№ 146
гр. Кюстендил, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Хр. Костадинова
Членове:Веселина Д. Джонева
Мина Цв. Павлова
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско
дело № 20241500500146 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.240 ал.1 от ГПК.
Делото е образувано е по молба на М. Р. А., с ЕГН **********, подадена чрез
пълномощника му адв.Х. Б. от АК-София, съдържаща искане за отмяна на влязло в
сила неприсъствено решение №872/18.09.2023г. на Кюстендилския районен съд
(КнРС), постановено по гр.д.№2428/2022г. по описа на същия съд.
С решението, чиято отмяна се иска, КнРС е осъдил М. Р. А., ЕГН **********, да
заплати на М. М. С., ЕГН **********, следните суми: сумата в размер на 7 000 лева,
на основание договор за заем от 17.08.2021г., ведно със законна лихва от датата на
исковата молба (30.12.2022г.) до окончателното плащане, както и сумата в размер на
5000 лева, на основание договор за заем от 17.08.2021г., ведно със законна лихва от
датата на исковата молба (30.12.2022г.) до окончателното плащане. С решението съдът
е осъдил М. Р. А., ЕГН **********, да заплати на М. М. С., ЕГН **********, разноски
в производството в общ размер на 1 380 лева, от които 480 лева – държавна такса в
исковото производство и 900 лева - адвокатско възнаграждение.
В молбата се твърди, че решението, чиято отмяна се иска, е било постановено в
производство, в което молителят – ответник по предявения иск- е бил лишен от
възможността да участва в делото, поради ненадлежно връчване на призовката за
съдебното заседание, насрочено за 18.09.2023г., при което се сочи да е налице
хипотезата на чл.240 ал.1 т.1 пр.2 от ГПК. Молителят сочи, че за въпросното съдебно
заседание е било отразено да е извършено призоваването му по телефон, без за този
начин на призоваване да има разпореждане на съда, без да са налице данни, че
посочения телефонен номер се ползва от него и без да е била налице въобще хипотеза,
при която да е било допустимо призоваване по този начин, с оглед отсъствие на
основанията по чл.42 ал.3 от ГПК, като същевременно отрича да е бил уведомен по
телефона за датата и часа на съдебното заседание, нито за съдържанието на съдебните
1
книжа. Претендира се отмяна на неприсъственото решение и връщане на делото за
разглеждане от друг състав от фазата на връчване на съобщение за първо открито
съдебно заседание.
Подаден е писмен отговор от насрещната страна – М. М. С., чрез пълномощника
й адв.Др.М. от АК-Кюстендил, в който се твърди липса на предпоставки за отмяна на
решението на КнРС, поради обстоятелството, че ответникът е бил призован за
съдебното заседание на 18.09.2023г. с призовка, изпратена по местоработата му,
установена след изискана от съда справка, получена от М. А. лично. Проследена е
хронологията на изпращане на съобщение по чл.131 от ГПК и на призовка за съдебно
заседание и е направен извод, че връчването както на съобщението, така и на
призовката е редовно, а молбата за отмяна на неприсъственото решение е
неоснователна. Моли се отхвърляне и присъждане на разноски.
С определение с №250/24.04.2024г. КнОС е допуснал за разглеждане по
същество подадената молба от М. Р. А., чрез пълномощника му адв.Х. Б. от АК-София,
за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение, след като е приел, че молбата е
допустима – депозирана е в рамките на визирания в разпоредбата на чл.240 ал.1 от ГПК
едномесечен преклузивен срок (неприсъственото решение е било връчено на
10.01.2024г., а молбата е подадена на 19.01.2024г.); изхожда от надлежна страна – тази
в производството пред КнРС, срещу която е било постановено неприсъственото
решение и е насочена срещу акт, подлежащ на проверка по реда на чл.240 от ГПК.
Също така, съдът е съобразил, че в молбата е формулирано и предвидено в закона
основание за отмяна на неприсъственото решение – такова по чл.240 ал.1 т.1 пр.2 от
ГПК.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и
съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
Гр.д.№2428/2022г. по описа на КнРС е било образувано по исковата молба на М.
М. С., ЕГН ********** от гр.П., срещу М. Р. А., с ЕГН **********, с посочен адрес за
призоваване: с.Н., обл.К., ул.****, с която са били предявени искове с правно
основание чл.240 ал.1 във вр. с чл.79 от ЗЗД.
Съдът е разпоредил на ответника да се изпрати препис от исковата молба и
приложенията към нея, с указание за възможността за подаване на отговор в
едномесечен срок от получаването, включително и за последиците от неподаването на
отговор. С разпореждането– с №73 от 06.01.2023г., ответникът е бил предупреден, че
ако в предоставения му срок не представи отговор на исковата молба и не се яви в
първото по делото съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу него.
Съобщението, ведно с преписите, в това число и от разпореждането на съда, е
било върнато в цялост с отбелязване от връчителя, че лицето е било търсено на три
дати, в различни часове, но не е открито на адреса, както и, че по данни на съседи А.
живее и работи в гр.София и не се прибира в с.Н..
С разпореждане с №757 от 22.02.2023г. КнРС е разпоредил да се извърши
справка за регистрирани трудови договори на ответника в НАП, в резултат на която е
било установено, че М. А. се намира в трудово правоотношение с работодател „***“
АД – гр.София и съдът е разпоредил съобщението и преписите да се връчат чрез този
работодател. Връчването е било осъществено лично на адресата на 04.05.2023г., видно
от приложения по делото на КнРС – л.17, отрязък от съобщение.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в дадения му срок.
С определение №792/03.07.2023г. КнРС е насрочил делото за разглеждане в
открито съдебно заседание за 18.09.2023г.
За така насроченото съдебно заседание призовка до ответника е била изпратена
2
на посочения в исковата молба адрес в с.Н.. В исковата молба е бил посочен и
телефонен номер на ответника, като в списъка на призованите за съдебното заседание
лица, длъжностно лице М.С., съдебен деловодител е вписала удостоверяване, че на
03.07.2023г. в 16.16 часа е уведомила ответника лично на посочения в исковата молба
телефонен номер за датата и часа на съдебното заседание.
С разпореждане от 06.07.2023г. районният съд е постановил да се направи
служебна справка за адресна регистрация и работодател на ответника. От последната е
било установено, че М.А. има нов работодател – „***“ ООД- гр.София, при което
съдът е разпоредил призовката и съдебните книжа да се изпратят на ответника чрез
работодателя му по месторабота.
Призовката, адресирана от М.А. за съдебното заседание на 18.09.2023г.,
изпратена по месторабота в „***“ ООД- гр.София, е била връчена лично на А. на
08.09.2023г., което е видно от намиращия се на л.27 от делото отрязък. Според
отразеното в съобщението, към него е приложен и препис от определението на съда с
№792 от 03.07.2023г.
В проведеното на 18.09.2023г. съдебно заседание ответникът не се е явил, не е
изпратил процесуален представител и не е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие.
Ищцата, чрез пълномощника си, е поискала постановяване на неприсъствено
решение, което искане съдът е уважил, в резултат на което е постановен акта, чиято
отмяна се иска в настоящото производство.
ОС-Кюстендил, в настоящия си състав, след като взе предвид горното, намира,
че разглежданата молба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без
уважение, по следните съображения:
В производството по гр.д.№2428/2022г. по описа на КнРС съдът е постановил
финализиращ съдебен акт – неприсъствено решение, което съгласно чл.239 ал.4 от
ГПК не подлежи на обжалване и е влязло в сила в деня на постановяването му.
Способите за защита срещу влязлото в сила неприсъствено решение са
регламентирани в разпоредбата на чл.240 ал.1 от ГПК (извънреден извънинстанционен
способ за отмяна на решението) и в разпоредбата на чл.240 ал.2 и ал.3 от ГПК (чрез
предявяване на нов иск относно същото право при наличие на определени
предпоставки). Интерес за настоящото разглеждане представлява първата хипотеза,
тъй като страната, срещу която е постановено неприсъственото решение, претендира
неговата отмяна.
Съгласно чл.240 ал.1 от ГПК, в 1-месечен срок от връчване на неприсъственото
решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд
неговата отмяна. Основанията за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение, чрез
извънредните средства за отмяна са изчерпателно изброени в три точки на посочената
разпоредба, като всички са свързани с допуснати нарушения на процесуалните правила
от първостепенния съд, довели до лишаване на страната от възможност да участва в
делото, изразяващи се в следното: 1. ненадлежно връчване на преписа от исковата
молба или призовките за съдебното заседание; 2. невъзможност страната да узнае
своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за
съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства; 3. невъзможност
страната да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени
обстоятелства, които не е могла да преодолее.
В производството по чл.240 ал.1 от ГПК въззивният съд не действа като
инстанция по същество, а правомощията му се заключват в произнасяне само по
наведените от страната доводи за наличие на някоя от съдържащите се в нормата
хипотези, довела до лишаването й от възможността да участва в делото.
В конкретния случай, М.А. заявява оплакване, че призовката за съдебното
3
заседание на 18.09.2023г. не му е била връчена надлежно, тъй като в нарушение на
чл.42 ал.3 от ГПК е бил призован по телефона, без да са били налице основания за
подобен начин на призоваване и без реално да е бил уведомен по телефона.
Оплакването попада в хипотезата на чл.240 ал.1 т.1 от ГПК.
Според чл.42 от ГПК, връчването на съобщенията се извършва от служител на
съда, по пощата или чрез куриерска служба с препоръчана пратка с обратна разписка, а
когато в мястото на връчването няма съдебно учреждение, връчването може да се
извърши чрез общината или кметството (ал.1); по искане на страната съдът може да
разпореди съобщенията да се връчват от частен съдебен изпълнител (ал.2). Съгласно
чл.42 ал.3 от ГПК, когато съобщението не е връчено по реда на ал.1 и ал.2, както и в
случаите на бедствия, аварии и други непредвидени обстоятелства, съдът може да
разпореди по изключение връчването да стане от служител на съда чрез телефон,
електронен адрес за връчване, телекс, факс или с телеграма.
Тъй като още с насрочването на съдебното заседание, което е станало с
определението от 03.07.2023г., и без да има разпореждане от съда, деловодител е
отразил уведомяване на ответника за датата и часа на съдебното заседание, то може да
се приеме, че нарушение на разпоредбата на чл.42 от ГПК при призоваването на А. за
съдебното заседание, насрочено на 18.09.2023г., е било допуснато.
Процесуалният закон обаче в чл.240 ал.1 от ГПК поставя допълнително
изискване, а именно - допуснатото нарушение на процесуалните правила да е довело до
лишаване на страната от възможност да участва в делото. Тази предпоставка в
конкретния случай не може да се приеме да е била нарушена, тъй като
удостоверяването, извършено от длъжностното лице – съдебен деловодител, че на
03.07.2023г. в 16.16 часа по телефона, на конкретен телефонен номер, е уведомило
ответника М. А. за датата и часа на съдебното заседание, има характер на официално
удостоверяване, при което следва да се приеме, че А. е бил известен за насроченото
съдебно заседание. Твърдението на ответника за обратното е допустимо, но то следва
да бъде доказано, а това не бе сторено в настоящото производство.
На следващо и много по-съществено място, трябва да се посочи, че всъщност М.
А. е получил призовка за съдебното заседание, лично на 08.09.2023г., като в нея е
посочено на коя дата и в кой час следва да се яви в Районен съд-Кюстендил за участие
в открито съдебно заседание по гр.д.№2428/2022г., образувано по исковата молба на
М. М. С.. В призовката е отразено, че към същата се прилага препис от определение
№792 от 03.07.2023г.
Тази призовка е връчена лично на адресата, в съгласие с възможността,
предвидена в чл.49 пр.3 от ГПК, а именно – по месторабота, и в срока по чл.56 ал.3 от
ГПК.
Налага се извод, че М.А. е бил редовно призован за съдебното заседание,
насрочено за 18.09.2023г., без при призоваването да е било допуснато някакво
процесуално нарушение, което да е довело до лишаването му от възможност да участва
в делото.
Изложените доводи очертават извод за неоснователност на подадената молба,
която следва да се остави без уважение.
Ответницата по молбата има право на разноски на общо основание,
претендирала е такива и е доказала да е заплатила адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство в настоящото производство в размер на 300.00 лева,
които следва да й бъдат заплатени.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от М. Р. А., с ЕГН **********, чрез
пълномощника му адв.Х. Б. от АК-София, молба за отмяна на влязло в сила
неприсъствено решение №872/18.09.2023г. на Кюстендилския районен съд,
постановено по гр.д.№2428/2022г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА М. Р. А., с ЕГН ********** да заплати на М. М. С., ЕГН **********
сумата от 300.00 лева (триста лева), представляваща сторени разноски за адвокатско
възнаграждение в настоящото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5