Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Нова Загора, 27.11.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
НОВОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД в
публичното заседание на единадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Радка Чолакова като разгледа
докладваното от съдия ЙОРДАНОВ гр. дело
№ 230 по описа
за 2020 г. на Районен съд – Нова
Загора и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно
основание чл.357, ал.1 от КТ
във вр. с чл.222, ал.3 от КТ
и чл.62 от ОКТД, както и
акцесорен иск с правно основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба ищцата Р.Г.С., чрез пълномощника си адв. В.Х.М. *** твърди, че е работила в МБАЛ
„СВЕТА ПЕТКА БЪЛГАРСКА“
ЕООД гр.Нова Загора по трудов договор на длъжността „Санитар“ за периода от 04.12.2006 г. до 01.06.2018 г.
Посочва, че със заповед № 00051/01.06.2018 г.,
управителката на МБАЛ „Св.Петка Българска“ ЕООД е прекратила трудовото ѝ
правоотношение по договор № 25/04.12.2006 г., на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ - по взаимно съгласие, а в заповедта било записано, че следва да ѝ
бъде изплатено обезщетение по чл.224 от КТ – 7 дни за 2018 г.
Ищцата посочва, че на 01.06.2018 г. навършила възраст за пенсиониране и
съгласно разпоредбата на чл.222, ал.3 от КТ ѝ се дължи обезщетение: „При прекратяване на трудовото
правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването,
той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през
последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното
му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца”,
а в заповедта не било посочено, че следва да ѝ се плати
обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ.
Твърди, че е работила при ответника повече от 10 години, поради което на
основание посочената законова разпоредба има право на обезщетение в размер на
трудовото ѝ възнаграждение за срок от 6 месеца.
Нейното обезщетение обаче следвало да бъде 7 месеца, по силата на
Отрасловия колективен трудов договор (ОКТД) в отрасъл „Здравеопазване” от
10.10.2016 г., който бил с продължителност 2 години и по който ответникът бил
задължена страна.
Посочва също, че съгласно §1 от Заключителните му разпоредби: „Настоящият КТД влиза в сила от датата на
подписването и е валиден за срок от 2 години”. Договорът бил сключен на
10.10.2016 г. и е в сила до 10.10.2018 г., а нейното правоотношение било
прекратено на 01.06.2018 г., т.е. по време на неговото действие. Сочи и че той
се отнасял и за МБАЛ „Св.Петка Българска” по силата на неговия чл.2, ал.1: „Договореностите в този колективен трудов
договор се прилагат във всички лечебни заведения, независимо от тяхната
функционална или административна подчиненост и формата на собственост”,
а съгласно чл.62 от този ОКТД : „При
прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от
основанието за прекратяването, той има право на обезщетение на основание чл.222,
ал.3 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение....Ако работникът или
служителят е работил последните 10 години при един и същ работодател,
обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 7 месеца”.
Съгласно чл.4, ал.1 от ОКТД: „Спрямо
работниците и служителите, които са членове на синдикалните организации, страна
по този договор, клаузите му влизат в сила и се прилагат автоматично, без да е
необходимо изменение на индивидуалното им трудово или служебно правоотношение.”
Предвид факта, че ищцата работила при ответника повече от 10 години, счита
че отговаря на условието да получи обезщетение в размер на 7 брутни заплати,
независимо, че тези клаузи не са били включени в трудовия ѝ договор. Твърди
също, че е била член на КНСБ, който е страна по ОКТД и заплащала членски внос
на този профсъюз, като членският внос се превеждал от работодателя ѝ преди
изплащането на трудовото ѝ възнаграждение, видно от приложения фиш за
работната ѝ заплата от м.февруари 2018 г., която брутно възлизала на 655.78
лева. Твърди също, че заплатата ѝ не е увеличавана до прекратяването на
договора, както и не е намалявана, тъй като основната ѝ заплата е 510
лева - минималното трудово възнаграждение за 2018 г.
Сочи също, че размерът на 7 брутни заплати възлизал на 4590.46 лева, а лихвата
за забава върху тази сума възлизала на 830.03 лева от 01.06.2018 г. до
16.03.2020 г.
Твърди, че е поискала от ответника да ѝ бъде заплатено дължимото
обезщетение, но получила отказ.
Неплащането на предвидения в ОКТД размер на обезщетението по чл.222, ал.3
от КТ, свързано с прекратеното трудово правоотношение, обосновавало правния
ѝ интерес от търсенето на дължимото по съдебен ред и моли съдът да
постановите решение, с което да осъди МБАЛ „СВЕТА ПЕТКА БЪЛГАРСКА” ЕООД да
ѝ заплати:
- сумата от 4590.00 лева, дължимо но незаплатено обезщетение по чл.222,
ал.3 от КТ, във връзка с чл.62, чл.2 ал.1 и чл.4, ал.1 от Отрасловия колективен
трудов договор в отрасъл „Здравеопазване” от 10.10.2016 г.;
- сумата от 830.00 лева - лихва за забава върху главницата от 4590.46 лева,
за времето от 01.06.2018 г. до 15.03.2020 г.,
- законната лихва върху главницата от 4590.46 лева, считано от 16.03.2020 г.
Ищцовата страна е претендирала и разноските по делото.
Моли съдът, при оспорване от страна на ответника на основанието или размера
на полагащото ѝ се обезщетение - главница и лихва, да назначи съдебно-счетоводна
експертиза, която да даде заключение за размера на брутното ѝ трудово
възнаграждение през последния месец преди прекратяването на трудовото ѝ
правоотношение, размера на полагащото ѝ се обезщетение от 7 брутни
заплати, размера на лихвата за забава върху главницата от 4590.46 лева за
времето от 01.06.2018 г. до 15.03.2020 г., както и за наличието на членственото
ѝ правоотношение в КНСБ, ако същото бъде оспорено от ответника.
Моли също при оспорване на Колективния трудов договор, същият да бъде
изискан от Районната инспекция по труда или да ѝ бъде издадено
удостоверение, чрез което да се снабди със заверено копие от него.
В писмения си отговор по чл.131 от ГПК
ответното дружество МБАЛ
„СВЕТА ПЕТКА БЪЛГАРСКА“ ЕООД гр.Нова Загора, представлявано от
управителя Д-р С.Н.И. заявява, че счита предявения иск за допустим, но
неоснователен.
Оспорила е изцяло предявения иск и
претенцията на ищцата за изплащане на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ –
поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Сочи, че е детайлно запозната с
твърденията на ищцата и не оспорва, че със Заповед № 00051/01.06.2018 г., на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ - по взаимно съгласие,
било прекратено трудовото ѝ правоотношение с МБАЛ „Света Петка Българска“
ЕООД, гр.Нова Загора, въз основа на трудов договор № 25/04.12.2006 г., както и
че последните десет години преди прекратяване на трудовото правоотношение
ищцата е работила в ответното дружество.
Заявява, че към молбата си за прекратяване на трудовото правоотношение по
взаимно съгласие, ищцата не била представила каквито и да е доказателства за
предстоящото ѝ пенсиониране, а напротив, тя като работодател съвсем
добросъвестно ѝ обърнала внимание, че придобива необходимата възраст за
пенсиониране, на което получила отговор, че въпреки че е навършила годините за
пенсиониране, не разполагала с необходимия осигурителен стаж, и не можела да се
пенсионира към 01.06.2018 г. Твърди, че ѝ е предложила да не бърза да
прекратява правоотношението си до момента в който придобие необходимия
осигурителен стаж, но въпреки това, тя заявила, че желае да прекрати
правоотношението си по взаимно съгласие, което било сторено.
Посочва, че една година след прекратяване на процесното трудовото
правоотношение в МБАЛ „Света Петка Българска“ ЕООД, гр.Нова Загора постъпило
заявление с вх. № 36/06.06.2019 г., с което ищцата заявила, че е придобила право
на пенсия поради придобита възраст и осигурителен стаж на 01.06.2018 г. и
претендирала за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ и като
доказателство за придобитото право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към
заявлението била приложена служебна бележка с изх. № 1013-19-89-1/15.06.2018 г.
от Териториално поделение на НОИ - гр.Сливен, в чийто текст било заявено, че
ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към
01.06.2018 г., която дата се приема за начална дата на фактическото изплащане
на ПОБ /абревиатура на парично обезщетение за безработица/. Посочено било, че
ищцата придобива право на пенсия при зачитане на стаж на основание чл. 43а от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж - грижа за инвалид, постоянно нуждаещ
се от чужда помощ, като за зачитане на този стаж, при подаване на заявление за
отпускане на пенсия ищцата, следвало да представи декларация, че е полагала
грижи за съпруга си за периода 04.09.2001 г. - 24.02.2003 г. и ред други
документи.
Разяснява, че след като се запознала със заявлението и приложената служебна
бележка, приела, че представената служебна бележка съдържа противоречия, тъй
като от една страна се твърдяло, че лицето е придобило право на пенсия, и в
същото време се твърдяло, че получава обезщетение по безработица. С оглед на
това, приела, че ищцата към датата на прекратяване на трудовото правоотношение
не е придобила право на пенсия поради осигурителен стаж и възраст, и с писмо с
изх. № 160/07.06.2019 г. я уведомила за това.
Предвид изложеното заявява, че нито към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата, нито към настоящият момент не е представено
доказателство, удостоверяващо момента на придобиване на правото на пенсия,
поради осигурителен стаж и възраст на ищцата.
Предполага, че представената като доказателство служебна бележка индикира, че ищцата от
01.06.2018 г. е започнала да получава обезщетение по безработица, и било възможно
да е в процедура по отпускане на пенсия, поради придобит осигурителен стаж и
възраст. Не било представено разпореждане, издадено от съответния компетентен
орган по чл.98, ал.1, т.1 от КСО, с което съгласно цитираната разпоредба да се
удостоверява отпускането на пенсията, както и нейният начален момент - сиреч
точният момент на придобиване на правото на пенсия, поради придобит
осигурителен стаж и възраст.
Заявява, че работодателят не участва и не е страна в производствата пред НОИ,
и съответно в качеството си на работодател по никакъв начин не е могла да знае
на коя дата е възникнало правото на ищцата на пенсия за придобит осигурителен
стаж и възраст, без да е била уведомена и без това да е било удостоверено с
разпореждането по чл.98, ал.1, т.1 от КСО или друг документ, категорично
удостоверяващ това обстоятелство към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение. С оглед на това, счита че предявеният иск е неоснователен.
Трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.325, ал.1 от КТ по
взаимно съгласие на страните, и към тази дата и на тази дата ищцата не била
придобила право на пенсия, поради осигурителен стаж и възраст и съответно МЛАБ
„Света Българска“ ЕООД, не ѝ дължи обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ.
Посочва, че в случай, че съдът приеме, че ищцата в момента на прекратяване
на трудовото правоотношение е била придобила право на пенсия, поради придобит
осигурителен стаж и възраст, заявява, че оспорва предявеният иск в частта му,
относно размера на обезщетението.
Твърди, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата,
а именно към 01.06.2018 г. в МБАЛ „Света Петка Българска“ ЕООД е действал
Колективен трудов договор от 01.07.2015 г., сключен между управителя на
болничното заведение и представителите на синдикалните организации Федерация на
труда „Подкрепа“ и КНСБ в който КТД не била договорена клауза, определяща размера
на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ да бъде в по-висок размер от
законоустановения - 6 брутни трудови възнаграждения. С оглед на това, в
съответствие с разпоредбите на Кодекса на труда и действащият към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата КТД, сключен между
представителите на синдикалните организации в МБАЛ „Св. Петка Българска“ ЕООД,
гр.Нова Загора и управителя на това дружество, размерът на обезщетението по
чл.222, ал.3 от КТ бил определен правилно, а именно, 6 брутни трудови
възнаграждения, тъй като в КТД липсвала договорена клауза за по-висок размер на
това обезщетение. Счита за несъстоятелно препращането на ищцата към Отрасловия
колективен трудов договор в отрасъл „Здравеопазване“ от 10.10.2016 г., от който
черпела основание за определяне на размера на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ в размер на 7 брутни трудови възнаграждения, като счита, че при определянето
на размера на обезщетението по същия бил приложим действащият към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение КТД, подписан от
представителите на синдикалните организации в МБАЛ „Света Петка
Българска“ ЕООД и управителя на дружеството.
Счита, че в случая не била налице колизия между разпоредбите на ОКТД в
отрасъл „Здравеопазване“ от 10.10.2016 г. и действащият по време на
прекратяване на трудовото правоотношение КТД от 01.07.2015 г., която да
предполага прилагане на по-благоприятна за ищцата клауза, определяща по-висок
размер на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ от този, предвиден в тази разпоредба.
Сочи, че съгласно § 5 от Колективния трудов договор за отрасъл
„Здравеопазване“ лечебните заведения, които нямат финансова възможност за
въвеждане на новите начални основни заплати и увеличението на допълнителните
трудови възнаграждения, определени с КТД за отрасъл „Здравеопазване“, докладват
за това пред председателя на отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в
здравеопазването, а в предвиденият за МБАЛ „Света Петка Българска“ ЕООД бюджет
разходите за работни заплати и обезщетения не били достатъчни за изплащане,
дори на предвидените в КТ обезщетения.
Счита, че определеният в КТД в отрасъл „Здравеопазване“ размер на
обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ нямал задължителен характер, а зависел от
финансовите възможности на съответното лечебно заведение, и следвало да бъде
изрично уговорено в КТД, сключен между ръководителя на съответното лечебно
заведение и съответните синдикални организации в лечебното заведение.
Предвид това, заявява, че предявеният иск в частта му, относно размера на
претендираното от ищцата по делото обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ бил
неоснователен, като твърди, че дължимото от МБАЛ „Света Петка Българска“ ЕООД
обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ е в размер на 6 брутни трудови възнаграждения,
а не 7 както твърди ищцата.
С оглед на изложеното, моли съдът да постановите решение, с което да
отхвърли предявеният иск изцяло, като неоснователен. В случай, че съдът приеме
иска за основателен, моли да постанови решение,с което да се приеме, че размерът
на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ е 6 брутни трудови възнаграждения.
Оспорва съдържанието на представеното от ищеца писмено доказателство -
служебна бележка с изх. № 1013-19-89-1/15.06.2018 г. от ТП на НОИ - гр. Сливен
и моли да бъде изискан оригинала на този документ, както и да бъде изискано от ТД
на НОИ - гр. Сливен Разпореждане по чл.98, ал.1, т.1 от Кодекса за социалното
осигуряване с което на ищцата била отпусната пенсия за осигурителен стаж и
възраст, ако такава е била отпусната изобщо.
Не оспорва представените от ищцата като доказателства по делото други писмени документи, приложени към исковата
молба.
Не се противопоставя на искането на ищцата за назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза и моли да бъде включен в задачата на експертизата
и следният въпрос, на който вещото лице да даде отговор: какъв е размера на
полагащото се на ищцата обезщетение от 6 брутни работни заплати и лихвата за
забава за времето от 01.06.2018 г. до 15.03.2020 г. върху дължимата главница.
Представила е и моли съдът да приеме като доказателство заверен препис от
трудовото досие на ищцата, препис от действалият към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение на ищцата Колективен трудов договор от 01.07.2015 г.,
подписан от представителите на синдикалните организации в лечебното заведение и
управителя на „МБАЛ „Света Петка Българска“ ЕООД, гр.Нова Загора.
С вх. № 2410 на дата 08.07.2020 г. в Районен съд –Нова Загора са постъпили
изисканите от ТП на НОИ – Сливен заверени копия на Служебна бележка с изх. №
10136-19-89#1 от 15.06.2018 г., Разпореждане № ********** № 3/ прот. № Y01246 от 09.08.2018
г. на ръководител „ПО“ и Разпореждане № ********** № 2/ прот. № N01334 от 24.10.2018 г. на
ръководител „ПО“.
Съдът
е назначил на вещото лице С.К.С. съдебно-счетоводна експертиза с цел изясняване
на спора, заключението по която е депозирано на 20.07.2020 г.
На
проведеното на 09.09.2020 г. открито съдебно заседание е изслушана изготвената
експертиза и страните са приели заключението ѝ.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Съдът
е приел представените от страните писмени доказателства по делото: Заповед №
00051/01.06.2018 г. на МБАЛ „Св.Петка Българска“ ЕООД, Трудова книжка, Служебна
бележка № 1013-19-89#1/15.06.2018 г. на НОИ – ТП - Сливен, за началната дата на придобиване на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, Фиш за работна заплата за м.февруари
2018 г., ОКТД в отрасъл „Здравеопазване“ от 10.10.2016 г. – извадки, Изчисление
на лихва за забава, Извадка от TP и РЮЛНЦ за МБАЛ „Св.Петка Българска“ ЕООД, Банкова
сметка, ***, Заявление от Р.Г.С. до управителя на МБАЛ „Св.Петка Българска“
ЕООД от 06.06.2019 г., Молба от Р.Г.С. до управителя на МБАЛ „Св.Петка
Българска“ ЕООД от 27.04.2018 г., Длъжностна характеристика от 04.05.2012
г., Длъжностна характеристика от
04.12.2006 г., Допълнително споразумение към трудов договор № 25/04.12.2006 г.,
Допълнително споразумение към трудов договор № 21/26.01.2015 г., Заповеди за
отпуск на л.39 до л.59 по делото, Допълнително споразумение към трудов договор
№ 76/05.06.2007 г., Молба от Р.Г.С. до управителя на МБАЛ „Св.Петка Българска“
ЕООД от 26.09.2006 г., Служебна бележка № 110/04.12.2006 г. за проведен
инструктаж, Свидетелство за съдимост от 01.12.2006 г. на Р.Г.С., Трудов договор
№ 25/04.12.2006 г. и Колективен трудов договор от 10.10.2017 г.
Безспорно е установено,
че със заповед на управителя на ответното дружество е било прекратено ТПО между
страните, на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ по взаимно съгласие към дата
01.06.2018 г., както и че ищцата е работила
повече от 10 години при този работодател, като размерът на БТВ към
последния месец, предхождащ прекратяването на ТПО е 655.78 лв.
Не се спори, че
ищцата е претендирала от ответното дружество да ѝ бъде заплатено обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ,
но е получила отказ от страна на бившия си работодател.
Видно от служебна
бележка издадена от ТП НОИ Сливен с №1013-19-89=1/15.06.2018г.ищцата е
придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към
01.06.2018г./Пенсията е отпусната на ищцата с разпореждане от 09.07.2018г.на ТП
на НОИ,прието като доказателство по делото/.
Въпреки,че била
представена горната служебна бележка на управителя на ответното болнично
заведение,последния с писмо до ищцата изх.№160/07.06.2019г.,въпреки,че е
цитирал разпоредбата на чл.222,ал.3 от КТ е преценил,че в случая не били налице
основанията за изплащането на
обезщетението по тази разпоредба.
По делото е прието
като доказателство ОКТД сключен на 10.10.2016г.,който е със срок на действие
две години,от датата на влизането му в сила,съгл.&1 от заключителните
му разпоредби.Съгл.чл.62 от ОКТД процесното обезщетение е договорено в размера
на 7 месечно БТВ.
С
цел изясняване на трудово-правния спор съдът
назначи на вещото лице С.К.С. съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение
кредитира и страните по спора също са приели.
В
него вещото лице посочва, че:
1.
Размерът на брутното
трудово възнаграждение на ищцата по делото Р.Г.С. през последния месец преди
прекратяване на трудовото ѝ правоотношение с МБАЛ „Света Петка Българска“
ЕООД - гр.Нова Загора - месец
май 2018 г. е 629.57 лв.
Не може да служи за база
за изчисление на обезщетението по чл.222, ал.3, тъй като месец май 2018 г. има
20 работни дни, от които 10 дни С. е била в болнични и 10 дни в платен годишен
отпуск.
2.
Размерът на обезщетението
на С. по чл.222, ал.3 от седем брутни заплати е 4527.32 лв. / 646.76 лв. х 7 = 4527.32 лв. /.
3.
Размерът на законната
лихва за забава върху полагащото се обезщетение на С. по чл.222, ал.3 от датата
на възникване на задължението - 01.08.2018 г. до 13.03.2020 г./датата на по
даване на исковата молба в Районен съд - НоваЗагора/ е 743.23 лв.
4. Р.Г.С. членува в организацията на КНСБ към работодателя - МБАЛ
„Света Петка Българска“ ЕООД - гр.Нова Загора.
5. Размерът на обезщетението на ищцата Р.Г.С.
по чл.222, ал.З от КТ от 6 брутни заплати е 3880.56 лв. /646.76 лв. х 6 = 3880.56 лв. /.
Размерът на законната
лихва за забава от датата на възникване на задължението - 01.08.2018 г. до
13.03.2020 г. / датата на подаване на Исковата молба в Районен съд - Нова
Загора / е 637.11 лв.
В
последното по делото открито съдебно заседание на 11.11.2020 г. ищцата, редовно
призована, не се явява.
Не
се явява и адв. В.М., редовно упълномощен от по-рано.
За
ответника се явява Управителя на дружеството д-р С.И..
Ответната
страна поддържа отговора си и моли предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен.
На
19.11.2020 г. е постъпила и писмена защита от адв. М., с която ищцовата страна
поддържа предявения иск и моли съдът да го уважи като основателен и доказан.
От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:
Исковата молба
отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
В нея се твърди, че
със заповед на управителя на ответното дружество е прекратено ТПО между
страните на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ по взаимно съгласие от 01.06.2018
г., като към тази дата ищцата е навършила възраст за пенсиониране, а освен това
е работила повече от 10 години при този
работодател и поради това ѝ се дължи обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ,
а съгл. Разпоредбите на чл.62 от ОКТД ѝ се дължало още едно или общо 7
брутни трудови възнаграждения, които към последния месец, предхождащ
прекратяването на ТПО били в размер на 655.78 лв. Отказа на ответното дружество
отказвало да изплати посочените суми, обуславяло правния ѝ интерес от
предявяване на настоящия иск.
Предявения иск е с
правно основание чл.357, ал.1 от КТ във вр. с чл.222, ал.3 от КТ и чл.62 от
ОКТД от 10.10.2016 г.
Ответникът оспори
предявения иск по основание и размер, считайки, че не дължи тези суми, тъй като
не са налице всички изискуеми предпоставки за това, тъй като към момента на
прекратяване на ТПО, ищцата не била придобила необходимата възраст за
пенсиониране, за което не била представила доказателства. Алтернативно счита, че
обезщетението следва да бъде в размер на 6 БТВ, а не 7, тъй като ОКТД не важи
за ТПО между страните. Оспорва съдържанието на представената към исковата молба
служебна бележка издадена от ТП на НОИ – Сливен.
Безспорно е между
страните и за съда обстоятелството,че са били налице трудовоправни отношения между страните и
същите са били прекратени по взаимно съгласие, както и обстоятелството,че
ищцата е работила през последните 10 години в ответното дружество.
В тежест на ищецът бе
да докаже обстоятелствата, на които се основава претенцията му, в това число за
наличие на стаж за пенсия към момента на прекратяване на ТПО между страните, така
и размера на дължимите от ответника суми.
В тежест на ответната
страна бе да докаже твърденията си, че основанието за изплащане на
обезщетението, което се иска не е било налице към момента на прекратяване на
ТПО.
От приетите по делото доказателства е видно, че ищцата е представила служебна бележка от ТП на НОИ – Сливен, впоследствие изискана
и от самия издател, а от съдържанието ѝ се установи, че към 01.06.2018 г.
лицето Р.Г.С. е придобило право на пенсия и осигурителен стаж, поради което
съдът намира това възражение на ответника за неоснователно.
В закона няма изискване за представяне на
доказателства, а разпоредбата на чл.222, ал.З от КТ императивно сочи, че пpи прекратяване на трудовото правоотношение, след
като работникът или служителят е придобил
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието
за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение.
Няма законови изисквания нито да е отпусната
пенсия, нито лицето да е престанало да работи, нито да не получава обезщетение
за безработица или друго такова, нито да е представило документ за началната
дата, на която е придобило правото. Единственото
изискване е да е налице такова право. Не са налице изисквания и това да е
документирано, каквито е навел ответника, тълкувайки разпоредбата. Не се изискват действия за констатирането му, дори и от НОИ.
Относно твърдяното от ответника, че няма вина и че поради неинформираност за началната дата
на придобиване на процесното право, поради факта, че не участва в
производството пред НОИ за отпускането на пенсия, то няма как да знае от кога е
въпросната начална дата, съдът го намира за неоснователно, тъй като отговорността на ответника за обезщетението е обективна и не е свързана със
знанието или незнанието на факта, че ищцата е придобила право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, а не с това има ли вина или не. Освен това в
случая и от приложените доказателства, и от отговора на исковата молба става
ясно, че ищцата писмено е поискала обезщетяване, но ответникът писмено ѝ
е отказал писмено, поради което не изглежда убедително ответникът да не е бил
информиран, относно тези факти и обстоятелства.
Отговорността за заплащане на обезщетение е
обективна и безвиновна и правопораждащ факт е, че ищцата по закон е придобила
правото на пенсия и е претендирала полагащото ѝ се във връзка с това
обезщетение.
От представените от ТП на НОИ – Сливен копия на
документи и по-точно от разпореждането е видно, че изчислението на взетия
предвид трудов стаж е до 31.05.2018 г., предвид което и тъй като искането за
пенсия не е отхвърлено, а такава е определена поради наличие на стаж и възраст,
следва, че правото на пенсия е възникнало най-късно в първата секунда на 01.06.2018 г., а процесната заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение, няма как да изготвена по-рано и да
предхожда възникналото вече право на пенсия, поради стаж и възраст.
Относно наведеното алтернативно възражение, че ответника би дължал 6 брутни работни заплати, колкото е посочено в КТ, а
не 7 такива, както претендира ищеца, съгласно разпоредбите на ОКТД, позовавайки се на § 5 от КТД, в който
определеният размер на обезщетението, нямал задължителен характер, а зависел от
финансовите възможности на лечебното заведение, съдът намира същото за
неоснователно, тъй като, соченият § 5 е свързан с
въвеждането на началните работни заплати и допълнителните възнаграждения,
определени с КТД, а няма нищо общо и не се отнася за обезщетенията при
прекратяване на трудовия договор.
От съдържанието на представения и приет като
доказателство по делото Отраслов колективен трудов договор в отрасъл
„Здравеопазване“ от 10.10.2016 г. е видно, че същият е с продължителност 2 години, в сила до 10.10.2018 г., а правоотношението на
страните е прекратено на 01.06.2018 г., т.е. по време на неговото
действие.
Видно от ОКТД ответникът МБАЛ „Света Петка
Българска“ ЕООД е задължена страна по него по силата на неговия чл.2, ал.1,
който гласи, че „Договореностите с този колективен трудов договор се прилагат във всички лечебни
заведения, независимо от тяхната функционална или административна подчиненост и
формата на собственост“.
Съгласно разпоредбата на чл.62 от този ОКТД пък: „При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или
служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение на
основание чл.222, ал.3 от КТ, в размер на брутното трудово
възнаграждение....Ако работникът или служителят е работил последните 10 години
при един и същ работодател, обезщетението е в размер на брутното трудово
възнаграждение за срок от 7 месеца“, а съгласно чл.4, ал.1 от
същият: „Спрямо работниците и служителите, които са
членове на синдикалните организации, страна по този договор, клаузите му влизат
в сила и се прилагат автоматично, без да е необходимо изменение на
индивидуалното им трудово или служебно правоотношение.“.
Безспорно е, че никъде в този договор не е
поставено под условие правото на обезщетение от 7 брутни заплати, в зависимост
от това, дали лечебното заведение има финансовите възможности да изплати
обезщетението. Задължението е обективно, независимо от финансовото състояние на
ответника.
От приобщените по делото доказателства и
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводна експертиза, безспорно се
налага извода, че ищцата е работила при ответника повече от 10 години и
отговаря на условието за получаване на обезщетение в размер на 7 брутни
заплати, независимо, че тези клаузи не са били включени в трудовия ѝ
договор, както и че е била член на КНСБ, който се явява страна по ОКТД и че е
заплащала членски внос на този профсъюз, като членският внос се е превеждал от
работодателя и преди изплащането на трудовото ѝ възнаграждение, видно от
приложения фиш за работната и заплата.
Съгласно изчисленията в заключението на вещото лице
обаче, размерът на обезщетението на С. по чл.222,
ал.3 от 7 брутни заплати е 4527.32
лв. /646.76 лв. х 7 = 4527.32 лв./, а размера на законната лихва за забава върху полагащото ѝ
се обезщетение от датата на възникване на това задължение - 01.08.2018 г. до датата
на подаване на исковата молба в Районен съд - НоваЗагора - 13.03.2020 г. е 743.23 лв., предвид което съдът следва да ги
отхвърли в останалата им част до претендираните от ищцова страна суми в размер
на 4590.00 лв. – главница и 830.00 лв. – лихва за забава, като недоказани.
Ищцовата страна претендира разноски. Съобразно разпоредбите на чл.78
от ГПК следва да се
присъдят такива, съобразно уважените и респективно отхвърлените части от исковете. От
претендираната като цяло сума от 5420.00 лв. съдът уважава исковете в общ размер на 5270.55 лв., което е 97,24 % претендираните
суми. Или ищцата е
направила разноски в
размер на 600.00 лв. и следва да се осъди ответника
да ѝ заплати 97.24 % от тях, или 583.45 лв. Ответното дружество не е представило списък с
разноски, поради което не следва да му се присъждат такива.
При този изход на
спора ответното
дружество следва да се
осъди да заплати по сметка на Районен съд – Нова Загора 460.83 лв., от които: държавна такса от 210.83 лв. и
възнаграждение за вещо лице - 250.00 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА МБАЛ „СВЕТА ПЕТКА БЪЛГАРСКА“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Нова Загора, ул.„Петко Енев” № 1, представлявано от управителя С.Н.И., ДА заплати НА Р.Г.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, СУМАТА в общ размер на 5270.55 лв. /пет хиляди двеста и седемдесет лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща главница за дължимо,
но незаплатено обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, във връзка с чл.62, чл.2,
ал.1 и чл.4, ал.1 от ОКТД в отрасъл „Здравеопазване“ от 10.10.2016 г. в размер
на 4527.32 лв. /четири хиляди
петстотин двадесет и седем лева и тридесет и две стотинки/ и лихва за забава върху
главницата в размер на 743.23 лв. /седемстотин четиридесет и три лева и двадесет и три стотинки/ за периода от 01.08.2018 г. до 13.03.2020 г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 16.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА МБАЛ „СВЕТА ПЕТКА БЪЛГАРСКА“ ЕООД, с ЕИК *********,гр.Н.Загора ДА заплати на Р.Г.С., с ЕГН **********, РАЗНОСКИ по делото в размер на 583.45 лв. /петстотин осемдесет и три лева и четиридесет и пет стотинки/, съразмерно с уважената част на
иска.
ОСЪЖДА МБАЛ „СВЕТА ПЕТКА БЪЛГАРСКА“ ЕООД гр.Н.Загора ДА
заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен
съд – Нова Загора,ДЪРЖАВНА ТАКСА от 210.83/двеста и десет лева и осемдесет и
три стотинки/лева и РАЗНОСКИ по делото в размер на 250 лв. /двеста и петдесет/лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: