№ 119
гр. Варна, 09.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500073 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на Бирхан Фефзи А., чрез адв.М. против
определение № 51/25.01.2022г., постановено по гр.д. № 213/2021г. на ОС –
Силистра, с което е оставена без уважение молбата му по чл.248 ГПК за
изменение на постановеното по същото дело решение в частта относно
разноските.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното определение. Твърди се, че определения с решението размер
на адвокатското възнаграждение в полза на ответната страна е прекомерен и
не съответства на фактическата и правна сложност на спора. Излагат се
аргументи в подкрепа на това становище, в т.ч. и несъгласие с приетото от
първоинстанционния съд, че емоционалната натовареност на ответната
страна има значение за определянето размера на претендираното адвокатско
възнаграждение. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на
обжалвания съдебен акт и уважаване искането по чл.248 ГПК.
В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна
– ответницата СВ. ИВ. Д., в който се изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
1
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните
съображения:
С постановеното по гр.д. № 213/2021г. решение № 86/08.12.2021г. ОС –
Силистра се е произнесъл по предявен от настоящия жалбоподател иск с
правно основание чл.67 СК за унищожаване на извършено от него
припознаване на детето ИВ. Б. АЗ. поради измама, като е отхвърлил същия
поради неговата неоснователност и е осъдил ищеца да заплати на ответницата
С.Д. /майка на детето/ разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1 000 лева. Последното е определено при прилагане разпоредбата на чл.78,
ал.5 ГПК предвид направено възражение за прекомерност.
Така определения размер на присъденото адвокатско възнаграждение
напълно съответства на осъществената процесуална защита, при отчитане
фактическата и правна сложност на спора. Предмет на последния е не просто
оспорване бащинството на детето, но и въведените твърдения за извършени
действия по умишлено въвеждане на ищеца в заблуждение от страна на
ответницата Д., че е баща на припознатото от него дете. Това рефлектира и
върху естеството на предприетата от нея процесуална защита, чрез
упълномощения адв.В. по проучване на делото и изготвяне на отговор, ведно
с направата на искания по доказателствата. Следва да бъде отчетено също
така, че с определение по чл.140 ГПК съдът е допуснал събирането на гласни
доказателства в полза на ответницата, които са били обезпечени за
проведеното о.с.з., което предпоставя подготовка на същите от страна на
процесуалния представител. По делото е допуснат и изготвен социален
доклад, с който е бил предоставен на страните за запознаване.
С оглед на това, макар и делото да е приключило в едно с.з., в което
процесуалният представител е присъствал и в което да не са събирани гласни
доказателства, предвид заключението на съдебната ДНК – експертиза, не
може да се изведе абсолютен извод, че извършената от него защита следва да
бъде съизмерена с предвидения минимален размер на адвокатското
възнаграждение по дела за бащинство. Прекомерност по см. на чл.78, ал.5
ГПК е налице, когато претендираното адвокатско възнаграждение не
съответства на фактическата и правна сложност на спора, като минималния
размер по Наредба № 1/2004г. е прагът под който съдът не може да го
редуцира. В случая, при отчитане предмета на спора и извършените от
процесуалния представител действия, посочени по-горе, съдът приема, че не
са налице основания за определяне на възнаграждение в минималния размер.
При направата на този извод не се отчитат емоционалните преживявания на
ответницата, доколкото същите не са рефлектирали върху хода, фактическата
и правна сложност на съдебното производство. В тази връзка, макар и
оплакванията в частната жалба досежно мотивите на първоинстанционния
съд за обратното да са основателни, то те не променят крайния извод на
настоящата инстанция за адекватния размер на следващото се адвокатско
възнаграждение.
2
Размерът на направените от ищеца разноски за събирането на
доказателства за факти, за установяването на които той носи
доказателствената тежест е ирелевантен към преценката за наличието на
прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.
Ето защо, като е приел, че не са налице основания за намаляване на вече
редуцираното адвокатско възнаграждение и е оставил искането на
жалбоподателя по чл.248 ГПК без уважение ОС – Силистра е постановил като
краен резултат правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Водим от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 51/25.01.2022г., постановено по гр.д.
№ 213/2021г. на ОС – Силистра.
Определението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-седмичен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3