РЕШЕНИЕ
№ 13/30.1.2020г.
гр. Девня
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ЦОЛОВ
при протоколист Светла Горчева, като разгледа
докладваното гр. дело №18/2019 г.
по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно,
обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1,
т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1, вр. чл.221, ал.2, вр. чл.224,
ал.1 КТ. Ищцата В.З.Т., ЕГН **********, твърди, че от 29.09.2003 г. работи при ответника ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ гр. Девня, ЕИК
*********, по трудов договор
№РД-08-09 от 29.09.2003 г. като от 01.01.2010 г. заема длъжност „старши учител в начален етап“. Твърди, че на 19.12.2018 г., след края на работния ден й е връчена Заповед №РД-08-11 от 19.12.2018 г. за налагане на
наказание „уволнение” и прекратяване на трудовото правоотношение на основание
чл.330, ал.2, т.6 КТ, като в мотивите на заповедта е посочено, че е извършила
нарушения на трудовата дисциплина по чл.187, т.7 и т.10 КТ. Счита заповедта за
дисциплинарно уволнение за незаконосъобразна, а уволнението незаконно. Излага,
че процесната заповед не е издадена в предписаната от закона форма, като
съгласно чл.195, ал.1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
писмена заповед, в която се посочват нарушителя, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. Твърди,
че в заповедта са посочени констативни протоколи №24 от 18.12.2018 г. и №25 от
19.12.2018 г. от изъвршени проверки, които не са неразделна част от
уволнителната заповед и не са й представени за запознаване. Не става ясно,
какви нарушения на трудовата дисциплина се визират в посочените протоколи и
дали са свързани с посочената Заповед №РД-07-91 от 04.12.2018 г., която се твърди, че не е
изпълнила. Твърди още, че в уволнителната заповед не се сочи за какво се отнася
заповед №РД 07-91 от 04.12.2018 г. и какво конкретно не е изпълнила от нея.
Твърди също, че заповедта е издадена в нарушение на императивната норма на
чл.193, ал.1 КТ, тъй като преди уволнението работодателят не е събрал и оценил
посочените в обяснението й твърдения и доказателства. Ищцата твърди, че описаните
в уволнителната заповед нарушения не са извършени. Моли съда, да признае
извършеното от работодателя уволнение за незаконно и да отмени заповедта за
уволнение, да възстанови ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, да
осъди ответната страна да заплати на ищцата обезщетение за оставане без работа
в резултат на незаконно уволнение за срок шест месеца в размер 6082.00 лв,
ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното плащане, да осъди ответната страна да изплати обезщетение за неползван
платен годишен отпуск за два дни в размер 96.44 лв, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане, както и да
осъди ответника да заплати сумата 1013.76 лв, ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане, представляваща незаконосъобразно удържано от
работодателя обезщетение по чл.221,
ал.2 КТ поради незаконност на
извършеното уволнение. Претендира и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба. Ответната
страна счита предявените искове за неоснователни. Твърди, че Заповед №РД 07-91 от 04.12.2018 г. е
законосъобразна и като такава следва да бъде изпълнявана. Твърди, че наложеното
наказание е правилно и законосъобразно, тъй като ищцата е извършвала системни
нарушения на трудовата дисциплина. Твърди, че са неоснователни твърденията, че
ищцата не е знаела за съдържанието на протоколите за установяване на
нарушенията, тъй като тя се е запознала с тях и ги е подписала. Твърди още, че
при налагане на наказанието е спазена процедурата, като са поискани и
представени обяснения. Моли съда, да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
Ищцовата страна оспорва представената с отговора Заповед №РД 07-91
от 04.12.2018 г., като незаконосъобразно издадена в нарушение на нормативен акт
- Наредба №РД-02-20-3 от
21.12.2015 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществено
обслужване в областта на образованието и науката, както и на разпоредби на РЗИ
за изискуемата минимална температура в класната стая. Оспорва и твърдението на ответната страна
за извършени от ищцата системни
нарушения на трудовата дисциплина.
Съдът, след преценка на представените
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не се оспорва между страните и е видно от
представените трудов договор №РД-08-09 от 29.09.2003 г. и допълнително
споразумение №ФС-01-76 от 12.08.2004 г., че ищцата В. Т. е била в трудово
правоотношение с ответника ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ гр. Девня като е заемала
длъжност „старши учител в начален етап“.
Видно от Заповед №РД-07-91 от 04.12.2018 г., на
ищцата е разпоредено, считано от 06.12.2018 г. да провежда занимания с
учениците от III A клас в класна стая, намираща се срещу учителската стая на
втори етаж на основната сграда.
Видно от кредитираните като безпристрастно дадени
в резултат на непосредствени лични възприятия, показания на всеки един от
свидетелите Д.К. (хигиенист в училището, включително през учебната 2018/2019
г.) и Д.К. (огняр в училището до м. април 2016 г.), помещението срещу
учителската стая на втория етаж не се ползвало за учебни занятия от 2012 г.,
служело за склад, вътре нямало чинове, а само стари секции, гардероби и кашони,
имало северно изложение, много по-голяма площ от тази на другите класни стаи и
въпреки функциониращото парно отопление, температурата вътре не надвишавала
13-14 градуса през зимата. Непосредствено преди да започне ползването на това
помощение за учебни занятия от 06.12.2018 г., от там били изнесени ненужните
мебели и вещи, стаята била изчистена и вътре били преместени от други стаи три
чина, въпреки че учениците във водения от ищцата клас били девет. В училището
били ползвани за провеждане на учебни занятия още две северни стаи – кабинет по
рисуване и компютърен кабинет, но те били с по-малка площ от помещението срещу
учителската стая, по-добре отоплени и там учениците пребивавали за по един
учебен час, а не за всички часове. След като ищцата била заменена като класен
ръководител от друг преподавател, занятията на същия клас отново започнали да
се провеждат в класна стая на първия етаж с южно изложение.
Видно от констативен протокол №26 от 18.12.2018
г., за проведена от директор Юркия Мюмюн текуща проверка относно организация на
учебно-възпитателния процес във II А клас от г-жа Пепа Янчева в учебен час по предмета Български език и
литература, е отразено „прекъсване на учебния урок от влизане на г-жа Т., която
отвлече вниманието на учениците от урока“.
Видно от констативни протоколи №24 от 18.12.2018
г. и №25 от 19.12.2018 г., съдържащи и подписи на ищцата като запозната, при
проверки, извършени от технически секретар Елка Добрева и касиер-домакин Ирина
Панева по време на втори учебни часове за съответните дати, е установено, че
ищцата не провежда учебни занятия в стаята, определена със Заповед №РД-07-91 от
04.12.2018 г., а се намира с учениците от III А клас в класна стая на първия етаж и при двете проверки.
Видно от писмени обяснения вх.№236 от 18.12.2018
г. и вх.№242 от 19.12.2018 г., от ищцата е представила писмени обяснения,
първите относно извършено от нея влизане по време на учебен час в класна стая
на II А клас, с които изразява съжаление, че не е
сторила това по време на междучасие, а вторите относно неползване от ищцата на
определената със Заповед №РД-07-91 от 04.12.2018 г., стая за провеждане на
учебни занятие на III А клас.
Видно от Заповед №РД-08-11 от 19.12.2018 г., съдържаща
надлежно удостоверен отказ от ищцата да подпише същата след като е била обявена
и прочетена в нейно присъствие, трудовото правоотношение на ищцата за заеманата
от нея длъжност „старши учител, начален етап на основното образование“ е
прекратено, считано от 19.12.2018 г. на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ с
формулирано описание за установено „въз основа
на констативни протоколи №24 от 18.12.2018 г. и №25 от 19.12.2018 г.,
неизпълнение на Заповед №РД-07-91 от 04-12.2018 г., и установено нарушение на
трудовата дисциплина, а именно: На 18.12.2018 г. учителката напуска първия
учебен час в III А клас „Човекът и природата“
и оставя учениците без надзор. В 8:25 часа влиза в класната стая на II А клас, където прекъсва провеждащ се урок,
обръщайки се към присъстващите ученици на висок тон с думите: „Кой ми е удавил
цветята и т. н.“ и след като приключва забележките към учениците, напуска
класната стая“, като е направена констатация
за допуснато от ищцата с така описаните нейни действия, нарушение на
задълженията, предвидени в: 1) чл.219, ал.2, т.1 и т.2 ЗПУО и чл.4, ал.1, т.2 и
т.6 от Наредба №12 от 01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на
учителите, директорите и другите педагогически специалисти; 2) чл.35 от Етичния
кодекс на училищната общност; 3) чл.23 от Правилник за вътрешния трудов ред в
ОУ „Св. св. Кирил и Методий“; т.2 и т.5 от раздел „Трудови функции, права и
задължения“ от длъжностната характеристика за длъжността „старши учител начален
етап“, при което в заповедта е формулиран извод за осъществено от ищцата
нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.7 (неизпълнение на законните
нареждания на работодателя) и т.10 (неизпълнение
на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове) от КТ.
Видно от Удостоверение №1 от 02.01.2019 г., за
периода от 01.10.2003 г. до датата на издаване, ищцата е член на Синдикат на
българските учители към КНСБ.
Видно от Трудова книжка №5, сер.И, №944295, в
същата няма отразяване за съществуващо трудово правоотношение на ищцата в
шестмесечен период след датата на процесното уволнение.
Видно от представения Общински колективен трудов
договор за отрасъл „Средно образование“ при Община Девня от 25.11.2015 г.,
страна по който е и ОбСС на КНСБ Девня, за членовете на синдикатите се
определят по-големи размери на удължения платен годишен отпуск по чл.155, ал.5 КТ и чл.24, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските за
педагогическите кадри до общо 58 работни дни.
Видно от кредитираното от съда като компетентно и
безпристрастно изготвено заключение по назначената съдебно-счетоводна екпертиза:
1. съгласно Заповед №РД-08-11 от 19.12.2018 г., на ищцата е начислено
обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неползван платен годишен отпуск за 41 дни в
размер 1979.25 лв; 2. съгласно Заповед №РД-08-11 от 19.12.2018 г., от дължимото
на ищцата възнаграждение за м. декември 2018 г., е удържана сумата 1013.76 лв
обезщетение по чл.221, ал.1 КТ; 3. брутното трудово възнаграждение на ищцата за
последния пълен работен месец (септември 2018 г.) преди датата на уволнение, е
в размер 1785.24 лв и за шестмесечен период от 19.12.2018 г. размера на
обезщетението по чл.225, ал.1 КТ възлиза на 6082.56 лв. При проведеното
изслушване в с. з. експертът уточнява, че размера на дължимото обезщетение по
чл.224, ал.1 КТ за неползван отпуск за един ден възлиза на 48.22 лв.
Видно от представени с вх.№3605 от 14.05.2019 г. общо
7 бр. заповеди за ползване на отпуск, през 2018 г. на ищцата не е предоставяно
ползване на допълнителен отпуск по КТД. Имежду тези заповеди единствено Заповед
№РД-09-08 от 21.12.2017 г. предоставя 3 дни отпуск на основание КТД като
последния ден от този отпуск е 02.01.2018 г. (първия работен ден от 2018 г.),
но разрешението е от 2017 г. Поради това и с оглед констатацията по ССЕ, че 36
дни от подлежащия на ползване отпуск за 2018 г. са прехвърлен неползван отпуск
от 2017 г., не следва разрешеният от 2017 г. три дни отпуск по КТД, да е от
полагащият се такъв за 2018 г., още по-малко два дни от такъв отпуск да е
ползван предварително през 2017 г. Изрично изявление в противен смисъл липсва и
в съответната Заповед №РД-09-08 от 21.12.2017 г.
Приетата за установена фактическа обстановка,
обуславя следните правни изводи:
Съобразно указаното от съда разпределение на
доказателствената тежест по предявения иск за отмяна на заповедта за налагане
на дисциплинрно наказание и прекратяване на трудовото правоотношение поради
допуснато нарушение на трудовата дисциплина, работодателят следва да установи
чрез пълно и главно доказване обстоятелствата, обуславящи правомерност на
извършеното уволнение -допуснато нарушение на трудовата
дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1, т.1 КТ, спазване на
процедурата по чл.193 – чл.195 КТ при налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ и законосъобразност на издадената заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение.
Съдържанието на процесната заповед за налагане на дисциплинарно
наказание уволнение е неясно и непълно. Заповедта следва да съдържа точно и
ясно описание, какво конкретно поведение на работника, работодателят счита за
дисциплинарно нарушение, а това с процесната заповед не е сторено. Формулирано
е твърдение, че ищцата не е изпълнила заповед на работодателя, но в какво се
състои конкретното поведение на ищцата, представляващо неизпълнение на
заповедта, не е описано. Отразяването, че твърдяното неизпълнение е установено
въз основа на два констативни протокола, без тяхното съдържание да е
инкорпорирано в заповедта и без те да представляват някаква част или приложение
на заповедта, по никакъв начин не може да замести липсата на описание за
каквито и да е действия или бездействия на работника, които работодателят е
счел за неизпълнение на негово разпореждане. Не по-малко неясно и непълно е и
последващото описание за поведението на ищцата от 18.12.2018 г., в което е
посочено по същество, че тя е напуснала учебен час в III А клас като оставила учениците без надзор и влязла в класната стая на II А клас като прекъснала урока, отправяйки въпрос към
учениците. От това описание по никакъв начин не става ясно, кои свои задължения
ищцата не е изпълнила или кои надлежно установени изисквания за съответната
длъжност е нарушила. Действително, посочено е в заповедта, че с описаните
действия ищцата е допуснала нарушение на нейни задължения, предвидени в няколко
различни, цифрово конкретно отразени законови и подзаконови нормативни акта, и
вътрешни правила. Но, в какво всъщност се състоят съответните нарушени или
неизпълнени нормативни изисквания, от подобно описание не става ясно. И в още
по-малка степен може да се разбере, кое от съответните изисквания, с какво
точно от описаното поведение на ищцата, се счита от работодателя за нарушено. Така
например, твърдените като нарушени разпоредби на чл.219, ал.2, т.1 и т.2 ЗПУО
регламентират общо формулирани задължения за педагогическите специалисти: „да
осъществяват обучение и възпитание на децата и учениците в съответствие с
държавните образователни стандарти“ и „да опазват живота и здравето на децата и
учениците по време на образователния процес и на други дейности, организирани
от институцията“, и при липсата на ясно формулирано фатическо твърдение в
заповедта, е напълно неразбираемо, какво всъщност от съдържанието на тези
изисквания, работодателят е счел за неизпълнено или нарушено. Може само
хипотетично да се предполага, дали работодателят счита, че с описаното
поведение ищцата е осъществявала обучение, несъответстващо на държавните образователни
стандарти, или пък счита, че изобщо не е осъществявала обучение. А също и, дали
работодателят счита, че с описаното поведение ищцата не е опазила живота и
здравето на дете или деца, или пък счита, че не е опазено само здравето на
децата. Такава по вид неяснота е налице и относно твърдението за нарушаване от
ищцата на всяка от останалите посочени разпоредби от подзаконови нормативни
актове и други утвърдени правила от работодателя: чл.4, ал.1, т.2 и т.6 от
Наредба №12 от 01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на
учителите, директорите и другите педагогически специалисти; чл.35 от Етичния
кодекс на училищната общност; чл.23 от Правилник за вътрешния трудов ред в ОУ
„Св. св. Кирил и Методий“; т.2 и т.5 от раздел „Трудови функции, права и
задължения“ от длъжностната характеристика за длъжността „старши учител начален
етап“. Носещата доказателствена тежест ответна страна не е представила
посочения в заповедта за уволнение документ, издаден от ответника като
работодател – Правилник за вътрешния трудов ред в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“
гр. Девня, чиято разпоредба по чл.23 е визирана като нарушена от ищцата. Поради
това, и с оглед непълното и неточно съдържание на уволнителната заповед, нито
може да се установи, в какво се състои твърдяното като нарушено от ищата
изискване, нито може да се прецени, доколко описаното поведение на ищцата действително
представлява такова нарушение.
Така изтъкнатите непълноти и
неясноти в процесната заповед за уволнение, водещи до невъзможност да се разбере,
в какво всъщност се състои поведението на работника, счетено от работодателя за
дисциплинарно нарушение, както и какви точно нормативни изисквания и задължения
работникът е нарушил или не е изпълнил, представляват несъответствие на нейното
съдържание с изискванията по чл.195, ал.1 КТ за мотивираност и посочване на
нарушението. А незаконосъобразното съдържание на заповедта е самостоятелно
основание за отмяна.
Приобщените доказателства установяват също така, че
заповедта, чието неизпълнение работодателят вменява в нарушение на ищцата, е
всъщност незаконосъобразна и тенденциозно издадена. Преди всичко, тя вменява
провеждането на обучение на деца от трети клас в обективно студено и мрачно
помещение със северно изложение, което не само противоречи на изискванията за
местонахождение на класна стая съобразно т.13, б.“а“ на Таблица 2 по чл.46,
ал.1 от Наредба №РД-02-20-3 от 21.12.2015 г. за проектиране, изпълнение и
поддържане на сгради за обществено обслужване в областта на образованието и
науката, здравеопазването, културата и изкуствата, но е и в драстично
противоречие с общоприетите обществени разбирания за дължимите от училищната
институция съвременни стандарти на грижите за здравето на децата. Съответният
кабинет обективно не представлява класна стая. Той е със северно изложение,
каквото е характерно не за класна стая, а за специализиран кабинет, в който учениците
престояват само кратковременно за конкретен учебен час, а не и през другите
учебни часове. При това, кредитираните гласни доказателства установяват, че с
оглед изложението на кабинета и неговата значително по-голяма спрямо класните
стаи площ, дори при функциониращо парно отопление през зимния период,
температурата обективно не надвишава 14 градуса, което е съществено под
минимално изискуемите 19 грдуса за провеждане на учебни часове изобщо (т.1.1 на
Таблица 10 по чл.87, изр.2 от Наредба №РД-02-20-3 от 21.12.2015 г.). И с
издената Заповед №РД-07-91 от 04-12.2018 г., директорът на ОУ „Св. св. Кирил и
Методий“ гр. Девня, реално е разпоредил, именно при такива неподходящи и потенциално
вредни за здравето условия, да се провежда обучението на децата от трети
клас като в кабината дори не е имало и достатъчно чинове за всички деца. А за
тенденциозността на въпросната заповед е показателен факта, че липсват каквито
и да е доказателства или дори само данни, за наличие на някаква основателна
обективна причина за стореното от директора преместване на учениците и техния
класен ръководител от ползваната дотогава класна стая на първия етаж. Напротив,
кредитираните показания на свид. Д. К. установяват, че и след преместването на
водения от ищцата клас, класната стая на първия етаж не била ползвана за учебни
занятия от друг клас и стояла празна през учебните часове, както и че след
уволнението на ищцата, III А клас с новия класен ръководител били
преместени отново в предходната класна стая на първия етаж. Тези обстоятелства
сочат, че тенденциозността в разпореждането на деректора е свързано с личността
на ищцата. Съобразно тези констатации, се налага извод, че дри заповедта за
уволнение да съдържаше ясно и точно описание на поведението на ищцата, с което
работодателят счита, че е осъществено неизпълнение на Заповед №РД-07-91 от
04-12.2018 г., нзаконността на това нареждане на работодателя обуславя съгласно
чл.187, ал.1, т.7 КТ извод, че неговото неизпълнение не следва да се третира
като нарушение на трудовата дисциплина. В този смисъл, оспорената от ищцата
заповед за уволнение се явява незаконосъобразна не само поради неяснота и
непълнота на нейното съдържание, но и поради неправилна констатация за наличие
на твърдяното нарушение по чл.187, ал.1, т.7 КТ.
Описаното в процесната заповед за уволнение поведение
на ищцата извън твърдяното неизпълнение на Заповед №РД-07-91 от 04-12.2018 г. е
не само неясно за това, кои свои задължения ищцата не е изпълнила или кои
надлежно установени изисквания за съответната длъжност е нарушила, но и
отразените обстоятелства по напускане на учебен час, оставяне на учениците от III А клас без наздор и прекъсване на урок на II клас не могат да се третират като нарушения на
твърдените от работодателя изисквания и задължения по: чл.219, ал.2, т.1 и т.2
ЗПУО и чл.4, ал.1, т.2 и т.6 от Наредба №12 от 01.09.2016 г. за статута и
професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически
специалисти; чл.35 от Етичния кодекс на училищната общност; чл.23 от Правилник
за вътрешния трудов ред в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“; т.2 и т.5 от раздел
„Трудови функции, права и задължения“ от длъжностната характеристика за
длъжността „старши учител начален етап“. И двете разпоредби по чл.219, ал.2,
т.1 и т.2 ЗПУО са с твърде общо и принципно съдържание и по същество не
представляват конкретни императивни изисквания, а и описаното в заповедта
поведение на ищцата е несъотносимо дори към така общо формулираните задължения.
Още повече, че ако има някакво съществено изискване в съответната разпоредба,
то е за спазване на държавните общообразователни стандарти при осъществяване на
обучителната дейност. При това, кратковременното напускане на учебен час от
преподавател е тврде пресилено да се счита за някаква форма на неосъществяване
или дори за временно преустановяване на обучение в нарушение на чл.219, ал.2,
т.1 ЗПУО. В конкретния случай всъщност е налице само действително кратко
прекъсване на обучителната дейност, която е била продължена с връщането на
преподавателя. Също така, и кратковременното оставане на учениците без надзор
от преподавателя не може да се счита за поведение, с което не се опазва живота
и здравето на учениците. Защото, ако се приеме, че тази обща формулировка
представлява императивно изискване, то нейното неизпълнение следва да е налице
когато преподавателят действително не е опазил живота или здравето на учениците
или не е реагирал при възникнала реална опасност от такова естество. Действително,
оставянето без надзор може да доведе до подобна последица, но в конретния
случай нито е настъпил някакъв инцидент, нито е възникнала реална опасност за
инцидент. Затова, приравняването на подобна, само кратковременна липса на
надзор, на нарушение, изразяващо се в неопазване на живота и здравето на
учениците, е не само твърде преувеличено, но и определено е несъответстващо на
съдържанието на конкретната разпоредба.
Не по-малко неправилно и несъответстващо е да се
счита описаното в заповедта поведение на ищцата като неизпълнение на
разпоредбите по чл.4, ал.1, т.2 и т.6 от Наредба №12 от 01.09.2016 г.,
възпроизведени с идентично съдържание и в т.2 и т.5 от раздел „Трудови функции,
права и задължения“, подраздел „Отговорности“ от приобщената длъжностна
характеристика за длъжност „старши учител, начален етап на основното
образование (I – IV клас)“ в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ гр. Девня. Кратковременното
напускане на учебен час от преподавателя и същевременно прекъсване час на друг
клас действително може да се третира като някаква форма на ограничено във
времето прекъсване на образователния процес. Но подобно инцидентно и определено
незначително по времетраене действие не може да се счита за поведение, с което
реално и съществено се препятства от ищцата изпълнението на функциите по
провеждане на образователния процес както за водения от нея клас, така и за
втория клас, чийто урок е прекъснала. Действително, подобно действие е
неправилно и определено укоримо, но конкретното поведение, както по своята същност,
така и по своите последици, няма характеристиките на реално неизпълнение на
изискването по чл.4, ал.1, т.2 от Наредба №12 от 01.09.2016 г. Носенето на
отговорност за живота и здравето на учениците като функция на преподавателя (чл.4,
ал.1, т.6 от Наредбата) по своето естество действително предполага постоянно внимание
към състоянието и поведението на всеки от поверените му ученици. Затова, с
всяко напускане на учебен час, преподавателят се поставя в невъзможност да
проявява нужното внимание. Но предвид инцидентния и краткотраен характер на
това действие, както и поради липсата на каквито и да е данни, нито за някакви
реално настъпили неблагоприятни последици, нито дори само за възникникване на
някаква потенциална опасност за живота и здравето на учениците в този мимолетен
период, се налага извод за незначителност както на същността, така и на последиците
от съответното поведение на ищцата, при което същото не може да се третира като
реално неизпълнение и на изискването по чл.4, ал.1, т.6 от Наредба №12 от
01.09.2016 г.
Формулираното в чл.35 от Етичен кодекс на училищната
общност изискване за изграждане и поддържане на отношения на уважение, доверие,
сътрудничество и колегиалност при взаимоотношенията с колегите, представлява по
същество дълготраен процес. В този смисъл, неизпълнение на това изискване от
даден преподавател би било налице само в случаи, при които от същия е трайно проявена
неспособност за изграждане или е реално и трайно преустановено поддържането на
съответните отношения с колегите. А както в обстоятелствената част на
процесната заповед, така и в приобщените доказателства, няма описание и не са
налице данни, за каквито и да е други прояви на неколегиалност от страна на
ищцата, извън случая с прекъсване на воден от друг преподавател учебен час от
18.12.2018 г. Поради това, само инцидентната проява на неколегиалност, каквато
определено представлява действието по прекъсване на воден от колега учебен час,
не може да се третира, нито като неспособност за неизграждане, нито като
неподдържане (или прекъсване) на добри колегиални взаимоотношения.
Така изтъкнатите съображения сочат
незаконосъобразност на извършеното уволнение не само поради противоречие със
закона на съдържанието на процесната заповед, но и поради неоснователност на
направената от работодателя констатация за допуснати от ищцата дисциплинарни
нарушения, поради което предявените искове за отмяна на уволнението и за
възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението длъжност, са основателни и
следва да бъдат уважени.
Съобразно основателността на главния иск и предвид
констатациите, че в резултат на незаконното уволнение ищцата е останала без
работа в шестмесечен период след уволнението, съдът намира за основателен и
предявения иск по чл.344, ал1, т.3 КТ. Съгласно констатациите по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, обезщетението за съответния период възлиза на 6082.56
лв, поради което иска за сумата 6082.00 лв следва да бъде уважен в пълен
размер.
При установената незаконосъобразност на уволнението
се налага извод и за неоснователност на извършеното от работодателя удържане от
възнаграждението на ищцата за м. декември 2018 г. на сумата 1013.76 лв като
обезщетение по чл.221, ал.2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение без
предизвестие поради дисциплинарно уволнение, поради което отправената претенция
за плащане на удържаната стойност също е основателна.
Предвид констатациите, че ищцата е била член на
Синдикат на българските учители към КНСБ, за чиито членове представения КТД
предвижда допълнителен платен годишен отпуск до 58 дни, че тя не е ползвала
отпуск по КТД през 2018 г., и съобразно данните от ССЕ за начислено на ищцата
обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за 41 дни неползван платен отпуск, както и с
оглед изявлението от експерта при изслушването в с. з., че полагаемия за ищцата
платен отпуск за 2018 г. е следвало да бъде не посочените в експертизата 56
дни, а 58 дни, при което неползвания остатък от същата година след приспадане
на съответстващата част за непълно отработения м. декември 2018 г., следва да е
не 41 дни, а 43 дни, се налага извод за основателност и на претенцията за
плащане на сумата 96.44 лв като обезщетение за два дни неползван отпуск. Отправеното
от ответната страна възражение за неотносимост на съответния КТД към 2018 г.
поради неговото сключване от края на 2015 г. с установена в чл.54 валидност за
срок две години, е неоснователно, доколкото съответната разпоредба предвижда и валидност
на същия КТД до подписване на нов такъв, а същевременно, от ответната страна не
са наведени твърдения и липсват налични доказателства за сключен нов КТД с
по-благоприятен за работодателя срок на платен отпуск.
На основание
чл.78, ал.1 ГПК, в съответствие с отправеното искане и представения договор за
правна защита, в полза на ищцовата страна следва да се присъди и обезщетение за направените разноски за възнаграждение за адвокат
в размер 910.00 лв.
Съобразно уважаването на
предявените искове, на основание чл.78, ал.6 ГПК, ответната страна следва да
заплати в полза на съда сумата 643.30 лв, от
която 130.00 лв разноски за експертиза от бюдежета на съда, представляваща държавна такса, от която по 80.00 лв д. т. за всеки
един от неоценяемите искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, 243.30 лв д. т. за
върху стойността на уважения иск по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ, 50.00
лв д. т. върху стойността на уважения иск по чл.221, ал.2 КТ, 50.00 лв д. т.
върху стойността на уважения иск по чл.224, ал.1 КТ, както и 10.00 лв такса за издаване на изпълнителни листи.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯВА извършеното уволнение на В.З.Т.,
ЕГН **********, от длъжността „старши учител, начален етап на основното
образование (I –
IV клас)“ в
ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ гр. Девня, ЕИК *********, със Заповед №РД-08-11 от 19.12.2018 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА В.З.Т., ЕГН **********, на
предишната й работа – длъжността „старши учител, начален етап на основното
образование (I – IV клас)“ в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ гр. Девня,
ЕИК *********, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ.
ОСЪЖДА ОУ „Св. св. Кирил и Методий“
гр. Девня, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на В.З.Т., ЕГН **********, сумите: 1. 6082.00 лв (шест хиляди осемдесет и два лева, 00 ст.), ведно
със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска 09.10.2019
г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за времето, през което
поради незаконно уволнение е останала без работа за периода от 19.12.2018 г. до
18.05.2019 г.; 2. 1013.76 лв (хиляда и тринадесет лева, 76 ст.), ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 09.10.2018 г. до
окончателното плащане, представляваща неправилно удържана като обезщетение по
чл.221, ал.2 КТ неплатена част от трудово възнаграждение за м. декември 2018
г.; 3. 96.44 лв (деветдесет и шест
лева, 44 ст.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска – 09.10.2018 г. до окончателното плащане, представляваща
обезщетение за два дни неползван платен годишен отпуск; 4. 910.00 лв (деветстотин и десет лева, 00 ст.), представляваща
обезщетение за направени разноски по делото за възнаграждение за адвокат, на
основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1, чл.221., ал.1 и чл.224, ал.1 КТ
и чл.78, ал.1 КТ.
ОСЪЖДА ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ гр. Девня, ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Девня, сумата 643.30 лв (шестстотин четиридесет и три лева, 30 ст.), от която 130.00
лв разноски за експертиза от бюдежета на съда, по 80.00 лв д. т. за всеки един
от неоценяемите искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, 103.43 лв д. т. за върху
стойността на уважения иск по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 и ал.2 КТ, 50
лв д. т. върху стойността на уважения иск по чл.128, вр. чл.245, ал.2 КТ и
10.00 лв такса за изпълнителни листи, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок от съобщаването
до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: