Р Е
Ш Е Н
И Е
№
20.06.2019 г.
гр. Балчик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд-Балчик граждански състав
на двадесети
юни
през две хиляди и деветнадесета година
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Цонко Иванов
Членове:
Съдебни заседатели:
секретар Радостина Стоилова
прокурор
изслуша докладваното от съдия Иванов
гр. дело № 456 по описа за 2018 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Състав на
ОС-Добрич с решение № 132/05.06.2019 г. по в.гр.д. № 263/2019 г. е обезсилил
Решение №1/03.01.2019 г., допълнено с определение № 151/05.03.2019 г. по
настоящото дело, като е върнал делото за произнасяне по предявения иск.
Производство е
образувано по искова молба от Р.Н.М., с ЕГН: **********,***, чрез пълномощник
адв. Д.К. – ВТАК, и съд. адрес:***, срещу „Енерго-Про продажби" АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н район Владислав
Варненчик, Варна Таурс-Г, бул. Владислав Варненчик № 258, представлявано от П.С.С.,
Я.М.Д., Г.К., с посочено правно основание чл. 439 от ГПК.
Ищецът чрез
пълномощника си твърди, че от ЧСИ Л.Т.,*** действие ОС-Добрич, му е връчено
съобщение по изп. дело № 20127370401421, заедно с копие от изпълнителен лист №
487, издаден на 15.10.2010 г. по ч.гр.д. № 424/2010 г. на PC-Балчик.
Твърди, че не са му връчвани каквито и да било книжа по делото, вкл. и призовка
за доброволно изпълнение. При справка по изп. дело № 20127370401421 установява,
че производството е образувано на 18.06.2012 г. по молба на „ЕОН България
Продажби" АД, чийто правоприемник е „Енерго-Про Продажби“ АД. Извършени са
редица справки в НБД „Население", в ТД на НАП, имотен регистър, като на
18.07.2012 г. е вписана възбрана върху негов недвижим имот, вписана с акт №
256, том 1, № 2021/18.07.2012 г. Насрочвани са на два пъти опис на въпросния
недвижим имот -веднъж за 05.12.2013 г. и втори път за 27.09.2015 г., като и
двата пъти опис не е извършван, т.е. няма извършено изпълнително действие. На
30.04.2017 г. са наложени запори върху банковите му сметки. На 27.10.2017 г. взискателят
е депозирал молба до ЧСИ да бъде проучено имуществото на длъжника, а на
10.04.2018 г. - молба за принудително изпълнение чрез опис на възбранения имот.
Описът е насрочен за 10.05.2018 г., на която дата не е проведен и е пренасрочен
за 18.05.2018 г. Описът не е проведен поради спиране на изпълнението въз основа
на обезпечителна заповед. Внася по изп. дело молба, че на 18.07.2014 г. делото
е прекратено по силата на закона и че извършените след това действия са незаконосъобразни.
ЧСИ го уведомява, че „молбата за прекратяване на изпълнителното дело е оставена
без уважение поради липса на основание“. Счита, че отказът на ЧСИ да издаде
постановление, с което да прогласи настъпилото по силата на закона прекратяване
на изп. д. № 20127370401421, е незаконосъобразен, постановен при нарушаване
както на нормата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Твърди, че по изп. дело е
настъпила перемпция, а процесните вземания на взискателя са недължими, поради
настъпила абсолютна погасителна давност в негова полза. Изпълнително действие
по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД е налице само в случай, че е налице
реално засягане на правната сфера на длъжника. Давността се прекъсва с
предприемането на същинското действие за принудително изпълнение. По изп. дело
№ 20127370401421 е наложена възбрана на имот, на 18.07.2012 г. Следващото
изпълнително действие е извършено на 30.04.2017 г., когато са наложени запори
върху банкови сметки. През период от почти пет години по делото не са
извършвани изпълнителни действия. Давност е започнала да тече на 18.07.2012 г.,
когато е извършено последното релевантно изпълнително действие. Поради изтекла
в негова полза давност моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено в отношенията между страните, че Р.Н.М., с ЕГН: **********,***, НЕ
ДЪЛЖИ на „Енерго-Про продажби" АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, р-н район Владислав Варненчик, Варна Таурс - Г, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258, представлявано от П.С.С., Я.М.Д., Г.К., следните суми: сумата
от 2493.11лв. /две хиляди четиристотин деветдесет и три и 0.11 лева/,
представляваща неплатена ел. енергия по фактури, ведно със законната лихва от
09.06.2010 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 362.61 лв.
/триста шестдесет и два и 0.61 лева/, представляваща мораторна лихва до
09.06.2010 г., както и сумата от 342.11 лв. /триста четиридесет и два лева и
0.11ст./, представляваща разноски в заповедното производство, които суми са
предмет на принудително изпълнение по изп. д. № 20127370401421 по описа на ЧСИ Л.Т.,***
действие Окръжен съд-Добрич, образувано въз основа на изпълнителен лист,
издаден по ч.гр.д. № 424/2010 г. на PC-Балчик. Моли да му се присъдят сторените в
производството разноски.
Ответникът
„Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс - Г, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258, представлявано от П.С.С., Я.М.Д., Г.К., оспорва исковите
претенци. Твърди, че изпълнителното производство е образувано въз основа на
издаден изпълнителен лист, в който е удостоверено правото на принудително
изпълнение в полза на дружеството за заплащане на процесните суми. Твърди, че
при образуване на изпълнително дело, дружеството е възложило на съдебния
изпълнител правомощията по чл. 18, ЗЧСИ за определяне способа на принудително
изпълнение. Сочи, че давността се прекъсва многократно с всяко изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ независимо от това дали е предприето
по молба на взискателя или служебно от самия съдебен изпълнител.
Съдебния
изпълнител е предприел множество действия за постигане на установения с
изпълнителен лист в полза на взискателя правен резултат. Разпоредбата на чл.
116, б. „в“ от ЗЗД, законодателят използва думата „предприемане“ на
изпълнителни действия, а не извършени или друга подобна формулировка. Дори изпълнителното действие да не е
било извършено, то това действие все пак се счита поискано от взискателя, и ще
предотврати изтичането на срока, предвиден в чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК.
Вземането
на взискателя в случая съществува, то не е погасено по давност. С прекъсването
на давността започва да тече нова, като към датата на иницииране на настоящото
производство и понастоящем същата не е изтекла, а претенцията на ищеца се явява
неоснователна. Моли съдът да отхвърли иска като неоснователен и да му бъдат
присъдени направените разноски, както и ю.к. възнаграждение.
Съдът
като взе предвид доказателствата и становищата на страните приема за
установено: Като доказателство е изискано и приложено копие от изп. д. №
20127370401421 по описа на ЧСИ Л.Т.,*** действие Окръжен съд Добрич. Видно от
същото е, че взискателят „Енерго-Про Продажби“ АД е възложил на частния съдебен
изпълнител по изпълнителното дело, правомощията по чл.18, ал.1 от ЗЧСИ. Не се
оспорва и наложена е възбрана върху имот на длъжника, на 18.07.2012 г., ката съобщение
за това не му е връчено. Други изпълнителни действия по изпълнителното дело до 30.04.2017
г. не са извършвани. Настоящия състав приема основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК,
че изпълнителният процес е прекратен на 19.07.2014 г. Извършването на
последващи действия от съдебния изпълнител, в т.ч. налагането на 30.04.2017 г. -запор
върху банкови сметки, искането за извършване на опис и публична продан, продължаване на изпълнителените
действия, не могат и не са породили правни
последици, тъй като не почиват на съществуващо и валидно изпълнително
производство. Защитата в изпълнителния процес е средство за реакция
срещу незаконосъобразните действия по изпълнение, породени от нарушаване на
материалноправните или процесуалноправните изисквания за законност на
изпълнителното производство. Материалноправните изисквания за законност
представляват условия за допустимост на изпълнителното производство. Те
обхващат съществуването на изпълняемото право в полза на взискателя и
принадлежността на обекта на изпълнение към имуществото на длъжника по
изпълнението. Защитата срещу материалната незаконосъобразност на изпълнителния
процес повдига спор относно даденото гражданско право, поради това тя се
реализира по исков ред. Предявен е иск срещу взискателя за установяване
несъществуването на правото, предмет на принудителното изпълнение, който съдът
квалифицира по чл. 439 ГПК вр. с чл.124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК
дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо
право. Това право може да е установено с влязло в сила решение или да е предмет
на издаден изпълнителен лист. В последния случай длъжникът по изпълнението може
да оспорва дължимостта на сумите по заповед за изпълнение, като се позова на
факти /погасяване по давност, плащане, прихващане и др./, настъпили след
издаването му. Настоящият иск се основава на твърдения за факти- погасяване по
давност на вземането, възникнали след издаване на изпълнителния лист по реда на
чл. 410 и сл. ГПК, което обуславя неговата допустимост съобразно предвидените в
чл. 439 ГПК условия. Съгласно чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК, когато взискателят в продължение на две години не
поиска извършване на нови изпълнителни действия, изпълнителното производство
подлежи на прекратяване, а това не е сторено от ЧСИ. Съобразно задължителните
указания на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, без
правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение, тъй като този акт има декларативно, а не
конститутивно значение. Прекратяването на изпълнителното производство настъпва
по право. Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането
на действия за принудително изпълнение на вземането, а такива действия не са
извършвани от 18.07.2012
г. до 30.04.2017 г.. Давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В изпълнителния процес
давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска
нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа
(да не иска нови изпълнителни способи). В съдебната практика е трайно
установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради
т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона. В настоящия случай последното
валидно действие по събиране на вземането е от 18.07.2012 г., когато е наложена възбрана върху имота на ищеца. Съгласно чл. 60, ал 1 ГПК сроковете се изчисляват по години, месеци, седмици и дни, а съгл. ал. 2 на
същия чл. 60 ГПК срокът, който се брои на години, изтича в съответния ден на
последната година, а ако месецът в последната година няма съответно число,
срокът изтича в последния му ден. Към 18.07.2014 г. са изтекли две години,
поради което налагане на запор върху банковите
сметки на ищеца на 30.04.2017
г., не може да се квалифицира, като валидно извършено
действие по изпълнението, като заедно с останалите последващи го действия
извършени след края на 18.07.2014г.-присъствен ден, са без правно значение. Извършеният от ЧСИ на 30.04.2017 г.,
запор върху банкови сметки на ищеца не е прекъснало
давността, независимо, че същият представлява принудително изпълнително
действие, което прекъсва давността. Установи се от приетото като доказателство изпълнителното
дело, че ответника-взискател не е прекъснал изтеклата в полза на ищеца давност
за вземането по записа на заповед, която съобразно чл. 531, ал. 1 ТЗ е
тригодишна, като се има предвид вземането е за периодични плащания. От изложеното
следва, че новата тригодишна давност е започнала да тече от датата на наложената
възбрана върху имота на ищеца извършено на 18.07.2012 г. и изтича на 20.07.2015г., ако не бъде прекъсната или спряна. При преценка
на фактите, съдът следва да съобрази и нормата на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, която
предвижда, че изпълнението се прекратява, когато в продължение на две години
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия. В настоящото
производството от изпълнителното дело се установява, че след 18.07.2012г. до 18.07.2014г.
не са предприемани изпълнителни действия. Предвид горното и съобразно т. 10 от
ТР №2/2015г. на ОСГК по т.д. №2/13г. на ВКС прекратяването на изпълнението
настъпва по право. Мотивите по т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК разясняват, че
каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство,
всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право.
Съобразно тези мотиви искането за налагане на запор върху банковите сметки на
ищеца-длъжник по изпълнителното дело, извършено на 30.04.2017 г., не може да бъде ценено, като действие прекъсващо давността, доколкото
същото е предприето в условията на вече прекратено изпълнително производство.
Действието е нищожно. Давността не е прекъсвана и е продължила да тече до 20.07.2015г..
Тъй като до тази дата ответникът не е предприел действия по прекъсването или
спирането й, а ищецът се е позовал на несъществуване на вземането на ответника
към датата на предявяване на иска съдът приема, че давността за принудителното
събиране на вземането по издадения изпълнителен лист е изтекла на 20.07.2015г..
Според разпоредбата на чл. 111, б. "в" от ЗЗД с изтичането на
тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и други периодични
плащания, какъвто е настоящия случай.
Въз основа на изложеното съдът приема, че по отношение на вземането,
възлизащо на 2493,11лв., сума представляваща вземане по фактури за незаплатена
ел. енергия, ведно със законна лихва върху тази сума считано от датата на
подаване на заявлението 09.06.2010г., сумата 362.61лв. мораторна лихва върху
всяка фактура до подаване заявлението в съда, както и сумата в размер на 342,11лв.
представляваща внесена държавна такса и ю.к. възнаграждение, за които суми е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № 424/2010 г. по описа на Районен съд-Балчик
и образувано изпълнително дело № 20127370401421 по описа на ЧСИ Л.Т.,***
действие Окръжен съд Добрич, се е осъществил фактическия
състав на погасителната давност през периода от последното валидно извършено от
взискателя действие на 18.07.2012г. до 20.07.2015г.
Предявеният иск се
явява основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода от спора, право на
разноски има ищеца по делото, които изрично е претендирал, и следва да му се присъдят
такива в размер на 704.72 лв. в настоящото производство и 300лв. адв.
възнаграждение направени по в.гр.д. №263/2019 г. на ОС-Добрич. Претендираните банкови
комисионни не са разноски и разходи по делото и поради това не следва да се
присъждат.
Ответникът, с
оглед изхода на спора, няма право на разноски за настоящата инстанция и такива по
в.гр.д. №263/2019 г. на ОС-Добрич, поради което не следва да му се присъждат.
Водим
от изложеното съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между Р.Н.М., с ЕГН: **********,*** и „Енерго-Про
продажби“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
р-н район Владислав Варненчик, Варна Таурс - Г, бул. „Владислав Варненчик“ №
258, представлявано от П.С.С., Я.М.Д., Г.К., че Р.Н.М. НЕ ДЪЛЖИ поради погасяване на вземанията по
давност на „Енерго-Про продажби“ АД, ЕИК: ********* следните суми: сумата от
2493.11лв./две хиляди четиристотин деветдесет и три лв. и 11 ст./,
представляваща неплатена ел. енергия по фактури, ведно със законната лихва от
09.06.2010 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от
362.61лв./триста шестдесет и два лв. и 61 ст./, представляваща мораторна лихва
до 09.06.2010 г., както и сумата от 342.11лв./триста четиридесет и два лв. и 11
ст./, представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 424/2010
г. на PC-Балчик,
които суми са предмет на принудително изпълнение по изп. д. № 20127370401421 по
описа на ЧСИ Л.Т.,*** действие Окръжен съд-Добрич.
ОСЪЖДА „Енерго-Про
продажби" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
р-н район Владислав Варненчик, Варна Таурс-Г, бул. Владислав Варненчик № 258,
представлявано от П.С.С., Я.М.Д., Г.К. да заплати на Р.Н.М., с ЕГН: **********,***
сумата в размер на 704.72лв./седемстотин и четири лева и 72 стотинки/ направени
разноски по настоящото дело и сумата в размер на 300лв.-адв. възнаграждение по
в.гр.д. №263/2019 г. на ОС-Добрич.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд-Добрич в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено и
обявено.
Районен
съдия: