№ 20
гр. София, 08.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на единадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:полк. РУМЕН ЛЮБ. ПЕТКОВ
Членове:полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА
полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ П. С.А
като разгледа докладваното от полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20226000600035 по описа за 2022
година
образувано по протест от ст. лейтенант Х.М. – прокурор във ВОП – София
срещу присъда № 4/13.10.2021 г. по н.о.х.д. № 25/2021 г. по описа на
Софийски военен съд.
С атакуваната присъда № 4/13.10.2021 г. по н.о.х.д. № 25/2021 г. по
описа на Софийски военен съд подсъдимия капитан СТ. ХР. СТ. от РС „В.П.“
– П., ТО – В.Т. е признат за невинен и оправдан по повдигнатите му
обвинения по чл. 393, пр.1 от НК; по чл. 393, пр.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК и по
чл. 360, пр.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК. Със същата присъда съдебно-деловодните
разноски по делото в размер на 2 873,20 лв. са оставени за сметка на
държавата.
Срещу постановения съдебен акт в законоустановения срок е постъпил
протест от прокурор при ВОП – София. В него е посочено, че НОХД 25/2021
г. по описа на Софийския военен съд е било образувано по внесен
обвинителен акт по досъдебно производство № 16-Сл/2019 г. по описа на
ВОП - София срещу капитан СТ. ХР. СТ., за престъпления по чл. 393, пр.1 от
НК; чл. 360, пр.1 от НК; по чл. 393, пр.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК и по чл. 360,
пр.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК. В рамките на съдебното производство
наказателното преследване срещу предаденото на съд лице е продължило по
три от текстовете, а именно по чл. 393, пр.1 от НК; по чл. 393, пр.1, вр. чл. 26,
ал.1 от НК и по чл. 360, пр.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, тъй като за деянието по
чл. 360, ал.1 от НК първоинстанционния съд е прекратил наказателното
производство поради изтекла давност по чл. 80, ал.1, т.5 от НК.
1
В протеста се поддържат съображения за необоснованост на
постановената оправдателна присъда, като се твърди, че приетите за
установени от съда фактически положения не се подкрепят от събраните по
делото доказателства.
След изготвяне на мотивите към присъдата, са депозирани
допълнителни съображения, в които се посочва, че са налице допуснати
процесуални нарушения по чл. 335, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, обосноваващи
прилагането на реда по чл. 335, ал.2 от НПК и постановяване на нова
присъда. Излагат се подробни съображения за това, че първоинстанционния
съд неправилно е приложил материалния закон и необосновано е игнорирал
от доказателствената съвкупност експертното заключение по делото. Твърди
се, че е нарушена разпоредбата на чл. 107, ал.5 от НПК, тъй като не е
извършен точен и обективен анализ на доказателствата, като съдът погрешно
е извел извод, че липсва умисъл в действията на подсъдимия капитан С.С.. В
протеста подробно са развити и съображения, за това, че като офицер от
Българската армия той напълно е осъзнавал действието на разпоредбите на
ЗЗКИ и ППЗЗКИ, съответно кои теми и какви данни, събрани и обобщени,
както в неговия случай на самостоятелно съставяне на дисертационни трудове
и проекти, съставляват класифицирана информация и служебна тайна.
Посочват се аргументи в посока на твърдението, че подсъдимият капитан
С.С. е демонстрирал незачитане на законовите си задължения по чл. 102, т. 7
от ППЗЗКИ, като чрез представянето на разработките си пред лица без достъп
до класифицирана информация с явно изразен военен характер, същите са
станали достояние на неорганичен кръг от хора. В същото време е
предоставил възможност тази класифицирана информация да бъде ползвана и
предавана впоследствие за всякакви цели.
На следващо място, в протеста се развиват съображения относно
годността на обвиненията по чл. 360 и чл. 393 от НК, а също и твърдение, че
необосновано и неправилно първоинстанционният съд е приел за установена
друга фактическа обстановка, различна от поддържаната в обвинителния акт.
От въззивния съд се иска да отмени първоинстанционната присъда, с
която подсъдимия капитан С.С. е признат за невинен и оправдан да е
извършил престъпленията по чл. по чл. 393, пр.1 от НК; по чл. 393, пр.1, вр.
чл. 26, ал.1 от НК и по чл. 360, пр.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК и да постанови нова
присъда, с която да признае подсъдимия за виновен в извършване на
престъпленията. Алтернативно с протеста се прави искане за отмяна на
съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
По делото е постъпило и възражение от подсъдимия капитан СТ. ХР.
СТ.. В него се сочи, че протестът на ВОП – София е неоснователен и
немотивиран, присъдата правилна и законосъобразна. Счита, че мотивите
към постановената присъда са изготвени в съответствие с изискванията на чл.
305, ал.3 от НПК, като първоинстанционният съдът е посочил какви
обстоятелства е приел за установени, въз основа на кои доказателствени
материали и след задълбочен анализ на фактите по делото е изложил
съображения за взетото решение по въпросите по чл. 301, ал.1 от НПК.
2
Твърди се, че първоинстанционният съд подробно е разгледал и съпоставил
всеки един абзац от дисертационният му труд, за който обвинението твърди,
че съдържа класифицирана информация и е посочил от кой явен
некласифициран източник е взет и цитиран. Намира за правилни изводите на
съда, че за разработването на научният му труд е ползвал единствено
публична информация. Моли въззивния съд да потвърди присъдата на
Софийския военен съд, като правилна и законосъобразна.
В съдебното заседание по делото, в рамките на процедура по глава
двадесет и първа от НПК пред въззивната инстанция, проведено на 11.07.2022
г. по настоящото въззивно дело прокурорът поддържа изцяло аргументите,
изложени в протеста и допълнението към него. Поддържа искане присъдата
да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова присъда, с която
подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на повдигнатите му
обвинения.
Защитникът на подсъдимия адв. Й. Цв. Й. и самият подсъдим кап. С.С.
считат, че постановената първоинстанционна присъда е правилна и
законосъобразна. Поддържат изцяло съображенията изложени във
възражението си, с което твърдят, че подсъдимият не е извършил
престъпленията описани в обвинителния акт. Пледират съдът да постанови
съдебен акт, с който да потвърди присъдата на първоинстанционния съд, с
която подсъдимия офицер от запаса кап. СТ. ХР. СТ. е оправдан по
повдигнатите му обвинения, като правилна и законосъобразна.
Подсъдимият офицер от запаса кап. СТ. ХР. СТ. участва лично в
съдебното заседание по делото пред въззивната инстанция като поддържа
аргументите обективирани от защитника му в съдебното заседание.
Военно-апелативният съд, като обсъди доводите във въззивния протест
и допълнителните съображения към него, възражението от адв. Й. Цв. Й. –
защитник на подсъдимия офицер от запаса кап. СТ. ХР. СТ., съображенията
на страните в съдебното заседание по делото, прецени събраните по делото
доказателства и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен
акт, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК намира за установено
следното:
Атакуваната първоинстанционна присъда по делото на Софийския
военен съд е постановена при обективно, всестранно и пълно изясняване на
фактическата обстановка по делото. Извършената от настоящата инстанция
проверка за наличието на наведените във въззивния протест основания сочат
на извод за тяхната неоснователност. Първостепенният съд е събрал
относимите и допустими доказателства за обстоятелствата, включени в
предмета на доказване, очертан с внесения в съда обвинителен акт, като
принципно е спазен процесуалния ред, гарантиращ тяхната годност и
възможността на базата на тях да се изграждат изводите на съда за
релевантните по делото факти. Обсъдил е в пълнота всички доказателствени
източници, като е изложил убедителни съображения кои от тях кредитира и
защо и на кои не дава вяра и по какви причини. Вярната интерпретация на
доказателствата и средствата за тяхното установяване е позволила на
3
основния съд да направи и верни изводи по фактите, които в голямата си част
се споделят от въззивната инстанция. Наведените от страните доводи са
задълбочено обсъдени от решаващия съд, като в тази насока не се
констатират логически грешки, неясноти или непълноти в мотивите към
присъдата, постановена от състав на Софийски военен съд.
Въззивният протест е подаден от процесуално легитимирано лице
срещу съдебен акт от категорията на визираните в процесуалния закон, в
срока по чл. 319 от НПК, поради което е процесуално допустим, но разгледан
по същество е неоснователен.
Първоинстанционният съд въз основа на събраните в достатъчна степен
доказателства за правилно изясняване на делото и след като ги анализирал
приел за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА, различна от
описаната в обвинителния акт:
С резолюция на Министъра на отбраната върху докладна записка с
регистрационен № 22-20-36/13.03.2015г. на постоянния секретар на
отбраната, било дадено разрешение на подсъдимия капитан СТ. ХР. СТ. за
обучение за придобиване на образователна и научна степен „доктор“ чрез
самостоятелна подготовка в ... „В. Л.“ – гр. В.Т.. В тази връзка
подсъдимият започнал да подготвя ПРОЕКТ на дисертация на тема
„Усъвършенстване на складирането на материални средства като елемент от
логистичната система на Българската армия“. За целта подсъдимият капитан
С. използвал единствено и само явни некласифицирани източници –
литература, публикации в интернет, доклади и презентации от научни
конференции и семинари. Подсъдимият – в разговор с хабилитиран
преподавател от катедра „Стопанско управление и логистично осигуряване“,
доцент доктор В.Б., която в последствие била избрана за негов научен
ръководител, разбрал, че през месец март 2015г. полк. доцент д-р Н.Б.Н. (по
настоящем „професор”) - .... „.........”, е участвал (присъствал) на семинар,
проведен в хотел „.....” – курортен комплекс - Б., за периода 09-11.03.2015г.
По време на семинара на участниците са били предоставени материали
(презентации и доклади) в електронен вид. В тази връзка доцент д-р Б.
препоръчала на С. да помоли полковник доцент д-р Н. да му предостави
визираните материали, които можело да му послужат при разработването на
проекта на дисертацията му и на самата дисертация. След като осъществил
контакт с полковник доцент д-р Н., същият предоставил на подсъдимия кап.
С.С. в електронен вид материали, които били на служебния му компютър, в
служебното му помещение. Преди да му ги качи на магнитен носител,
полковник Н. отворил файловете, от които било видно, че те нямали гриф за
класификация, което означава, че същите не са класифицирани, т.е. не
съдържат класифицирана информация.
Електронната папка, която полковник доцент д-р Н. предоставил на
подсъдимият кап. С.С., съдържала следното:
1. Папка озаглавена „Втори ден”, в която се съдържали други 11
(единадесет) папки озаглавени: 2 отдел; 3 отдел; Б.; Б.; Бригада Л....; ВВС; В.;
Доклад ДЛ семинар; КВМС; КСВ и СКС.
4
В папка „Бригада Л....”, от която подсъдимият ползвал една част за
проекта на дисертацията си, както и за самата дисертация, съдържала два
файла, а именно файл тип „Microsoft Word Document” озаглавен „Брифинг за
семинар на дирекция Л.... - 2015г.” и файл тип „Microsoft Power Point
Presentation” озаглавен „БРИФИНГ семинар ДИРЕКЦИЯ Л.... 2015г.” Тези
два файла представлявали ДОКЛАДА на командира на бригада „Л....”, който е
бил изнесен на 09 - 11.03.2015г. на посочения семинар и който доклад
подсъдимият кап. С. ползвал.
2. Папка озаглавена „Трети ден”, в която се съдържа един файл тип
„Microsoft Power Point Presentation” с име „doklad_VA_Б.2015”.
3. Файл тип „Microsoft Power Point Presentation”, озаглавен
„Административни указания”.
4. Файл тип „Microsoft Power Point Presentation”, озаглавен „Титул
семинар СЛ 032015”.
Нито един от горепосочените файлове не съдържал гриф за
класификация. Поради тази причина подсъдимият кап. С.С. приел, че тези
документи не съдържат класифицирана информация и използвал една част от
същите при изготвяне на проекта на дисертацията си, както и за
дисертационния си труд. Подсъдимият кап. С. изрично посочил, че
използваните материали и информация са именно цитати от „ДОКЛАД на
командира на бригада „Л....” – 2015г.”, изнесен на конференцията в курортен
комплекс „Б.“ на 09.03.2015 г. - 11.03.2015 г. По начина, по който му били
предоставени визираните материали (презентации и доклади), било видно, че
същите са явни некласифицирани материали.
Назад във времето и във връзка със стратегическия преглед на
отбраната и план за развитието на въоръжените сили на Република България,
на 13.02.2014 г. бил изготвен „ДОКЛАД на командира на Бригада „Л....“ с рег.
№ .................., който бил подписан от полковник К.К.С. - командващ бригада
„Л....“.
Налице били ДВА доклада със сходни заглавия. Първият е ДОКЛАД на
командира на Бригада „Л....“, с рег. № .................., изготвен на 13.02.2014 г. от
полковник К.К.С. - командващ бригада „Л....“, в 2 (два) оригинални
екземпляра на хартиен носител. Екземпляр № 1 се съхранявал в бригада
„Л....“, а екземпляр № 2 - в Съвместното командване на силите (СКС). Този
документ бил с ниво „Поверително“ и със срок за защита до 13.02.2016 г.,
след която дата - на основание чл. 50 ал. 2 т. 2 от ППЗЗКИ (изтичане срока за
защита), той бил декласифициран. До двата екземпляра на този доклад
подсъдимият кап. С.С. никога не е имал достъп, не се е запознавал с него и не
го е ползвал.
Вторият е ДОКЛАД на командира на бригада „Л....“, представен на
брифинг на семинар, проведен в хотел „.....” – курортен комплекс (к.к.) Б. за
периода 09.03.2015 г. - 11.03.2015 г. Този доклад бил явен и именно него е
ползвал подсъдимият кап. С.С..
Общото между тези два доклада било, че във вторият, който не е
класифициран, се съдържа информация от първия, който е бил класифициран.
5
Това обстоятелство обаче не е било известно на подсъдимия кап. С.С., тъй
като той е ползвал единствено доклада от семинара в к.к. Б., а за
класифицирания не е знаел, че съществува.
След като подготвил проекта на дисертацията си, подсъдимият кап.
С.С. го депозирал с рапорт с вх.№4625/04.09.2015 г. до Началника на ... „В.
Л.“ – гр. В.Т. – бригаден генерал П.Б.. Рапортът, с приложеният проект на
дисертация, били съгласувани с: началника на катедра „Стопанско
управление и логистично осигуряване“ – полк. доц. д-р Н. Н.; декана на
факултет „.........“ – полк. инж. доц. д-р С.С. и заместник- началника на ... „В.
Л.“ по учебната и научната част – полк. доц. д-р В.М.. Никой от тези
длъжностни лица, не е посочил в становището си, отразено върху рапорта му,
че в проекта на дисертация се съдържа класифицирана информация.
Посочените длъжностни лица, в това число и началника на ... „В. Л.“ – гр.
В.Т., притежавали РДКИ и били запознати с ЗЗКИ и ППЗЗКИ. С резолюция
на началника на ... „В. Л.“ върху визирания рапорт било прието
предложението на началника на катедра „Стопанско управление и логистично
осигуряване“(....) ПРОЕКТА на дисертация да бъде обсъден на заседание на
разширен катедрен съвет на катедра „....“ на 17.09.2015 г.
Със своя заповед № ..../12.09.2015г. началникът на ... „В. Л.“ – гр. В.Т.
назначил дата, а именно 17.09.2015г. за обсъждане на проект на
дисертационния труд и библиографията към него. На 11.09.2015 г. посочената
заповед била съгласувана от няколко длъжностни лица, в това число главния
юрисконсулт и старшия експерт в служба „Сигурност на информацията“,
като никой от тях не посочил, че в ПРОЕКТА на дисертация се съдържа
класифицирана информация, респ. процедурата да се проведе съгласно ЗЗКИ.
На 17.09.2015 година бил проведен разширен катедрен съвет на катедра
„....“. На този съвет на подсъдимия кап. С.С. му била дадена думата за кратко
експозе, с което в рамките на няколко минути той представил проекта на
дисертацията си. В експозето представил темата, като се аргументирал защо
същата е дисертабилна и актуална. Представил съдържанието по точки и
подточки, без да навлиза в детайли и по същество на съдържанието на
проекта на дисертацията. Представил целите, които смятал да бъдат
постигнати с дисертационния труд и накрая представил план за последващата
работа при разработване на дисертационния труд.
На разширеният катедрен съвет било гласувано и взето решение да бъде
приет проектът на дисертация и катедреният съвет предложил на
Факултетния съвет С. да бъде зачислен за обучение в докторантура чрез
самостоятелна подготовка за придобиване образователна и научна степен
„доктор“. На катедреният съвет били предложени и избрани за научен
ръководител – доцент д-р В.Б. и за научен консултант – проф. д-р инж. Г.К..
За заседанието на катедрения съвет бил изготвен протокол №18 от 17.09.2015
г.
На 13.10.2015 г. било проведено заседание на Факултетния съвет на
факултет „.........“, на което било взето решение да се предложи на
Академичния съвет на ... „В. Л.“ подсъдимият кап. С.С. да се обучава в
6
докторантура чрез самостоятелна подготовка, като бил приет и
индивидуалният му план за обучение. На факултетния съвет по процедура
подсъдимият не присъствал.
На 27.10.2015 г. било проведено заседание на Академичния съвет на ...
„В. Л.“ – гр. В.Т.. На това заседание било взето решение подсъдимият кап.
С.С. да бъде зачислен за обучение в докторантура чрез самостоятелна
подготовка с тема „Усъвършенстване на складирането на материални
средства като елемент от логистичната система на БА“. На Академичния
съвет по процедура подсъдимият кап. С.С. не присъствал.
За заседанията на Катедрения, Факултетния и Академичния съвети
били изготвени съответните протоколи. След решението на Академичния
съвет, със заповед на Министъра на отбраната № ОХ-856/09.12.2015 г. и
заповед №РД-06-10/14.01.2016 г. на началника на ... „В. Л.” – гр. В.Т.
подсъдимият кап. С.С. бил зачислен за обучение за придобиване на
образователна и научна степен „доктор” чрез самостоятелна подготовка в ...
„В. Л.” – гр. В.Т.. За научен ръководител била определена професор д-р В.К.
Б., а за научен консултант – професор д-р Г. В.ев К..
До избирането на професор д-р Б. за научен ръководител и на професор
К. за научен консултант, подсъдимият кап. С.С. не им е предоставял проекта
на своята дисертация. С професор д-р Б. и професор д-р К. подсъдимият
започнал да си взаимодейства няколко месеца след издаването на заповедта
на началника на ... „В. Л.“ през 2016г. за зачисляването му в докторантура.
Активна работа по написването на дисертацията и съответно взаимодействие
с научните му ръководител и консултант подсъдимият кап. С.С. започнал от
края на лятото, началото на есента на 2016 година. Към този момент и
двамата - научния ръководител и научния консултант, притежавали
разрешение за достъп до класифицирана информация (РДКИ).
В продължение на повече от 2 (две) години и половина последвали
обучение, явяване на изпити, участие в научни конференции и изготвяне на
дисертацията от подсъдимия кап. С.С..
На 02.05.2018 г. подсъдимият подал рапорт, вх. №2121/02.05.2018
година до Началника на ... „В. Л.“ – гр. В.Т., с който депозирал
ДИСЕРТАЦИЯТА и АВТОРЕФЕРАТА си към нея. Върху рапорта с
приложените дисертация и автореферат писмено становище изразили
няколко длъжностни лица от .... Това били началника на катедра „Л.... на
сигурността“ – подп. доц. д-р С.Ф.; декана на факултет „.........“ – полк. проф.
д-р инж. С.С. и Заместник началника на ... „В. Л.“ по учебната и научната
част – полк. проф. д.н. В.М.. Нито едно от тези длъжностни лица не посочило
в становището си, че в дисертацията на С. и автореферата се съдържа
класифицирана информация. Всяко едно от тези длъжностни лица, в това
число и началника на ... „В. Л.“ – гр. В.Т., са притежавали РДКИ, били са
запознати със ЗЗКИ и ППЗЗКИ и са могли да разграничат класифицирана от
некласифицирана информация. С резолюция на началника на ... „В. Л.“ върху
посочения рапорт е било прието предложението на началника на катедра
„Л.... на сигурността“ дисертацията и авторефератът към него да бъдат
7
обсъдени на заседание на разширен Катедрен съвет на катедра „Л.... на
сигурността“ на 05.06.2018 година.
Със своя Заповед № РД-02-605/20.05.2018 г. началникът на ... „В. Л.“ –
гр. В.Т. разкрил процедура за предварително обсъждане на дисертационния
труд, като определил заседанието на Катедрения съвет на катедра „Л.... на
сигурността“ да се проведе на 05.06.2018 година.
На 30.05.2018 г. заповедта била съгласувана с главния юрисконсулт и
със старшия експерт в служба „Сигурност на информацията“, като отново
никой от тях не посочил, че в проекта на дисертация се съдържа
класифицирана информация , т.е. да е дал становище процедурата да се
проведе в съответствие със ЗЗКИ.
На 05.06.2018г. бил проведен разширен Катедрен съвет на катедра „Л....
на сигурността“, на който на подсъдимия кап. С.С. била дадена думата за
кратко експозе. В рамките на няколко минути той представил дисертацията
си. В експозето представил темата, като се аргументирал защо същата е
дисертабилна и актуална. Представил съдържанието по точки и подточки, без
да навлиза в детайли и по същество на съдържанието на дисертацията.
Представил целите и задачите на дисертационния труд и накрая представил
научните приноси. Последвали въпроси към подсъдимия кап. С.С. от страна
на членовете на катедреният съвет, след което била подложена на гласуване
готовността на подсъдимия кап. С. за официална защита, при което
резултатът бил 6 гласа „За“, 3 гласа „Против“ и 3 гласа „Въздържал се“.
Възникнали спорове и дебати между членовете на катедрения съвет, при
което напрежението ескалирало и подп. П.Г. напуснал заседанието. След това
съвета се саморазпуснал, като заседанието не било и закрито. За проведения
Катедрен съвет бил изготвен Протокол № 22В/05.06.2018 г.
На 26.06.2018 г. подсъдимият кап. С.С. отново подал рапорт вх. №
3159/26.06.2018 г. до Началника на ... „В. Л.“ – гр. В.Т., с който отново
депозирал дисертацията си и автореферата към нея, като те били с известни
корекции. Рапортът, ведно с приложените дисертация и автореферат, отново
бил съгласуван с няколко длъжностни лица от ..., а именно за началника на
катедра „Л.... на сигурността“ проф. д-р Б.; за декана на факултет „.........“
полк. доц. д-р Н. Н. и заместник началника на ... „В. Л.“ по учебната и
научната част полк. проф. д.н. В.М.. Отново никое от тези длъжностни лица
не е посочило в становището си, че в дисертацията и автореферата се
съдържа класифицирана информация.
С резолюция на началника на ... „В. Л.“ върху посочения рапорт било
прието предложението на началника на катедра „Л.... на сигурността“
дисертацията и авторефератът към него да бъдат обсъдени на заседание на
разширен Катедрен съвет на катедра „Л.... на сигурността“ на 09.07.2018 г.
Със своя Заповед №РД-02-727/04.07.2018 г. началникът на ... „В. Л.“ – гр.
В.Т., разкрил процедура за предварително обсъждане на дисертационния
труд, като определил заседанието на Катедрения съвет на катедра „Л.... на
сигурността“ да се проведе на 09.07.2018 г. Заповедта била съгласувана със За
заместник – началника на ... „В. Л.“ по учебната и научната част и началника
8
на служба „Сигурност на информацията“, той и служител по сигурността на
информацията, като и двамата не посочили, че в дисертацията се съдържа
класифицирана информация, респективно не дали становище процедурата да
се проведе по правилата, съгласно ЗЗКИ.
На 09.07.2018 г. бил проведен разширен Катедрен съвет на катедра „Л....
на сигурността“. На този съвет на подсъдимия кап. С.С. била дадена думата за
кратко експозе, с което в рамките на няколко минути представил
дисертацията си. В експозето представил темата, като се аргументирал защо
същата е дисертабилна и актуална. Представил съдържанието по точки и
подточки, без да навлиза в детайли и по същество на съдържанието на
дисертацията. Представил целите и задачите на дисертационният труд и
накрая представил научните приноси. Последвали изказвания на членовете на
Катедрения съвет. Било подложено на гласуване предложение за вземане на
решение за отчисляването на подсъдимия кап. С. С. с право на защита.
Резултата бил 13 гласа „За“, а „Против“ и „Въздържал се“ нямало.
Последвали предложение и гласуване на състав на научното жури. За
проведения катедрен съвет бил изготвен Протокол №23А/09.07.2018 г.
Със Заповед № РД-06-310/19.09.2018 г. на началника на ... „В. Л.“ – гр.
В.Т. подсъдимият кап. С.С. бил отчислен от обучение в докторантура,
определени били състав на научното жури и дата за защита на дисертацията.
Тази заповед също била съгласувана със заместник началника на ... „В.
Л.“ по учебната и научната част; началника на служба „Сигурност на
информацията“, той и служител по сигурността на информацията и главния
юрисконсулт. И тези длъжностни лица не посочили, че в дисертацията се
съдържа класифицирана информация и не дали становище процедурата да се
проведе по правилата, съгласно ЗЗКИ. С посочената заповед била определена
основна дата за защита на дисертацията – 05.11.2018 г., както и научното
жури в състав проф. д-р инж. Г. В.ев К. (научния му консултант), проф. д-р
В.К. Б. (научния му ръководител), проф. д.ик.н. Х.М.И., доц. д-р Н.Г.М. и
доц. д-р М.А.Р..
Съгласно т.8.1 от същата заповед подсъдимият следвало да депозира в
Института за научноизследователска и иновационна дейност на ... „В. Л.“
дисертационния си труд и автореферата – на хартиен носител и в електронен
вид. В изпълнение на това, с рапорт, вх.№ 5196/18.10.2018 г. по описа на ...,
подсъдимият кап. С.С. депозирал до началника на ... „В. Л.“ - гр. В.Т. 3 (три)
екземпляра от дисертацията си (всеки от по 228 листа); 3 (три) екземпляра от
автореферат (всеки от по 62 листа) и оптичен носител СD – със записани в
електронен вид дисертация и автореферат. На научното жури, с изключение
на научният му ръководител – проф. Б. и научния му консултант – проф. К.,
подсъдимият кап. С. не предоставил под каквато и де е форма - в електронен
или хартиен вид, дисертацията си и автореферата, така на проф. И., на доц. М.
и на доц. Р. подсъдимият кап. С. не е предоставял автореферата и
дисертацията си, по две причини: Първата е, че редът бил дисертацията и
автореферата да им бъдат изпратени от Института към ... и втората е, че
посочените лица подсъдимият не познавал и нямал техни координати. Проф.
И. и доц. М. получили дисертацията и автореферата от Института в ... „В. Л.“,
9
а проф. Р. - в електронен вид от научния ръководител професор Б..
В денят за защита - 05.11.2018 г., Началникът на ... „В. Л.“ – гр. В.Т.,
издал заповед, с която спрял процедурата по защита на дисертационния труд
на подсъдимия. Защитата била спряна, тъй като свидетелят м-р К., който
заемал длъжността началник на служба “Сигурност на информацията, той и
служител по сигурността на информацията“, се усъмнил, че в автореферата на
подсъдимия кап. С. С., с който се запознал преди да го публикува на сайта на
Национален военен университет, се съдържа класифицирана информация.
Запознавайки се с автореферата на дисертационния труд, в него възникнали
съмнения, относно наличие на класифицирана информация, но тъй като
информацията не била на организационната единица (ОЕ) - Национален
военен университет, той се допитал до служителя по сигурността на
информацията на „Съвместно командване на силите“, в чието подчинение
била бригада „Л....“. За целта той изпратил автореферата, първоначално в
електронен вид „PDF“ формат по класифицираната мрежа на „АИС“ на
Министерство на отбраната и на Българската армия, на служителя по
сигурността на информацията на „Съвместното командване на силите“ и по
факс получил отговор, че информацията е класифицирана като „държавна
тайна“, като не било уточнено какъв гриф притежава. За да уточнят самия
документ какъв гриф има, поискали от К. на хартиен документ да им бъде
предоставена информацията. Чрез куриерската служба – специалната
куриерска служба, авторефератът им бил предоставен за да дадат оценка. К.
уведомил Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) и
Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДА“НС“), чрез началника на
университета, за което изготвил съответното уведомление и до ДКСИ, и до
ДА“НС“. В последствие, в университета, със заповед на председателя дошла
комисия от ДА“НС“, от учебното заведение прибрали всички налични
екземпляри на дисертационния труд, които са били предоставени на
предварителните защити, плюс авторефератите, за което подсъдимият кап.
С.С. бил уведомен. Той предоставил всички варианти, които били налични в
него и те били заведени на отчет в регистратурата за класифицирана
информация на университета. След извършената проверка от ДА“НС“ в
университета получили от тях писмо – уведомление, какъв гриф и на какво
основание да бъде поставен на тези документи.
От своя страна свидетелят Г., който бил в конфликт с подсъдимия кап.
С.С., подал сигнал до Служба „В.П.“ относно съмнение за наличие на
класифицирана информация в труда на подсъдимия, а сигнализираната
служба също уведомила ДА“НС“.
Така се стигнало до извършване на проверка по линия на прекия
контрол от Държавна агенция „Национална сигурност“, въз основа на
резултатите от която била изготвена справка, рег. № ......./С-6-16868 от
07.12.2018 г.
Междувременно заповедта за спиране на процедурата била обжалвана
от подсъдимия кап. С.С. пред Административен съд - В.Т. и била отменена от
този съд. След отмяната процедурата била подновена, но дисертацията на
подсъдимия вече била с поставен гриф за сигурност, но не от него като автор,
10
а от Национален военен университет „В. Л.“ – гр. В.Т.. Стартирала процедура
по избор на ново жури, като трима от членовете, които не притежавали
достъп до класифицирана информация, следвало да бъдат заменени.
Последвало отнемане на достъпа на подсъдимия кап. С.С. до класифицирана
информация, поради което процедурата по защитата отново била временно
спряна.
С влязло в сила Решение №14/10.03.2020 г. по а.д. № С-42/2019 г.,
Върховният административен съд (ВАС) се произнесъл, че кап. С. не е
извършил нарушение на ЗЗКИ и подзаконовите актове по прилагането му, т.е.
отнемането на разрешението му за достъп до класифицирана информация е
било незаконосъобразно. Въпреки това ДКСИ не изпълнила цитирано
решение на ВАС, поради което към момента имало висящо второ дело пред
ВАС. В производството пред ВАС представителят на Върховна
административна прокуратура (ВАП) изразил становище, че кап. С. не е
извършил нарушение на закона или на подзаконовите актове, свързани със
защитата на класифицираната информация. Това било обективирано в
протокола от проведено съдебно заседание на 28.01.2020 г., като решението и
протокола са приложени като доказателства по настоящото дело.
По делото са изготвени и приложени 2 (две) технически документални
експертизи, изготвени от експерта Г. К. – главен експерт в отдел „Физическа
и документална сигурност“ към Дирекция „Защита на класифицираната
информация“ към ДКСИ и приложени в т. 5 от д.п. – на л. 10-15 (№ И-
3267/04.10.2019 г.) и на л. 32-34/ № И-17/20.01.2020 г.
Изложената фактическа обстановка първостепенният съд е приел за
установена въз основа на събраните по делото в досъдебната и съдебна фаза
на наказателния процес доказателства, след проведено пълноценно съдебно
следствие.
При така установената фактическа обстановка първоинстанционният
съд е приел, че деянията на подсъдимия кап. С.С. не съставляват
престъпления по чл. 393, пр. 1 от НК, по чл. 393, пр.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК и
по чл. 360, пр. 1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304
НПК го е оправдал по повдигнатите обвинения и за трите престъпления, тъй
като съдът е намерил, че с обвинителния акт на подсъдимия кап. С.С. са
предявени несъставомерни обвинения.
В съответствие с чл. 314 от НПК въззивната инстанция извърши
проверка изцяло на правилността на присъдата независимо от основанията и
доводите посочени от страните. С доверие и настоящият състав прие, че
следва де се кредитират показанията на свидетелите, разпитани в съдебното
заседание по делото, проведено на 22.04.2021 г. – полк. П.В.П.; полк. П.Т.Я.;
полк. проф. д-р Н.Б.Н.; полк. Г. А. Г.ев, вкл. прочетените и приобщени към
доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал.1, вр. ал.1, т.2, пр.2 от
НПК свидетелски показания на полк. Г. А. Г.ев, приложени на л.72 – 73, том 3
от д.п.; подп. д.- р С.Г.Ф., вкл. прочетените и приобщени към
доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал.1, вр. ал.1, т.2, пр.2 от
НПК свидетелски показания на подп. д-р С.Г.Ф.; показанията на свидетелите,
11
разпитани в съдебното заседание по делото, проведено на 12.05.2021 г. –
подп. М.И.М.; подп. Т.Л.Т.; м-р доц. д-р И.Д.Х., вкл. прочетените и
приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал.1, вр.
ал.1, т.2, пр.2 от НПК свидетелски показания на м-р доц. д-р И.Д.Х.; м-р П.Х.
К.; м-р К.П.К.; С.Б.П.; В.Н.Д.; показанията на свидетелите, разпитани в
съдебното заседание по делото, проведено на 20.05.2021 г. – м-р В.П.З.; м-р
Д.З.Х.; кап. Л.В.Н.; кап. С.В. И.; Н.Б.М.; кап. С.В.Д.; К. И. К., вкл.
прочетените и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.
281, ал.1, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК свидетелски показания К. И. К.,
приложени на л. 99-100, т.3 от д.п.; проф. д-р С.И.Д. – Е.; показанията на
свидетелите, разпитани в съдебното заседание по делото, проведено на
16.06.2021 г. – проф. д-р Г. В.ев К.; проф. д-р В.К. Б.; проф. д-р Д.П.З.; проф.
В.К.Т.; проф. Х.М.И.; доц. д-р Н.Г.М.; прочетените и приобщени към
доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.3 от НПК
свидетелски показания на доц. Е. С.а П., приложени на л. 121, т.3 от д.п. и на
д-р Г. Д. К., приложени на л. 123, т.3 от д.п.; показанията на свидетелите,
разпитани в съдебното заседание по делото, проведено на 16.06.2021 г. -
Б.Т.В.; главен асистент Н. Г.ев К.; ц. сл. И. Д. Е.; ц. сл. А.К.Н.; ц. сл. Т. И. Л.;
ц.сл. С.К. А.а, вкл. прочетените и приобщени към доказателствената
съвкупност по реда на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК свидетелски
показания на С.К. А.а, приложени на л. 134 – 134, т.3 от д.п.; проф. д-р М. А.а
Р., вкл. прочетените и приобщени към доказателствената съвкупност по реда
на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.1свидетелски показания на д-р М. А.а Р., като не се
набелязват противоречия в съдържанието на тези показания, което да налага
тяхното детайлно обсъждане.
С необходимата процесуална активност първоинстанционният съд и в
съответствие с пределите на своята компетентност е взел всички процесуални
мерки, за да осигури разкриването на обективната истина по делото по реда и
със средствата, предвидени в закона. Допуснал е нови свидетели по делото -
полк. проф. д-р инж. С. Е. С. и проф. д-р М.Т.П., с оглед обективно,
всестранно и пълно установяване на фактите и обстоятелствата, свързани с
предмета на доказване по делото. Следва да бъде обърнато внимание, че в
протеста на прокурора и допълните съображения към него не се съдържат
доводи за игнориране на свидетелски показания или превратна преценка от
решавания съд. Показанията на изброените по-горе свидетели са оценени
самостоятелно и в съвкупност с целия събран доказателствен материал и от
настоящия въззивен състав, като същите се кредитират с доверие, тъй кат като
не се установи да е налице превратна преценка при обсъждането им. Тези
гласни доказателствени средства правилно са послужили на
първоинстанционния съд за изграждане на фактически изводи за това, че
подсъдимият кап. С.С. е използвал явна, без гриф информация от открити,
некласифицирани и общодостъпни източници (некласифициран доклад от
семинара в к.к. Б., литература и сайтове със свободен достъп в интернет
пространството).
Макар да не е изложил съображения за оценка на обясненията на
подсъдимия кап. С.С. по делото, това не се отразява на пълнотата на
12
доказателствените изводи на основния съд. Отчитайки двояката
характеристика на обясненията като доказателствено средство и средство за
защита, настоящият въззивен състав намира, че обясненията му,
материализирани в протокола от съдебно заседание по делото, проведено на
14.09.2021 г. следва да бъдат кредитирани с доверие, тъй като се подкрепят от
други обективни доказателства. Сочените от подсъдимия кап. С.С. факти и
обстотятелства, изложени в логична последователност, намират опора в други
гласни и писмени доказателствени средства. Видно от извършения собствен
анализ на събраните по делото доказателства, установените от
първоинстанционния съд факти, са изведени при правилна оценка на
доказателствените източници. Поради това, формалното оплакване за
необоснованост в протеста, въззивната инстанция намира за неоснователно.
Настоящият въззивен състав внимателно се запозна и с изготвените и
приложени в т. 5 от д.п. – на л. 10-15 / № И-3267/04.10.2019 г./ и на л. 32-34/
№ И-17/20.01.2020 г. експертизи и разпита на експерта К., който е посочил,че
в двете дисертации и трите автореферата, и в проекта към дисертацията, се
съдържа класифицирана информация. След като ги обсъди поотделно и ведно
с доказателствената съвкупност по делото, съдът намери, че като правилна и
обоснована следва да бъде споделена преценката, направена от
първоинстанционния съд, по отношение на заключенията на приетите по
делото две експертизи. Освен това напълно споделя изложеното от основния
съд, че обстоятелството дали дадена информация е класифицирана или не, е
въпрос на правна преценка, а не на експертно заключение.
В този смисъл правилно основният съд е приел, че експертът е дал
оценка за вредите, които евентуално и за в бъдеще биха настъпили и при
двата случая на достъп до класифицирана информация, представляваща
държавна или служебна тайна. Доколкото по делото е установено, че в
проекта на дисертацията, дисертацията и автореферата към нея, изготвени от
подсъдимия кап. С.С. не се съдържа класифицирана информация,
първоинстанционния съд правилно е извел изводите си в тази насока.
Допълнително съображение в подкрепа на този извод е, че съдът е
длъжен да разгледа делото така, че да запази държавната или служебната
тайна, ако такива документи със съдържащата се в тях информация е
класифицирана. Но дали в доказателствата по делото се съдържа държавна и
или служебна тайна, съдът е свободен да прецени сам. Законодателят в ЗЗКИ
е определил изчерпателно коя информация е държавна тайна и коя служебна
тайна. Поставянето на гриф за секретност не обвързва съда да приеме, че в
съответното доказателство се съдържа информация, която представлява
държавна и/или служебна тайна. Ако се приеме, че за декласифициране на
делата е необходимо изпълнение на процедурата по чл. 31 от ЗЗКИ, то следва
съдът да се постави в позиция да е зависим от решението на лицето чл. 31 от
ЗЗКИ, поставило грифът за секретност. Това произтича от основния принцип
за независимост на съда при осъществяване на функциите му и подчинеността
му само на закона. А функцията на съда в съдебното производство съгласно
чл. 27 от НПК е по ръководство и решаване на всички въпроси по делото.
Въз основа на изложената аргументация, несъстоятелно се явява
13
възражението в протеста, че неправилно и в противовес на чл. 154, ал.2 от
НПК първоинстанционният съд не се е съгласил като не е дал вяра на
експертното заключение на експерта и защитата му в хода на съдебното
следствие по делото, относно мнението му за наличие на класифицирана
информация в дисертационните разработки, проекти и автореферати на
подсъдимия кап. С.С..
Настоящият въззивен състав намира, че следва да изложи допълнителни
съображения по този въпрос, изразяващи се в следното:
Нивата на класификация за сигурност на информацията и техният гриф
за сигурност са изрично посочени в чл. чл. 28 от ЗЗКИ . Съгласно чл. 34 от
ЗЗКИ сроковете на защита на класифицираната информация, считани от
датата на създаването за информация, маркирана с гриф за сигурност „Строго
секретно“ – 30 години; за информация, маркирана с гриф за сигурност
„Секретно“– 15 години; за информация, маркирана с гриф за сигурност
„Поверително“ – 5 години; за информация, маркирана с гриф за сигурност „За
служебно ползване“ – 6 месеца. Лицето, което създава документа може да
посочи срок за защита на класифицираната информация, различен от
посочените. В конкретния казус такъв срок не е вписан. Съгласно чл. 50, ал. 1
от ППЗЗКИ ръководителят на организационната единица е бил длъжен да
създаде организация и определи ред за периодично преразглеждане на
създадената в организационната единица класифицирана информация с цел
промяна или премахване на нивата на класификация или удължаване на
сроковете на защита, ако такава необходимост е била налице. Когато
националните интереси налагат удължаване на сроковете на защита, същите
могат да се удължат еднократно, но с не повече от първоначално
определените. Законодателят е вменил такива функции на служителя по
сигурността на информацията. По делото липсват материали, които да
установяват по категоричен начин, че периодично са били извършвани
някакви действия от длъжностно лице за удължаване грифа за сигурност на
документа - ДОКЛАД на командира на Бригада „Л....“, с рег. № ..................,
изготвен на 13.02.2014 г. от полковник К.К.С. - командващ бригада „Л....“.
Основният съд безспорно е установил, че този документ бил с ниво
„Поверително“ и със срок за защита до 13.02.2016 г. Ако бяха предприети
действия за удължаване на срока, то е било необходимо да се изпрати до
ДКСИ писмено мотивирано искане от организационната единица,
респективно уведомление съгласно чл. 50, ал. 5 от ППЗЗКИ. Евентуалното
удължаване на сроковете се извършва с разрешение на ДКСИ, което е
окончателно.
От събраната доказателствена съвкупност по делото, анализирана
правилно от първоинстанционния съд, безспорно и непротиворечиво е
установено, че „Доклад на командира на Бригада „Л....“, рег. № .................. от
13.02.2014 г., подписан от полковник К.К.С. - командващ бригада „Л....“, е
бил изготвен в 2 (два) оригинални екземпляра на хартиен носител. Първият
екземпляр се съхранявал в бригада „Л....“, а вторият екземпляр - в СКС
(Съвместното командване на силите). Както се посочи по-горе в настоящото
решение, този документ е бил с ниво „Поверително“ и със срок за защита до
14
13.02.2016 г. Следва да бъде посочено, че от доказателствата по делото се
доказва, че този доклад е бил изготвен след преглед на структурата на бригада
„Л....“, съгласно ПМС № 333/29.12.2010 г. След тази дата няма данни по
делото, които да установяват, че е извършван нов преглед на структурата на
бригада „Л....“. Фактите еднозначно показват, че през м. август 2016 г. е бил
премахнат грифа за сигурност на документа. Това е така, защото съгласно чл.
50 и чл. 36 от ППЗЗКИ, с премахването на грифа за сигурност на
класификацията поради изтичане на сроковете за защита на класифицираната
информация грифът за сигурност се счита за заличен с изтичането на
съответния срок и няма необходимост да се отбелязва върху документа (чл.
36, ал. 3 от ППЗЗКИ, в редакцията обн. в ДВ, бр. 68 от 2017 г.) В случаите на
премахване на класификацията поради изтичане на сроковете за защита на
класифицираната информация грифът за сигурност се счита за заличен с
изтичането на съответния срок и без да са изпълнени действията по ал. 1 и ал.
2 на чл. 36 от ППЗЗКИ. Доказателствата по делото сочат също, че
организационната единица е имала задължението незабавно да уведоми
ДКСИ при премахване нивото на класификация на информацията, съдържаща
се в съответен материал или документ (чл. 50, ал. 8 от ППЗЗКИ), но няма
никакви данни, че това е сторено. Самото премахване, респ. отпадане на
нивото на класификация се извършва след изтичането на съответния срок
съгласно чл. 34 от ЗЗКИ; след изтичането на указания срок в грифа за
сигурност и при отпадане на основанията за защита на класифицираната
информация. Ако към момента на извършване на преценката дали дадена
информация е класифицирана или не, някое от четирите условия, указани в
чл. 46 от ППЗЗКИ не е налице, то на информацията не следва да се поставя
гриф за сигурност. В този смисъл отпадане на основанието за защита на
класифицираната информация имаме винаги, когато едно от изискванията не
е налице. Още повече, че видно от писмо, вх. № RB217304-014-04/3-
172/26.02.2019 г. подписано от генерал – лейтенант Любчо Тодоров,
приложено на л. 2 – л. 3, т. 7 от д.п. (оригинал), е посочено, че „Доклад на
командира на Бригада „Л....“, рег. № .................. „ПОВЕРИТЕЛНО“ е с
ИЗТЕКЪЛ срок на защита от 13.02.2016 г. През 2017 г. законодателят е приел
нова ал.3 на чл. 36 от ППЗЗКИ (обн. в ДВ, бр. 68 от 2017 г.) и както бе
отбелязано по-горе в мотивите, случаите на премахване на класификацията
поради изтичане на сроковете за защита на класифицираната информация
грифът за сигурност се счита за заличен с изтичането на съответния срок и
без да са изпълнени действията по ал. 1 и ал. 2 на чл. 36 от ППЗЗКИ.
Дисертационният си труд, както и автореферата към него подсъдимият кап.
С.С. е депозирал на 02.05.2018 г. с надлежен рапорт, вх. №2121/02.05.2018
година до Началника на ... „В. Л.“ – гр. В.Т..
Ето защо, бездействието на длъжностни лица за удължаване на срока на
защита на информацията, включително и на служителя по сигурността на
информацията в организационната единица не следва да бъде вменявано във
вина на подсъдимия кап. С.С.. Извод в тази насока се извлича и от
приложения по делото Доклад от ДАНС, следствие на извършените проверки
по случая. Докладът е изготвен до Директора на СД „Сигурност“ в ДАНС с
15
изводи и препоръки да се спазват стриктно изискванията на чл. 46 и чл. 47 от
ППЗЗКИ и да бъде проведено на всички служители обучение по чл. 159, ал.2,
т.2 от ППЗЗКИ в областта на документалната сигурност. В Доклада също е
посочена препоръка да бъде издадено предписание за незабавни действия за
защита на всички материали, съдържащи информация, представляваща
класифицирана такава. Извършената проверка е била в съответствие с
Наредба за реда на извършване на проверките за осъществяване на пряк
контрол по защита на класифицираната информация (НРИПОПКЗКИ), приета
с ПМС № 44 от 21.02.2003 г., обн. ВД бр. 19 от 28.02.2003 г., изм. и доп., бр.
44 от 9.05.2008 г., изм., бр. 21 от 13.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.
Съгласно чл.6 от НРИПОПКЗКИ обект на контрол при извършване на
проверките по наредбата са всички организационни единици, включително
структурите на въоръжените сили и организационните единици, създаващи,
обработващи, съхраняващи или пренасящи класифицирана информация,
засягащи въоръжените сили, по отношение на защитата на тази информация.
От доказателствата по делото е установено, че Държавна агенция
„Национална сигурност“ е извършила надлежна проверка по случая, който е
предмет на настоящото дело и е уведомен директора на служба „В.П.“ – МО,
за резултатите от констатираните нарушения, на основание чл. 12, т.7 от
ЗЗКИ. Именно поради констатирани слабости и ДА „НС“ е дала предписания
във връзка с сигурността и защитата на класифицираната информация (вж. л.
83-85 от т.6 д.п.)
Във връзка с дисертационния труд на подсъдимия кап. С.С. през 2018 г.
са би извършвани и други проверки. Въз основа на подадени сигнали за
плагиатство в Дисертацията на подсъдимия С.С., подадени от свидетеля по
делото подполк. Г., се установява, че е била извършена проверка от майор
доц. д-р И.Д.Х. в качеството му на арбитър определен от Комисията по
Академична етика към МОН относно нарушения при процедурата за
получаване на образователна и научна степен „доктор“ от к-н С.С., свързана с
наличието на плагиатство в публикациите и дисертационния труд на тема
„Усъвършенстване на складирането на материални средства, като елемент на
логистичната система на ЛБА“, представен за защита, пред катедрения съвет
на катедра „Л.... на сигурността“ в ... „В. Л.“. Видно от материалите по
делото, на сравнителен анализ са били подложени 2 броя дисертационни
трудове, както следва: първият е на тема „ Възможности за усъвършенстване
на складовото стопанство на БА“ с автор М.С. С. от ... „В. Л.“, 2012 г., а
вторият е на тема „Усъвършенстване на складирането на материални
средства, като елемент на логистичната система на БА“ с автор
подсъдимият по настоящото дело кап. СТ. ХР. СТ. от ... „В. Л.“, 2018 г.
Анализът на доказателствената съвкупност по делото съпоставен с
доказателствените източници и по-конкретно становище № 94-
5592/25.10.2018 г. по описа на МОН, за резултатите от извършена проверка от
майор доц. д-р И.Д.Х., за плагиатство в Дисертационния труд на подсъдимия
кап. С.С., приложено на л. 44 - л.48, т. 2 от д.п., се установява, че
информацията изложена на страници от 64 до 69 на дисертационния труд на
подсъдимия кап. С.С. от 2018 г. напълно съответстват на стр. 66 - 72 от
16
дисертационния труд на М.С. С. от ... „В. Л.“, 2012 г.; страници 76 също
съответства на стр. 129 от дисертационния труд на М.С. С. от ... „В. Л.“, 2012
г. Внимателното съпоставяне на съдържанието на информацията, изложена в
инкриминираните страници от дисертационния труд на подсъдимия кап.
С.С., сочи на категоричен извод, че е налице представяне на собствен труд от
подсъдимия кап. С.С., който частично е написан или създаден от другиго, или
използването на публикувани от другиго научни резултати, без позоваване
или цитиране в процедурите по придобиване на научни степени. В този
смисъл е и приетото като писмено доказателство по делото от
първоинстанционния съд становище, приложено на л. 44-л.48, т. 2 от д.п.
Също така, съгласно Доклад от Комисия по академична етика при министъра
на образованието и науката (л. 66-67, т.ХI, изготвен въз основа на постъпил
сигнал вх. № 0205 о-202 от 22.10.2018 г. Директора на служба „В.П.“,
категорично се установява, че платиатство няма, по смисъла на §1, т.7 от
Допълнителните разпоредби на Допълнителните разпоредби от Закона за
развитието на академичния състав в Република България. Ръкописът не
публикуван и не е заведен официално в библиотека или в архив на ... „В. Л.“
или на друга институция. Комисията е заключила единодушно, че няма
установено нарушение на чл.30, ал.2, т.3 и т.4 от Закона за развитието на
академичния състав в Република България. Тук следва де се отбележи и това,
че в Правилника на Държавната комисия по сигурността на информацията е
посочено, че класифицирана информация не може да се използва за научни
трудове.
Настоящият въззивен състав след като извърши самостоятелна проверка
и анализ на доказателствата за идентичност и относимост на информацията,
съдържаща се в класифицирания до 13.02.2016 г. „Доклад на командира на
Бригада „Л....“, с рег. № .................., изготвен на 13.02.2014г. от полковник
К.К.С. - командващ бригада „Л....“ и проекта на дисертацията, дисертацията и
автореферата към нея на подсъдимия кап. С.С. установи, че определенията на
военновременни записи, войсковите военновременни запаси и оперативните
военновременни запаси посочени в глава първа от стр. 61 - 62 не са взети от
класифицирана информация, така както държавното обвинение твърди, а са
използвани явни източници: „Доктрина за Л....та - София 2013 г., Учебник
„Военна Л....“, част първа – „Основи на военната Л....“, издателство на Военна
академия „Г.С.Раковски“- 2017 г. ISBAN978-954-9348-95-8.; Доклад
(брифинг) на командира на бригада „Л....“ на тема: „Предизвикателствата
пред командването на бригада „ Л....“ в светлината на нововъзникналите
рискове и заплахи“ проведен в хотел „ .....“ к.к „Б.“ от 9 до 11.03.2015
г.“Бригада „Л....“ и слайдове към него №№ 2,5,12,13,14 и 15; „Сборник
доклади“ от Юбилейната научна конференция по повод 10 години от
създаването на ... „В. Л.“ - гр. В.Т., 14-15 юни 2012 г., том 3; Научно
направление „ Сигурност и отбрана“ – Издателски комплекс НБУ „ В. Л.“
IBSN 978-954-753-095-9; Доклад на тема „Състояние и тенденции за развитие
на логистичната система на Българската армия „ – ГЩ на БА, управление
„Л....“ – София – 2007 година – посочени са оперативните номера на в.ф. от
състава на бригада „Л....“, т.е. същите не представляват КИ; Доклад на
17
началника на Централна снабдителна база /ЦСБ/ военно формирование ...........
– с. Н.“ – 2005 г.; Доклад на началника на Регионална снабдителна база /РСБ/
– 2005 г.; Сборник доклади от годишната университетска научна
конференция 14-15 юни 2018 г. – т.6, Научно направление „Социални,
стопански и правни науки“ – Издателски комплекс на ... “ В. Л.“ ISSN 1314-
1937 – „Анализ на състоянието и проблемите на складовете и базите за
съхранение, ремонт, разснарядяване и унищожаване на бойни припаси,
взривни вещества и барути в Българската армия.; Протокол за охранително
обследване на в.ф. ..... - С. с рег. № .../16.11.2013 г.; Протокол за охранително
обследване на в.ф. ..... - П. с рег. № .../2016 г. и други явни източници,
включително и интернет пространството със свободен достъп до
информацията, предмет на настоящото дело. Такива са и извлечения от
публикации в интернет сайтове, съдържащи данни за военни формирования в
Българската армия с техните наименования, военнопощенски номера,
местонахождение и предназначение, линкове, на които могат да бъдат
намерени свободно в „Wikipedia“, в това число за поделение - .....; под.
.....ЦАС – Г.; в.ф......; в.ф......; в.ф......; в.ф......; ...... Посочената в обвинителния
акт от държавното обвинение класифицирана информация, включен предмета
на доказване по делото, може безпроблемно да бъде намерено и в извлечение
от Доклад на тема „Състояние и тенденции за развитие на логистичната
система на Българската армия“, който е публикуван на свободни и достъпни
линкове в интернет сайтовете „downioad.pomagalo.com“ и „bukvar.bg“, в които
също са посочени военни формирования и военнопощенски номера. Тези
доказателствени източници са приобщени към доказателствената съвкупност
от първоинстанционния съд по предвидения процесуален ред с протоколно
определение от съдебното заседание по делото, проведено на 14.09.2021 г. Не
на последно място, но в подкрепа на извода, че от подсъдимия кап. С.С. са
ползвани явни източници, следва да бъде посочено и друго доказателство -
писмо рег. № RB ............... от 09.07.2020 г. с гриф „поверително“ на
Заместник-председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ (л.
147 -149, т. 8 от д.п.), от което е видно, че за целите на научното си развитие,
различни представители на Национален военен университет, са използвали
материали от дисертационен труд на подсъдимия кап. С.С., за да публикуват
научни доклади в Румъния, Турция, Дубай и Русия. Посочени са
изчерпателно публикациите (изброени са по теми, доклади, години, вкл. и
чужди списания - 2017, 2018, 2019. Правнорелевантен факт е, че материалите
не са били съгласувани със служба „Сигурност на информацията“ в ... и не са
вписвани в регистъра за разрешение за публикуване в средствата за масова
информация, като за публикуването им не е било дадено разрешение от
служителя по сигурността на информацията (4 броя публикации), приложени
в т. 8 от досъдебното производство. Освен това, немалка част от сочената от
държавното обвинение за класифицирана информация за войсковите райони
на Съвместно командване на силите, е публикувана и в Агенцията за
обществени поръчки по пр. № 02827 – 2017 – 0001, във връзка с
охранителните фирми на войсковите райони на СКС ( вж. т.4, л. 56 и сл. от
д.п. по делото).
18
Относно обвиненията за извършено престъпление по чл. 393, пр.1 от НК
и по чл. 393, пр.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК:
Предвид изложените по-горе съображения от фактическа страна,
изведени въз основа на необходимия анализ на доказателствените източници,
възззивният съдебен състав се съгласява принципно с правните изводи на
първоинстанционния съд, който изследвайки признаците от обективна страна
на деянието, обосновано е приел, че подсъдимия кап. С.С. не е осъществил
съставите на престъпленията по чл. 393, пр.1 от НК и по чл. 393, пр.1, вр. чл.
26, ал.1 от НК от НК.
Процесът при класифицирането на информацията е дейност, при която
се установява дали конкретна информация представлява държавна или
служебна тайна. Самата процедура е строго регламентирана в ЗЗКИ и
ППЗЗКИ и предполага наличието на няколко кумулативни предпоставки –
четири критерия. (чл. 46 от ППЗЗКИ). Държавна тайна е информацията,
попадаща в списъка по Приложение № 1 към чл.25 от ЗЗКИ (Списък на
категориите информация, подлежаща на класификация като държавна тайна),
нерегламентираният достъп до която би създал опасност за или би увредил
интересите на Република България, свързани с националната сигурност,
отбраната, външната политика или защитата на конституционно установения
ред. Освен попадането на дадена информация в гореуказания списък трябва
да е налице заплаха или опасност от увреждане на интересите в съответна
степен. Поставянето в опасност на интересите, посочени по-горе и
настъпването на евентуални вреди в областта на националната сигурност,
отбраната, външната политика и защитата на конституционно установения
ред, трябва да бъдат свързани с нерегламентирания достъп до информацията.
Това означава, че разкриването на информацията и нерегламентираният
достъп до нея биха рефлектирали върху сигурността на страната, поради
което е необходимо ограничаването на достъпа до нея. Също така трябва да
са налице обществени интереси, подлежащи на защита чрез класифициране
на информацията като държавна тайна. В този смисъл ограничаването на
достъпа до конкретната информация трябва да защитава реални интереси на
Република България, свързани с националната сигурност. Така реалното
съществуване на обществени интереси в посочените насоки оправдава
ограничаването на правото на гражданите на достъп до информация. За да се
определи информацията като държавна тайна, посочените по-горе четири
критерия трябва да бъдат приложени в тяхната съвкупност. Факт е, че само
попадането на информацията в списъка по чл. 25 от ЗЗКИ е обективен
критерий. Останалите три са изцяло субективни, което дава основание да се
направи извод, че намирането на точното ниво на класификация е сложен
аналитичен процес, вследствие на който се определя и последващият цикъл
на движение на документа или материала, съдържащ класифицирана
информация.
В настоящия казус подсъдимият кап. С.С. е използвал информация,
която вече е била публична. Изводите на първоинстанционния съд са в
съответствие на т.3 от Тълкувателно решение № 48 от 30.12.1980г. по н.д.
30/80 г., ОСНК на Върховния съд на Република България, съгласно която
19
публикуването в пресата на сведения и факти, които са включени в списъка
на Министерския съвет като държавна тайна, от съответните държавни
органи, които имат това право, обективно премахва качеството им на
държавна тайна и затова след публикуването те вече не могат да бъдат
предмет на престъпление по Наказателния кодекс. Публикуването на такива
факти и сведения от други неупълномощени лица не премахва качеството им
на държавна тайна независимо от това дали е потърсена или не наказателна
отговорност от авторите на тези публикации. Доказателство в тази насока е и
писмо, рег. № 07-80-10/09.04.2019 г., екз. № 2, от Дирекция „Л....“, приложено
в том 9 д.п. – на л. 97 от досъдебното производство, с което безспорно е
установено и прието от първоинстанционния съд, че в проведените дискусии
на семинара не са обсъждани въпроси, съдържащи класифицирана
информация, а на участниците в семинара не са предоставяни материали на
хартиен и електронен носител, които да съдържащи класифицирана
информация, а са предоставени материали, съдържащи публична
информация. В подкрепа на този извод са приетите от съда показания на
свидетеля полк. проф. д-р Н.Б.Н. Н., обясненията на подсъдимия кап. С.С. и
приложените в т.4 и т. 6 екземпляри на явния доклад. При самостоятелния
анализ на доказателствата от настоящият съдебен състав, този извод на
първоинстанционния съд кореспондира изцяло и със свидетелските показания
на свидетеля В.Н.Д..
За да се обоснове съставомерност на поведението на подсъдимия кап.
С.С., е необходимо от обективна страна за престъплението по чл. 393, пр.1,
вр. чл. 26, ал.1 от НК държавното обвинение да докаже, че предметът на
престъплението е информация от военен характер, представляваща държавна
тайна, а изпълнителното деяние и неговият механизъм да бъдат описани в
какво точно се изразява в разгласяването, независимо по какъв начин, но това
не е сторено. И за това престъпление инкриминирания период е от
02.05.2018г. до 05.11.2018г. Под „разгласяване“ се има предвид
противоправно даване на гласност на сведения, съставляващи държавна
тайна, чието разгласяване е забранено. Престъплението по чл. 393 от НК е
формално престъпление. То е довършено с факта на разгласяването на
класифицирана информация независимо дали са настъпили или не вредни
последици. Тук следва да бъде посочено, че „вреда в областта на
националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на
конституционно установения ред” по смисъла на Параграф 1, т. 15 от ДР на
ЗЗКИ е заплаха или увреждане на интересите на Република България или на
тези интереси, които тя се е задължила да защитава, вредните последици от
чието увреждане не могат да бъдат елиминирани, или вредни последици,
които могат да бъдат смекчени само с последващи мерки. Поради това,
твърдението на държавното обвинение, че с изнесените от подсъдимия факти
е била създадена предпоставка да бъде създадена опасност от възникване на
вреди или да причини такива в областта на националната сигурност на
Република България, отбраната или защитата на конституционно установения
ред, е неправилно без да бъде посочена и обсъждана доказателствената
основа, обезпечаваща такъв извод, нито пък в приетата фактология на
20
отделните деяния са изтъкнати някакви конкретни обстоятелства,
обуславяйки подобна констатация.
Първоинстанционният съд правилно е оценил доказателствената
съвкупност и е стигнал до единствения обоснован извод, че за
престъплението по чл. 393, пр.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК подсъдимият кап.
С.С. дори и да беше ползвал класифицирана информация от „Доклад на
командира на Бригада „Л....““, с рег. № .................., изготвен на 13.02.2014 г.
от полковник К.К.С. - командващ бригада „Л....“, деянията му за двете
продължавани престъпления, извършени за периода от 02.05.2018 г. до
05.11.2018 г., отново нямаше да са съставомерни, тъй като от титулната му
страница е видно, че няма задължително отбелязвяне за подобно действие,
както и не е искано промяна, респ. удължаване на срока на защита, съгласно
ЗЗКИ и ППЗЗКИ, поради това с изтичане на срока - 29.08.2016 г. той е бил
декласифициран.
Същевременно, от субективна страна престъплението може да бъде
единствено умишлено и може да се осъществи с пряк или евентуален умисъл.
В конкретния случай, по делото не е доказано по категоричен начин, че
подсъдимият кап. С.С. е съзнавал, че ползваната от него информация, ще
стане достояние на странични лица, че е желаел или пък е искал това, с цел да
демонстрира своята осведоменост. Не е налице и евентуален умисъл, тъй като
подсъдимият кап. С.С. не е съзнавал, че в резултат на негово поведение тази
информация може да стане достояние на странични лица, но въпреки това го
е допуснал.
Относно обвиненията за извършени престъпления по и по чл. 360, пр. 1,
вр. чл. 26, ал.1 от НК:
За да се обоснове съставомерност на поведението на подсъдимия кап.
С.С., е необходимо от обективна страна за престъплението по по чл. 360, пр.
1, вр. чл. 26, ал.1 от НК да се докаже, че подсъдимият кап. С.С. е разгласил
сведения от военно, стопанско или друго естество, които не са държавна
тайна, но чието разгласяване е забранено със закон, заповед или друго
административно разпореждане. И за това престъпление инкриминирания
период е от 02.05.2018г. до 05.11.2018г. Правилно първоинстанционният съд
е приел, че за обективната съставомерност на деянието по чл. 360 от НК от
решаващо значение е характеристиката на разгласената информация като
служебна тайна. Това понятие е вид класифицирана информация и е изяснено
в чл. 26, ал. 1 от ЗЗКИ, именно служебна тайна е информацията, създавана
или съхранявана от държавните органи или от органите на местно
самоуправление, която не е държавна тайна, нерегламентираният достъп до
която би се отразил неблагоприятно на интересите на държавата или би
увредил друг правнозащитен интерес.
Сведенията от военно естество, които не са държавна тайна, но
представляват служебна такава и разгласяването им било забранено са
посочени със Заповед № 279/11.05.2011 г. на Министъра на отбраната на
Република България, изменена със Заповед № ОХ-523/27.07.2012г. и Заповед
№ ОХ-111/11.02.2015г., издадени във връзка с приложение разпоредбата на
21
чл. 26, ал. 3 на ЗЗКИ. Според държавното обвинение тези сведения били
посочени в т. 15 от Приложение към т. 1 от МЗ № 279/11.05.2011 г., а
именно информация за наличността, състоянието и съхранението на
войсковите и оперативните запаси от боеприпаси...“. Законосъобразно е
позоваването на основния съд на т. 1 на Тълкувателно решение № 4 от
3.12.2014 г. по т. д. №o 4/2014 г. на ОСНК на ВКС, съгласно което от
решаващо значение е конкретното съдържание и чувствителност на
информацията, както и потенциалната възможност разкриването й да доведе
до създаване на опасност или вреда за правно защитените със ЗЗКИ интереси.
За да се квалифицира информацията като служебна тайна, наред с
категоризирането й по списъка по чл. 26, ал. 3 от ЗЗКИ, задължително следва
да се установи и наличието на втората предпоставка, посочена в чл. 26, ал. 1
от ЗЗКИ, а именно нерегламентираният достъп до която би се отразил
неблагоприятно на интересите на държавата или би увредил друг
правнозащитен интерес от нерегламентиран достъп до определената в
списъка по ал. 3 информация (в случая служебната информация), което в
разглеждания казус не е сторено.
Голословно във въззивния протест срещу атакуваната присъда се
твърди, че подсъдимият кап. С.С. е предоставил и възможност
класифицираната информация да бъде ползвана и препредавана впоследствие
за всякакви цели, като дори хипотетично, а не реално е посочил че тези цели
могли да бъдат използвани за терористични или диверсионни атаки по и над
българска /натовска военна инфраструктура. Несъстоятелно и е възражението
в протеста, че дисертационните трудове на подсъдимия представляват „сбор
на класифицирана информация, която като съвкупност била извлечена и се
съдържала, както в класифицирани, така и в явни източници“. Действително
съществува изключение като по силата на чл. 114 от ППЗЗКИ при правенето
на извадки от документ или документи новият документ следва да получи
гриф за сигурност, съответстващ на най-високия гриф измежду документите,
от които са правени извадките. Това е възможно единствено, ако към момента
на изготвяне на проекта на дисертация, дисертацията и автореферата към нея
са използвани материали, които имат поставен гриф за сигурност. Както бе
посочено по-горе в мотивите, информацията и източниците, които са били
ползвани от подсъдимия кап. С.С. са били декласифицирани по предвидения
в закона ред или са ползвани явни и общодостъпни източници за
разработване на дисертационния труд. Едновременно с това, крайният извод
за несъставомерност на обвиненията срещу подсъдимия кап. С.С. е верен.
По-нататък, настоящата инстанция счита за правилни и обосновани
изводите на първоинстанционния съд за това, че изначално конструкцията на
обвинението е неправилно и противоречиво формулирана, без изобщо
обвинението да се е ангажирало с фактически твърдения за такива
обстоятелства, които да обуславят съставомерност на деянията. Поради това и
доводите на първия съд в тази насока напълно се споделят от настоящата
инстанция.
Възраженията на държавното обвинение възпроизведени въззивния
протест, за това, че според мотивите на основния съд подсъдимият кап. С. бил
22
неправилно обвинен още на досъдебното производство, респективно бил
лишен от правото да научи за какво точно престъпление е привлечен към
наказателна отговорност и съдът бил длъжен да приложи закона и при
установяване на това още във фазата на разпоредителното заседание за
допуснато нарушение по чл. 248, ал.1, т.3 от НПК да действа по реда на чл.
249, ал.2 от НПК и да върне делото на прокурора, не се споделят от
настоящата инстанция. Първоинстанционният съд е отбелязал, че във
внесения обвинителен акт е налице абсолютна и изначална непълнота,
неяснота и вътрешна противоречивост. Той не е прекратил съдебното
производство по делото поради допуснати на досъдебното производство
отстраними съществени нарушения, изразяващи се в неяснота на
обвинението по реда на чл. 249, ал.2, вр. чл. 248, ал.2, т.3 от НПК, тъй като
изхождайки от цялостната конструкция и постановките на обвинителния акт,
допуснатите нарушения са неотстраними. В акта на базово ниво се съдържат
минимално заложените стандарти към съдържанието на обвинителния акт, а
именно и за трите престъпления е посочено лице, време, място и деяние,
което според прокуратурата е извършено, както и съответната правна
квалификация. Видно от съдебните протоколи на проведените съдебни
заседания по делото, въпросът с наличието на неяснота на обвинението е
поставян за обсъждане от страните. Същите се дължат на изцяло обърканата
обвинителна конструкция; липсата на цялостно изследване на фактическите
обстоятелства, които следва да бъдат изложени в обвинителния акт, и които
да водят до ясни, непротиворечиви фактически и правни изводи относно това
по какъв начин статута на подсъдимия се съотнася към достъпа му до
класифицирана информация, ползваните от него източници за изготвяне на
проекта на дисертация, дисертацията и реферата към него, в какво се състои
деянието и противоправно и общественоопасно ли е то; налице са вредни
последици и в какво се изразяват, умишлено ли е извършил деянията, налице
ли е причинно-следствена връзка. В този контекст настоящата инстанция
също счита, че обвиненията не биха могли да бъдат коригирани чрез
процесуалния способ за връщане на делото за отстраняване на съществени
процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита на подсъдимия, тъй
като самото то е изградено на база игнориране или превратно интерпретиране
както на правни норми така и на събрани в хода на досъдебното производство
доказателства. Въпреки непълноценното обвинение, първоинстанционният
съд се е произнесъл по обвиненията за извършени престъпления по чл. чл.
393, пр.1 от НК; по чл. 393, пр.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК и по чл. 360, пр.1, вр.
чл. 26, ал.1 от НК.
При тези съображения настоящата инстанция намира за неоснователни
доводите в протеста за това, че обвиненията спрямо подсъдимия кап. С.С. се
доказва по несъмнен начин. Освен това, оплакванията за неправилност на
присъдата, релевирани в протеста, са неоснователни, а основанията за
оправдаване на подсъдимия изобщо не са тези, които са посочени в протеста.
С атакуваната присъда подсъдимия кап. С.С. е оправдан по възведените
обвинения поради неосъществяване на инкриминираните деяния от
обективна и субективна страна. Подсъдимият кап. С.С. е възможен субект на
23
престъпленията при описания механизъм на деянията, но поведението му е
несъставомерно по изложените вече съображения.
При извършената цялостна служебна проверка на атакуваната присъда
настоящата инстанция не установи допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, нито нарушения на материалния закон,
аргументиращи отмяна на постановения акт, поради което въззивният
протест, подаден от прокурор във Военно-окръжна прокуратура - София,
следва да бъде оставен без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 4/13.10.2021 г. по н.о.х.д. № 25/2021 г. по
описа на Софийски военен съд
Решението подлежи на обжалване и протест пред Върховния
касационен съд на Република България в 15-дневен срок от съобщаването на
страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24