№ 516
гр. София, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Мирослав Г. Г.
Дора З. Илиева
при участието на секретаря Станимира П. Делийска
в присъствието на прокурора К. Д. Х., С. К. М. и Б. В. Б.
като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241100605157 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 26.02.2024 г., постановена по н.о.х.д. № 10718/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 6-ти състав, подсъдимият И. Г. Г. е
признат за виновен в това, че за времето от 05:00 часа до 07:00 часа на 03.05.2017 г. в
гр. София, в сградата на 03 РУ – СДВР, находяща се на ул. „*********“ № 2, в арестно
помещение, в качеството на полицейски орган – старши полицай, Група „ООР“,
Сектор „Охранителна полиция“ при 03 РУ – СДВР, при изпълнение на службата му, в
съучастие като съизвършител с неустановено по делото лице (извършител), нанесъл
удари с крак в областта на тялото на И. Г. Т., като с това му причинил тежки телесни
повреди, както следва:
- масивен кръвоизлив в коремната кухина от травматично и прясно разкъсана
слезка, с доказан по клиничните данни и лабораторни изследвания настъпил
постравматичен и кръвозагубен шок, което увреждане реализира медико-биологичния
признак „постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота“;
- едноетапно разкъсване и оперативно отстраняване на слезка, което увреждане
реализира медико-биологичния признак „загуба на слезка“, поради което и на
основание чл. 131, ал. 1 т. 2, вр. чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.
54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години,
изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от пет
години.
На основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД подс. И. Г. е осъден да заплати на ЧО и ГИ И.
Т. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, ведно със
законната лихва, считано от 03.05.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като
1
гражданският иск е отхвърлен в останалата му част до размер 60 000 лева като
неоснователен и недоказан.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. И. Г. е осъден да заплати направените
по делото разноски: на ЧО и ГИ И. Т. сторените от него разноски в размер на 3 000
лева; по сметката на СДВР сумата от 1 804,44 лева, представляваща направените в
досъдебното производство разноски; по сметка на СРС – сумата от 880 лева,
представляваща направените в съдебното производство разноски, и сумата от 500
лева, представляваща държавна такса върху уважената част от гражданския иск.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от
подс. И. Г. чрез неговия защитник, като се иска нейната отмяна и постановяване на
нова, с която подсъдимият да бъде оправдан.
В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание
въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на
подсъдимия, както и събирането на други доказателства.
В хода на съдебните прения повереникът на ЧО и ГИ Г. Т. обръща внимание,
че всички свидетели, които са разпитани и са били на смяна в нощта на процесното
деяние, еднопосочно твърдят, че при приемането на пострадалия в ареста на
районното управление, той е заявил, че е бил бит 2 дни по-рано. Посочва, че тази
защитна колегиална теза категорично и недвусмислено се оборва от заключението на
СМЕ и разясненията на изготвилото го вещо лице, от които се установява, че
установените находки преди оперативната намеса в болницата са за прясна кръв, която
е с давност от едва няколко часа, което категорично изключва нараняване, което да има
давност ден или два преди операцията. Счита присъдата за законосъобразна и
обоснована, а наложеното наказание – за справедливо. Прави искане за изменение на
първоинстанционния съдебен акт единствено в частта относно размера на
обезщетението за неимуществените вреди, като се иска неговото завишаване.
Защитникът на подс. И. Г. пледира за отмяна на присъдата като неправилна и
постановена при съществени процесуални нарушения. Подчертава, че
първоинстанционният съд не е обсъдил изцяло доказателствения материал,
включително показания на свидетели и лекари, които според защитата сочат, че
пострадалият е бил бит преди задържането си. Оспорва се достоверността на
съдебномедицинската експертиза, както и разпознаването на подсъдимия, което
според защитата е извършено в нарушение на процесуалните правила. Иска се
оправдателна присъда или връщане на делото за ново разглеждане поради непълни
мотиви и нарушени процесуални права.
Представителят на държавното обвинение прави искане за оставяне без
уважение на жалбата на защитата като неоснователна, немотивирана и неубедителна.
Посочва, че първоинстанционната присъда е постановена след задълбочен анализ на
доказателствата, включително показанията на свидетелите Т. и Д., които според
защитата не били обсъдени. Посочва, че СРС е анализирал техните показания и е
обосновал защо не ги кредитира. С оглед на това прокурорът счита, че присъдата е
правилна и следва да бъде потвърдена в цялост, както и да се отхвърли искането на
повереника на частния обвинител относно размера на присъденото обезщетение.
В своя защита подс. И. Г. поддържа казаното от защитника си.
В последната си дума подсъдимият заявява, че е направил всичко възможно
пострадалият да оцелее. Посочва, че го е преместил в килия с българоговорящ, тъй
като първоначално е бил настанен с чужденец. Моли съда да преразгледа делото, да
отмени присъдата и да го признае за невинен.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, след като обсъди
2
доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира следното.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно
легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол,
поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Подсъдимият И. Г. Г. е роден на ********* г. в с. Русокастро, област Бургас,
българин, български гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан. Със
заповед № 51Зз-20155/25.11.2009г. подс. Г. бил преназначен на длъжност „старши
полицай” в група „Охрана на обществения ред”, Сектор „Охранителна полиция” при
03 РУ-СДВР.
На 02.05.2017 г. в гр. София ЧО И. Т. бил задържан от полицейски служители
по подозрение в извършване на кражба на икона от храм „Св. Троица“. След
задържането му, той бил отведен в сградата на 03 РУ - СДВР, където бил настанен в
арестантско помещение. Първоначално бил настанен в килия заедно с афганистански
гражданин, който не говорел български език. В 19:00 часа на същия ден подс. И. Г.,
действащ в качеството си на старши полицай при 03 РУ - СДВР, застъпил дежурство с
отговорност за наблюдение на задържаните.
Около 03:00 ч. на 03.05.2017 г. ЧО И. Т. бил изведен от килията за провеждане
на беседа с полицейски служители – свидетелите М.К. и С.К., след което по
разпореждане на подсъдимия бил преместен в друго арестантско помещение, в което
се намирал друг задържан, български гражданин.
В интервала между 05:00 и 07:00 ч. същата сутрин подс. И. Г., заедно с
неустановено по делото лице (полицейски служител), влезли в помещението, в което
се намирал ЧО И. Т., и му нанесли побой, като подсъдимият му нанесъл силни удари с
крак в областта на корема, от лявата страна, под ребрата. Т. почувствал изключително
силна болка от тези удари. В резултат на нанесения му побой пострадалият получил
разкъсване на слезката, последвано от масивен вътрешен кръвоизлив и хеморогичен
шок.
Около 10:00 часа същия ден пострадалият И. Т. потърсил помощ от полицейски
служител – св. Н.Р., който уведомил дежурния – св. Й.Д., и бил повикан екип на
ЦСМП. Медицинските лица установила, че св. Т. е в критично състояние и незабавно
го транспортирали в болнично заведение. След извършен спешен медицински преглед
и образна диагностика било установено наличие на разкъсване на слезката, вътрешен
кръвоизлив и хеморагичен шок. Пострадалият бил опериран по спешност, като била
отворена коремната му стена по срединната линия от края на гръдната кост до
слабинната област, била направена ревизия на коремната кухина и слезката му била
оперативно отстранена. При изследване на слезката били установени следи от
разкъсване.
За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал следния
обективно съществуващ и относим към предмета на делото доказателствен материал
чрез гласните доказателствени средства: обясненията на подсъдимия И. Г. Г. (л. 345-
346 от съд. д.) и показанията на свидетелите И. Г. Т. (л. 57-58 от съд. д., вкл.
приобщените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК – л. 115, 118 от ДП
– том 1, л. 16-17,2 26-28, 32-34 от ДП – том 5, л. 63-64 от ДП – том 6), Т.И.В. (л. 58-59
от съд. д., вкл. приобщените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 т НПК – л. 139-
140 от ДП – том 1, л. 1-4 от ДП – том 5), Д.И.В. (л. 59, 298-299 от съд. д., вкл.
приобщените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 163-164 от ДП – том
3
1, л. 5-8 от ДП – том 5), Н.Г.Р. (л. 59-60 от съд. д., вкл. приобщените на основание чл.
281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК – л. 135-136 от ДП – том 1, л. 22-25 от ДП – том
5), Р. Г. Т. (л. 67 от съд. д.), В.Я. Д. (л. 67 от съд. д., вкл. приобщените на основание чл.
281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК – л. 43-45 от ДП – том 5 и на основание чл. 281, ал. 5,
вр. ал. 1, т. 1 от НПК – л. 127-128 от ДП – том 1), В.Г.А. (л. 149 от съд. д., вкл.
приобщените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 37-39 от ДП – том
5), В.В.П. (л. 150 от съд. д., вкл. приобщените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2
от НПК – л. 40-42 от ДП – том 5), Б.Й..К. (л. 150 от съд. д., вкл. приобщените на
основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 11-13 от ДП – том 3), Г. Й.Й. (л. 150
от съд. д., вкл. приобщените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 129-
130 от ДП – том 1), М.С.Д. (л. 190-191 от съд. д., вкл. приобщените на основание чл.
281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 131-132 от ДП – том 1), И. К.Й. (л. 191 от съд. д.,
вкл. приобщените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК – л. 133-134
от ДП – том 1), В.С.А. (л. 191-192 от съд. д., вкл. приобщените на основание чл. 281,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 141-142 от ДП – том 1), М.Й.К. (л. 192-193 от съд. д.,
вкл. приобщените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 143-144 от ДП
– том 1), Ц.В.М. (л. 193 от съд. д., вкл. приобщените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.
1, т. 2, пр. 2 от НПК – л. 145-146 от ДП – том 1), О.Г.П. (л. 242 от съд. д., вкл.
приобщените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК – л. 147-148 от ДП
– том 1), Й.К.Д. (л. 242-243 от съд. д., вкл. приобщените на основание чл. 281, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК – л. 149-150 от ДП – том 1), М.Б.И. (л. 261-262 от съд. д., вкл.
приобщените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 137-138 от ДП – том
1), С.К.К. (л. 262 от съд. д., вкл. приобщените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2,
пр. 2 от НПК – л. 151-152 от ДП – том 1), Д.Т. Д. (л. 262-263 от съд. д., вкл.
приобщените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 161-162 от ДП – том
1), Р.Д.А. (л. 263 от съд. д., вкл. приобщените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2
от НПК – л. 157-158 от ДП – том 1), С. Д. Г. (л. 299 от съд. д., вкл. приобщените на
основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 53-55 от ДП – том 5), Л.А.Т. (л. 299-
300 от съд. д.), В.Ч.М. (л. 300 от съд. д.), М.Т.Б. (л. 300 от съд. д.), Д.П. Т.а (л. 300-301
от съд. д.); писмените доказателства и доказателствени средства: медицинска
документация (л. 36, 111-112, 168-242 от ДП – том 1), копия на заповед за задържане на
лице, протокол за обиск на лице, декларация, книга за задържани лица,
информационна карта на наряда, ежедневна ведомост, дневник за получени и
предадени сигнали и предложения, разпореждане, месечен график, информационна
карта на наряда (л. 78-110, 113 от ДП – том 1), протокол за разпознаване на лица (л. 30-
31 от ДП – том 5), протокол за разпознаване на лица (л. 35-36 от ДП – том 5), протокол
за разпознаване на лице по фотоалбум (л. 46-47 от ДП – том 5), справка за съдимост на
подс. И. Г. (л. 25 от съд. д.), писмо – справка от 19.08.2020 г. от Столична дирекция на
вътрешните работи с приложени актове за встъпване в и сдаване на длъжност и
формуляр за изготвяне на длъжностни характеристики и протокол за запознаване на
служителите с длъжностна характеристика (л. 30-32 от съд. д.), медицински документи
по отношение на Г. Г. Т. (л. 275-297 от съд. д.), писмо от 18.07.2023 г. от Столична
дирекция на вътрешните работи с приложени писма и постановление на СГП (л. 304-
311 от съд. д.); експертни способи на доказване: тройна съдебномедицинска
експертиза (л. 28-39 от ДП – том 2), съдебнопсихиатрична и психологична експертиза
(л. 92-100 от ДП – том 4).
Първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на събраните
доказателствени източници, като е преценил същите както поотделно, така и в тяхната
съвкупност и е извел правилни фактически изводи. Не са допуснати и логически
грешки при оценката на наличния доказателствен материал, като в съответствие с
изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по
4
делото доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил
фактическите си констатации.
В основата на фактическите си изводи първоинстанционният съд правилно е
поставил показанията на пострадалия И. Т., които макар и дадени от заинтересовано
лице, съпоставени с приложената по делото медицинска документация, заключението
на тройната съдебномедицинската експертиза, както и с показанията на разпитаните
по делото свидетели, те са логически последователни, хронологично подредени,
поддържани през всички процесуални фази и изграждат една безпротиворечива
картина на стеклите се събития. Пострадалият е пресъздал хронологията на
инкриминираното деяние с висока степен на конкретика относно механизма на
насилието, мястото на неговото извършване, участниците в него, последвалото
влошаване на здравословното му състояние и действията на полицейските служители.
На първо място, заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза,
изготвена от вещи лица със специални знания в областта на съдебната медицина,
категорично установява, че тежката телесна повреда – прясно разкъсване на слезката,
довела до масивен кръвоизлив в коремната кухина и хеморагичен шок – е настъпила в
непосредствена времева близост до момента на оказаната спешна медицинска помощ.
Експертното заключение, което вещите лица изчерпателно и убедително аргументират
и в съдебно заседание, изключва възможността увреждането да е резултат от
предходно травматично въздействие, настъпило извън обсега на времето, в което
пострадалият е бил под надзора на подс. И. Г..
Следователно, защитната теза, че травмата е причинена от „непознати лица“
преди задържането, се явява напълно неубедителна и опровергана по категоричен
начин чрез обективни доказателства, чието съдържание и стойност не зависят от
субективното възприятие или волята нито на пострадалия, нито на подсъдимия. В този
смисъл експертното заключение оборва показанията на свидетелите, поддържащи
версията за побой преди задържането.
Същевременно, показанията на свидетелите от ЦСМП и МИ-МВР,
включително на свидетелите М.Б., Р.А. и Л.Т., потвърждават тежкото здравословно
състояние на ЧО И. Т. към момента на прегледа. Медицинската документация –
включително епикриза, история на заболяването и хирургичен протокол –
обективират, че състоянието на пострадалия е било резултат от наскоро настъпила,
животозастрашаваща травма, наложила незабавна оперативна интервенция и довела
до отстраняване на слезката. Тези данни категорично потвърждават изнесените от
пострадалия факти относно начина на увреждането и времевата рамка, в която същото
е настъпило.
Въззивният съд провери законосъобразността на процесуално-следствените
действия по разпознаване на подс. И. Г.. В хода на тези действия пострадалият И. Т.
недвусмислено и категорично е посочил подс. И. Г. като лицето, нанесло му ритници в
корема. Непосредствено преди извършване на процедурата по разпознаване
пострадалият Т. е разпитан и е посочил обстоятелствата по чл. 170 от НПК.
Разпознаването е проведено при стриктно спазване на процесуалните изисквания, в
присъствието на две поемни лица и адвокат на подсъдимия, като са били представени
за разпознаване и други лица със сходна външност и възраст. Пострадалият не е бил
подведен или насочен и ясно разпознава полицейския служител, причинил му
телесната повреда. На тази основа въззивната инстанция намери, че процесуално-
следствените действия по разпознаване са извършени законосъобразно, поради което
приема идентификационните резултати за надеждни.
Противопоставените на обвинителната теза показания на полицейски
служители и съкилийници (в т.ч. В., Р., Д. и др.) не се ползват с висока степен на
5
достоверност. От една страна, същите лица са служебно ангажирани със структурата, в
която служи подсъдимият, и е налице потенциален интерес от негова защита. От друга
страна, някои от тях дават противоречиви сведения или такива, които се разминават с
медицинските констатации – напр. твърдения за липса на травматични увреждания при
задържането. Несъвпадението с медицинските данни, отчетено както от експертите,
така и от съдебния състав, води до обоснован отказ за кредитиране на тази група
доказателства в оневинителен аспект.
По аналогичен начин, показанията на съкилийниците на ЧО И. Т. – свидетелите
Р. Т. и В. Д., сочещи липса на оплаквания от страна на пострадалия, се опровергават от
показанията на служителите на ОДЧ и ЦСМП, които потвърждават подадения сигнал
за нужда от спешна медицинска помощ и обективното тежко състояние, установено
при прегледа. Следователно и тези гласни доказателствени средства се оборват от
независими, обективни данни.
Изложеното води до извода, че първоинстанционният съд правилно е дал вяра
на тези доказателства, които съответстват както помежду си, така и на несъмнените
обективни факти, обективирани в медицинската документация и експертното
заключение. Отказът от кредитиране на оневиняващи показания е надлежно
мотивиран, като съдът е изложил ясни и убедителни аргументи относно причините за
този избор.
По отношение на съдебното минало на подс. И. Г., въззивният съд се довери на
приложената по делото справка за съдимост, съгласно която подсъдимият не е
осъждан.
Останалите доказателства не съдържат значими противоречия помежду си,
поради което не е необходимо да бъдат обсъждани поотделно по аргумент за
противното от чл. 305, ал. 3 от НПК.
С оглед изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че
след като събраните по делото доказателствени материали са обсъдени съгласно
изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, като не е допуснато превратното им тълкуване,
вътрешното убеждение на първостепенния съд по фактите е правилно формирано и не
може да бъде променяно или замествано.
Въз основа на направения доказателствен анализ и установената чрез него
фактическа обстановка, настоящата инстанция споделя крайния правен извод на
първоинстанционния съд, че подс. И. Г. е осъществил състава на престъплението по
чл. 131, ал. 1 т. 2, вр. чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
В съответствие с материалния закон, районният съд от обективна страна
правилно е изяснил, че на инкриминираните време и място при изпълнение на
службата му, в съучастие като съизвършител с неустановено по делото лице
(извършител), подс. И. Г. нанесъл удари с крак в областта на тялото на пострадалия И.
Т., като с това му причинил тежки телесни повреди, както следва: масивен кръвоизлив
в коремната кухина от травматично и прясно разкъсана слезка, с доказан по
клиничните данни и лабораторни изследвания настъпил постравматичен и
кръвозагубен шок, което увреждане реализира медико-биологичния признак
„постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота“; едноетапно разкъсване
и оперативно отстраняване на слезка, което увреждане реализира медико-биологичния
признак „загуба на слезка“.
Въззивният съд намира за обосновани и законосъобразни и изводите на
районния съд за субективната съставомерност на деянието на подсъдимия, поради
което не констатира основание за тяхната корекция или допълнение. Деянието е
извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК.
6
Подсъдимият е съзнавал противоправния характер на действията си и е предвиждал
възможността за причиняване на увреждане. Той е действал в качеството си на
полицейски служител, при изпълнение на служебни задължения, като е злоупотребил с
власт и е нарушил основни права на задържаното лице. Развитите съображения на
първоинстанционният съд по приложението на материалния закон се възприемат
изцяло от въззивната инстанция и не следва да бъдат изменяни или допълвани.
На следващо място, въззивният съд провери индивидуализацията на
наказателната отговорност на подс. И. Г. и наложеното му наказание по вид и размер.
За престъплението по чл. 131, ал. 1 т. 2, вр. чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до
петнадесет години.
Първоинстанционният съд обосновано е приел, че извършеното от подс. И. Г.
престъпление се отличава с висока степен на обществена опасност, предвид характера
на нарушените обществени отношения, начина на осъществяване на деянието, както и
мястото и механизма на упражненото насилие спрямо лице, лишено от свобода и
неспособно да окаже съпротива. Деянието е било извършено при злоупотреба със
служебно положение, в обстановка на подчинение на пострадалия на властта на
подсъдимия, което допълнително утежнява обществената му укоримост.
Същевременно СРС правилно е отчел и обстоятелствата, обуславящи ниска степен на
обществена опасност на личността на подсъдимия, като липсата на предходни
осъждания, доброто му служебно досие и най-вече продължителността на
наказателното производство. Последното е несъразмерно удължено, но не поради
виновно или недобросъвестно процесуално поведение от страна на подсъдимия, а
вследствие на обективни причини.
Извършвайки самостоятелна преценка на релевантните за индивидуализацията
на наказанието на подсъдимия обстоятелства, настоящата съдебна инстанция установи,
че районният съд законосъобразно е приел, че то следва да бъде определено при
условията на чл. 54 от НК. Първостепенният съд е наложил наказание лишаване от
свобода за срок от три години, което въззивният съдебен състав намира за адекватно, с
оглед степента на обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства и целите, предвидени в чл. 36 от НК.
Изпълнението на така определеното наказание лишаване от свобода е
отложено за срок от пет години, като СРС правилно е приел, че са налице
предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, а именно размерът на наказанието лишаване от
свобода е до три години, подсъдимият е неосъждан и не се налага наказанието да бъде
изтърпяно ефективно, тъй като и прилагането на института на условното осъждане без
социална изолация ще е достатъчно, за да въздейства превантивно и възпиращо на
подсъдимия, като го мотивира да изгради устойчив волеви самоконтрол и да не
извършва в бъдеще престъпления с оглед възможността наказанието да се активира и
изпълни.
С оглед изхода на делото, районният съд правилно е преценил, че са налице
предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за уважаване на предявения от гражданския ищец И.
Т. иск за претърпени неимуществени вреди вследствие на престъплението по чл. 131,
ал. 1 т. 2, вр. чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, тъй като същият е
доказан по основание. От събраните по делото доказателства за естеството и броя на
нараняванията, и за въздействието им върху здравословното състояние на пострадалия
се установява, че паричната сума в размер на 20 000 лева, ведно със законната лихва от
датата на деянието до окончателното изплащане на сумата, представлява справедливо
обезщетение на претърпените от него неимуществени вреди – болки, страдания,
притеснение и стрес.
7
Районният съд правилно е решил и съпътстващите осъждането въпроси,
свързани с присъждането на разноските върху подсъдимия.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание
чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда,
въззивната инстанция не констатира основания, налагащи нейното изменяне или
отмяна, поради което и с оглед изложените съображения същата следва да бъде
потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 26.02.2024 г., постановена по н.о.х.д. №
10718/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 6-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. Да
се съобщи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8