Решение по дело №323/2018 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.240,ал.1 от Закона за горите/ЗГ/.

Образувано е по жалба на И.В.М. против Заповед №652/05.07.2018г. на Изпълнителния директор на ИАГ за отписване от публичния регистър на физически лица за упражняване на лесовъдска практика и обявяване на удостоверение № 11218/04.02.2015г., ведно с всички права , произтичащи от него,  за невалидно.

Твърди се в жалбата, че атакуваният административен акт е незаконосъобразен. Сочи се, че в обжалваната заповед административният орган не е изследвал всички обстоятелства при издаването и, тъй като независимо от посоченото в наказателното постановление не съществува понятието „частично маркиране“. Сочи се , че заповедта не е мотивирана. Твърди се , че е налице и несъответствие между извършеното от него и правната квалификация  , което съществено ограничава правото му на защита. Иска се от съда да отмени оспорената заповед. Претендират се и разноските за производството.

Ответникът по делото, в писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна. Иска се от съда да отхвърли жалбата.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбоподателят М. е  физическо лице , вписано в публичния регистър на ИАГ по чл.235 от ЗГ за извършване на дейностите по чл.233,ал.1 от ЗГ и притежаващо удостоверение за това, видно от представеното по делото Удостоверение 011216/04.02.2015г. на Изпълнителния директор на ИАГ. На същия е издадено Наказателно постановление №421/26.04.2017г. на Директора на РДГ-Берковица , влязло в сила на 22.05.2018г. като потвърдено с решение на АС-Видин, с което е установено , че като лице , упражняващо лесовъдска практика, на 08.03.2017г. е издал позволително за сеч № 0354257 в нарушение на чл.50,ал.2,ал.3 и ал.4 от Наредба №8 от 05.08.2011г. за сечите в горите. На основание чл.257,ал.1,т.2 от ЗГ – издаване на позволителното за сеч в нарушение на горните разпоредби, е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя и му е наложено административно наказание.

С писмо изх.№РДГ01-218/19.06.2018г. директорът на РДГ-Берковица, е сезирал Изпълнителния директор на ИАГ с предложение за отписване на жалбоподателя от публичния регистър на основание чл.239,ал.1,т.6 от ЗГ. След разглеждане на предложението от Комисията по чл.231,ал.2 от ЗГ , Изпълнителният директор на ИАГ, като е приел , че са налице предпоставките на чл.239,ал.1,т.6 от ЗГ, е издал обжалваната заповед  за отписване на жалбоподателя от публичния регистър на физически лица за упражняване на лесовъдска практика и обявяване на удостоверение № 11218/04.02.2015г. за невалидно.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена от лице, за което е налице правен интерес да обжалва посочената заповед и в законоустановения срок за това.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореният административен акт е издаден от компетентния по чл.239 от ЗГ орган-Изпълнителния директор на ИАГ, в предписаната от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.

Съгласно чл.239,ал.1,т.6 от ЗГ физическо лице, вписано в регистъра за упражняване на лесовъдска практика, се отписва, когато издаде позволително за извършване на дейност в горските територии в нарушение на ЗГ или подзаконовите актове по неговото прилагане, установено с влязъл в сила акт на компетентен орган. В случая с влязло в сила наказателно постановление е установено, че жалбоподателят като лице , упражняваща лесовъдска дейност , е издало позволително за сеч в нарушение на посочените по-горе разпоредби на Наредбата за сечите в горите , поради което са налице предпоставките на чл.239,ал.1,т.6 за отписването му от публичния регистър.  Видно от разпоредбата на чл.239 от ЗГ административният орган действа при условията на обвързана компетентност като при настъпване на обстоятелствата , предвидени в разпоредбата, е задължен да приложи последиците им.

Наведените доводи от жалбоподателя , че липса такова понятие като частично маркиране, тъй като в закона е визирано маркиране и немаркиране и няма средно положение, са иревантни в настоящето производство. Наказателното постановление е влязло в сила при осъществен инстанционен контрол на същото.

Наведените доводи , че жалбоподателят има множество други наказателни постановления , които са отменени , също са ирелевантни в настоящето производство. Същите биха имали отношение в случай на отписване на жалбоподателя от регистъра на основание чл.239,ал.1,т.5 от ЗГ , изискващ три влезли в сила наказателни постановления в рамките на 12м. от  издаване на решението за установени нарушения по ЗГ и подзаконовите актове по неговото прилагане. В случая административният орган ясно и конкретно се е позовал на разпоредбата на чл.239,ал.1,т.6 от ЗГ- издаване на позволително за сеч № 0354257 от 08.03.2017г. в нарушение на чл. 257,ал.1,т.2 от ЗГ във вр. с чл.50,ал.2,ал.3,ал.4 от наредбата за сечите в горите – без да е маркирал цялата дървесина, за която е издадено позволителното за сеч, което нарушение е установено с влязло в сила наказателно постановление. Видно от описаните обстоятелства в заповедта , неоснователни са и направените възражения за липса на описание на обстоятелствата , за непълнота на мотивите и за противоречие между описанието на нарушението и правната квалификация, ограначаващи правото на защита на жалбоподателя. Административният орган е изложил релевантните факти и обстоятелства и е посочил приложимите правни норми.

С оглед на горното липсват основания за отмяна на заповедта по чл.164,т.1 ,т. 2 и т.4 от АПК.

Неоснователно е и направеното възражение за нарушение на административно-производствените правила при издаването на заповедта. Административният орган въз основа на събраните доказателства е установил релевантните факти и въз основа на тях е постановил своя административен акт. Липсват данни по делото за уведомление по чл.26,ал.1 от АПК до жалбоподателя за започване на производството, но в случая липсата на уведомление не представлява съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като съществено е това нарушение, което ако не беше допуснато би могло да доведе до различен правен резултат . След като органът е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства и е извел фактическите си изводи в съответствие с тях, и след като в производството по оспорване не са събрани други доказателства, които да ги опровергават или разколебават, то и нарушението на чл. 26, ал.1 от АПК не е съществено и не основание за отмяна на акта като незаконосъобразен по чл.146,т.3 от АПК.

Оспорената заповед съответства и на целта на закона- чл. 146, т.5 от АПК-лесовъдска практика да се упражнява само от лица, спазващи разпоредбите, регулиращи и контролиращи добива на дървесина.

С оглед гореизложеното жалбата е неоснователна. Обжалваната заповед е законосъобразна като липсват основания за нейната отмяна по чл.146 от АПК .

Разноски по делото не са поискани  и не са направени от административния орган , поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Воден от горното и на основание чл.172,ал.2 АПК Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Заповед №652/05.07.2018г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите за отписване на И.В.М. от публичния регистър на физически лица за упражняване на лесовъдска практика и обявяване на удостоверение №11218/04.02.2015г., ведно с всички права , произтичащи от него, за невалидно.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: