Решение по дело №1646/2020 на Административен съд - Пловдив

             РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 1975

 

гр. Пловдив,   04 ноември 2020 год.

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на седми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при участието на секретаря Б.К., като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 1646 по описа за 2020 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК / във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

2. Образувано е по жалба, предявена от „БИТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя В.И.Т., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № ФК-226-041297/13.03.2020 г., издадена от Н.Г.Г.- ЗА Началник на отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в Дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – кафе „Лекси“, намиращ се в гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 78, стопанисван от „БИТ” ЕООД, като е постановена и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС (л. 32-36 по делото).

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска неговата отмяна от съда. Претендират се сторените в производството разноски.

3. Ответникът по жалбата – Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Съображения в тази насока са изложени в писмени бележки, приложени по делото. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. За допустимостта:

4. Жалбата е подадена в предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

5. Оспорената в настоящото производство ЗНПАМ № ФК-226-041297/13.03.2020 г., е издадена при следните фактически и правни доводи:

5.1. На 09.03.2020 г. в 13:30 ч. е извършена оперативна проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - кафе „Лекси“, намиращ се в гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 78, стопанисван от „БИТ“ ЕООД, при която е констатирано, че търговецът, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н - 18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (наричана по-долу за краткост Наредба № H-18/2006 г.), не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство.

По-конкретно при проверката е извършена контролна покупка на 1 бр. минерална вода на стойност 1,00 лв., заплатен в брой от Г.З.Ш.- инспектор по приходите, преди легитимация, на Б.А.Х.- бюфетчик, като за продажбата не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство /ФУ/, модел Datecs DP-150 с ИН на ФУ DT741533 и ИН на ФП 02741533, или ръчна касова бележка от кочан, в момента на извършване на плащането, съгласно изискванията на Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. За извършената покупка е следвало да бъде издаден фискален бон с № 0018060/09.03.2020 г., като с този номер е изведен дневен финансов „х“ отчет с общ оборот 60,50 лв. от проверяващия екип. Установена е положителна касова разлика в размер на 59,90 лв. между: Разчетена касова наличност към момента на проверката от ФУ - 60,50 лв., фактическа наличност на паричните средства, съгласно приложен Опис - 120,40 лв., сума на паричните средства в началото на работния ден - 0,00 лв., въведени пари в касата - 0,00 лв., изведени пари от касата - 0,00 лв., която разлика се посочва, че съгласно дадените обяснения в приложения Опис към ПИП от Б.А.Х.– бюфетчик, се дължи на неиздаване на фискални бонове.

За извършената проверка е съставен Протокол за извършена проверка сер. АА № 0411297/09.03.2020 г., към който са приложени събраните доказателства.

5.2. При така установената фактическа обстановка е прието, че дружеството не е спазило реда за издаване на съответни документи за продажба, като се посочва, че е нарушен съставът на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

В тази връзка и с оспорената в настоящото производство ЗНПАМ на дружеството е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект - кафе „Лекси“, находящ се в гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 78, стопанисван от „БИТ” ЕООД, като е постановена и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

5.3. За да обоснове продължителността и съразмерността на мярката, ответният административен орган е изложил мотиви относно местоположението и големината на обекта, както и относно установената положителна разлика на парите в касата в размер на 59,90 лв., като е отчетено дадено обяснение към ПИП. Също така е посочено, че срокът на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. Целта му е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният - недопускане на вреда за фиска.

ІV. За правото:

6. Оспореният административен акт – ЗНПАМ е постановен от материално компетен­тен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Действително, следва да се констатира, че заповедта е издадена ЗА Началник отдел „Оперативни дейности“ при ГДФК в ЦУ на НАП от Н.Г.Г., но това обстоятелство не променя извода, че същата е издадена от материално компетентен орган. В тази насока по делото са представени доказателства, че титулярят Ж.Н.М.е била в полагаем годишен отпуск, считано от 06.03.2020 г. до 30.03.2020 г. включително (л. 50 по делото), като в този период и определеният да я замества служител Д.Т.Т.също е била в полагаем годишен отпуск (л. 56 по делото), поради което и при отсъствие на посочените двама служители, длъжността началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив е изпълнявана от Н.Г.Г.на длъжност началник на сектор „Гранични контролно-пропускателни пунктове“ – Пловдив в отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол в ЦУ на НАП, надлежно оправомощен със Заповед № ЗЦУ-854/22.06.2018 г. на Главния секретар на НАП (л. 54 по делото). При това положение следва да се приеме, че заповедта е издадена от компетентен орган.

Съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налагат да се приеме, че фактическите констатации на органа по приходите са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон. В пълнота е спазена целта, която преследва законът с издаването на актове от категорията на процесния такъв. В следващото изложение ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.

7. Между страните не се формира спор по установените факти.

Спорът се концентрира по отношение на липсата на конкретно изложени в оспорения акт мотиви относно конкретната необходимост от налагането на принудителната административна мярка и основно по отношение на срока за нейното приложение. Въпреки това, по правилото на чл. 168 от АПК, съдът не е ограничен само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на събраните доказателства да провери законосъобразността на административния акт на всички нормативно установени основания.

8. За разрешаване на настоящия административноправен спор е необходимо да бъде съобразено следното:

Според чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.

В случая, както вече се посочи, процесната ЗНПАМ е издадена ЗА Началник Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в дирекция „Оперативни дейности“ при Главна Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, последният надлежно упълномощен от Изпълнителния Директор на НАП съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. По смисъла на чл. 7, т. 1 и т. 3 от ЗНАП органи по приходите са както изпълнителния директор на агенцията, така и директорите на дирекции и началниците на отдели и сектори.

9. Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, възведени в разпоредбите на чл. 59 и чл. 146 от АПК. В частност, за да бъде една принудителна административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъде налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

По аргумент от чл. 186, ал. 1 от ЗДДС във вр. чл. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., конкретните цели на процесната принудителна административна мярка са постигане на превенция, пресичане и привеждане съобразно установения ред на поведението на лица, с което се засягат правилата за данъчната дисциплина, отчетността и регистрацията на извършваните продажби, както и възможност за проследяване на реализираните обороти.

Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. (в приложимата редакция), всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.  Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.

Съответно, според чл. 36, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, продажбите/сторно операциите се документират с касови бележки от кочан в случаите на спиране на захранващото напрежение.

Цитираните разпоредби създават задължение за регистриране и отчитане на оборота от продажби (т.е. на приетите плащания за извършените в търговския обект доставки), поради което във всички случаи на получаване на плащане при доставка, лицето получило плащането, е длъжно да издаде фискален бон или касова бележка от кочан в случаите по чл. 36, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г.

По делото няма спор, че процесната сума (в размер на 1 лв.) е платена в брой, а не по банков път. Поради това, получаването на тази сума е следвало да бъде документирано по предвидения в данъчното законодателство ред и начин, а именно чрез издавен на фискален бон или касова бележка от кочан (в случаите по чл. 36, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г.) към момента на получаване на плащането, и след като това не е сторено, без всякакво съмнение е налице нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г.

10. В случая не бе оборена, нито дори разколебана установената от административния орган фактическа обстановка, въпреки дадените в тази връзка указания на жалбоподателя с разпореждането за насрочване на делото в открито съдебно заседание.

Видно от приложените доказателства по делото – КЛЕН (л. 45 по делото)  за сумата от 1,00 лв. не е издаден фискален бон преди започване на проверката и продажбата не е отразена.

Отделно от това, установена е и положителна касова разлика в размер на 59,90 лева, която, според дадените обяснения в Опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката от бюфетчика Б.Х., се дължи на наличието на начална сума от 30 лв. в касата като стартова за оборота сума и фактът, че същата е пропуснала да маркира някои от закупените стоки (л. 43 по делото). Тук е мястото да се посочи, че този Опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, е неразделна част от ПИП № 0411297/09.03.2020 г., който съгласно чл. 50 от ДОПК се ползва с материална доказателствена сила относно отразените в него факти и обстоятелства. Същият не е оспорен по надлежния ред и е подписан без възражения и забележки.

При това положение, следва да се приеме, че от страна на дружеството-жалбоподател е извършено нарушението, за което му е наложена ПАМ.

11. Възраженията на жалбоподателя, относно риска да понесе вреди от прилагането на мярката, са неотносими към предмета на спора. Процесната принудителна административна мярка не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигане един правно обоснован резултат – спазване на фискалната дисциплина и предотвратяване на вреди за фиска.

12. В настоящия случай срокът на мярката е съобразен с конкретиката на извършеното нарушение, за което, каза се, са изложени подробни мотиви (извършена е преценка на неговата тежест, изложени са мотиви относно местоположението на обекта, срокът на наложената ПАМ е обоснован с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, правилно отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП, съответно недопускане на вреда за фиска). Отделно от това от дадените от бюфетчика обяснения, се установява, че не се касае за изолиран случай, а за системно нерегистриране на продажби на стоки.

При това положение следва да се приеме, че ПАМ е определена за срок, неограничаващ правата на дружеството в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Като всяка една ПАМ и процесната ще рефлектира неблагоприятно на дейността на дружеството. Засягането в случая на правната сфера на оспорващия обаче е съразмерно спрямо преследваната легитимна цел – предотвратяването и преустановяването на неправомерно спрямо разписаното в закона поведение, както и за предотвратяване на вредните последици от такова поведение в защита на обществения интерес, по аргумент от чл. 22 от ЗАНН. В този смисъл не се установява нарушение на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, нито противоречие на ПАМ с целта на закона. В случая с предвидената от законодателя ПАМ се цели създаването на гаранции за осигуряване на законосъобразно поведение от страна на оспорващото дружество като данъчно задължено лице, без ПАМ да се приравнява на санкция.

13. Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод за законосъобразност на оспорената ЗНПАМ. Това има за последица неоснователност на жалбата. Тя следва да бъде отхвърлена.

V. За разноските:

14. При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на НАП следва да бъдат присъдени разноски за осъществената юрисконсултска защита, които се констатираха в размер на 100 лева.

 

Така мотивиран, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „БИТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя В.И.Т., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-226-041297/13.03.2020 г., издадена от Н.Г.Г.- ЗА Началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Дирекция „Оперативни дейности“ при ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – кафе „Лекси“, намиращ се в гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 78, стопанисван от „БИТ” ЕООД, с ЕИК *********, като е постановена и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

ОСЪЖДА „„БИТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя В.И.Т., да заплати на Национална агенция за приходите гр. София, сумата в размер на 100 лв., представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: