№ 11709
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20231110149030 по описа за 2023 година
Предмет на делото е предявеният от А. С. Ш., ЕГН ********** срещу
Прокуратурата на Република България осъдителен иск с правно основание чл.
2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в резултат а незаконно обвинение, ведно със
законната лихва от 01.09.2023 г. – дата на депозиране на исковата молба в
съда до окончателно изплащане на сумата, както и мораторна лихва в размер
на 11 937,82 лв. от 31.01.2019 г. датата на влизане в сила на оправдателната
присъда до 31.08.2023 г.
Ищецът твърди, че през 2016 г. е бил привлечен в качеството му на
обвиняем за извършено престъпление по чл. 149, ал. 2, т. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т.
3 от НК. Сочи, че е бил обвинен в това, че на 27.09.2015 г. около 16 часа в гр.
София, кв. „Б.”, в гората до пазара, срещу блок 5, като непълнолетен, но
разбиращ свойството и значението на постъпките си и способен да ги
ръководи, чрез употреба на сила и заплаха е извършил действия с цел да
удовлетвори половото си желание без съвкупление по отношение на лице,
ненавършило 14-годишна възраст. Излага, че в съда е бил внесен
обвинителен акт за престъпление по чл. 149, ал. 2, т. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от
НК и образувано НОХД № 2375/2017 г. по описа на СРС, 110-ти състав. На
1
20.07.2018 г. с присъда по НОХД № 2375/2017 г. по описа на СРС, 110-ти
състав, бил оправдан по повдигнатото му обвинение, като след протест на
СРП, СГС потвърдил оправдателната присъда и същата влязла в сила на
30.01.2019 г. Релевира доводи, че в продължение на повече от три години е
бил обвиняем и подсъдим, като през целия период бил силно притеснен,
изпитвал страх, несигурност, срам, не можел да спи, хората го избягвА.,
ограничил социалните си контакти. Твърди, че това го принудило да избяга
при майка си в Г., като се връщал само за съдебните заседания, и не успял да
се дипломира. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в
който ответникът е изложил, че не оспорва иска по основание, а го оспорва
като недоказан и в тази връзка е развил подробни съображения в насока, че
липсват доказателства ищецът да е претърпял твърдените от него
неимуществени вреди. Евентуално оспорва размера на претенцията и сочи, че
същият е прекомерно завишен. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
лихвата.
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа страна:
Страните не спорят и съдът с доклада по чл. 140 ГПК е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че през 2016 г. е
бил привлечен в качеството му на обвиняем за извършено престъпление по
чл. 149, ал. 2, т. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. Сочи, че е бил обвинен в това,
че на 27.09.2015 г. около 16 часа в гр. София, кв. „Б.”, в гората до пазара,
срещу блок 5, като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на
постъпките си и способен да ги ръководи, чрез употреба на сила и заплаха е
извършил действия с цел да удовлетвори половото си желание без
съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, че в
съда е бил внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 149, ал. 2, т. 1, вр.
чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и образувано НОХД № 2375/2017 г. по описа на СРС,
110-ти състав, че на 20.07.2018 г. с присъда по НОХД № 2375/2017 г. по описа
на СРС, 110-ти състав, ищецът бил оправдан по повдигнатото му обвинение,
като след протест на СРП, СГС потвърдил оправдателната присъда и същата
2
влязла в сила на 30.01.2019 г.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля С. С. А. – сестра на ищеца
Съдът след внимателна преценка с оглед близките родствени връзки
между ищеца и свидетеля, кредитира показанията на С. А. като логични,
последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останА.те
доказателства по делото и им дава вяра. Свидетелката разказва как е живяла
заедно с брат си по време на наказателното производство и е забелязала, че се
е затворил в себе си, спрял е да контактува, приятелите му се отдръпнА. от
него. Споделя, че ищецът спрял да учи и заминал при майка си в Г.. Не успял
да завърши в България, според свидетелката, защото в училището се
коментирал процесния случай. Дава показания, че брат й е посещавал
училище вечерно, не е завършил осми клас, заради което не е можел да се яви
на изпит за шофьорска книжка, което му било мечта. Затова и заминал за Г..
Споделя, че към датата на случая е бил на 17 години брат й. Забелязала е, че е
станал по-агресивен и нервен, пропушил и пропил е. В Г. е завършил курс по
немски език, за да започне работа. Не искал да се връща в България.
При така установената фактическа обстановка, Софийски районен
съд прави следните изводи от правна страна:
На основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. Ищеца извежда съдебно предявеното субективно материално
право на вземане при твърденията, че е претърпял неимуществени вреди от
проведено спрямо него наказателно производство, завършило с оправдателна
присъда. За основателността на предявените искове с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ в тежест на ищеца е да докаже кумулативното нА.чие на
следните предпоставки: образувано срещу него наказателно производство,
което е завършило с оправдателно решение; претърпени неимуществени
вреди и нА.чие на причинна връзка с проведеното наказателно преследване.
3
В процеса на доказване са установени по несъмнен начин първите две
материални предпоставки, обуславящи възникването на имуществената
отговорност на Прокуратурата на Република България по ЗОДОВ – 1) на
ищеца е повдигнато обвинение за извършено престъпление и 2) ищеца е
оправдан с влязла в сила присъда. Посочените обстоятелства са отделени и
като безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото.
От показанията на свидетеля се установява проведеното наказателно
производство да се е отразило неблагоприятно на психическото състояние на
ищеца. Въз основа на събраните гласни доказателства се установяват
неимуществените вреди – притеснение, затваряне, преустановяване на
контакти с приятели. Съдът намира, че повдигането на обвинение и
провеждането на наказателно преследване спрямо настоящия ищец се е
отразило негативно на психическото му състояние. Съдът намира, че
доколкото се установи, че към датата на образуване на досъдебното
производство ищецът вече е бил преминал във вечерна форма на обучение, от
една страна, а от друга, той е успял да вземе шофьорска книжка в Г., каквото
е било голямото му желание, то наказателното производство не се е отразило
неблагоприятно на образованието му. Не е имал наложена мярка за
неотклонение от Прокуратурата. Свободно се е установил в Г. при майка си,
където е завършил курс по немски език, взел е шофьорска книжка и
упражнява правото си на труд. Съдът намира, че предявеното обвинение за
извършено престъпление не е засегнало в значителна степен правата на
ищеца и макар да му се е отразило негативно в емоционален план, в какъвто
смисъл са свидетелските показания, то изживеният стрес и психическо
напрежение не са били в необичайно големи размери за ищеца.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД –
по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението.
4
При определянето на обезщетението следва да бъдат взети предвид и
всички обективни фактори, които имат значение за да бъде присъдено
справедливо обезщетение (чл. 52 ЗЗД), като тежестта на престъплението, в
което е бил обвинен, продължителността на наказателното производство, дА.
производството се е водило и в двете фази на процеса (досъдебна и съдебна),
процесуалните действия, проведени с участието на ищеца, данни за личността
на последния, дА. срещу него са били водени и други наказателни
производства или не, поведението му в рамките на воденото срещу него
производство. От момента, в който ищецът е бил обвинен в извършване на
престъпление в процесното производство, до момента на влизане в сила на
оправдателната присъда на СГС е изминал период от 3 години, който съдът не
определя като дълъг. Ищецът е бил обвинен в извършването на тежко
престъпление, макар и като непълнолетен. Участвал е в извършването на
процесуално-следствени действия, като е следвало да се явява както пред
органите на досъдебното производство, така и пред СРС и СГС в съдебната
фаза на процеса. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че няма данни
ищецът да е бил осъждан, т.е. няма данни същият да има обременено съдебно
минало, което обосновава извод, че негативните изживяване, свързани с
поддържането на процесното обвинение са в значително по-висока степен в
сравнение с тези на лице, което е било обект на наказателно преследване и в
резултат на него е било осъдено. Не е взета мярка за неотклонение по
отношение на ищеца. Изхождайки от понятието "неимуществени вреди", в
което според практиката на ВКС се включват всички телесни и психически
увреждания на пострадА.я, претърпените болки и страдания, които в своята
цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето,
намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален
дискомфорт в определен период от време, като и изхождайки от разбирането,
че критерият за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД не е
абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които в
случая не дават основание за присъждане на обезщетение в размер на 1 000
лв. Отрицателните изживявания на ищеца в случая са установени въз основа
на събраните показания на свидетеля. С оглед установеното по делото,
настоящият съдебен състав намира за справедливи обезщетения, които биха
репарирА. процесните неимуществени вреди, търпяни от ищеца (доколкото те
изобщо могат да се оценят в пари и да се овъзмездят с парично обезщетение,
5
което да е достатъчно по размер и същевременно да не води до неоснователно
обогатяване - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост), то
на ищеца следва да бъде определено справедливо обезщетение в размер на 1
000 лв., тъй като предназначението му е да поправи конкретно установените
по делото лична болка и страдания от незаконното преследване. При
определянето на този размер, съдът взема предвид и факта, че самото
осъждане на ответната страна да заплати това обезщетение има основно
репариращо действие - предвид моралния, а не имуществен характер на
процесните вреди.
Поради изложеното съдът намира предявения иск за основателен за
сумата от 1 000 лв., до който размер искът следва да се уважи, а за горницата
да се отхвърли като неоснователен. Така определеното обезщетение следва да
бъде присъдено, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда на Софийски градски съд до окончателното й
изплащане, но доколкото ответникът изрично е направил възражение за
погасяване на законната лихва по давност, съдът намира, че следва да я
присъди от 01.09.2020 г. – три години назад от депозиране на исковата молба
до окончателното плащане. За отхвърлената претенция за законна лихва
поради погасена давност съдът намира, че следва да се произнесе с изричен
диспозитив. В този смисъл е и Решение № 60158 от 14.07.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 3409/2020 г., III г. о., ГК.
По разноските:
При този изход на правния спор ищецът има право на разноски в размер
на 116 лева за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част от иска.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на
Република България /ПРБ/ да заплати на А. С. Ш., ЕГН ********** сумата от
1 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, в резултат на незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.
6
149, ал. 2, т. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, въз основа на което е образувано
НОХД № 2375/2017 г. по описа на СРС, 110-ти състав, приключило с влязла в
сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва от 01.09.2020 г. до
окончателното изплащане, като
ОТХВЪЛРЯ предявения от А. С. Ш., ЕГН ********** срещу
Прокуратурата на Република България /ПРБ/ иск с правно основание чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ за сумата над 1000 лв. до пълния предявен размер
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат
на незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 149, ал. 2, т. 1, вр.
чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, въз основа на което е образувано НОХД № 2375/2017
г. по описа на СРС, 110-ти състав, приключило с влязла в сила оправдателна
присъда.
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законна лихва върху
определеното обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за периода 30.01.19 г. –
31.08.2020 г., поради погасяване на вземането за лихва по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на
Република България /ПРБ/ да заплати на А. С. Ш., ЕГН ********** сумата в
размер на 116 лв., представляваща разноски за производството.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7