Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 27
17.06.2019 год. град Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ЧИРПАН ПЪРВИ СЪСТАВ
На тридесети
май две хиляди и деветнадесета година
В открито
заседание в следния състав:
Председател:
Атанас Динков
Секретар:
Милена Ташева
като
разгледа докладваното от Председателя Атанас Динков АНД № 138 по описа за 2019 год.
за да се произнесе съобрази:
Производство
по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано
е наказателно постановление (НП) № 18-0375-000977 от 15.11.2018г. издадено от И.
Д.Д., на длъжност Началник група към ОДМВР Стара Загора, РУ - Чирпан, с което на
жалбоподателя М.Д.Т. за административно нарушение по чл. 150 от ЗДвП, на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е била наложена глоба в размер на 300.00 лв.
Жалбоподателят
твърди, че НП е незаконосъобразно и необосновано, издадено при съществени
нарушения на процесуалните правила и на материалноправните норми и моли същото
да бъде отменено изцяло. Алтернативно, моли съда, да приеме, че определеното
наказание е немотивирано и несправедливо и да измени размера му до минималния,
предвиден в закона.
Въззиваемата
страна РУ - Чирпан, редовно призовани, не изпращат представител в съдебно
заседание и не вземат становище по жалбата.
Съдът,
като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността
на обжалваното НП, намери за установено следното:
Жалбата е
с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2
от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от
обжалване, пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово
(по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния съд, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
В обжалваното
НП, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН), Серия Д, № 987176 от 26.10.2018г. административнонаказващият орган
(АНО) е приел от фактическа страна, че жалбоподателят М.Д.Т., ЕГН **********, с
адрес: с. Г., кв. И.***, на 01.06.2018г. около 16.00 часа в с. М.Д.на ул. Без
име, начало на път
17+680, посока север-юг, като неправоспособен водач е управлявал л.а. Фолксваген
Поло, с рег. № ***, собственост на К.Д.М., ЕГН ********** ***, като същият не
притежава СУМПС.
АНО приел, че с това деяние жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП, поради което и на осн. чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложил глоба в размер на 300.00 лв.
Не е
оспорено по делото, а и от приложената по
делото Заповед № 8121з-515/14.08.2015г. на министъра на вътрешните работи се
установява компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия
орган.
При
съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. АУАН е издаден на 26.10.2018г., а НП - на 15.11.2018г., тоест преди
изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
АУАН е
съставен в деня на открИ.е на нарушителя - 26.10.2018г. за нарушение сочено, че
е извършено на 01.06.2018г. в присъствието на двама свидетели на нарушението (които обстоятелства се установяват
от приложените в административно-наказателната преписка обяснения на П.К.П. и Д.З.К.) и на нарушителя, като на последния
е връчен екземпляр от акта. АУАН съдържа изискуемите от чл. 42 от ЗАНН
реквизити, а НП - тези по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Фактическата обстановка,
изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така
и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и
нарушените правни норми. Не се констатираха допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила, включително и посочените такива в
жалбата, за което ще бъде взето становище по законосъобразността, поради което
и делото се разгледа по същество.
Настоящият
съдебен състав не споделя направеното в жалбата оплакване, че в обжалваното НП
не е посочено ясно мястото на нарушението, което е довело до нарушаване на
правото на защита на жалбоподателя. Мястото на извършване на нарушението - с. М.Д.е
индивидуализирано в обжалваното НП в достатъчна степен, съобразно изискванията
на ЗАНН, така щото да стане ясно на санкционираното лице - населеното място,
където е било извършено нарушението, териториално компетентният орган да издаде
НП, и подсъдността при неговото съдебно оспорване.
Настоящият състав не споделя доводите на жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила, с оглед на обстоятелството, че актосъставителя не е констатирал лично нарушението и АУАН е бил съставен на база свидетелски показания. В закона няма въведено ограничение актосъставителят във всички случаи да бъде очевидец на извършване на нарушението. Достатъчно е по административно-наказателната преписка да бъдат събрани достатъчно доказателства за виновно извършване на нарушението. В посочения случай, към АУАН са приложени писмените обяснения на двама очевидци на деянието. При разпита си в съдебно заседание актосъставителят изрично заяви, че при работата си по разпределената му преписка за да издаде АУАН е съобразил показанията на двамата свидетели по акта - П.К.П. и Д.З.К., на които лично и непосредствено е снел обясненията.
Посочените
в жалбата оплаквания, че в НП се съдържат взаимно изключващи се твърдения,
които са довели до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, не се
споделят от съда. Отразяванията в обжалваното НП, че жалбоподателя се води на
отчет в ОДМВР, че същият не притежава СУМПС, както и че към 15.11.2018г. на
водача остават 39 контролни точки не са съществени процесуални нарушения, които
да са затруднили санкционираното лице да разбере в какво е обвинено, а именно –
в управляване на моторно превозно средство, без да е правоспособен водач.
Фактическите
констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП се потвърждават от
показанията на актосъставителя Е.А.Б. и свидетелите по акта П.К.П. и Д.З.К., които
са очевидци на нарушението. Показанията на свидетелите се основават на техните преки и
непосредствени възприятия и кореспондират със събраните писмени доказателствени
средства, съдържащи се в материалите от административно-наказателната преписка
по издаване на процесното НП, както и с тези приобщени в хода на съдебното
следствие, поради което съдът ги кредитира с доверие.
Изводите
на АНО за осъществяване от страна на жалбоподателя на
административнонаказателен състав по чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП се
споделят от настоящия съдебен състав. Съгласно чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП, наказва се с глоба от 100 до 300 лв. който управлява моторно превозно
средство, без да е правоспособен водач. Съгласно чл. 150 от ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което участва
в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и
се управлява от кандидат за придобИ.е на правоспособност за управление на
моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл.
152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобИ.е на правоспособността
по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.
Установи се от обективна страна, че жалбоподателя М.Д.Т. на 01.06.2018г. около 16.00 часа в с.М.Д.е управлявал л.а. Фолксваген Поло, с рег. № ***, без да е правоспособен водач, тъй като не му е било издавано свидетелство за управление на моторно превозно средство.
От
доказателствата по делото по несъмнен начин се установиха описаните в
наказателното постановление факти и обстоятелства, обуславящи наличието на
посоченото в НП съставомерно деяние по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Още
повече, че АУАН, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с доказателствена
сила до доказване на противното, а констатациите в акта не бяха опровергани от
жалбоподателя с годни доказателствени средства. От събраните доказателства в
производството пред съда не може да се направи извод, че фактическата
обстановка описана в акта не отговаря на действителната. След като
презумптивната доказателствена сила на АУАН не е оборена в производството пред
съда, следва да се приеме, че действителните факти по спора са такива, каквито
са установени от контролните органи в хода на административнонаказателното
производство.
Ето защо, съдът приема, че АНО правилно е
приложил материалния закон при определяне съставомерността на деянието и
неговата правна квалификация, като административно нарушение по чл. 177, ал. 1,
т. 2, пр. 1 от ЗДвП и основание за налагане на предвидените в същата законова
разпоредба административни наказания.
От
субективна страна деянието е било извършено по непредпазливост, при съзнавани
противоправни последици и надежда те да не настъпят.
Законосъобразна
е преценката на АНО за липса на маловажност на случая, предвид на това, че
жалбоподателят 10 пъти е бил санкциониран за нарушения на ЗДвП, с влезли в сила
НП, от които 6 са за нарушения на разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП (видно от
приложената справка от ОД на МВР Стара Загора, сектор „ПП”). Безспорно е, че
предишните 6 наказания на жалбоподателя за нарушения на разпоредбата на чл. 150
от ЗДвП не са произвели своя поправителен и превантивен ефект. Липсват
смекчаващите вината обстоятелства. Наложеното
наказание е индивидуализирано правилно, отчетени са от АНО всички обстоятелства
от значение за отговорността на санкционираното лице, като наказанието е
съобразено с целите на чл. 12 от ЗАНН.
По
изложените мотиви, обжалваното НП се явява правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
Предвид
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 18-0375-000977 от 15.11.2018г. издадено от И. Д.Д.,
на длъжност Началник група към ОДМВР Стара Загора, РУ - Чирпан, с което на
жалбоподателя М.Д.Т. за административно нарушение по чл. 150 от ЗДвП, на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е била наложена глоба в размер на 300.00
лв., като правилно и законосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на АПК, пред Административен съд -
Стара Загора, в четиринадесетдневен срок, считано от деня на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: