Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 28.04.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, първи състав,
в публичното
съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди и седемнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
при
секретаря Н. Петрова, като разгледа гр.д. № 91 по описа на ВРС за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Топлофикация
София” ЕАД срещу Л.Н.П. и С.К.П. обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,
ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, с които ищецът иска да се признае за установено, че
ответниците му дължат сумата 91.43 лева, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия за периода м. май 2014г. – м. април 2015г. за топлоснабден
имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „*****”, бл.30, вх.А, ап.4, абонатен
№138376, за която сума е издадена заповед за изпълнение от 21.11.2016г. по
ч.гр.д. №4581/2016г. на ВрРС, първи граждански състав. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че между него и
ответниците е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на
топлинна енергия за битови нужди, като последните имат качеството на потребител
по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ по отношение на имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „*****”, бл.30, вх.А, ап.4, абонатен №138376. Сочи, че в отношенията между тях в сила са
Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение №
ОУ-021/22.04.2002г. и Решение №ОУ – 023/11.05.2002г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник „Новинар” и вестник „Демокрация”
на 23.05.2002г. в сила от 22.06.2002г.; Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в
гр. София, одобрени с Решение № ОУ-067/12.12.2005г. ДКЕВР, публикувани във
вестник „Пари” на 23.12.2005г. в сила от 22.01.2006г.; Общите условия за
продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за
битови нужди в гр. София, одобрени с Решение №ОУ – 002/07.01.2008г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник „Дневник” на 14.01.2008г. в сила от 13.02.2008г.
Твърди, че в раздел VІІ от ОУ, чл.32, ал.1 е определен реда и срока, по който
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми – в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед това
намира, че с изтичането на последния ден от месеца, следващ доставката на
топлинната енергия, ответниците са изпаднали в забава за заплащането на тази
сума и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД дължат обезщетение за забава. Сочи, че
между страните в сила също Общите условия за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с
Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „19 минути” и
вестник „24 часа” на 10.02.2014г. в сила
от 12.03.2014г., които са относими към част от процесния период – м. февруари,
март и април 2014г. С тях е определено, че след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по
чл.32, ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки Уговорен е и реда и срока на плащане на
задълженията, като е определено, че потребителите са длъжни да заплащат
стойността на потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен
срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача, след който
момент в случай че сумите не са
заплатени, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва. Твърди, че в изпълнение на разпоредбата на чл.112г, ал.1 ЗЕЕЕ етажната
собственост, в която се намира топлоснабдения имот е сключен договор за
извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Нелбо
инженеринг” ООД. Сочи, че съгласно
чл.155, ар.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват по прогнозни
месечни вноски, като след края на отоплителния период се изготвят изравнителни
сметки на база отчетено реално потребление.
Сочи, че ответниците са потребили
топлинна енергия за процесния период като не са я заплатили в установените
срокове. Ищецът твърди, че отправил до ответниците покана за доброволно
изпълнение на задължението, но плащане не последвало. Поради това ищецът
депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение за посочените суми, по което било образувано ч.гр.д. №4581/2016г. на
ВрРС, първи граждански състав. Районният съд уважил заявлението в цялост, като
издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответниците за
горепосочените суми. В законоустановения срок длъжниците депозирали възражение
срещу заповедта, поради което и на ищеца било указано да предяви искове относно
вземанията си. Към възражението ответниците приложили доказателства за частично
погасяване на задължението, като дължима останала сумата от 91,43 лева, която
ищцовото дружество претендира с подадената в законоустановения месечен срок.
Конституирано е трето лице –
помагач – „Нелбо инженеринг“ ООД, което не е изразило становище по иска.
След като взе предвид събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съдът прима за
установено следното от фактическа
страна:
Не се спори
между страните, че между тях съществува договорно правоотношение за доставка на
топлинна енергия, не се оспорва от ответника обема на реално доставената от
ищеца топлинна енергия за процесния период, нито че нейната стойност възлиза на
спорната сума. Тези обстоятелства се установява и от представените и приети по
делото Договор №213/08.07.2011г. при общи условия за извършване на услуга
дялово разпределение на топлинна енергия, Справка за абонат №138376, НА за покупко-продажба
на имот №78, том I, рег. №912, дело №65 от 2006г. на нотариус Ивайло
Иванов, район на действие СРС, рег.№384 при НК, Договори от 01.12.2002г. с
„Нелбо инженеринг“ ООД и Протокол от ОС на етажните собствени на жилищен блок
30, ж.к. „*****“ 1, ул. „Ген. Васил Кутинчев“ №103, вх. А и Б, АбС№243, гр.
София, както и ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София.
От
представено платежно нареждане от 01.03.2017г. се установява, че е заплатена
сумата от 91,43 лева с основание гр.д.№91/2017г., с което е погасена
претендираната главница от ищеца.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
За уважаване
на предявения иск ищецът следваше да установи, че между него и ответниците е
сключен договор за доставка на топлинна енергия, че е доставил реално топлинна
енергия в сочения от него обем, както и че нейната стойност възлиза на спорната
сума. Тези обстоятелства не се спорят между страните и се установяват от представените
доказателства. В хода на процеса, след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение от ищеца, ответниците при подаване на възражение по
чл.414 ГПК са представили доказателства за заплащане на 582,95 лева на
28.11.2016г. – след подаване на заявление по чл.410 ГПК от ищеца на 17.11.2016г.
Ищецът е съобразил частичното погасяване на претендираните от него суми и е
поискал в настоящото производство установяване съществуване на задължение за
сумата от 91,43 лева. Сума в този размер е заплатена от ответниците на дата
01.03.2017г. На основание чл.235, ал.3 съдът взема предвид фактите, настъпили
след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, поради което
направеното плащане в хода на процеса следва да бъде съобразено и да бъде
отхвърлен предявеният иск, тъй като задължението, чието установяване се иска, е
погасено чрез плащане. Плащането е извършено изцяло след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
По
разноските:
Съгласно
т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. В мотивите на тълкувателното
решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй
като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение в частта й относно разноските отпада. На ищецът следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски в заповедното производство.
С оглед установеното погасяване на претендираното задължение изцяло в
хода на процеса, то ответниците са станали повод за завеждане на иска, поради
което въпреки че същият е отхвърлен, те следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца разноските, които е сторил в заповедното и исковото производство по арг.
от противното на чл. 78,ал.2 от ГПК. Ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят разноските, сторени от ищеца в заповедното производство в размер на 25
лв. – държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 37 от Закона за правна помощ във вр. с чл. 26 от Наредбата за заплащането на
правната помощ. Следва да бъдат осъдени да заплатят и сторените в исковото
производство разноски в размер на 25 лв. – държавна такса и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр.
с чл. 37 от Закона за правна помощ във
вр. с чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „*****“ №23 Б, кумулативно
съединени искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД срещу Л.Н.П., ЕГН ********** и С.К.П.,
ЕГН **********, двамата с адрес ***, с които ищецът иска да се признае за
установено, че ответниците му дължат сумата 91.43 лева, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за периода м. май 2014г. – м. април
2015г. за топлоснабден имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „*****”, бл.30, вх.А,
ап.4, абонатен №138376, за която сума е издадена заповед за изпълнение от
21.11.2016г. по ч.гр.д. №4581/2016г. на ВрРС, първи граждански състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1, вр.
ал.2 ГПК Л.Н.П., ЕГН ********** и С.К.П., ЕГН
**********, двамата с адрес *** да
заплатят на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „*****“ №23 Б сумата от 125 лева
/сто двадесет и пет лева/, представляваща, сторени в производството разноски, както и сумата от
75 лева / седемдесет и пет лева/, представляваща сторени разноски в заповедното
производство.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: