Решение по КНАХД №408/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба от Л. С. З. от [населено място], подадена чрез пълномощник, срещу Решение №69/24.04.2025 г., постановено по анд №638/2024 г. по описа на Районен съд-Кърджали.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателката счита, че посоченият в електронния фиш /ЕФ/ пътен участък, не се намира в населено място, както е прието в оспореното решение, с което ЕФ е бил потвърден. Излага подробни съображения, свързани с липса на надлежно посочено място на извършване на нарушението. Намира вмененото й нарушение за недоказано, поради това, че приложеният протокол по чл.10 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, не е относим към твърдяното нарушение, тъй като в него не бил посочен номера на първото и последното статично изображение, за да се установи дали приложената снимка отговаря на описаните в протокола данни. Иска отмяна на оспореното решение, като вместо него се постанови друго, с което се отмени издадения ЕФ. В писмено становище, подадено от пълномощник, касаторът поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения. Претендира деловодни разноски за двете инстанции.

Ответникът по касация – Областна дирекция на МВР-Кърджали, оспорва касационната жалба. В писмено становище, подадено от пълномощник, са изложени съображения за законосъобразност на оспореното решение и на издадения електронен фиш. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от касатора.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали намира касационната жалба за неоснователна. Счита, че нарушението е безспорно доказано, като в административнонаказателното производство липсват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, опорочаващи ЕФ. По горните съображения моли съдът да постанови решение, с което да остави в сила оспореното решение.

Административният съд, след като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:

Касационната жалба е допустима - постъпила е в срок и е подадена от надлежно легитимирано лице - страна по анд №638/2024 г. по описа на РС –Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С процесното решение районният съд е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба [серия] № [номер] на ОД на МВР-Кърджали, с който на, основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, на Л. С. З., като законен представител на *** ЕООД, [ЕИК], е наложена глоба в размер на 400 лв., за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. С горното решение касаторът е осъден да заплати и деловодни разноски в размер на 80 лв.

В мотивите към решението си районният съд е приел за установено, че жалбоподателката е осъществила състава на нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП. При извършената служебна проверка не констатирал нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, налагащи отмяна на електронния фиш. По делото бил представен и задължителният, в случаите на използване на АТСС, протокол по Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., който бил доказателство за датата, часа, мястото на контрол, както и ограничението на скоростта. Приел, че нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателката е пълно описано в обжалвания електронен фиш, като словесното описание на констатираното нарушение давало възможност на нарушителя да организира в пълен обем своята защита. Намерил за неотносимо към спора възражението, че [път] не е част от урбанизираната територия на [населено място], тъй като в ЕФ и в протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., не било посочено нарушението да е извършено в пътен участък на [път]. Прието е, че мястото на нарушението е индивидуализирано в процесния ЕФ, като същото е посочено по идентичен начин и в снимка № [номер] от 21.08.2023 г. към ЕФ, както и в протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., поради което не възникват съмнения и неясноти, че същото е именно до [обект] в [населено място], [община], [област]. В тази връзка съдът се е позовал и на писмо от АПИ от 13.08.2024 г., писмо от [община] от 13.08.2024 г., според които [обект] се намира в урбанизираната територия на [населено място], както и на показанията на св. А. А.-служител на сектор „ПП“ при ОДМВР- Кърджали, който позиционирал, настроил и експлоатирал техническото устройство, заснело процесното нарушение. По горните съображения стигнал до извода, че оспореният ЕФ е законосъобразен.

След извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е валидно, допустимо и съответно на приложимия материален закон. Не се установиха при постановяването му да са допуснати и съществени нарушения на процесуалните правила.

Настоящата инстанция приема за установено по делото, че на 21.08.2023 г. в [часа] в [населено място], [община], [област], до [обект], в посока към [населено място] при ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено място е установено управление на лек автомобил с рег.№ [рег. номер], /собствен на *** ЕООД, [ЕИК], чийто законен представител е Л. С. З./, със скорост 88 км/ч, превишаваща разрешената с 38 км/ч., след приспадане на предвидената максимално допустима грешка от 3 км/ч.

Горното деяние е установено и заснето с автоматизирано техническо средство АRH CAM S1 фабр.№[номер], което, съгласно приложения протокол от проверка, отговаря на метрологичните изисквания и към датата на установяване на нарушението е било годно средство за измерване, съответстващо на одобрения тип.

Според приложената по делото разпечатка от автоматизираното техническо средство – снимка № [номер]/[номер], отчетената скорост на ППС с рег.№ [рег. номер], разпознато от АТСС, е 91 км/ч., като от последната, са приспаднати 3 км/ч. Това деяние представлява административно нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, въвеждащ максимално разрешената скорост от 50 км/ч за населено място, какъвто е и настоящия случай.

Неоснователни са доводите в касационната жалбата, че посоченият в ЕФ пътен участък, не се намира в населено място, както и че липсва надлежно посочено място на извършване на нарушението.

Според легалното определение, дадено в §6, т. 49 от ДР на ЗДвП, по смисъла на този закон "населено място" е застроена със сгради територия, при която началото и краят са обозначени със съответни пътни знаци. По аргумент от горната разпоредба, в този случай е необходимо да се установи, единствено дали нарушението е извършено на място, което попада в територия, обозначена със съответните пътни знаци.

В случая, приложената към електронния фиш снимка № [номер]/[номер], освен информация за датата и часа на деянието; ограничението на скоростта; измерената такава за конкретното МПС, разпознато от АТСС и разстоянието - 138 м., от което е констатирана скоростта на това МПС, съдържа и данни за конкретното място на извършване на нарушението, с посочени географски координати и наименование на населеното място, като в случая е посочена локация на запис: [населено място]. В този смисъл са и показанията на св.А. А., според които АТСС е било разположено на участък от пътя, на около 500 м. от знак Д12 „Край на населеното място“, в посока към [населено място] и на около 700-800 м. от горния знак, в обратната посока, като контролираният пътен участък е в обхвата, обозначен като населено място със съответните пътни знаци. При тези данни и предвид отбелязаното разстояние от 138 м. между АТСС и точното място, на което е установена скоростта на процесното МПС, то мястото на нарушението е индивидуализирано и се явява доказано от приложената снимка, и то е на територията на населено място – [населено място].

На следващо място, по делото е приложен и протокол рег.№1300р-5547/22.08.2023 г. по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., от съдържанието на който се установяват по безспорен начин: вида и номера на използваното АТСС; датата на използване: 21.08.2023 г.; точното местонахождение на АТСС: [населено място], до [обект]; посоката на движение на контролираните МПС; ограничението на скоростта; режима на измерване и посоката за задействане. Последният протокол е подписан от съставилия го служител, като са обозначени началният и крайният час на работа на АТСС – от 11:00 ч. до 14:00 ч., с посоченото място на контрол: [населено място], до [обект], като видно от приложената снимка/статично изображение към ЕФ, в рамките на този времеви интервал, в 12:57:46 ч. на 21.08.2023 г., е измерена скоростта и на МПС с рег.№ [рег. номер]. Респ., налице са данни за всички обстоятелства, относими към деянието и необходими за преценка на законосъобразността на процесния електронен фиш. По изложените съображения, неоснователни са и твърденията на жалбоподателя, че приложеният протокол по чл.10 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. е неотносим към твърдяното нарушение, като липсата на отбелязване на номера на първото и последното статично изображение, съдът преценява като несъществено нарушение, което в случая не се е отразило на законосъобразността на издадения ЕФ.

Събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин, че процесният автомобил е заснет в рамките на населеното място, поради което съдът приема, че жалбоподателката е извършила вмененото й нарушение.

По изложените съображения, оспореното решение се явява законосъобразно, поради което същото следва да се остави в сила.

При този изход на спора, на основание чл.63д от ЗАНН, предвид заявеното от ответната страна искане, касаторът следва да заплати на ОДМВР – Кърджали, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съобразно чл.27е от Наредбата за заплащането на правна помощ, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ.

Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Кърджали

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №69/24.04.2025 г., постановено по анд №638/2024 г. по описа на Районен съд-Кърджали.

ОСЪЖДА Л. С. З. с постоянен адрес в [населено място], [улица], с [ЕГН], да заплати на ОД на МВР - Кърджали, с административен адрес: [населено място], [улица], деловодни разноски в размер на 80 лв.

Решението е окончателно.