Решение по дело №720/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260643
Дата: 26 май 2021 г. (в сила от 15 юни 2021 г.)
Съдия: Стояна Илиева Илиева Станева
Дело: 20213110200720
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                  …………………./ …………..                    

                                                             Град Варна

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                 четиридесет и пети състав

На  двадесет и шести май                                 Година две хиляди двадесет и първа

В публично заседание в следния състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА

Секретар : Маргарита Стефанова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 720  по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на „С.С.“ ЕАД, ЕИК205175660,представлявано от В.Н.М.-изпълнителен директор срещу НП № 547021-F541878/10.11.2020 год. на  Директор на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП Варна, с което за  нарушение на чл.125,ал.5 от ЗДДС, на осн. чл.179,ал.1 от ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв..

С жалбата се иска отмяна на НП,като се твърди, че същото е незаконосъобразно, както и че справката-декларация е била подадена с един ден закъснение.

В съдебно заседание дружеството нарушител, редовно призовано се представлява от адв. Стоянов, ВАК, който поддържа жалбата на изложените в нея основания, като моли НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание се представлява от гл юк Андонова, която моли съда да потвърди НП изцяло и по размер.

            Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените констатации в съставения АУАН.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

            От фактическа страна:

          На 17.01.2020г. при проверка в информационния масив на ТД на НАП Варна административния орган е установил, че „С.С.“ ЕАД, ЕИК *********, като регистрирано по ЗДДС лице не е изпълнило задължението си да подаде СД по ЗДДС за отчетен период 01.12.2019 - 31.12.2019г. в законоустановения срок до 14.01.2020г. Справка декларация по ЗДДС е подадена на 15.01.2020 г.с вх.номер: 03003537918 след изтичане на законоустановения срок.

             Констатираното дало основание на  св. С.В.,старши инспектор в ТД на НАП Варна да приеме, че  задълженото лице е осъществило състава на нарушение на чл.125,ал.5 от ЗДДС, за което и съставила АУАН № F541878/16.03.2020 год..

Актът бил съставен в отсъствието на нарушителя на осн. чл.40,ал.2 от ЗАНН.

АУАН е връчен на жалбоподателя на 08.09.2020 год..

В срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН   са направени възражения, с които се иска нарушението да бъде прието за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

АНО не възприел така направените възражения и въз основа на така съставения акт  издал атакуваното НП, с което за  нарушение на чл.125,ал.5 от ЗДДС, на осн. чл.179,ал.1 от ЗДДС наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 500 лв..

           Разпитан в хода на съдебното производство в качеството на свидетел,актосъставителя В. потвърждава констатациите в акта за установяване на административно нарушение.

Съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй като ги намери за обективни, безпристрастни, последователни и непротиворечиви.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на св. В. , дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства  прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

            АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП Варна,  съгласно приложената Заповед № ЗЦУ –1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, като АУАН също е съставен от компетентно лице.

АУАН е съставен при условията на чл.40,ал.2 от ЗАНН в отсъствие на  нарушителя, тъй като въпреки връчването на покана по седалището на дружеството на служител на дружеството, представител не се явил в ТД на НАП в указания 7-дневен срок. Предприетите опити за последващото връчване на вече съставения акт са се оказали безрезултатни, което е дало основание за спиране на административно наказателното производство при условията на чл.43 ал.6 от ЗАНН. Впоследствие на 08.09.2020 г. АУАН бил предявен и връчен на представляващ дружеството, който го подписал без възражения. Възражения били депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от  ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са  и законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – наименование на дружеството, БУЛСТАТ, седалище и адрес на управление, представляващо го лице.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Отговорността на дружеството е ангажирана на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС, във вр.с чл.125, ал.5 от с.з. Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, лице, което, като е длъжно, не подаде Справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС или не я подаде в предвидения срок, се наказва с „глоба“ - за физическите лица, които не са търговци, или с „имуществена санкция“ - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 лв. до 10 000 лв.. 

Безспорно по делото е обстоятелството, че „С.С.“ ЕАД, в качеството си на регистрирано по ЗДДС лице, не е изпълнило задължението си да подаде справка – декларация по ЗДДС за данъчен период 01.12.2019 г. – 31.12.2019 г. в законоустановения срок, а именно до 14.01.2020 г.

Доколкото разпоредбата на  чл. 125, ал. 5 от Закона за данъка върху добавената стойност е категорична, че месечната справка – декларация следва да се депозира в териториалното подразделение на НАП в срок до 14 – то число, следващ месеца, за който е относима справката – декларация, поради което според съда очевидно е, че дружеството е нарушило посочената правна норма, тъй като не е депозирало СД в изискуемите по закон срокове за това.

Бездействието на данъчно задълженото лице в срока е било констатирано служебно, при извършена проверка нарочна в информационната система на ТД на НАП – гр. Варна.

Поради тази причина, съдът намира, че действително „ С.С.“ ЕАД е извършило административно нарушение на разпоредбата на  чл. 125, ал. 5 от ЗДДС.

В случая се касае за формално нарушение, за съставомерността на което е достатъчен формалният акт на регистрация на лицето (в случая юридическо такова ) и на неподаването в срок на изискуемата СД.

При все това обаче, настоящият състав на ВРС застъпва позицията, че в случая се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28, буква "а" от ЗАНН.

Преди издаване на наказателното постановление наказващият орган е длъжен да прецени дали не са налице основания за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Цел на всяко наказателно производство, включително и на административнонаказателното, е да се поправи и превъзпита нарушителя. Следва обаче преди издаване на наказателното постановление да се отчетат конкретните обстоятелства, при които е извършено нарушението. Видно е, че нарушението, изразяващо се в закъснение от 1 ден, е незначително. Справката-декларация е подадена още преди да бъде издаден АУАН. Констатираното минимално закъснение, изпълнението на задължението доброволно от нарушителя, макар и след срока, но преди да бъде изпратена покана от данъчните органи, както и преди да бъде издаван АУАН, са все обстоятелства, които не обосновават извода за налагане на административно наказание посредством издаване на наказателно постановление, а единствено и само да се предупреди нарушителя. Според съда целите на наказанието, предвидени в чл. 12 от ЗАНН, са били постигнати още с издаването на АУАН, поради което не е било необходимо издаването и на последващо наказателно постановление. По този начин, издавайки наказателното постановление, наказващият орган не е отчел и степента на обществената опасност на нарушението и на нарушителя, които с оглед изтъкнатите обстоятелства са по-ниски в сравнение с останалите нарушения от същия вид. Като е преценил обществената опасност на нарушението и на нарушителя неправилно, наказващият орган не се се съобразил с разпоредбата чл. 28 от ЗАНН, наложил е санкция, която е явно несправедлива, не е в съответствие с целите на наказанието, предвидени в чл. 12 от ЗАНН, което в крайна сметка е рефлектирало върху незаконосъобразността на наказателното постановление. Поради горните причини, атакуваното НП следва да бъде отменено, поради "маловажност" на случая по чл. 28 от ЗАНН.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.

С оглед изхода на делото такива се дължат само на „С.С.“ ЕАД, ЕИК *********, което чрез процесуалния си представител е направило изрично искане за присъждане на разноски в размер на 300 лева, сторени за изготвяне и депозиране на жалбата и процесуално представителство.

Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

Поради това и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Съдът

 

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ НП № 547021-F541878/10.11.2020 год. на  Директор на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП Варна, с което на  „С.С.“ ЕАД, ЕИК 205 175 660,представлявано от В.Н.М.-изпълнителен директор за  нарушение на чл.125,ал.5 от ЗДДС, на осн. чл.179,ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв..

ОСЪЖДА ТД на НАП Варна  да заплати на „С.С.“ ЕАД, ЕИК 205 175 660,представлявано от В.Н.М.-изпълнителен директор сумата от 300.00 лв., представляваща адвокатско  възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщаване на страните за изготвянето му  пред  Административен съд ,гр. Варна.

 

 

                                                                       Съдия в РС Варна: