Р     Е     Ш   Е    Н     И     Е

 

                                     град София, 16.05.2019 година

 

     В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                      

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                        мл.с.: БИЛЯНА КОЕВА

 

при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и с участието на прокурор ……..… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №467 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от А.М.М. срещу решение от 30.08.2017г., постановено по гр.дело №23002/2016г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 88-ми състав, в частта, в която е прогласен за нищожен на основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД във вр. чл.17, ал.1 ЗЗД сключения между М.В.Д. и Л.В.Д. - в качеството на прехвърлители и А.М.М. - в качеството на приобретател, договор за замяна на недвижим имот, представляващ 1/2 идеална част от апартамент №5, находящ се на втори етаж от жилищна сграда - блок *******, на адрес: град София, СО район „Овча купел”, кв.„Горна баня”, ул. „Д-р ********, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 77.59 кв.м., заедно с избено помещение №5, с полезна площ от 14.04 кв.м. и заедно с прилежащите идеални части от общите части на сградата и 14.075 % идеални части от правото на строеж върху мястото, обективиран в нотариален акт за замяна на идеална част от недвижим имот с движима вещ от 31.03.2016г., с №98, т.I, рег. №3567, дело №95/2016г. на нотариус Ц.С., с рег. №30 на НК и район на действие СРС.

Във въззивната жалба са инвокирани доводи за неправилност и необоснованост на съдебното решение в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилен е изводът на СРС, че материализираният в нотариален акт за замяна на идеална част от недвижим имот с движима вещ от 31.03.2016г., с №98, т.I, рег. №3567, дело №95/2016г. на нотариус Ц.С., с рег. №30 на НК и район на действие СРС, договор за замяна на 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот срещу прехвърляне на правото на собственост върху индивидуално определена вещ - лек автомобил марка "Форд", модел "Фокус", с рег.№*******, с парично уравняване на разликата в стойността на заменените вещи, е привиден като прикрива договор за продажба на процесния апартамент. Излага се, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че правото на собственост върху процесния лекия автомобил е прехвърлено на М.В.Д. и Л.В.Д., на които е била предадена и фактическата власт върху автомобила в деня, предхождащ извършената сделка за замяна, както и че е било извършено доплащане за уравняване на стойността на заменените вещи. Поддържа се, че в случая е налице хипотеза на сключен договор за замяна на недвижим имот срещу индивидуално определена вещ - лек автомобил марка "Форд", модел "Фокус", с рег.№*******, като избраната от страните форма с доплащане на сума за уравняване на стойността на заменените вещи, е допустима и не рефлектира върху действителността на сключения договор за замяна и липсва основание да се приеме, че същият е привиден и прикрива договор за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот. Допълнителна аргументи са изложени в писмена защита. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното съдебно решение в обжалваната част и постанови друго решение, с което да отхвърли предявения иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД във вр. чл.17, ал.1 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за замяна, обективиран в нотариален акт за замяна на идеална част от недвижим имот с движима вещ от 31.03.2016г., с №98, т.I, рег. №3567, дело №95/2016г. на нотариус Ц.С., с рег. №30 на НК и район на действие СРС, като привиден и прикриващ договор за продажба, като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК досежно претендирани от въззиваемите страни разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Въззиваеми страни - Н.С.Й., Г.И.Й. и Т.И.З., чрез адв.Р.Г., депозират писмен отговор, в който вземат становище относно неоснователност на подадената въззивна жалба. Твърдят, че обжалваното съдебно решение е законосъобразно, съдът е обсъдил всички релевантни по делото факти и обстоятелства и въз основа на тях е обосновал правилен извод, че за процесната сделка е заплатена по-висока цена от тази посочена в нотариалния акт, което е основание за прогласяване на нищожността на договора за замяна, обективиран в нотариален акт за замяна на идеална част от недвижим имот с движима вещ от 31.03.2016г., с №98, т.I, рег. №3567, дело №95/2016г. на нотариус Ц.С., с рег. №30 на НК и район на действие СРС, като привиден и прикриващ договор за продажба на процесния апартамент. Изложени са аргументи и в писмена защита. По изложените аргументи молят съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното съдебно решение в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Претендират присъждане на разноски. Представят списък по чл.80 от ГПК. Правят възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК досежно претендирани от въззивника разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

         Въззиваеми страни - М.В.Д. и Л.В.Д., не депозират писмен отговор и не вземат становище по подадената въззивна жалба.

         Предявени са от Н.С.Й., Г.И.Й. и Т.И.З. срещу М.В.Д., Л.В.Д. и А.М.М. при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД във вр. чл.17, ал.1 ЗЗД и чл.33, ал.2 от ЗС.

С оглед постъпилата въззивна жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол е съдебното решение в частта, в която е уважен предявения иск с правно основание  чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД във вр. чл.17, ал.1 ЗЗД. В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.

         Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

Пред настоящата инстанция на основание чл.266, ал.2, т.2 от ГПК е прието като писмено доказателство писмо от 17.07.2017г., издадено от МВР-СДВР-Отдел „Пътна Полиция”, в което е посочено, че към 17.07.2017г. в регионалната база данни няма регистриран на лицата М.В.Д. и Л.В.Д. лек автомобил марка "Форд", модел "Фокус", с рег.№*******.

В случая не е спорно между страните и от доказателствата се установява, че е бил сключен между М.В.Д. и Л.В.Д. от една страна и А.М.М. от друга договор за замяна на 31.03.2016г., обективиран в нотариален акт за замяна на идеална част от недвижим имот с движима вещ от 31.03.2016г., с №98, т.I, рег. №3567, дело №95/2016г. на нотариус Ц.С., с рег. №30 на НК и район на действие СРС, съгласно който М.В.Д. и Л.В.Д. прехвърлят на А.М.М. собствената си 1/2 ид.ч. от недвижим имот - апартамент №5 с идентификатор 68134.4331.1005.1.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-74/20.10.2009г. на изпълнителен директор на АГКК, с адрес: град София, СО район „Овча купел”, кв.„Горна баня”, ул. „Д-р ********, ет.2, находящ се на втори етаж от жилищна сграда - блок *******, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 77.59 кв.м., заедно с избено помещение №5, с полезна площ от 14.04 кв.м. и заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и 14.075 % идеални части от правото на строеж върху мястото; като в замяна на така прехвърлената идеална част от описания недвижим имот А.М.М. прехвърля на М.В.Д. и Л.В.Д. правото на собственост върху собствената си движима вещ - лек автомобил марка "Форд", модел "Фокус", с рег.№*******, при застрахователна стойност на автомобила от 5000 лв., като за уравняване на стойността на заменените вещи А.М.М. е заплатил на М.В.Д. и Л.В.Д. сумата от общо 9000 лв. напълно и в брой преди подписване на нотариалния акт.

      Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която е сезиран съда, е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна и като такава е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

   Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г., ОСГТК на ВКС). В случая при извършената служебната проверка по чл.269, изр.1 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, но по същество неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. За да постанови съдебното решение в частта, в която е уважен предявения иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД във вр. чл.17, ал.1 ЗЗД и е прогласен за нищожен договора за замяна, сключен на 31.03.2016г. между М.В.Д. и Л.В.Д. от една страна и А.М.М. от друга, обективиран в нотариален акт за замяна на идеална част от недвижим имот с движима вещ от 31.03.2016 г., с №98, т.I, рег. №3567, дело №95/2016г. на нотариус Ц.С., с рег. №30 на НК и район на действие СРС, като привиден и прикриващ договор за продажба на описания недвижим имот, първоинстанционният съд е приел, че доколкото в нотариалния акт е вписано, че сумата за доплащане за уравняване на стойността на заменените вещи е 9000 лв. и предвид стойността на процесния лек автомобил от 5000 лв. се получава, че общата цена по договора е в размер на 14000 лв., а от събраните доказателства се установява, че действително договорената и заплатена цена е от 24000 лв., т.е. същата обективно надвишава вписаната такава в нотариалния акт, поради което е налице постигнато привидно съглашение между страните за продажба на имота срещу по-висока цена, което е основание за прогласяване на нищожността на договора за замяна като привидна сделка, прикриваща договор за продажба на процесния апартамент. Така обоснованият извод на СРС е в противоречие на материалния закон и на трайно установената практика на ВКС и като такъв се явява неправилен и незаконосъобразен.

Съгласно чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД привидните договори са нищожни, като тази норма следва да се тълкува във връзка с разпоредбата на чл.17 ЗЗД. Привидността на договора е обусловена от уговорка между страните, с която те прикриват действителната си воля чрез сключването на съглашение за пред третите лица. Съгласието може да се изразява в липсата на воля договорът да породи правни последици - абсолютна симулация или във воля сделката да породи правни последици, различни от външно изявените - относителна симулация. Законът разпорежда, че при относителната симулация се прилагат правилата за прикритото съглашение, ако са налице изискванията за неговата действителност. В случая ищците - въззиваеми в настоящото производство, твърдят относителна симулация, а имено че по договора материализиран в нотариален акт за замяна на идеална част от недвижим имот с движима вещ от 31.03.2016 г., с №98, т.I, рег. №3567, дело №95/2016г. на нотариус Ц.С., с рег. №30 на НК и район на действие СРС, действителната воля на страните е била покупко-продажба, при която ответниците -  М.В.Д. и Л.В.Д. продават на въззивника - ответник - А.М.М., при равни части за всеки от тях, срещу заплащане на цена посочена в нотариалния акт от 14000 лв., собствената си 1/2 ид. част от описания в нотариалния акт недвижим имот. В конкретната хипотеза и с оглед представените по делото писмени доказателства съдът приема, че е бил сключен на 31.03.2016г. между М.В.Д. и Л.В.Д. от една страна и А.М.М. от друга договор за замяна на индивидуално определена вещ - лек автомобил марка "Форд", модел "Фокус", с рег. №*******, срещу 1/2 ид.ч. от недвижим имот - апартамент №5, находящ се в град София, СО район „Овча купел”, кв.„Горна баня”, ул. „Д-р ********, блок *******, ет.2, като е била постигната уговорка за доплащане за уравняване на стойността на заменените вещи. Въззивният съд счита, че избраната от страните форма на доплащане с парични суми не променя характера на договора и е напълно допустимо. В случая твърдяната от ищците - въззиваеми в настоящото производство, симулация при извършване на замяната, като прикриваща продажба, не е установена по несъмнен начин. В хода на съдебното производство и от събраните доказателства не се установява, че договорът е симулативен и не е доказано да прикрива съглашение, с което страните желаят да се прехвърли правото на собственост срещу заплащане на цена вместо срещу прехвърляне собственост върху вещ и съответно доплащане за уравняване на стойността на заменените вещи. Изводът на СРС, че съглашението за замяна е привидно, тъй като вписаната в нотариалния акт цена на сделката обективно надвишава действителната такава, е неправилен, тъй като посоченото несъответствие не рефлектира върху действителността на сключената сделка и не би могло да обоснове извод, че договора за замяна е привидна сделка, прикриваща договор за продажба на процесния апартамент.

На следващо място следва да разгледа основният довод в исковата молба, който не е обсъден в мотивите на обжалвания съдебен акт, че договорът за замяна е привиден, тъй като с него се цели да се заобиколи приложението на разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗС, който въззивният съд счита за неправилен, тъй като липсата на съгласието на някой от съсобствениците не е въздигнато в законно основание за валидност на сделката, с която съсобственик продава своя дял на трето лице. Правото на изкупуване възниква за съсобственика при наличие на валидна разпоредителна сделка и затова то е насочено не срещу разпоредилия се съсобственик, а срещу третото лице приобретател, което валидно е придобило права. За тези случаи законът създава право на защита на съсобственика с разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗС, според която, ако съсобственикът не е поканен да купи частта на продаващия своята част или са уговорени привидни условия във вреда на другия съсобственик, той може да изкупи частта на продаващия при действителните уговорени условия с купувача. Изкупуването е възможно по действителен, но не и при нищожен договор. При нищожен договор съсобственикът не може да упражни право на изкупуване, защото съсобственикът продавач остава собственик на своята част.

Неоснователно е и твърдението на въззиваемите, че прикритостта на сделката за замяна, произтича от обстоятелството, че по делото се установява, че М.В.Д. и Л.В.Д. които са придобили чрез процесния договор за замяна лек автомобил марка "Форд", модел "Фокус", с рег. №*******,  не са го регистрирали на свое име в отдел "Пътна полиция", т.е. респективно се поддържа, че не им е била реално предадена движимата вещ като насрещна престация по договора за замяна. В случая сделката  за замяна има характер на консенсуална, а не реална такава, поради което с постигането на съгласие между страните се счита сключена, а предаването на вещите, предмет на замяната е действие по изпълнение на договора. Ако така поето задължение не бъде изпълнено, това би било основание за разваляне на договора, а не за обявяване на неговата нищожност като прикриващ друг вид сделка.

С оглед на изложените аргументи въззивният съд намира, че при доказателствена тежест за ищците по делото не е установено наличие между страните по процесния договор за замяна да е имало прикрито съглашение, което да носи характеристиката на договор за продажба, който договор да е валиден и по отношение на него да следва да се приложат правилата на прикритото съглашение - чл.17, ал.1 ЗЗД. От събраните по делото доказателства не се установява атакуваната сделка да е извършена само при заплащане на определена цена от купувача - А.М.М..

Първостепенният съд като е достигнал до обратния правен извод като е приел, че предявеният иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД във вр. чл.17, ал.1 ЗЗД е основателен и доказан, е постановил неправилен и незаконосъобразен съдебен акт в тази част и като такъв на основание чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде отменен и постановен друг, с който предявения иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД във вр. чл.17, ал.1 ЗЗД да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед изхода на спора първоинстанционното съдебно решение в частта на присъдените в тежест на въззивника - ответник - А.М.М. разноски следва да бъде отменено. В полза на ответник А.М.М. следва да се присъдят изцяло сторените от него разноски пред СРС още в размер на 760.00 лв., платено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие, както и сторените разноски пред СГС. Наведеното и поддържано възражение от процесуалния представител на въззиваемите страни за прекомерност относно претендирани от въззивника разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. с начислено ДДС за процесуално представителство във въззивното производство, съдът счита за неоснователно. Размерът на адвокатското възнаграждение се определя както от размера на материалния интерес, така и от конкретната фактическа и правна сложност на делото.  В случая договореното и заплатено от въззивника - ответник - А.М.М. адвокатско възнаграждение от 1250 лв. и начислен ДДС от 250 лв. или общо сумата от 1500 лв. /съгласно договор за правна защита и съдейстивие от 18.09.2017г., приложен към въззивна жалба/ е съобразно с минималните размери на адвокатските възнаграждения, регламентирани в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакция след изменение на ДВ, бр.28/2014г./, както и че върху размера на договореното възнаграждение е начислен данък по ЗДДС в съответствие с §2а, пр.2 от същата Наредба, тъй като процесуалният представител е регистрирано лице по ЗДДС. На основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.3 от ГПК въззиваемите страни - Н.С.Й., Г.И.Й. и Т.И.З. следва да бъдат осъдени да заплатят на въззивника - ответник - А.М.М. сумата от 760.00 лв., реално направени разноски пред СРС и сумата от 1834.45 лв., реално сторени разноски за платено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция и дължима държавна такса.

Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав      

                               

                                          Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение от 30.08.2017г., постановено по гр.дело №23002/2016г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 88-ми състав, В ЧАСТТА, в която е прогласен за нищожен на основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД във вр. чл.17, ал.1 ЗЗД сключения между М.В.Д. и Л.В.Д. - в качеството на прехвърлители и А.М.М. - в качеството на приобретател, договор за замяна на недвижим имот, представляващ 1/2 идеална част от апартамент №5, находящ се на втори етаж от жилищна сграда - блок *******, на адрес: град София, СО район „Овча купел”, кв.„Горна баня”, ул. „Д-р ********, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 77.59 кв.м., заедно с избено помещение №5, с полезна площ от 14.04 кв.м. и заедно с прилежащите идеални части от общите части на сградата и 14.075 % идеални части от правото на строеж върху мястото, обективиран в нотариален акт за замяна на идеална част от недвижим имот с движима вещ от 31.03.2016г., с №98, т.I, рег. №3567, дело №95/2016г. на нотариус Ц.С., с рег. №30 на НК и район на действие СРС; както и В ЧАСТТА, с която е осъден А.М.М. да заплати на Н.С.Й., Г.И.Й. и Т.И.З. на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за производство в размер на 1089.45 лв.,

И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.С.Й., с ЕГН **********, Г.И.Й., с ЕГН **********, двете с адрес: ***; и Т.И.З., с ЕГН **********, с адрес: ***; срещу М.В.Д., с ЕГН **********, и Л.В.Д., с ЕГН **********,***; и А.М.М., с ЕГН **********, с адрес: ***; иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД във вр. чл.17, ал.1 ЗЗД за прогласяване за нищожен на сключен между М.В.Д., с ЕГН **********, и Л.В.Д., с ЕГН **********, от една страна и А.М.М., с ЕГН **********, от друга договор за замяна на 31.03.2016г., обективиран в нотариален акт за замяна на идеална част от недвижим имот с движима вещ от 31.03.2016 г., с №98, т.I, рег. №3567, дело №95/2016г. на нотариус Ц.С., с рег. №30 на НК и район на действие СРС, съгласно който М.В.Д., с ЕГН **********, и Л.В.Д., с ЕГН **********, прехвърлят на А.М.М., с ЕГН **********, собствената си 1/2 ид.ч. от недвижим имот - апартамент №5 с идентификатор 68134.4331.1005.1.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-74/20.10.2009г. на изпълнителен директор на АГКК, с адрес: град София, СО район „Овча купел”, кв.„Горна баня”, ул. „Д-р ********, ет.**, находящ се на втори етаж от жилищна сграда - блок *******, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 77.59 кв.м., заедно с избено помещение №5, с полезна площ от 14.04 кв.м. и заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и 14.075 % идеални части от правото на строеж върху мястото; като в замяна на така прехвърлената идеална част от описания недвижим имот А.М.М., с ЕГН **********, прехвърля на М.В.Д., с ЕГН **********, и Л.В.Д., с ЕГН **********, правото на собственост върху собствената си движима вещ - лек автомобил марка "Форд", модел "Фокус", с рег.№*******, при застрахователна стойност на автомобила от 5000 лв., като за уравняване на стойността на заменените вещи А.М.М. е заплатил на М.В.Д. и Л.В.Д. сумата от общо 9000 лв. напълно и в брой преди подписване на нотариалния акт, като привиден, прикриващ договор за продажба на така описания недвижим имот, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Н.С.Й., с ЕГН **********, Г.И.Й., с ЕГН **********, двете с адрес: ***; и Т.И.З., с ЕГН **********, с адрес: ***; да заплатят на А.М.М., с ЕГН **********, с адрес: ***; на основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 760.00 лв., реално направени разноски пред СРС, както и сумата от 1834.45 лв., реално сторени разноски за платено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция и дължима държавна такса.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от съобщението до страните, че е постановено.

 

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ :            

 

 

                                      ЧЛЕНОВЕ : 1./                   

 

 

  2./