Р Е Ш Е Н И Е
№…………./……….12.2017 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на осми декември две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ТОНИ КРЪСТЕВ
при секретар Дарина Баева,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 323 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е първоинстанционно,
образувано по искова молба подадена от „БУЛКАРГО” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Варна, ул. „Васил Друмев” № 7, ет. 1, ап.1, срещу ЕТ „ГЕЯ 99-Й.Й.”, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Царевец”№ 11, вх. Б,
ет. 8, ап. 58, за осъждане
на ответника да заплати на ищцовото дружество сума в размер на 30 000 лева, дължими
на отпаднало основание във връзка с прекратяване действието на договор за
продажба на лабораторно оборудване, обективиран в оферта № 04121/30.04.2014 г. на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска, до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 8247,87
лева, представляваща
обезщетение за забава плащането на главницата в размер на 30 000 лева за
периода от 30.06.2014 г. до 15.03.2017 г. на основание чл. 86 ЗЗД.
Твърди се от ищеца в исковата и в допълнителната
искова молба, че искал да закупи техническо лабораторно оборудване необхоД.във
връзка с основната му дейност – стоков контрол, поради което установил
търговски отношения с ответника. Поради липса на налични средства за плащане на
цената намерил кредитна институция, която да го финансира и на 28.04.2014 год.
се състояла тристранна среща между него, ответника и „Уникредит лизинг” АД, на която
се споразумяли ищецът да закупи от ответника необходимите машини, а плащането
да се извърши чрез лизинговата компания. Лизинговата компания поставила условие
купувачът да плати част от цената със собствени средства. В изпълнение на
постигнатите договорености ответникът отправил до ищеца (купувач) оферта №
04121/30.04.2014 г. като веднага след получаването и́ ищецът наредил
плащане на сумата в размер на 30 000 лева. Излага, че на 29.05.2014 г. бил
уведомен от ответника, че следва да заплати остатъка от цената на стоката,
което не съответствало на постигнатите договорености цената да се плати от
лизинговото дружество. На 20.06.2014 г., съобразно отправеното искане за
заплащане в седмодневен срок, отправил покана, получена от ответника на
23.06.2014 г., за връщане на процесната сума (главницата). С допълнителната
искова молба се уточнява, че към момента на отправяне на поканата изх. №
37/20.06.2017 г. сключеният между страните договор е прекратен поради отпадане
на възможността да се сбъдне уговореното между страните условие цената да бъде
заплатена от кредитиращата институция. Сочи, че поради осъществяване на
отрицателно прекратително условие и прекратяване на договора, заплатената сума
от 30 000 лева подлежи на връщане, което обуславя и интереса му от
предявяване на осъдителен иск за заплащане на исковите суми.
В писмен отговор ответникът изразява становище за неоснователност на
предявения иск. Твърди наличие на валидно възникнало между страните
облигационно правоотношение с приемане на отправената от ответника оферта № 04121/30.04.2014 г. Приемането е
извършено чрез плащане на част от цената
в размер на 30 000 лева. С допълнителния отговор се оспорва наличието на
условие в сключения между страните договор цената да бъде платена от
кредитираща институция.
С отговора на исковата молба е предявено възражение за прихващане от ЕТ
„ГЕЯ 99-Й.Й.” срещу „БУЛКАРГО” ООД при условие на евентуалност – в случай, че
исковете бъдат уважени.
Ответникът заявява, че в случай на основателност на исковете
(основанието, на което е платена процесната сума от 30 000 лева, е отпаднало),
прихваща сумата от 30 000 лева, платена като аванс по оферта №
04121/30.04.2014 г., и сумата от 8247,87 лева, представляваща обезщетение за
забава плащането на главницата за периода от 30.06.2014 г. до 15.03.2017 г., с
преките загуби и пропуснати ползи, претърпени от ответното дружество поради
неизпълнение на договорните задължения от страна на ищеца. С допълнителна молба
уточнява, че главницата се прихваща с преки загуби в размер на 10 501.93
лева и пропуснати ползи в размер на 65 709.78 лева, а обезщетението за
забава – с пропуснати ползи в размер на 65 709.78 лева. Сочи, че ЕТ „Гея
99-Й.Й." е закупил от своя доставчик апарата „експресен анализатор за
зърно CropScan 1000В" за цена 17 501.93 лв. Апаратът е офериран на
„БУЛКАРГО" ООД за 39 940 лв., а е продаден на „КАВА КОНСУЛТ" ООД за 7
000 лв, от което е произлязла загуба в размер на 10 501.93 лв. Размерът на
претендираните пропуснати ползи е определен като разлика между доставните цени
на лабораторното оборудване, по които ЕТ „Гея 99 - Й.Й." е закупило
оборудването от своите доставчици, и цените, оферирани на „БУЛКАРГО" ООД
за същото оборудване, на които дружеството-ищец би го закупило. Общата цена,
която ЕТ „Гея 99 - Й.Й." би получило при продажба на лабораторното
оборудване на „БУЛКАРГО" ООД съгласно цените в процесната оферта, е 160
245.05 лв. Сумата от цените, на които ЕТ „Гея 99 - Й.Й." е закупило
оборудването от своите доставчици, е 93 636.47 лв. Разликата между двете цени
възлиза на 65 709.78 лв. и представлява пропуснатите ползи, които ЕТ „Гея 99 - Й.Й."
би реализирало при продажбата на лабораторното оборудване на „БУЛКАРГО"
ООД.
Възражението
за прихващане е оспорено като неоснователно с допълнителната искова молба, като
ищецът сочи, че не е неизправна страна по договора, тъй като същият е прекратен
с отпадането на възможността продажната цена да бъде изплатена от кредитираща
институция.
В съдебно
заседание процесуалните представители на страните поддържат изложените доводи и
възражения.
В
представена в срок писмена защита представителят на ищеца поддържа твърдението,
че договорът между страните е прекратен поради настъпило прекратително условие
и, че същият не е развален. Въвежда за първи път ново твърдение относно
получаване от ответника на сумата от 30 000 лева при начална липса на
основание – в изпълнение на нищожна уговорка за авансово плащане на цената.
Съдът като съобрази събраните по делото
доказателства, ценени заедно и поотделно по реда на чл. 12, вр. чл. 235 от ГПК,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните е
налице приключил с влязло в сила съдебно решение спор с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД, предмет на т.д. № 2145/2014 г. по описа на ВОС,
по който искът на „Булкарго” ООД срещу ЕТ „ГЕЯ 99-Й.Й.” за осъждане на
ответника да върне сумата от 30 000 лева като платена във връзка с
преддоговорни отношения за сключване на договор за продажба на лабораторно
оборудване по оферта № 04121/30.04.2014 год. е бил отхвърлен. Следователно
между страните е установено със сила на пресъдено нещо, че процесната сума не е
била платена с оглед на неосъществено основание. В исковата молба, инициирала настоящото
производство, се твърди, че сумата е платена на валидно правно основание, което
в последствие е отпаднало, поради което тук разглеждания спор не е разрешен с
постановеното решение по т.д. № 2145/2014 г. и последното не съставлява
процесуална пречка.
Макар и с
исковата молба ищецът да твърди, че
между страните е бил сключен само предварителен договор, видно от
допълнителната искова молба, пледоарията по същество и писмената защита, същият
признава, че между страните е сключен окончателен договор за търговска продажба
на стоки, но с уточнението, че действието му е под отрицателно прекратително
условие – „отпадане на възможността“ цената по сделката „да бъде платена чрез
участието и от кредитираща институция“ (л. 184).
Предвид
поддържаното в допълнителната искова молба и до приключване на устните
състезания становище на ищеца, страните в настоящото производство не спорят, че
между тях е възникнало валидно облигационно правоотношение на основание сключен
неформален договор за доставка и монтаж на лабораторно
оборудване, за който законът не изисква писмена форма за действителност. Не се
спори и по обстоятелството, че ответникът е получил сумата от 30000 лева като
авансово плащане по договора.
Предявеният иск е
с правно основание чл. 55, ал. 1, предл 3-то във вр. с чл. 25 от ЗЗД. В тежест
на ищеца е да докаже твърденията си, че сключеният между страните договор за
търговска продажба на процесното оборудване е прекратен по силата на настъпило
прекратително условие, с което е отпаднало основанието за получаване от
ответника на процесната сума.
Спорни
между страните са наличието, респ. липсата на модалитет – прекратително условие
като елемент от съдържанието на сделката, и сбъдването на условието като
основание за прекратяване на договорното правоотношение.
По фактите:
Видно от
представените с исковата молба копия от електронни писма, неоспорени от
страните, на 28.04.2014 г. от името на „Булкарго” ООД е изпратено писмо с
искане за добавяне на артикули към оферта за лабораторно оборудване. С
електронно писмо от 30.04.2014 г. ЕТ „ГЕЯ 99-Й.Й.” е уведомила ищеца, че
изпраща като прикачен файл „окончателна оферта“ за лабораторно оборудване. Към
исковата молба е приложена оферта № 04121/30.04.2014 г. и страните не спорят, че именно
това е окончателната оферта на ответника. Офертата съдържа всички съществени
елементи на договор за доставка и монтаж на оборудване: спецификация на
оборудването по вид и количество, единични цени, обща цена в размер на 160
245.05 лева, срокове за доставка, начин
на плащане, задължение на
доставчика да инсталира, и пусне в действие оборудването, както и да обучи
персонал на купувача за работа с него. Видно от платежно нареждане до „Уникредит Булбанк“ АД от 30.04.2014
г., ищцовото дружество е превело по сметка на доставчика сумата 30 000
лева съобразно посоченото в офертата изискване за авансово плащане (л. 7-10).
От представените с
исковата молба копия от електронни съобщения (л. 12-19) е видно, че след
извършване на авансовото плащане се е водела кореспонденция между страните и „Уникредит лизинг“ АД във
връзка с подготовката на договор за лизинг. С електронно писмо от 27.05.2014 г.
на ответника е бил изпратен вариант за окончателен договор без да е уточнено за
какъв договор става въпрос. От изпратения на същия ден отговор от ответника
(л. 15) е видно, че проектът на този договор е предвиждал плащане на 20% от
цената на оборудването след доставка, което условие не е било прието от
ответника. Във втори имейл от същата дата ответникът е посочил, че следва да се
спазят условията на неговата оферта. След това, на 29.05.2014 г. ответникът е
уведомил ищеца за готовността за изпращане на стоките по офертата. Следва
отговор, в който ищецът заявява, че между страните „няма сключени договорни
отношения“. Последвали са разговори, като в последния изпратен на 29.05.2014 г.,
имейл от ответника до ищеца е посочено, че страните са се споразумели по всички
възникнали спорни въпроси, в т.ч. плащането да стане след доставката на
стоката, за което ответникът заявява, че е получил потвърждение от банката.
Независимо от това, в следващия имейл от 02.06.2014 г. ищецът заявява, че
платената като аванс сума следва да се счита за 100 % плащане на цената само на
част от избраните уреди. От следващите имейли, изпратени на 02. и 03.06.2014 г.
е видно, че са правени опити от страна на ответника за намиране на
решение по възникналия между тях спор, които, видно от последвалата покана от
03.06.2014 г. (л. 20-23), са приключили неуспешно.
От приетата
като доказателство по делото писмена оферта е видно, че същата не съдържа други
модалитети освен срокове за доставка и плащане на цената. Ищецът твърди, че
договорът е сключен при прекратително условие, което е уговорено устно на
проведена на 28.04.2014 г. тристранна среща в присъствието на представител на
лизингова компания. С цел установяване на обстоятелствата, при които е сключен договорът, както
и наличието на условие плащането на цената да се извърши чрез „Уникредит
лизинг“ АД, и дали постигнатите
договорености са в смисъл на уговорено прекратително условие по договора, по
делото са събрани гласни доказателства средства чрез разпит на свидетели, които
съдът намира за допустими (Решение № 374 от 4.11.2014 г. на ВКС по гр. д. №
2752/2014 г., IV г. о., ГК).
От показанията на
свидетеля Л.И.С., служител на „Уникредит Лизинг“ АД към момента на сключване на
процесния договор, които съдът кредитира като обективни и безпристрастни, се
установява, че през пролетта на 2014 г. в офиса на „Булкарго” ООД се е провела
поне една тристранна среща, на която са присъствали представители на „Уникредит
лизинг“ АД, управителят на ищцовото дружество г-н З., съдружникът му, г-н Б. и
г-жа Й.Й. или неин представител. Представителите на лизинговото дружество са
участвали с цел да се запознаят със спецификата на сделката между страните, за
да знаят как да предложат лизинговата сделка пред колегите си от отдел „Риск”
за одобрение. Според свидетеля, управителят на „Булкарго” ООД е искал лизинговата
компания задължително да участва в тази сделка. Свидетелят предполага, че
представителите на ЕТ „Гея 99 – Й.Й.” са разбрали, че от „Булкарго” ООД имат
условие за финансиране на сделката от лизинговата компания, тъй като се е водел
диалог между всички страни. Според свидетеля, представителите на ЕТ „Гея 99 – Й.Й.”
са добили ясна представа, че „Уникредит Лизинг“ АД участва като страна по
сделката като финансираща институция. Свидетелят не е запознат с извършена
подготовка на проектодоговор за лизинг, но сочи, че той задължително следва да
е съобразен с офертата на ЕТ „Гея 99 – Й.Й.” към „Булкарго” ООД. Сочи, че тъй
като сделката не се е осъществила докрай, договор за лизинг на база доставчик
ЕТ „Гея 99 – Й.Й.” не е сключван. Свидетелят заявява, че са сключили договор за
лизинг с ищеца, но доставчикът е бил друг, средствата са се усвоили, но
доставчик не е била ЕТ „Гея 99 – Й.Й.”, а друга фирма. Свидетелят си спомня, че
е имало оферта, договор между ЕТ „Гея 99 – Й.Й.” и „Булкарго” ООД, на базата на
който лизинговото дружество е започнало да работи, но в един момент З. е казал:
„До тук, те няма да са ни доставчик. Правим друг договор с друга фирма.” След
това отново присъствали на тристранна
среща и т.н.
От показанията на
свидетеля Б.М.Б., бивш служител на
„Булкарго“ ООД от 1994 г. до 2016 г. на длъжности „Технически изпълнител“ и
„Инспектор по качеството“, които съдът цени при съобразяване на възможна заинтересованост съгласно разпоредбата на чл.
172 от ГПК, се установява, че през пролетта на 2014 г. е имало преговори за
финансиране на сделка за доставка на подобно оборудване между „Булкарго” ООД и
ЕТ „Гея 99 – Й.Й.” и срещи между представители на двете страни . На тези срещи
присъствали свидетелят, г-н З. Х. – управител на „Булкарго” ООД, двама представители
на лизингово дружество и г-жа Й.Й.. Лизинговото дружество участвало в срещите,
защото от самото начало било ясно, че „Булкарго” ООД няма средства да закупува
оборудване и търсело лизингова компания да финансира покупка на такъв вид оборудване.
На представителите на ЕТ „Гея 99 – Й.Й.”, било известно, че „Булкарго” ООД ще
закупи оборудването именно и само чрез лизинговата компания. Свидетелят е виждал офертата на ЕТ „Гея 99 – Й.Й.” към
„Булкарго” ООД за оборудването, която била няколко пъти коригирана. Преди ЕТ
„Гея 99 – Й.Й.” да отправи тази оферта преговорите са се водили може би месец,
месец и половина – свидетелят не е сигурен. Според свидетеля Б., сделката не се
е финализирала, защото първоначално имало условие да се ползва лизингова
компания, а впоследствие, доколкото на свидетеля било известно, този вариант отпаднал
и въобще сделката пропаднала.
От показанията на
свидетеля Д. М.Б., който е бил в трудови отношения с ЕТ „Гея 99 – Й.Й.” от 1997
г. до 2012 г. и към момента на даване на показанията, които съдът цени при
съобразяване на възможна
заинтересованост съгласно разпоредбата на чл. 172 от ГПК, се установява, че свидетелят е установил
контакт между страните по повод конкретната сделка, тъй като се познавал с
единия от съдружниците в „Булкарго” ООД – П.П.. Свидетелят участвал в
преговорите, които стартирали някъде около Коледа, като консултант от страна на
ЕТ „Гея 99 – Й.Й.”, но консултирал и клиентите, с които се познавал и си имали доверие. На 30.04. П.дошъл
в офиса на ЕТ „Гея 99 – Й.Й.” като настоявал доставката на оборудването да
стане бързо с цел на 01.06. да започнат работа в лабораторията. ЕТ „Гея 99 – Й.Й.”
имали готовност с оферти от доставчиците, имали договореност с клиента, че това
ще бъде оборудването, до края на деня се превели пари и след 10 дни започнали
да идват съобщения от фирмите –доставчици, че
оборудването е готово за експедиция. Единият апарат – „Кропскан” от
Австралия вече бил тръгнал. Другите искали потвърждение, за да тръгнат, поради
което се обадили на „Булкарго” ООД, които казали „Не!” След 10-тия ден от
страна на „Булкарго” ООД било отречено, че има сделка, което според свидетеля
било абсурдно и с много негативи за ЕТ „Гея 99 – Й.Й.”. На свидетеля не било известно
„Булкарго” ООД да е имало някакви условия във връзка с финансирането на
сделката, особено след тази среща на
30.04., където П.П. дошъл на място да ги притиска за доставка колкото може
по-бързо и веднага след това се превели пари като гаранция.
От извършена от
съда служебна справка в търговския регистър по партидата на „Булкарго” ООД, ЕИК
*********, се установява, че съдружници в дружеството са З. Б. Х. и П.А.П..
Правни изводи:
Тезата на
ищеца, застъпена в допълнителната искова молба и доразвита в писмената защита,
че сключването на договора за продажба на лабораторното оборудване е станало по
времена тристранна среща проведена на 28.04.2014 г. не се споделя от състава на
съда.
Действително,
договорът за търговска продажба е неформален и консеснуален договор, но
договорът е сключен тогава, когато се постигне съгласие по съществените
елементи на сделката, а те в случая са: задължението на продавача да прехвърли
собствеността върху определени вещи и задължението на купувача да плати тяхната
цена. Вещите, предмет на договора, могат да са индивидуално или родово
определени, но във всички случаи, следва да са достатъчно индивидуализирани по
вид и количество, така че да е ясно какво следва да престира продавачът. Цената
(като размер) и качеството на вещта, когато същата е родово определена, не са
съществени елемент от договора за търговска продажба – чл. 326 от ТЗ, чл. 64 от ЗЗД.
Видно е от
събраните по делото доказателства, че едва в изпратената от ответника писмена
оферта окончателно е определен предметът на договора – движимите вещи са
достатъчно индивидуализирани, макар и родово определени, по вид и количество.
До момента на изпращане на офертата по делото не са налице доказателства
ответникът да е направил до ищеца обвързващо предложение по смисъла на чл. 13
от ЗЗД.
С извършване
на авансовото плащане в размер на 30 000 лева съобразно посоченото в
самата офертата изискване, ищцовото дружество е изразило съгласие и е приело
предложението при съдържащите се в
офертата условия. Договорът между страните е бил сключен в момента
на заверяване на сметката на предложителя – чл. 14, ал. 1 от ЗЗД, което е
станало на 30.04.2014 г.
Ищецът носи
тежестта да докаже пълно и пряко, че договорът между страните е бил
сключен при твърдяното прекратително условие – „отпадане
на възможността цената по сделката да бъде платена чрез участието и от
кредитираща институция“, наличието на твърдяния модалитет. С оглед на твърдението,
че се касае за отрицателно прекратително условие, то страните следва да са
уговорили и краен срок, при настъпването на който неосъществяването на бъдещото
несигурно събитие (в случая получаване на кредит чрез лизингов договор), ще се
счита за сбъдване на условието – „отпадане на възможността“.
От показанията
на свидетелите С. и Б. се установява,
че ищецът е имал намерение да се финансира чрез договор за лизинг и, че това е
било известно на ответника. Липсват данни, обаче, страните да са постигнали
съгласие, че ако това финансиране не бъде получено до определен момент (в
случая, ако между ищеца и „Уникредит Лизинг“ АД не се сключи договор за лизинг до определена
дата), то сключеният договор за търговска продажба се прекратява с обратна сила
– чл. 25, ал. 2 от ЗЗД.
За да се приеме, че е
налице твърдяното условие по договора, страните следва да са постигнали
съгласие за неговото точно съдържание, така че евентуалното му настъпване и
моментът, в който условието ще се сбъдне, да могат да се определят по несъмнен
начин. Такива доказателства по делото не са налице. Напротив, уговорка в
твърдяния смисъл и особено относно наличието на срок, при изтичането на който
липсата на сключен лизингов договор ще се смята за сбъдване на условието, се
опровергават от показанията на свидетеля Л. С., служител на „Уникредит
Лизинг“ АД. От последните се установява, от една страна, че за покупката на
процесното оборудване не е отпаднала възможността цената по
сделката да бъде платена чрез участието и от кредитираща институция, тъй като
именно по този начин ищецът е закупил оборудването, само че от друг доставчик,
и, от друга страна, че причината лизинговата компания да не финансира покупката
предмет на договора между страните в настоящото производство е изявлението на
представителя на ищеца, че се сменя доставчика по сделката.
Доводът, че
ответникът неоснователно с писмо от 29.05.2014 г. поискал ищецът да заплати
остатъка от цената, тъй като уговорката била същата да се заплати от
лизинговото дружество, не кореспондира с установените по делото факти. Безспорно
установено по делото е единствено наличието на сключен между страните договор
за търговска продажба, каквото е твърдението и на ищеца. Ищецът е заплатил
авансово сумата от 30 000 лева, така както е посочено в офертата, като по
този начин е манифестирал съгласието си с всички предложени условия. Това е
видно и от отразеното в преводното нареждане основание за плащането, където
офертата е посочена изрично с номер и дата. В офертата изрично е посочено, че
останалите 90% от цената се дължат до 10 дни преди получаване на стоката. Няма
данни ищецът да не е бил съгласен с това условие, след като с плащането на
аванса е приел офертата на продавача.
Несъстоятелен е доводът на
ищеца, че плащането на аванса в размер на 30 000 лева е извършено не в
изпълнение на задължението по договора за търговска продажба, а в изпълнение на
задължение към лизинговата компания. Съгласно чл. 21 от ЗЗД договорът поражда
действие между страните. След като в платежното нареждане е посочено като
основание за превода аванс по оферта и сумата е преведена на продавача, не може
да има съмнение, че се касае за изпълнение по договора за търговска продажба.
Отделен е въпросът, че лизинговата компания може да е поставила условие за
сключване на договор за лизинг между нея и ищеца, част от цената на
оборудването да бъде платена със собствени средства на ищеца.
От анализа на събраните по делото доказателства, не се установява по
безспорен начин наличието на прекратително условие по договора между страните,
не се установява и фактическо „отпадане на възможността“ процесното оборудване
да бъде закупено със заемни средства чрез лизингова компания. Установява се
тъкмо обратното, че именно със заемни средства от същата лизингова компания
ищецът е закупил оборудването, но от друг доставчик.
Установява се още, че ищецът е бил неизправна страна и изрично е отказал /с
писмата от 29.05.2014г. (л.16) и от 02.06.2014 г. (л.18)/ да изпълни
задълженията си разписани в приетата с плащането на аванса оферта. Същевременно,
видно
от електронно писмо, изпратено в 16:24 ч. на 29.05.2014 г., ответникът след
изявлението на ищеца, че сделка между страните изобщо не е сключвана, изрично
заявява, че е съгласен да се изменят условията по договора и да получи плащане
след доставката, като се позовава на получената от „директора на банката“
информация, че плащането е одобрено, т.е. че на купувача са осигурени заемни
средства. Ответникът е направил отстъпка досежно срока за плащане именно за да
даде възможност договора да се изпълни.
Налага се извода, че никакво условие, било то действително
съществуващо или само твърдяно от ищеца, за отпадане на възможността сделката
да се финансира със заемни средства не се е сбъднало. Ищецът от своя страна,
видно и от показанията на свидетелите С. иБ., е решил да си достави
оборудването от друг доставчик и то със заемни средства от същата лизингова
компания.
Ето защо, искът за връщане на платения аванс поради настъпило прекратяване
на договорното правоотношение между страните в резултат от сбъдване на
уговорено прекратително условие е неоснователен и ще се отхвърли.
Въведеното с писмената защита ново основание на иска, а именно платен аванс
при начална липса на основание – нищожна уговорка за предварително плащане на
цената, не следва да се обсъжда с оглед настъпила процесуална преклузия (чл.
372, ал. 2 от ГПК).
Неоснователността на иска за главница обуславя
неоснователност и на акцесорната претенция за заплащане на обезщетение в размер
на законната лихва за забава.
По
насрещното възражение за прихващане:
Направеното от ответника възражение за прихващане е
прието за разглеждане при условие на евентуалност – уважаване на главния иск. С
оглед несбъдването на вътрешнопроцесуалното условие съдът не дължи произнасяне
по възражението.
Отговорност
за разноски:
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника
ще се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 3458,20 лева,
съгласно своевременно представен списък по чл. 80 от ГПК с доказателства за
заплащането им.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БУЛКАРГО” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Варна, ул. „Васил Друмев” № 7, ет. 1, ап.1, срещу ЕТ „ГЕЯ 99-Й.Й.”, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Царевец”№ 11, вх. Б,
ет. 8, ап. 58, иск за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сума в размер на 30
000 (тридесет хиляди) лева, дължима
на отпаднало основание във връзка с прекратяване действието на договор за
продажба на лабораторно оборудване, обективиран в оферта № 04121/30.04.2014 г.,
на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
иска, до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 8247,87 (осем хиляди двеста
четиридесет и седем 0,87) лева, представляваща обезщетение за забава
за периода от 30.06.2014 г. до 15.03.2017 г. на основание чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „БУЛКАРГО” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, ул. „Васил Друмев” № 7, ет. 1, ап.1, ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „ГЕЯ 99-Й.Й.”, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Царевец”№ 11, вх. Б, ет. 8, ап. 58, сумата 3458,20 лева, представляващи сторени в
производството по настоящото дело съдебно-деловодни разноски на основание чл.
78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд –
гр. Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: