.20 ал.2 ППЗИНЗС, тъй като във всяко едно спално
помещение е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване. Видно от приложените по делото справки и становища, всички спални
помещения разполагат с по два отваряеми прозореца, посредством които навлиза
дневна светлина, а чрез тях и по желание на л.св. спалното помещение може да
бъде проветрено.
22. Няма нарушение и на
чл.20 ал.3 ППЗИНЗС, тъй като във всички стаи и помещения на Затвора – гр.
Пловдив е осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода. Всички помещения, в
които е пребивавал К. са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща
студена вода. Отстраняват се течове и се извършва своевременна смяна на течащи
кранчета. По отношение наличието на топла течаща вода, в приложеното от
ответника становище и докладна записка, се сочи, че в Затвора – гр.Пловдив на
л.св. е осигурен достъп до такава, съгласно графика за разпределение на времето
на лишените от свобода от съответната група, освен това, същият като работещ е
имал достъп до баня всеки работен ден.
Следва да се
посочи, че неосигуряването на шумоизолация в тоалетната не може да се тълкува
като нечовешко и унизително отношение, доколкото поставянето на шумоизолация е
над средното ниво на битови условия. Не на последно място, недоказани останаха
твърденията, че ищецът е бил лишен от уединение.
23. Неоснователна е
претенцията на ищеца за нискокалорична храна с лошо качество. По делото е
постъпило становище ведно с копия на седмични менюта за диетична храна, в което
е изрично посочено, че през време на престоя на ищеца в Затвора-Пловдив
предоставяната му храна била съответна на всички изисквания, била разнообразна,
добре балансирана и съответстваща като химически и калориен състав на
утвърдените таблици и нормативи, като всички количества на хранителните
продукти достигали необходимата дневна дажба.
24. Оплакването на ищеца, че
помещенията имат само един прозорец, който не осигурява достатъчно светлина,
през който не влиза достатъчно светлина е неоснователно. Видно от приложените
докладни, прозорците в помещенията, в които е пребивавал К. с били по два за
всяко помещение. Решетките, поставени на прозорците, по никакъв начин не се
отразяват на количеството въздух, което може да влезе в помещението, а в
минимална степен се отразява на количеството светлина в помещението.
25.Оплакването на ищеца
относно липсата на изолация на външните стени на затвора и преживени от него
неблагоприятни усещания на студ, и непредоставянето на достатъчно дебели
завивки от администрацията на Затвора Пловдив, също са неоснователни. В
действителност ответника не е ангажирал никакви доказателства по отношение наличието на изолация, но следва да се има
предвид, че поставянето на такава не е негово нормативно установено задължение.
Недоказани са твърденията на ищеца, че не са му били предоставени завивки и
поради това е изпитвал студ, предвид факта, че не са налице данни същият изобщо
да е депозирал такива молби до администрацията на затвора, съгласно утвърдения
за това ред и съответно да му е било отказвано, както и установената възможност
всеки лишен от свобода да разполага и ползва собствени завивки, предоставени му
от негови близки.
26. Съдът намира за
неоснователни и оплакванията на ищеца по отношение липсата достатъчно шкафове
за затворниците. Доказателства от него в тази насока не бяха ангажирани.
27. Неоснователни са и
оплакванията за наличие на дървеници и хлебарки през разглеждания тук исков
период. Това е така, защото от страна на ответника са изложени твърдения за
извършени ДДД обработки, като за това са представени доказателства, че такива
дейности са били договорени, съответно изпълнени. В справка се сочи, че
Затвора-Пловдив е имал и към настоящият момент има сключен договор за
дезинфекция, дезинсекция и дератизация, като по делото са представени и
протоколи да извършени дейности по дезинфекция, дезинсекция и дератизация.
28. Съдът счита за
неоснователни и твърденията досежно липсата на индивидуална и корекционна
работа с ищеца. Това е така, защото съгласно чл.152 ал.1 ЗИНЗС, социалната дейност
и възпитателната работа са основни средства за ресоциализация на лишените от
свобода и са насочени към подпомагане на личностната промяна на осъдените и
изграждане на умения и способности за законосъобразен начин на живот в
обществото. А съгласно ал.2 социалната дейност и възпитателната работа в
местата за лишаване от свобода включват: 1.диагностична и индивидуална
корекционна дейност; 2.програми за въздействие, за намаляване на риска от
рецидив и риска от вреди; 3.образование, обучение и квалификация на лишените от
свобода; 4.творчески, културни и спортни дейности и религиозна подкрепа. Според
ал.3 на същата разпоредба с лишените от свобода се осъществява групова и
индивидуална социална дейност и възпитателна работа. Видно от приложените по
делото доказателства, на ищеца е предлагано да бъде включен в групова работа, към
която той не е проявил интерес. На следващо място, видно от приложено
психологическо становище с К. е водена индивидуална работа с психолог. Отделно
от това по време на престоя му в Затвора-Пловдив, със заповед на началника на
затвора е бил устроен на работа като чистач в източна столова. Поради
посоченото не може да се приеме, че ищецът е бил лишен от социални дейности и в
този смисъл от възможности за ресоциализация и личностна промяна.
29. По отношение на
твърдяната липса на медицинско обслужване, следва да се посочи, че твърденията
на К., че такава му е отказвана са неоснователни. По делото, с докладна записка е предоставена наличната медицинска
документация на К., в това число документи от прегледи в център за спешна
медицинска помощ, резултатати от кръвни изследвания и амбулаторни листове
/л.48-67/. Ето защо съдът счита, че на ищеца е оказвана своевременна медицинска
помощ и същият е извеждан за прегледи и изследвания, когато това е било
необходимо.
30. Предвид всичко изложено
съдът намира, че не е налице незаконосъобразно бездействие от страна на
служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“. За исковия период, от 08.04.2010г.
до 18.01.2016г., когато е освободен по изтърпяване, ищецът не е бил подложен на
нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС.
С оглед
доказателствената тежест в процеса, следва да се приеме, че ответникът е
представил доказателства за осигуряване на приемливи условия на ищеца за
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ през посочения по-горе период,
в които ищецът е пребивавал в Затвора-Пловдив. Отговорността на държавата за
причинените вреди по чл.284 ал.1 ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта
да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава
още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или
длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица
от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали
са причинени виновно от тях.
В случая
безспорно се установява, че не е налице незаконосъобразно фактическо
бездействие от ответника, защото негови длъжностни лица, на които е възложено
да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на
наложено с присъда наказание, са изпълнили задълженията си да осигурят на ищеца
в посочения период такива условия на живот, съобразени с уважение към човешкото
му достойнство, а именно – минимална жилищна площ от 4 кв.м. в спалните
помещения, в които е бил настанен, необходима за спокойното му биологично
съществуване, в т.ч. без наличието на инсекти в тях, които да не създават
предпоставки за увреждане на физическото и психическото му здраве и за нарушаване
на забраната, установена в чл.3 ЕКПЧ.
С оглед на
изложеното съдът намира, че не може да се направи извод, че са налице действия
или бездействия от страна на конкретната администрацията на Затвор-Пловдив, с
които лишения от свобода да бъде подлаган на изтезания, на жестоко, нечовешко
или унизително отношение. Не се доказа да е налице незаконосъобразно
бездействие на администрацията в посоченото место за изтърпяване на наказание лишаване
от свобода. При определяне на фактическия състав на отговорността, при липса на
който и да е от елементите му, не може да се реализира отговорността на ГД
„ИН“.
Предвид тези
доказателства, настоящата инстанция намира исковата претенция за обезщетение за
понесени неимуществени вреди вследствие от незаконосъобразни бездействия от
страна на администрацията на Затвор-Пловдив за неоснователна и недоказана,
поради което същата следва да бъде отхвърлена.
IV. За разноските.
31. С оглед изхода от
спора, разноски на ищеца не се дължат.
По отношение на
претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от
юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като
производството по делото е водено по специалния ред по чл.286 ЗИНЗС, а в ал.2
от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл.286 ал.2 и ал.3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната
взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл.10
ал.4 ЗОДОВ и чл.78 ал.8 ГПК, във връзка с чл.144 АПК и чл.143 АПК. Липсата на
изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на
иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Ето защо искането на
ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
Така мотивиран,
Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав,
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна
исковата претенция на М.Н.К., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Г.М.,
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, за присъждане на обезщетение
в размер на 30 000 лв. за претърпени неимуществени вреди за периода от
01.01.2010г. до 30.09.2016г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното ѝ изплащане,
Решението подлежи
на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14 – дневен срок
от съобщението пред тричленен състав на Пловдивски административен съд съгласно
чл. 285, ал. 1, пр. 2 ЗИНЗС.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: