№ 315
гр. Варна, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20233100500263 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на А. П. Я. срещу Решение № 278 от
18.11.2022г. по гр.д. № 227/2022г. по описа на ПРС, II-ри състав, с което на основание чл.
124, ал. 1 от ГПК е отхвърлен предявеният от въззивника срещу Държавата, представлявана
от Министъра на регионалното развитие и благоустройство иск за приемане на установено в
отношенията между страните, че А. П. Я. с ЕГН ********** е собственик на недвижим
имот, находящ се в с. Житница, общ. Провадия, обл. Варна, представляващ дворно място,
съставляващо Парцел VII-270 в кв. 6 по плана на селото, с площ от 1630 кв.м. и при
граници: озеленяване и дере, парцели XIV-268, XI-269 и улица, ведно с построените в него
жилищна сграда със застроена площ 93 кв.м., второстепенна постройка със застроена площ
16 кв.м., гараж със застроена площ 20 кв.м., на основание придобивна давност при
владение от 1975г. до 2022г.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност на решението поради
формирани от първоинстанционния съд неправилни правни изводи. Съдържа доводи, че по
делото не е установено годно придобивно основание, на което да е породено правото на
собственост на държавата, тъй като каквито и процедури да са проведени, те са проведени
спрямо несобственик. Ето защо имотът е отнет не по предвидения в закона ред. Поддържа,
че през последните 50 години целият имот е владян от въззивника, който закупил същия от
В.Ив. с частен договор /невписан/. Установената от ищеца фактическа власт върху имота
1
още от момента на продажбата продължава и понастоящем необезпокоявано и непрекъснато
върху целия имот. До съставянето на АДС през 1985г. е изтекъл необходимият давностен
срок по чл. 79, ал. 1 от ЗС. От събраните по делото свидетелски показания на съседи на
имота е установено, че именно ищецът е владял и обработвал имота докато е бил здрав и
преди да се установи да живее в гр. Дългопол, а понастоящем дъщеря му и внучка му
поддържат имота за него. Необоснован поради това е изводът на ПРС, че към 1984г. имотът
е станал собствен на Кр. А.ов и бил отчужден от него по надлежния ред. Доказване в тази
връзка не е проведено по делото. Ето защо следва да се приеме, че владението на въззивника
е довело до придобиване на правото на собственост на оригинерно основание с изтичане на
срока на давността. Отправил искане в тази връзка обжалваното решение да се отмени и
вместо него се постанови друго, с което предявеният иск да се уважи.
В отговор на жалбата въззиваемата страна Държавата, представлявана от МРРБ
оспорва доводите в нея. Поддържа други, с които обосновава правилност и
законосъобразност на решението, което моли да се потвърди. Посочва, че правилно ПРС е
приел, че процесният имот е бил собственост на Кр. Д. А.ов, отчужден по надлежния ред по
Наредба за събиране на държавни вземания за неплащане на данъци. Одържавеният имот
описан в АДС № 729/08.05.1985г. е конфискуван за неплатени данъци по изп.д. № 20/1983г.
и № 32/1983г. в изпълнение на чл. 20 от Наредбата за събиране на държавните вземания. От
друга страна по делото не е доказано твърдяното владение, както и закупуването на имота
от В.Ив.. Придобиване на основание придобивна давност е изключено и поради забраната на
чл. 86 от ЗС и действието на мораториума по § 1 ЗР от ЗДЗС/2006г., а решение №
2/24.02.2022г. на КС по к.д. № 16/2021г. има действие занапред. В този смисъл отправила
искане обжалваното решение да се потвърди.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе, съдът
съобрази следното:
Производството пред ПРС е образувано по повод предявен от А. П. Я. срещу
Държавата, представлявана от МРРБ положителен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищeцът
е собственик на недвижим имот, находящ се в с. Житница, общ. Провадия, обл. Варна,
представляващ дворно място, съставляващо Парцел VII-270 в кв. 6 по плана на селото, с
площ от 1630 кв.м. и при граници: озеленяване и дере, парцели XIV-268, XI-269 и улица,
ведно с построените в него жилищна сграда със застроена площ 93 кв.м., второстепенна
постройка със застроена площ 16 кв.м., гараж със застроена площ 20 кв.м., на основание
придобивна давност при владение от 1975г. до 2022г.
Фактическите твърдения, на които е основан иска са в следния смисъл: през 1975г.
ищецът се е установил в описания имот в с. Житница и започнал да упражнява фактическа
2
власт върху същия. До днес той владее имота за себе си, явно, спокойно и необезпокоявано,
без някой да му оспорва собствеността. В началото но 2022г. ищецът предприел постъпки
по снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, когато от справка в община
Провадия установил, че за имота има съставен АДС от 08.05.1985г. Имотът никога не е бил
отнеман от ищеца, не е бил одържавяван, нито отчуждаван или изземван. Не му е известно
правното основание, по силата на което правото на собственост е преминало в
патримониума на държавата. Последната не е демонстрирала правото си на собственост във
времето, поради което счита, че имотът неправилно е актуван като държавен. Отправил
искане поради всичко изложено да се разреши правния спор относно собствеността на
описания имот в полза на ищеца.
В отговор на исковата молба, Държавата, представлявана от министъра на
регионалното развитие и благоустройството оспорила иска по основание. Изложила
съображения, че процесния имот е със статут частна държавна собственост, за който е
съставен АДС № 729 от 08.05.1985г. Имотът бил отчужден/одържавен за неплатени данъци
по изп.д. № 20/1983г. и изп.д. № 32/1983г. в изпълнение на чл. 20 от Наредбата за събиране
на държавните вземания. Тези задължения не са били опростени, а представеното по делото
писмо изх. № 383/27.02.19993 касае опростяване на други задължения – тези по изп.д. №
580/1988г. Ищецът никога не е владял процесния имот, нито е трансформирал волята в
намерение за своене на имота за себе си, като не притежава качеството владелец. Освен това
на основание § 1 от ЗД на ЗС давността за придобиване на имоти частна държавна
собственост спира да тече до 31.12.2022г. Съгласно ТР № 3/14.01.2018г. на ОСГК на ВКС,
десетгодишният срок започнал да тече от 01.06.1996г., изтича на 01.06.2006г., а не на
31.05.2006г. от когато е в сила мораториумт, установен с § 1 от ЗР на ЗД на ЗС /ДВ, бр.
46/2006г./, с който е постановено спиране на давността за определен период от време,
удължен впоследствие до 31.12.2017г. Ето защо държавни имоти не могат да бъдат
придобити по давност, дори и върху тях да е упражнявано давностно владение от
01.06.1996г. Отправила искане поради това с извод за неоснователност искът да се отхвърли.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
С писмо от 23.11.1984г. Кр. Д. А.ов е уведомен от председателя на ОНС – Провадия
за предстоящо изземване на недвижимия му имот в с. Житница за дължими изпълнителни
дела по ЗСГ за задължения в размер на 17642 лв. Със същото длъжникът е поканен да внесе
задължението при ОНС.
Като доказателство по делото е приета преписката за отчуждаване, въз основа на
която е съставен АДС за имота, от документите по която се установява, че с Протокол от
26.11.1984г. комисия, назначена от Председателя на ИК на ОНС – Провадия извършила
оценка на недвижими имоти, подлежащи на отчуждаване във връзка с обезпечаване на
държавни вземания, намиращи се в с. Житница, окръг Варна, сред които и имот пл. № 270,
за който е отреден парцел VII-270, кв. 6 по плана на селото, владеещ се от Кр. Пенев Желев,
3
а именно: дворно място от 1630 кв.м., ведно с жилищна сграда, построена през 1945г., с
площ от 93 кв.м.; лятна кухня, построена през 1940г. с площ от 42 кв.м.; навес сенник от 15
кв.м.; стопански сгради паянтови, строени през 1924г. и стопанска сграда пристроена в
гараж през 1972г. с площ от 48.12 кв.м., който имот ведно с подобренията и трайните
насаждения е оценен на 15558.66 лв.
С Известие № 10 от 06.12.1984г. на данъчен инспектор при Финансов отдел при
Кметство Житница, длъжникът Кр. Д. А.ов е уведомен, че просрочените данъци дължими
по изпълнителни дела по ЗСГ № 20 и № 32 възлизат на 17 642 лв., които поканил да плати
доброволно в 7 дневен срок от получаване на известието. Указал, че при неизпълнение в
срок, ще пристъпи към събирането им по административен ред. Известието е връчено на
длъжника чрез съпругата му Живена Борисова.
На 15.12.1984г. е издаден Акт за опис на имуществото в с. Житница, обективиращ
извършения от инспектор при Провадийски фин. отдел, на основание чл. 8 от Наредба за
събиране на държавните вземания опис на имуществото на Кр. Д. А.ов в присъствие на Ж.Б.
А.ова и двама свидетели за закъснели данъци по изп.д. № 20/1983г. и № 32/1983г.
С Акт за изземване на описано имущество от 24.12.1984г. инспектор при
Провадийски финансов отдел извършил изземване на описаното имущество на Кр. Д. А.ов,
цялото на стойност от 15558.66 лв.
На 26.12.1984г. е издаден Акт за предаване на недвижим имот, съгласно чл. 23 от
Наредба за събиране на държавни вземания, с който на основание чл. 20 от Наредбата,
иззетото недвижимо имущество на Кр. Д. А.ов е предадено безвъзмездно на ОБНС, гр.
Провадия, цялото подробно описано на стойност 15558.66 лв. Прието е, че с тази оценка на
иззетото имущество се погасяват задълженията на длъжника по изп.д. по ЗСГ в посочения
размер.
На 08.05.1985г. е съставен АДС № 729 от ОНС – Провадия, удостоверяващ че дворно
място, съставляващо парцел VII-270, в кв. 6, с площ от 1630 кв.м. и при граници: изток –
В.Ив. Николов; запад – улица; север – дере и юг – Вичо Великов Янков, ведно с жилищна
сграда, лятна кухня, стопански сгради и гараж е станал държавна собственост на основание
погасяване на изпълнителни дела по ЗСГ и чл. 20 от Наредбата за събиране на държавни
вземания към 26.12.1984г., при бивш собственик Кр. Д. А.ов.
От Удостоверение за наследници от 27.03.1991г. е видно, че Кр. Д. А.ов е починал на
30.08.1990г., когато призовани да го наследят били съпругата му Ж. Борисова и синовете му
Борис Кр.ов и Димитър Кр.ов.
От Счетоводна справка № 45 от 22.10.1996г. е видно заприходяването на МДА –
дворно място 1630 кв.м. под инв. № 17 и сгради под инв. № 8 в с. Житница на стойност
15560 лв.
С писмо от 10.03.1997г., Ж.Б. Ж. е уведомена, чу от 01.01.1997г. наемните отношения
за ползвания от нея одържавен имот с АДС № 829 от 08.05.1985г. за дворно място от 1630
кв.м., ведно с жилищна сграда, лятна кухня, стопански сгради и гараж, ще бъдат ще бъдат
4
уреждани с Областна администрация, гр. Варна.
По инициатива на ищеца по делото са събрани гласни доказателства посредством
показанията на свидетелите С.Т. и В.Й.. От същите се установява, че ищецът има имот в с.
Житница, който е ограден с мрежа от 1966г., който купил от В.Ив.. Имотът на Вълчо бил
голям и го продал на А. заедно с къщата, а Вълчо си направил къща на долния край друга
къща. Живял в имота до 1980г., когато заминал за гр. Дългопол. От тогава децата му живеят
в имота. В момента правнучка му живее в имота. Никой не е оспорвал собствеността му. Не
знаят в имота да е живял Ж. или Ж..
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването на едно право, когато има интерес от това.
Предявен е вещен иск, с предмет установяване право на собственост върху недвижим
имот – дворно място в с. Житница, съставляващо парцел VII-270, в кв. 6 по РП на селото,
одобрен със Заповед № 1976/11.12.1981г., отреждането на който имот към 01.06.1999г. е за
жилищно строителство, ведно с изградените в него сграда и гараж, основан на твърдение за
придобиване на основание придобивна давност, при владение начиная от 1975г.
Държавата – ответник по положителния установителен иск, твърди, че е придобила
собствеността на спорния имот въз основа на одържавяване, а ищецът – че е собственик на
имота по давност с начало на владението от 1975г., което изключва правото на собственост
на ответника. След като има позоваване на придобивна давност, посочен е периодът и той
обхваща и времето, в което е прието, че имотът е бил държавна собственост, то съдът следва
да обсъди дали се установява осъществяване на владение и дали то е основание да бъде
признато придобиването на собствеността въз основа на този придобивен способ.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот
се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Установено е в конкретния случай от събраните по делото гласни доказателства
посредством показанията на свидетелите Т. и Й., че ищецът А. Я. към твърдяния от него
начален момент – 1975г., е установил фактическа власт върху спорния имот с намерение за
придобиване. Владението му продължило до 1980г., когато било прекъснато, тъй като
ищецът заминал и заживял в гр. Дългопол. От този момент децата му /четири момичета и
едно момче/ идвали да поддържат и чистят двора, а А. не е идвал в имота. Съдът кредитира
свидетелските показания в тези части като достоверни, изхождайки от непосредствения им
характер /и двамата свидетели били съседи на ищеца и имота/, конкретика, еднопосочност и
взаимовръзка помежду им, както и с останалите доказателства по делото. В частта, сочеща
на продължаване на владението от роднините на ищеца след заминаването му през 1980г.,
съдът приема показанията на свидетелите като вътрешно противоречиви /“..само внучката
на А. живее в имота“, „Неговите роднини идват само в имота…те не сеят в имота, само го
почистват“, „Сега само Ж. живее в имота – правнучка на А.“/, неясни, непоследователни и
5
изолирани спрямо съвкупността на останалите доказателства по делото. Няма пречка
владението поначало да се упражнява и чрез трето лице, както и не е необходимо
владелецът в упражнение на свое владение да стои неотлъчно в имота си. От
доказателствата по делото обаче не се установява по последователен и убедителен начин
чрез кое/кои конкретно трети лица ищецът е упражняла владение върху имота в
релевантния период след 1980г., а положителни данни за упражнявано от него самия
владение от 1980-1985г. по делото липсват. Ето защо приема, че от събраните по делото
гласни доказателства не се установяват пълно, главно и категорично елементите от
фактическия състав на придобивната давност съобразно предявените в исковата молба
параметри – упражняване на фактическа власт с намерение за своене, продължила трайно и
непрекъснато, явно и несмущавано, в продължение на срока по чл. 79, ал. 1 от ЗС с начало
1975г. – 1985г. Ето защо, съдът приема, че ищецът не е придобил правото на собственост
върху имота на твърдяното придобивно основание.
Същевременно следва да се отчете, че ЗСГ от 1973г. /отм./, при действието на който
се е развило твърдяното придобивно основание, въвежда ограничения за придобиване на
правото на собственост по общия ред – ЗС, ЗЗД, по отношение на определена категория
обекти и за субекти, извън изрично допуснатите по изключение /като в случая хипотеза на
изключение не се твърди/. Така установеният общ ограничителен режим се допълва със
специални хипотези, които са регламентирани в чл. 29, т. 1-4 от ЗСГ /отм./. В чл. 29, ал. 1, т.
1 от ЗСГ е предвидено, че не се допуска придобиване по давност на недвижими имоти по
чл. 15 от закона, за които се е прилагал Законът за реда на прехвърляне вещни права върху
някои недвижими имоти, ако давността не е изтекла до влизането в сила на ЗСГ. Т.е.
законът разпорежда, че след влизане в сила на ЗГС - 30.03.1973г., давност за недвижими
имоти и вещни права по чл. 15, за които се е прилагал отмененият ЗРПВПННИ, не тече.
Такива имоти, за които давността по чл. 79 от ЗС до влизане в сила на ЗСГ не е изтекла, не
могат след това да бъдат придобити по давност. ЗСГ не урежда случаите, при които до
влизането му в сила е изтекла придобивната давност за такива имоти. При липса на такава
уредба следва да се приеме, че щом е изтекла придобивната давност по чл. 79 от ЗС, са
настъпили и последиците, свързани с нея /т. 6 от ППВС № 4 от 15.03.1978г./. В случая иска
за собственост не е основан на придобиване по давност, изтекла до влизане в сила на ЗСГ, а
изрично посоченият начален момент на давността е 1975г. Ето защо, изхождайки от
предметните предели на настоящото производство в рамките на заявеното основание и
искане за защита /чл. 6, ал. 2 от ГПК/, показанията на свидетелите в частта им, сочеща на
закупуване на имота от ищеца през 1960-1970г. от бай Вълчо и поддържаното за първи път
придобивно основание в този смисъл и изтекла давност преди исковия начален момент за
първи път в хода на устните състезания пред първата инстанция, както и във въззивната
жалба са извън предмета на делото.
От друга страна, по правоизключващото възражение на ответника, че процесният
имот е със статут частна държавна собственост, за който е съставен АДС № 729 от
08.05.1985г., съдът съобрази, че съгласно чл. 6 от ЗС /в ред. от 1951г./ държавни стават
6
имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат
друг собственик. Първата хипотеза има предвид осъществяването на такъв юридически
факт, чиято правна последица, според предвиждането в конкретен нормативен акт, се състои
в изгубване на правото на собственост от досегашния му носител и преминаването му в
патримониума на държавата. По втората хипотеза следва да се има предвид, че основните
данни за недвижимите имоти, включително и тези за правото на собственост, се съдържат в
различните карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на Закона за
единния кадастър на НРБ /отм./, ЗТСУ /отм./, съответно ЗКИР, ЗС, ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ.
Съдебната практика приема, че ако по време на отреждането със съответния план
/кадастрален, уличнорегулационен /план за обществени мероприятия/,
дворищнорегулационен/ един имот е с неизвестен собственик, той се води като
безстопанствен. В такъв случай съгласно чл. 6 от ЗС /първоначална редакция/ имотът
преминава в патримониума на държавата като собственик на всички имоти, които нямат
друг собственик.
Приложеният по делото АДС № 729 от 08.05.1985г. е съставен на основание
погасяване на задължения на бившия собственик Кр. Д. А.ов по изп.д. по ЗСГ и чл. 20 от
Наредбата за събиране на държавни вземания в уверение на това, че имотът е станал
държавна собственост от 26.12.1984г. В разписния лист към РП на с. Житница, одобрен със
Заповед № 1976/11.12.1981г. А. П. Я. е посочен за собственик на УПИ VII-270, а
впоследствие е извършена поправка чрез задраскване на името му и вписване на ОбНС, на
основание Акт № 729/1985г. По делото няма данни за предходните планове на с. Житница,
нито за наличие на означено отреждане на имоти за частни лица в кв. 6. С оглед на тези
данни следва да се приеме, че имотът е принадлежал на физическо лице и следователно не е
имал статут на безстопанствен.
Държавата се позовава на придобивно основание – осъществена процедура по реда
на Наредбата за събиране на данъци и такси /Обн., Изв., бр. 13 от 1952г./, преименувана в
Наредба за събиране на държавните вземания /отм./. По делото е приета преписката по
одържавяване, съдържаща данни за проведената процедура по събиране от финансовия
орган при ОНС – Провадия на държавни и местни данъци и такси съгласно чл. 6-26 от
Наредбата /отм./, дължими и неплатени доброволно от длъжника от Кр. Д. А.ов,
посредством опис на недвижим имот – дворно място парцел VII-270, в кв. 6, ведно с
построеното в него, оценка на имуществото и изземването му от органа, натоварен
със събирането, в присъствието на съпругата на длъжника и свидетели, за което е съставен
акт. Няма спор по делото съобразно изрично изявление на процесуалния представител на
ищеца в хода на устните състезания пред първата инстанция, че владяният от ищеца и
конфискуван от държавата недвижим имот в с. Житница, съставляващ дворно място парцел
VII-270 в кв. 6 е един и същ.
Съдебната практика по приложението на Наредбата за събиране на държавни
вземания /отм./ приема, че правото на собственост на държавата възниква с
конфискационния акт – този за изземване на описаното за неплатени данъци имущество /Р
7
№ 459 от 24.02.1973г. по гр.д. № 2803/1972г. на ВС, I ГО/. С оглед данните за осъществена и
приключила процедура с издаване на акта за изземване по Наредбата за събиране на
държавни вземания /отм./, съставляваща придобивно основание за държавата, съдът приема,
че към 26.12.1984г. процесният имот е станал собственост на държавата.
Процесуално недопустимо, като преклудирано е оспорването заявено за първи път
във въззивната жалба, че придобивният способ в полза на държавата не е произвел вещен
ефект поради това, че длъжникът в принудителното изпълнително производство не е бил
собственик на конфискувания имот, а и неоснователно доколкото правото на собственост на
ищеца по положителния установителен иск е останало недоказано.
В заключение, предявеният срещу Държавата положителен установителен иск е
недоказан по основание и следва да се отхвърли. В обжалваното решение ПРС е постановил
идентичен правен резултат, който като правилен следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съобразно изхода на делото пред настоящата
инстанция, право на разноски имат въззиваемата страна. Съгласно изявление на
процесуалния представител на страната, същата претендира юрисконсултско
възнаграждение. Същото съдът определя в размер на 200 лв. В тази размер отговорността за
разноски следва да се понесе от въззивника.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 278 от 18.11.2022г. по гр.д. № 227/2022г. по описа на
ПРС, II-ри състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК А. П. Я. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на Държавата, представлявана от Министъра на РРБ сумата от 200 лева,
представляваща съдебни разноски пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяването
му по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8
9