М О
Т И В И
по НОХД /БП/№ 1044/2020год.
Районна
прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против подсъдимия С.Н.Л., в това
че на 04.02.2020 г. в землището на с.Цалапица, обл.Пловдив, на автомагистрала „Тракия“
при километър 112 в посока гр.София е управлявал моторно превозно средство –
товарен автомобил марка „ДАФ“, модел „ФТ ХФ 105,410“ с рег. № **, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 3,58 на хиляда,
установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с
фабричен №ARDM 0245 - престъпление по чл. 343Б, ал.1 от НК.
Производството е по реда на чл.370 и сл. НПК.
Прокурорът
поддържа така повдигнатото на подсъдимия обвинение изцяло. Предлага на същия за
горепосоченото деяние, да му бъде наложено наказание “Лишаване от свобода”
ориентирано около максималния размер в закона, като изпълнението на същото да
бъде отложено по реда на чл.66 от НК с оглед личността на дееца. Относно
кумулативно предвидените наказания предлага да се наложи глоба от 1000 лева,
както и да бъде лишен от право на управление на МПС за срок от три години.
Подсъдимият
Л. по реда на чл.370, т.2 НПК признава фактите описани в обстоятелствената част
на обвинителния акт, както и вината си. Лично и чрез повереника си настоява за
минимално наказание, включително с прилагане нормата на чл.55 НК.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият С.Н.Л. е роден на *** г. в **,
живущ ***. Той е б., б.г., женен, със средно образование, безработен,
неосъждан, с ЕГН **********.
Същият е
правоспособен водач на МПС от 1999г. и понастоящем има СУМПС с № ******валидно
до 2023г. На 04.02.2020г., въпреки че употребил алкохол, подс.Л. поел курс с
товарен автомобил, тъй като работел като **** на такъв. Около 13.30ч се намирал
на АМ Тракия в района на с.Цалапица, обл.Пловдив. Движел се в посока гр.София,
но на участници в движението направило впечатление, че преминавал от една лента
в друга, включително и в аварийната такава без видима причина. Тъй като
подсъдимия управлявал товарен автомобил, марка „ДАФ“, модел „ФТ ХФ 105.410“ с
рег. № **, към който имало прикачено полуремарке с рег. № *******, бил подаден
на органите на МВР. Веднага служители на ПП Пловдив, а именно свидетелите С.Н.
и С.Д. *** на АМ Тракия те забелязали състава управляван от подс.Л.. Изравнили
се с влекача и забелязали, че водача бил отпуснал глава над волана. В този
момент последния се изправил и забелязал полицейските служители. Те му направил
знак да спре и подсъдимия отбил в аварийната лента. Когато отворили вратата на
кабината на влекача, полицейските служители усетили миризма на алкохол носеща
се отвътре. Подсъдимият бил свален от кабината на МПС – то и му била извършена
проба с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с номер ARDM 0245. Последното
отчело концентрация на алкохол в кръвта чрез издишан въздух 3.58 промила. За
горното срещу водача Л. бил съставен АУАН Серия АА № бланка 138624 от същата
дата, а освен това му бил издаден и талон за кръвна проба. Подсъдимият обаче
отказал такава. Въпреки това бил отведен до здравно заведение, където отново
отказал да даде кръв за изследване.
Горната
фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично установена от
самопризнанието на подс.Л. направено пред настоящия състав на съда, от
показанията на разпитаните като свидетели в досъдебното производство, но
прочетени по реда на чл.283 НПК С.С.Н. /л.12 д.пр./, А.В.Т. /л.14/ и С.С.Д. /
л.13/, както и от събраните писмени доказателства – заверени копия на АУАН /л.3
и 4/, талон за кръвна проба / л.5/, амбулаторен лист от преглед / л.6/, справка
за водач / нарушител /л.15/, справка съдимост /л.16/, протокол за проверка на техническото
средство /л.17/, справка БДС /л.18, справка собственост МПС /л.19 и 20/,
СУМПС на подс.Л. /л.22/, Епикриза на
родител /л.24/, Решение на ТЕЛК № 4111 205 от 23.11.18г., характеристична
справка / л.27 и епикриза на родител на подсъдимия /л.26/, протокол приложение
№4 към чл.14, ал.2 от Наредбата /л.14 от съдебното дело/, епикриза от ЦПЗ за
подсъдимия /л.15 съдено дело/, рецепта /л.16/, удостоверение 023/.7.02.20г.
/л.17/ и служебна бележка /л.18/.
Съдът кредитира изцяло показанията на
разпитаните свидетели като обективни, логични, непротиворечиви и съответстващи
по между си и на останалите възприети доказателства. Всъщност преки
доказателства се съдържат само в показанията на свид.Н. и Д., които са очевидци
на управлението на МПС от страна на подсъдимия и неговото състояние в момента
на извършената му проверка. Същите депозират показания за лично възприети от
тях факти в горния смисъл и пряко сочат авторството на деянието от страна на
подсъдимия. Последният от своя страна макар да не дава обяснения но на практика
признава, че е извършил вмененото му престъпление и се солидаризира с прокурора
досежно доказаността на обвинението.
При така установената безспорна фактическа
обстановка, Съдът намира от правна страна, че с действията си подсъдимият С.Л. е
осъществил обективните и субективните признаци от състава на престъплението по
чл.343б, ал.1 от НК, за това че на 04.02.2020 г. в землището на с.Цалапица,
обл.Пловдив, на автомагистрала „Тракия“ при километър 112 в посока гр.София е
управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил марка „ДАФ“, модел „ФТ
ХФ 105,410“ с рег. № **, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, а именно 3,58 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен №ARDM 0245, съгласно изискванията на
Наредба №1/2017г. за реда за установяване употребата на алкохол от водачите на
МПС.
От
обективна страна с действията си – управление на посоченото МПС след консумация
на алкохол, с ясното съзнание за това подсъдимия е осъществил състава на
посоченото престъпление. В случая концентрацията е била над 1,2 на хиляда, а
именно 3.58 промила. Тъй като е съзнавал употребата на алкохол от своя страна
същия се е съгласил с показанията на апарата. Наредба №1/17г. за реда за
установяване на употребата на алкохол от водачите на МПС изрично е предвидила в
този случай концентрацията да се счита за определена според показанията на
техническото средство, а бе надлежно установен и отказ от кръвна проба от
страна на водача.
От субективна страна – деянието е осъществено
с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните му последици.
С оглед на
така посочената правна квалификация на извършеното от подсъдимия Л.
престъпление, като се съобрази с нормата на чл.54 НК и с оглед реализиране
целите по чл.36 НК съдът намира, че на същия следва да се определи наказание
Лишаване от свобода при баланс на отегчаващи и смекчаващи отговорността
обстоятелства. От една страна е налице чисто съдебно минало, добра
характеристика с липса на други общественоопасни прояви, към момента на
деянието същия е бил работещ, полагал грижи за деца и болни родители. От друга
страна отегчаващи обстоятелства според настоящата инстанция са голямото количество алкохол в
кръвта над съставомерната, поведението на подсъдимия в резултат от това на
пътя, а именно сменящ безразборно лентите за движение, факта че управлявал
състав от ППС с голяма маса и размер, с което поведението му значително
застрашава останалите участници. Тази опасност действително е потенциална, но
именно поради тази причина и управлението на МПС в пияно състояние представлява
престъпление, съответно административно нарушение при по-ниски концентрации на
алкохола. От друга страна действително по делото бяха приобщени доказателства,
че подс.Л. има проблеми с алкохола и започнал провеждане на лечение. Последното
обаче е станало едва след образуване на досъдебното производство от една
страна, а от друга само сочи, че същия чудесно съзнава проблемите си, но
въпреки това употребява алкохол, а след това шофира. След като има проблеми с
алкохола е добре да се лекува, но не бива да управлява МПС. Факта, че работел
като ****** не е смекчаващо вината обстоятелство, тъй като още с по-голямо
основание е следвало да прецени дали е удачно да управлява МПС в състоянието, в
което се е намирал. На никого не е гарантирано, че ще работи именно като
******. Подсъдимият може да полага труд и под друга форма или длъжност. Пак в
тази връзка не се нарушава правото му да се грижи за децата си и за болните си
родители, но ще следва да го прави по друг начин. Ето защо наказание от две
години Лишаване от свобода настоящата инстанция намира за съответно на
извършеното и обществената опасност на дееца. С оглед нормата на чл. 373, ал.2 НПК и чл.58а, ал.1 НК това наказание следва да се намали с 1/3 като за
изтърпяване следва да се наложи наказание от една година и четири месеца
лишаване от свобода. Според настоящата инстанция наказанието от една година и
четири месеца лишаване от свобода следва да се отложи за изпълнение с подходящ
изпитател срок на основание чл.66, ал.1 НК, тъй като са налице всички
предпоставки за това. Той е неосъждано лице, наложеното му наказание е под три
години лишаване от свобода, а с оглед иначе добрата му характеристика , то
поправянето му може да се постигне и по този начин. Съдът намира, че
изпитателен срок от четири години се явява най-адекватен, тъй като е налице
висока концентрация над съставомерната, а все пак наказанието освен
поправителен ефект върху дееца, следва ад има и такъв върху останалите членове
на обществото. Освен това този малко по-дълъг срок от минималния би мотивирал
подсъдимия да продължи с мерките предприети от него да се избави от проблемите
си с алкохола. Наред с това следва да се наложи и кумулативно предвиденото
наказание глоба, като имайки предвид освобождаването от работа на подсъдимия
към настоящия момент предвид отнемате на СУМПС и к.т. към него, а и факта че
следва да се грижи за деца и родители, то ориентирана към минималното в размер
на 400лв се явява съобразена с имотното му състояние понастоящем – безработен.
По-ниско наказание обаче би било прекомерно занижено все пак отнесено към
високата концентрация на алкохол. Същевременно, тъй като подс.Л. е
правоспособен водач на МПС, то следва да се приложи и разпоредбата на чл.343Г,
вр с чл.343б, ал.1, вр с чл.37, т.7 от НК, като бъде лишен от право да
управлява МПС за срок не по-малък от наказанието лишаване от свобода. В
процесния казус съдът намира, че наказание от две години лишаване от право е
най-справедливо и съответно, както на деянието така и на дееца. Следва да се
посочи, че нормата на чл.58а, ал.1 НК предвижда намаление с една трета само на
наказанието лишаване от свобода, а не и на останалите. На следващо място от
справката за водач/нарушител е видно, че подс.Л. е санкциониран многократно за
нарушения на ЗДвП – общо 9 пъти. Все пак в горната съвкупност наказанията
лишаване от свобода, глоба и лишаване от право на управление на МПС са напълно
в състояние да постигнат целите по чл.36 НК според преценката на настоящата
инстанция. Те са съобразени с обществената опасност на дееца и деянието, а и са
най-справедливи. Следва изрично да се посочи, че признанието на вината в това
производство не е специално смекчаващо отговорността обстоятелство, защото
самата процедура по която протича делото отчита същото и води до намаление на
наказанието лишаване от свобода с една трета. Изключение би било, ако с
признанието на вината са дадени и обяснения още в досъдебно производство, които
освен това водят до съдействие за установяването на фактите. Процесния казус не
е от тях обаче.
На следващо
място не са и налице условия за приложението на чл.55 НК, тъй като няма
изключително или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да водят до
извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се явило несъразмерно
тежко. Както бе посочено наличието на лица, за които подъсдимия следва да
полага грижи очевидно не го е спряло да извърши вмененото му деяние, а негова е
най-вече отговорността при преценка поведението му и вземането на решение преди
извършване на деянието. Действително същия имал проблем с прекомерна употреба
на алкохол , но през 2013г. Сега след образуване на досъдебно производство
отново потърсил помощ. Повлиян е бързо от проведеното лечение и изписан с
подобрение. Същия като знае вредния си навик от употреба на алкохол не следа да
управлява МПС и това не може да служи като смекчаващо вината обстоятелство, а
още по-малко също да е изключително такова.
Причини за
извършване на деянието – незачитане на установения в страната правов ред.
Подбуди –
лични.
На основание чл. 59, ал.1 от НК следва да
се зачете времето през което подсъдимият Л.
е бил задържан по настоящото дело, а именно на 04.02.2020г. за 24 часа
по реда на ЗМВР.
На
основание чл.59, ал.4 от НК следва да се зачете времето, през което подсъдимият
С.Н.Л. е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред, а именно
от 04.02.2020 год. до влизане в сила на настоящата присъда.
На основание чл.189, ал.3 от НПК следва
подсъдимият С.Н.Л. да заплати сума в размер на 6,00 /шест/ лева по сметка на
Районен съд – Пловдив. Същите представляват разноски за пътни на свидетеля А.Т.
*** и обратно, изплатени за явяването му в съдебно заседание на 09.03.2020г.
По изложените съображения, Съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С.Д.