Решение по дело №106/2024 на Районен съд - Тетевен

Номер на акта: 41
Дата: 19 юни 2024 г.
Съдия: Нанко Събов Маринов
Дело: 20244330200106
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. ххххххх, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ххххххх, III - СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ, в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Нанко С. Маринов
при участието на секретаря Й.Д.
като разгледа докладваното от Нанко С. Маринов Административно
наказателно дело № 20244330200106 по описа за 2024 година
Обжалвано е наказателно постановление №23-0356-000164/15.06.2023 година на
Началника на РУ на МВР гр.ххххххх.
В жалбата си жалбодателят твърди, че не е доволен от обжалваното наказателно
постановление /НП/. Твърди, че действително на посочената дата е бил спрян за проверка от
контролните органи при управление на МПС. Твърди, че не отговаря на обективната истина,
че е отказал проверка с техническо средство за алкохол и за медицинско изследване и
вземане на кръвна проба. Твърди, че е бил принуден шест пъти да издишва въздух в
техническото средство, което не показало наличие на алкохол. Твърди, че проверяващите
твърдели, че извършвал издишването по неправилен начин и по тази причина се наложило
толкова пъти да го прави, а след това му било обяснено, че ще третират случая като отказ да
бъде извършена проверка с техническо средство. Твърди, че му е бил съставен акт за
нарушение и му бил издаден талон за медицинско изследване в нарушение на разпоредбата
на чл.6 ал.6 от Наредба №1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на нркотични вещества или техни аналози.Твърди, че
негов съсед го е откарал в дома му, където бил употребил алкохол и след 23,30 часа бил
посетил болницата в гр.ххххххх, където му била взета кръв за изследване. Твърди, че при
издаване на НП е допуснато нарушение, тъй като деянието е квалифицирано като такова по
чл.174 ал.3 от ЗДП, която разпоредба е процесуално-правна, докато материалната норма е
чл.5 ал.3 от ЗДП и при това положение НП следвало да бъде отменено. Твърди, че е
професионален шофьор и не е имал нарушения за правилата за движение по пътищата.
Представя писмени бележки по делото.
1
Моли да бъде отменено изцяло обжалваното наказателно постановление.
За РУ на МВР гр.ххххххх, редовно призовано, представител не се явява и не взима
становище по жалбата.
От приложените по делото акт за установяване на административно нарушение и
издадено въз основа на него наказателно постановление, приложените писмени
доказателства и показанията на разпитаните свидетели-С. Н. К., И. Х. В. и С. П. М.,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
На дата 16.04.2023 година свидетелите по делото-К., В. и М.-служители на РУ на
МВР гр.ххххххх били дежурни по график и получили сигнал от оперативния дежурен в
сградата на полицията, че в гр.ххххххх, по улица ххххх с посока на движение към улица
ххххх се движел лек автомобил „хххххх“ с плевенска регистрация и водачът на автомобила
е употребил алкохол. Свидетелите спрели лекия автомобил „хххххх“ с ДК№ хххххххх в
гр.ххххххх, ххххх област, на кръстовището на улица ххххх с улица „хххххх“, който се
движел в посока с.хххх и при последвалата проверка контролните органи установили, че
водач на автомобила е жалбодателя, че автомобила е негова собственост, като при разговор
с жалбодателя на свидетелите им направило впечатление, че от същия се носел мирис на
алкохол. Контролните органи поканили жалбодателя да бъде изпробван за алкохол с
техническо средство Дрегер 7510 с фабричен номер ARNJ 0025, като му била разяснена
процедурата по даване на пробата и същият първоначално се съгласил и направил няколко
неуспешни опита, но не издишвал достатъчно количество въздух в техническото средство и
същото не отчитало резултат именно по тази причина, като свидетелите твърдят в съдебно
заседание, че жалбодателят не издишвал нужното количество въздух в техническото
средство, че надувал и спирал, а също така, че се опитвал да смуче въздух от същото, като
свид.В. твърди, че на дисплея на техническото средство изписвало „недостатъчно въздух“ и
по тази причина опитите на жалбодателя били некачествени и не отчитали наличие или не
на алкохол в издишания въздух. В крайна сметка жалбодателят не дал качествена проба и
заявил, че е употребил алкохол, че знае как се дава проба, но няма да дава такава.
Контролните органи обяснили на жалбодателя, че ще му бъде съставен акт за нарушение,
затова че е отказал проба за алкохол с техническо средство и същият заявил, че това му е
известно. На жалбодателя бил издаден талон за медицинско изследване, който той получил
и съответно подписал, като контролните органи го уведомили, че има 40 минути да се яви в
МБАЛ гр.ххххххх за вземане на кръвна проба. На жалбодателя на место бил съставен акт за
установяване на административно нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДП, като същият подписал
акта за нарушение без възражения и получил препис от него, като с акта били иззети
свидетелство за управление на МПС, контролен талон към него, свидетелство за
регистрация на МПС и два броя регистрационни табели. По делото се установява, че
жалбодателят не се явил в указания му срок в талона за вземане на кръвна проба, както и че
се явил за вземане на такава доста по-късно и по негово настояване му е била взета кръвна
проба на дата 17.04.2023 година в 00,05 часа. От приложения по делото протокол за
химическо изследване се установява, че в представената за изследване кръв е констатирано
2
наличие на алкохол от 2,08%. С мотивирана резолюция наказващия орган прекратил
административно-наказателното производство на основание чл.54 ал.1 т.9 във връзка с чл.33
ал.2 от ЗАНН, поради наличието на данни за извършено престъпление по чл.343б ал.1 от
НК, като е сезирана Районна прокуратура гр.ххххх. С постановление от дата 18.05.2023
година прокуратурата е отказала да се образува досъдебно производство, като е приела, че
при вземането на кръвната проба не е спазена разпоредбата на чл.6 ал.6 от Наредба №1 от
19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на нркотични вещества или техни аналози. Прокуратурата е приела също, че
явяването на жалбодателя за вземане на кръвна проба извън указания в талона срок се
приравнява на отказ от изследване и при това положение жалбодателят следва да носи
административно-наказателна отговорност за нарушение по чл.173 от ЗДП и преписката
следва да се изпрати на наказващия орган за издаване на НП. На дата 15.06.2023 година въз
основа на постановлението на прокуратурата и на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН било
издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/, с което на жалбодателя на
основание чл.174 ал.3 от ЗДП му е наложено административно наказание глоба в размер на
2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание
Наредба №Iз-2539 на МВР са му отнети 15 контролни точки.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, по несъмнен и
безспорен начин изложената и възприета от съда фактическа обстановка. Безспорно се
установява, че на посочената в акта и НП дата и час жалбодателят е управлявал лек
автомобил „хххххх“ с ДК№ хххххххх в гр.ххххххх, ххххх област, на кръстовището на улица
ххххх с улица „хххххх“, който се движел в посока с.хххх и при последвалата проверка
контролните органи установили, че водач на автомобила е жалбодателя, че автомобила е
негова собственост, като при разговор с жалбодателя на свидетелите им направило
впечатление, че от същия се носел мирис на алкохол. Безспорно се установява, че
контролните органи поканили жалбодателя да бъде изпробван за алкохол с техническо
средство Дрегер 7510 с фабричен номер ARNJ 0025, като му била разяснена процедурата по
даване на пробата и същият първоначално се съгласил и направил няколко неуспешни
опита, но не издишвал достатъчно въздух в техническото средство и същото не отчитало
резултат именно по тази причина, като свидетелите твърдят в съдебно заседание, че
жалбодателят не издишвал нужното количество въздух в техническото средство, че надувал
и спирал, а също така, че се опитвал да смуче въздух от същото, като свид.В. твърди, че на
дисплея на техническото средство изписвало „недостатъчно въздух“ и по тази причина
опитите на жалбодателя били некачествени и не отчитали наличие или не на алкохол в
издишания въздух. Безспорно се установява, че жалбодателят не дал качествена проба и
заявил, че е употребил алкохол, че знае как се дава проба, но няма да дава такава. Безспорно
се установява, че на жалбодателя бил издаден талон за медицинско изследване, който той
получил и съответно подписал, като контролните органи го уведомили, че има 40 минути да
се яви в МБАЛ гр.ххххххх за вземане на кръвна проба. Безспорно се установява, че на
жалбодателя на место бил съставен акт за установяване на административно нарушение на
чл.174 ал.3 от ЗДП, като същият подписал акта за нарушение без възражения и получил
3
препис от него, като с акта били иззети свидетелство за управление на МПС, контролен
талон към него, свидетелство за регистрация на МПС и два броя регистрационни табели. По
делото се установява, че жалбодателят не се явил в указания му срок в талона за вземане на
кръвна проба, както и че се явил за вземане на такава доста по-късно и по негово настояване
му е била взета кръвна проба на дата 17.04.2023 година в 00,05 часа. Съдът приема за
обективни и кредитира показанията на посочените свидетели, тъй като са очевидци на
управлението на МПС от самия жалбодател и на отказа на жалбодателя да бъде изпробван за
алкохол с техническо средство, показанията на тези свидетели са правдоподобни, взаимно
допълващи се и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства.
Анализът на показанията на свидетелите налагат като единствено възможен извода,
че жалбодателят на практика е отказал да бъде изпробван за алкохол с техническо средство,
въпреки че е направил няколко опита да бъде изпробван за алкохол с техническо средство,
същият не е издишвал необходимото количество въздух в техническото средство и същото
не е отчело при опитите му никакъв резултат. Или съдът приема за безспорно установено, че
жалбодателят съзнателно не е издишвал необходимото количество въздух в техническото
средство, което е отказ да даде проба за алкохол, за да бъде установено по несъмнен начин
дали е управлявал автомобила след употреба на алкохол. Няма друга причина, а и такава не
се сочи, която обективно да възпрепятства жалбодателя да даде проба за алкохол освен
неговото съзнателно поведение, изразяващо се в многократни опити за проба, но без
резултат. В този случай за установяване дали действително водачът управлява след употреба
на алкохол следва да бъде дадена кръвна проба. Съобразно разпоредбата на чл.3а от
Наредба №1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на нркотични вещества или техни аналози установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ
съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища или с медицинско и химическо
лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози-с
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато-лицето откаже
извършване на проверка с техническо средство или тест, лицето не приема показанията на
техническото средство или теста или физическото състояние на лицето не позволява
извършване на проверка с техническо средство или тест. Следователно във всички случаи
водачът е следвало да даде кръвна проба, за да бъде безспорно установено дали управлява
след употреба на алкохол и когато поради някаква причина пробата с техническото средство
е некачествена и когато водача откаже или физическото му състояние не позволява проверка
с техническо средство, задължително следва да бъде извършено лабораторно изследване за
установяване на алкохола в кръвта. Съдът приема, че независимо от причините довели до
невъзможност да бъде извършена качествена проба с техническо средство за установяване
на алкохол в кръвта на водача, законодателят е предвидил процедура позволяваща
законосъобразно финализиране на административно-наказателното производство, а именно
лабораторно изследване. След като безспорно е установено, че не е взета качествена проба с
4
техническото средство, независимо дали това е станало по обективни или субективни
причини задължително е вземането на кръвна проба. В случая на жалбодателя е издаден
талон за медицинско изследване на кръвта, същият го е подписал и го е взел, но не се е явил
в указания му срок в талона за вземане на кръвна проба. Или налице е отказ от страна на
жалбодателя да даде кръвна проба и при наличието на отказ от негова страна да бъде
изпробван с техническо средство влече след себе си санкцията на административното
нарушение, предвидена в чл.174 ал.3 от ЗДП.
Съгласно разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДП водач на моторно превозно средство,
който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две
години и глоба 2 000 лева.
По същество, нарушението въведено с разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДП е едно и то
се изразява в отказ на водача да бъде проверен по съответния ред за употреба на алкохол
или упойващи вещества, който ред, съобразно чл.174 ал.3 от ЗДП е уреден в Наредба №1 от
19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на нркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл.1 ал.3 от цитираната
наредба, употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява посредством
използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни
изследвания, като разпоредбите на чл.3а от Наредбата конкретизират основанията за
допустимост на изследването с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на
алкохол в горните дихателни пътища /доказателствен анализатор/ или с медицинско или
химическо лабораторно изследване, когато-лицето откаже извършване на проверка с
техническо средство или тест, лицето не приема показанията на техническото средство или
теста, физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо
средство или тест. Предвид това, водачът на МПС извършва нарушение на чл.174 ал.3 от
ЗДП само тогава, когато откаже да бъде изследван с техническо средство за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество и едновременно с това, при наличие
на основанията на чл.3а от Наредбата не изпълни издаденото му предписание за изследване
с доказателствен анализатор или за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът не приема за обективно нито едно
от направените възражения в жалбата, тъй като същите изцяло противоречат на събраните
по делото писмени доказателства, както и гласни такива, които изхождат от очевидци на
нарушението на жалбодателя. В тази връзка следва да се посочи, че в акта за нарушение
безспорно са посочени описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено,
както и законните разпоредби, които са били нарушени, а така също в НП е изрично
5
посочено описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата,
при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, както са посочени
и законните разпоредби, които са били нарушени, като е налице идентичност на изложената
фактическа обстановка в акта и тази отразена в НП, както е налице и правно единство
между посочените като нарушени в акта за нарушение правни норми и тези отразени в
обжалваното НП.
В тази връзка съдът не приема и направеното възражение в жалбата, че деянието е
квалифицирано като такова по чл.174 ал.3 от ЗДП, която разпоредба е процесуално-правна,
докато материалната норма е чл.5 ал.3 от ЗДП и само на това основание следвало да бъде
отменено НП, като в тази връзка, съдът приема, че нарушението е правилно квалифицирано
в съответствие с разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДП, която урежда случаите, в които водач
на МПС, трамвай или самоходна машина откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващо средство или не
изпълни предписание за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му.
Както вече се отбеляза, такъв отказ е изрично уреден от законодателя в специалната норма
на чл.174 ал.3 от ЗДП, съдържаща в себе си както състав на самото нарушение, така и
съответна санкция за водача на МПС, който откаже да бъде изпробван с техническо
средство за употреба на алкохол или не изпълни предписание за медицинско изследване.
Съдът не приема и последното възражение на жалбодателя, че не е имал други нарушения
на правилата за движение по пътищата, което изцяло се опровергава от приложената по
делото справка за нарушител/водач.
С оглед изложеното, съдът намира, че направените от жалбодателя възражения не
могат да бъдат приети за достоверни и такива игнориращи съставения акт, НП, приложените
писмени доказателства и показанията на свидетелите по делото-очевидци на нарушението.
Съдът приема, че при издаването на НП не са били допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на
жалбодателя. Съдът приема, че акта за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат всички изискуеми от
чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити и са годни да породят целените правни последици.
С оглед изложеното, съдът намира, че описаното деяние в съставения против
жалбодателя акт притежава всички обективни и субективни признаци на административно
нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществява както от обективна, така и от
субективна страна състава на административно нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДП, за което
същият е санкциониран.
Предвид изложената и възприета от съда фактическа обстановка е налице нарушение
по чл.174 ал.3 от ЗДП. Или съдът приема, че жалбодателят е осъществил от обективна и
субективна страна вмененото му нарушение-съставомерно по чл. 174 ал.3 от ЗДП, поради
което правилно и законосъобразно е бил санкциониран по този текст с налагане на
административно наказание глоба в размер от 2000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца, като по този начин наказанието безспорно е съобразено с
6
извършеното от жалбодателя нарушение, с тежестта на нарушението и е в предвидените от
закона граници.
Правилно наказващият орган е отнел 15 контролни точки за нарушението по чл.174
ал.3 от ЗДП на основание чл.6 ал.1 т.3 от Наредба №Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР за
определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС,
тъй като отнемането на контролни точки не е административно наказание по смисъла на
ЗАНН, а е отчетна система на КАТ. Освен това, отнемането на контролни точки винаги
следва налагането на съответна санкция по ЗДП, то не може да се налага самостоятелно и
при безспорна установеност на извършеното нарушение по ЗДП, отнемането на контролни
точки е кумулативна даденост, какъвто е и настоящия случай.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-0356-000164/15.06.2023 година на
Началника на РУ на МВР гр.ххххххх, с което на Д. Ц. М., ЕГН ********** от гр.хххххх на
основание чл.174 ал.3 от ЗДП му е наложено административно наказание глоба в размер на
2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и
четири/ месеца, като законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.ххххх в
14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – ххххххх: _______________________
7