Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №

Гр. Пловдив, 08.10.2014 година

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХV-ти Граждански състав, в публично заседание на втори октомври през две хиляди и четиринадесета година в следния състав:

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

 

Секретар: Ирина ТодороВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3783 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.128 от КТ; чл.224, ал.1 от КТ; чл.221, ал.1 КТ, вр.чл.327, т.2 КТ и чл.86 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на Н.Д.А. ***, със съдебен адрес гр.Пловдив, ул.”***” №26, ет.3, оф.17 чрез адв.М.Г., против “Хранпак” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Асеновградско шосе” №1, представлявано от Х.Т.- управител.

Предявени са обективно съединени осъдителни искове правно основание, чл.128, ал.1 от КТ и чл.224, ал.1 КТ  и акцесорни по чл.86 ЗЗД, за заплащане на следните суми: Сумата от общо 11275,78 лв. –сбор от неизплатени трудови възнаграждения за периода м.май 2011г.- м.септември 2013г. вкл., в това число: ТВ от по 382,82лв. за месеците в този период, сумата от 1148,79лв.-обезщетение за останал неизползван платен годишен отпуск от 65 дни; сумата от 446,40лв.-обезщетение по чл.221, ал.1 КТ, вр.чл.327, т.2 КТ; сумата от общо 1833,43лв. – сбор от лихви за забавено плащане на ТВ за периодите от 5-то число на месеца следващ този на полагане на труда до завеждане на искова молба -10.03.2014г., ведно със законната лихва върху главниците от подаване на искова молба до окончателното плащане.  

Ищецът  твърди, че е работил в ответното дружество по безсрочен трудов договор от 04.01.2010г. до 01.10.2013г. на длъжността “шлосер-монтьор” при ОТВ от 400лв. и ДТВ от 96лв. или при БТВ от 496лв., с падеж на плащането им 5-то число на месеца следващ този на полагане на труда и при уговорено право на 20 дни платен отпуск годишно. За част от периода на трудовия договор получавал заплатите си, но от м.май 2011г. и до прекратяване на ТД не получил трудовото си възнаграждение. По тази причина и основание чл.327, ал.1 т.2 КТ трудовия му договор бил прекратен със Заповед №304/01.10.2013г. Твърдят  ответното дружество да не е изплащало трудово възнаграждение за периода м.май 2011г.- м.септември 2013г. вкл., а именно ТВ от по 382,82лв. за всеки от месеците в този период. Твърди, че тъй като тези трудови възнаграждения не му са изплатени в срок и а(на падежа, то му се дължат заедно със законната лихва от за периодите от 5-то число на месеца следващ този на полагане на труда до завеждане на искова молба -10.03.2014г., чийто общ сбор е 1833,43лв. Твърдят при прекратяване на ТД да е останал неизползван от него платен годишен отпуск от 65 дни за срока на договора, тъй като от полагаемия му се такъв от 75р.дни единствено е ползвал 10 дни отпуск през 2010г-2011г. Поради което и му се дължи и обезщетение за останал неизползван отпуск в размер на 1148,79лв., която сума също не е изплатена. А предвид прекратяване на ТД на осн.чл.327, ал.1 т.2 КТ, то за работодателя е възникнало и задължение да изплати обезщетение по чл.221, ал.1 КТ от едно брутно възнаграждение в размер на 446,40лв. Въз основа на така очертаната обстановка се иска осъждане на ответника да заплати следните суми: Сумата от общо 11275,78 лв. –сбор от неизплатени трудови възнаграждения за периода м.май 2011г.- м.септември 2013г. вкл., в това число: ТВ от по 382,82лв. за месеците в този период, сумата от 1148,79лв.-обезщетение за останал неизползван платен годишен отпуск от 65 дни; сумата от 446,40лв.-обезщетение по чл.221, ал.1 КТ, вр.чл.327, т.2 КТ; сумата от общо 1833,43лв. – сбор от лихви за забавено плащане на ТВ за периодите от 5-то число на месеца следващ този на полагане на труда до завеждане на искова молба -10.03.2014г., ведно със законната лихва върху главниците от подаване на искова молба до окончателното плащане, като е посочил и за цена на исковете си сумата от 14704,40лв. – сбор от главници и лихви. Претендира и разноски

На основание чл.131 от ГПК молбата е приета за разглеждане, тъй като е родово и местно подсъдна на настоящия съд.

Преписи от молбата и приложенията са връчени на ответника по реда на чл.50, ал.4 ГПК с указание да подаде писмен отговор в месечния срок, като са му разяснени и последствията от неподаване на такъв.

В срока по чл.131 ГПК  не е постъпил писмен отговор от ответника.

 

В о.з. ищецът,   чрез пълномощника си адв.М.Г. поддържа искова молба и предявените с нея искове. Прави искане за постановяване на неприсъствено решение.

В о.з. ответникът не изпраща представител, не взема отношение по исковете.

От представените доказателства- Трудова книжка на Н.А. (л.8) и Заповед № 304/01.10.2013г. за прекратяването му на осн.чл.327, ал.1, т.2 КТ считано от 01.10.2013г. –връчена на ищеца срещу подпис, се установява  между ищеца А. и “Хранпак” ЕООД да е възникнало и съществувало валидно трудово правоотношение в периода от 04.01.2010г. до 01.10.2012г., по което е уговорен размер на основното трудово възнаграждение на ищеца от 400лв. за заеманата длъжност “шлосер монтьор” , което е било прекратено на основание чл.327, ал.1 т.2 КТ, тоест поради забавяне изплащане на трудови възнаграждения. В същата заповед № 304/01.10.2013г. е направено и записване касаещо задължение на работодателя за заплащане на обезщетение чл.224, ал.1 КТ за останал неизползван платен годишен отпуск, както и на обезщетение по чл.221, ал.1 КТ в размер на едно БТВ от 496лв. А и от представената разпечатка от банкова сметка ***дано ТВ до м.април 2011г. в размер на 389лв. на различни дати и с повече от 1 месец закъснение след месеца за който е дължима заплатата.

По делото е приета и ССЕ изготвена от в.л.К.Д., основана само на доказателствата по делото, като фирмата и счетоводството не са открити. При което и данните от ССЕ не допринасят за изясняване на спора в повече от представените от ищеца доказателства, освен с това ищеца претенциите на ищеца да са в по-малък размер от изчислените в ССЕ дължими му суми.

Съобразно нормата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че се основана на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

В тази връзка, доколкото са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, който в срока по чл. 131 ГПК не е взел писмено становище, а препис от исковата молба и приложенията е надлежно връчен на 10.04.2014г. по реда на чл.50, ал.4 ГПК на адреса на управление обявен в ТР, и не е постъпил отговор, а  изтекъл срока за писмен отговор. Уведомен е и за съдебно заседание, в съответствие с чл. 50, ал.4 ГПК. Ответникът не е изпратил представител, не е отправил искане делото да се гледа в негово отсъствие, и като намира  исковете вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, като е направено и искане за това от ищеца, то съдът на основание чл.239, ал.1 ГПК, вр. с чл.238, ал.1 ГПК, постановява неприсъствено решение.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1300,0 лв. разноски за производството за адв.възнаграждение, като са претендирани и е представил доказателства за направени такива в този размер, съгласно списък по чл.80 ГПК.

На основание чл.78, ал.6 ГПК, дължимите държавни такси за производството следва да се възложат на ответника, като се осъди същия да заплати на ПРС държавна такса в размер на 624,37лв., от която: 524,37лв. на база цена на исковете по чл.245 КТ и по 50лв. за исковете по чл.224 КТ и 221 КТ, както и сумата от 50 лв. разноски за ССЕ изплатени в този размер от БС, в полза на Държавата по сметка на съдебната власт - бюджетната сметка на Висш съдебен съвет.

По изложените по-горе съображения, ХV гр. състав при ПРС,

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА “Хранпак” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Асеновградско шосе” №1,  да заплати на Н.Д.А. ***, със съдебен адрес гр.Пловдив, ул.”*****” №26, ет.3, оф.17 чрез адв.М.Г., СУМАТА от общо 11275,78 лв. (единадесет хиляди двеста седемдесет и пет лева и 78 ст.) –сбор от неизплатени трудови възнаграждения в сума за изплащане за периода м.май 2011г.- м.септември 2013г. вкл., в това число: ТВ от по 382,82лв. за всеки от месеците в този период, както и сумата от общо 1833,43лв. (хиляда осемстотин тридесет и три лева и 43ст.) – сбор от лихви за забавено плащане на ТВ за периодите от 5-то число на месеца следващ този на полагане на труда до завеждане на искова молба -10.03.2014г., както и сумата от 1148,79лв. (хиляда сто четиридесет и осем лева и 79 ст.), представляваща брутен размер на обезщетение за останал неизползван платен годишен отпуск от 65 дни, както и сумата от 446,40лв. (четиристотин четиридесет и шест лева и 40ст.) представляваща сума за плащане за обезщетение по чл.221, ал.1 КТ, вр.чл.327, т.2 КТ, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 10.03.2014г. (подаване на искова молба) до окончателното плащане.  

ОСЪЖДА “Хранпак” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Асеновградско шосе” №1,  да заплати на Н.Д.А. ***, със съдебен адрес гр.Пловдив, ул.”****” №26, ет.3, оф.17 чрез адв.М.Г.,  Сумата от 1300,0лв. (хиляда и триста лева) -разноски за производството за адв.възнаграждение, А на ПРС да заплати  СУМАТА от 624,37лв. (шестстотин двадесет и четири лева и 37ст.) - ДТ за производството, както и СУМАТА от 50,00лв. (петдесет лева) – разноски за ССЕ, в полза на държавата, бюджетна сметка на ВСС.

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

Същото да се връчи на страните.

Ответникът разполага със защита срещу решението, съобразно чл.240 от ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:..../п/...................................

                      ( Валентина Иванова)

 

 

Вярно с оригинала:

ВК