Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1181
23.09.2020 година
гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен
съд, XXII-ри административен състав,
на двадесет и четвърти
август две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при
секретаря Г. Д.
като
разгледа докладваното от съдията Колева административно дело № 1345 по описа за
2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145-178 от АПК, във връзка с чл.160, ал.4 от Закона за
опазване на околната среда (ЗООС).
Образувано е по жалба на С.К.С. с ЕГН **********-
земеделски производител, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Димитър Талев“ № 12, против
Заповед № РД-70/18.05.2018 г., издадена от директора на Регионална инспекция по
околната среда и водите- Бургас. С обжалваната заповед е наложена на
жалбоподателя принудителна административна мярка- спиране производствената
дейност на ферма за отглеждане на животни (птицеферма), находяща се в землището
на с. Вълчин, в имот с кадастрален № 000248, посредством пломбиране и спиране
достъпа до четиринадесет сгради. Жалбоподателят излага аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения
при издаването на заповедта, както и неспазване на установената
форма-отменителни основания по чл.146, т.2 и т.3 от АПК . Твърди, че в
оспорения административен липсват мотиви и фактически основания за издаване на
същия. Иска се отмяна на процесната заповед за
налагане на ПАМ. Жалбоподателят не изпраща
представител в проведеното открито съдебно заседание. Претендира присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
По жалба от „Локал Асет Мениджмънт енд Рисорсис“ ЕАД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“,
ул. „Алабин“ № 36, ет. 2, представлявано от изпълнителните директори А. С. и А.
Г., е образувано в Административен съд- Бургас административно дело № 1389/2018
г. по описа на съда, съединено с настоящото дело с определение № 1267 от
03.08.2017 г. за общо разглеждане и постановяване на общо решение. С решение №325
от 21.02.2018г. при първоначалното разглеждане на настоящото дело по адм.д. №
1387/2018г. жалбата е оставена без разглеждане, поради липса на правен интерес
и решението в тази част не е обжалвано, следователно влязло в сила.
Делото е за
повторно разглеждане след отмяна на решението постановено по адм.д. №1387 по
описа за 2018г. на Административен съд-Бургас, с решение на ВАС по адм.д. №7745
по описа 2019г. От ВАС е прието, че решението на БАС, с което заповедта е
обявена за нищожна е неправилно и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на съда за разглеждане на спора по същество.
Ответникът
– Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите - Бургас, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт, оспорва жалбата и пледира за
отхвърлянето й, като доразвива тезите в съответствие с мотивите на оспорения
административен акт. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Бургас в настоящия си състав,
като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и
съобрази закона, намира за установено следното:
На 07.12.2016г., във връзка с подаден сигнал за
отвеждане на непречистени отпадъчни води от дейността на птицефермата, е
извършена проверка от контролни длъжностни лица – експерти към РИОСВ – Бургас в
процесния имот, при която е установено, че в същия се помещават 14
птицекомбината за клетъчно отглеждане на патици, като към момента на проверката
са населени 8 птицекомбината с около 3200 броя патици. Към всеки птицекомбинат
е изградена двусекционна шахта, в която се отвеждат отпадъчните производствени
води към обрасла в растителност земно-насипна лагуна в края на имота. На
територията на имота е установена цистерна, без изградена обваловка, с неустановено съдържание,
което се отвежда посредством земно-насипен канал до лагуната. Посочено е още,
че шахтата на едно от халетата е запушена и отпадъчните води се изливат върху
терена към лагуната. Констатациите от извършената проверка са обективирани в
Констативен протокол № 011161-К-7-76/07.12.2016г. На 19.12.2016г. е извършена
комплексна проверка в обекта, констатациите от която са отразени в Констативен
протокол № 010811/К-2-43/19.12.2016г., като със същия са дадени предписания на
дружеството – оператор за привеждане в съответствие дейността на обекта с
изискванията на екологичното
законодателство по отделните компоненти.
Въз основа на извършените проверки е издадена Заповед №
РД-192/22.12.2016г. на директора на РИОСВ – Бургас за налагане на принудителна административна мярка чрез
пломбиране - спиране на производствената дейност на процесната ферма за
отглеждане на животни (птицеферма) – 14 птицекомбината, ведно с битовите
помещения, с конкретно посочена площ за всеки един от тях. Посочено е, че
дейността може да се възобнови със заповед на директора на РИОСВ – Бургас, след
привеждане дейността на обекта в съответствие с изискванията на екологичното законодателство.
На 16.05.2018г. е извършена проверка по изпълнение на
горепосочената заповед, като констатациите от същата са обективирани в
Констативен протокол № 013851/К-19-5/16.05.2018г. В същия е посочено, че към
момента на проверката липсват поставените от контролните органи оловни пломби и
в обекта се осъществява дейност. По отношение на лагуната е констатирано, че
същата е разделена на три части, като една част от източния край е почистена и
засушена, а останалата част в западна посока не е почистена, силно обрасла с
растителност, заблатена и със специфичен фекален мирис. Извършен е и оглед на
цистерната за аериране на лагуната, като е посочено, че същата е във видимо
недобро състояние - силно корозирала и
със скъсан кожух. Не е налична връзка между лагуната и цистерната, с оглед на
което последната не може да изпълнява предназначението си. Въз основа на
извършената проверка е издадена Заповед № РД-70/18.05.2018г. на директора на
РИОСВ – Бургас за налагане на
принудителна административна мярка чрез пломбиране - спиране на
производствената дейност на птицеферма за угояване на патици порода „мюлари”,
находяща се в землището с.Вълчин, върху имот №000248 с оператор С.К.С.-земеделски
производител и изпълнение на предписание, дадено с констативен протокол № 010811/К-2-43/19.12.2016г..Посочено е, че
дейността може да се възобнови със заповед на директора на РИОСВ – Бургас, след
привеждане дейността на обекта в съответствие с изискванията на екологичното законодателство, Решение №
БС-101-ПР/27.07.2017г. на РИОСВ-Бургас и почистване и отремонтиране на лагуната.
На 31.05.2018г. е извършена проверка в обекта,
констатациите от която са отразени в Констативен протокол №
013853/К-19-7/31.05.2018г., като със същия са дадени предписания на дружеството
– оператор за привеждане в съответствие дейността на обекта с изискванията на екологичното законодателство по отделните
компоненти.
По
делото са представени наказателно постановление № 4 от 16.02.2017г. на
директора на РИОСВ Бургас, влязло в сила на 04.03.2017г. и наказателно
постановление № 102 от 06.10.2017г. на директора на РИОСВ Бургас, влязло в сила
на 18.10.2017г. за нарушение на чл.81, ал.1, т.2 и чл.95, ал.1 от ЗООС, и на
основание чл.162, ал.1 от ЗООС.
Въз основа на изложените фактически данни, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна,
имаща право и интерес от оспорването, доколкото процесната заповед, с която се
спира дейността на дружеството и се забранява достъпа до имота, е неблагоприятна
за нея и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, извършено с обратна
разписка на 28.05.2018г. (л.33), а жалбата е подадена пред настоящата инстанция
на 04.06.2018г.(л.2 и сл.). Оспорването е срещу индивидуален административен
акт, който съгласно нормата на чл.160, ал.4 ЗООС може да се оспорва пред съд по
реда на Административно-процесуалния кодекс. Всичко изложено налага извод, че
жалбата е допустима срещу заповедта,
с която е наложена ПАМ.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
В резултат на служебния и цялостен съдебен
контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно
нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът проверява най-напред неговата
валидност. Това се налага, поради служебното начало в административния процес,
съгласно принципа за това, възведен с нормата на чл. 9 от АПК.
Разпоредбата на чл. 146 от АПК сочи основанията за оспорване на административните актове,
които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност
на оспорения акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената
форма, съществено нарушение на административно производствените правила,
противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона.
При преценка законосъобразността на оспорения административен акт, съдът
съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл. 146 от АПК, включително и да обяви нищожност на акта при липса на
такова искане.
При така вменената на съда от закона
служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема следното:
Оспорената заповед е издадена от компетентния по
смисъла на чл. 158 от ЗООС орган - разпоредбата овластява директорите на РИОСВ
да прилагат принудителни административни мерки при изброените в закона случаи.
Административният акт е в съответствие с изискванията за писмена форма и
съдържа мотиви - фактически и правни основания за издаването й, описани са релевантни
факти установени и обусловили издаването й. Посочени са наименование на органа, който я издава,
наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и
задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение, срокът и реда за
обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.
Посочени са и правните основания, на които се е позовал органа да издаде
процесната ПАМ. Факти за приложението на чл.158, т.4 ЗООС се съдържат и в
административната преписка състояща се от документи предпоставили издаването на
акта, което не е съществено нарушение на процедурата - Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г.,
ОСГК на Върховния съд. При издаването на заповедта не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
В
настоящото оспорване съдът не констатира основанието по чл.146, т.4 от АПК,
като намира че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния
закон.
Принудителните
административни мерки са налагат само в определените от ЗООС случаи, посочени в
чл.158. В конкретния казус издаването на заповедта е мотивирано с наличието на
предпоставките по чл.158, т.3 „възникване на непосредствена опасност за
замърсяване или увреждане на околната среда или за увреждане на здравето или
имуществото на хората“; и т.4 „предотвратяване или преустановяване на
административни нарушения, свързани с опазването на околната среда, както и
предотвратяване и/или отстраняване на вредните последици от тези нарушения“.
Наличието
на фактическите основания за прилагане на чл.158, т.4 от ЗООС се установяват от
представените по делото наказателни постановления, с които са констатирани
административни нарушения и не са отстранени до датата на проверката преди
издаването на настоящата заповед. С наказателно постановление № 4 от
16.02.2017г. на директора на РИОСВ Бургас, влязло в сила на 04.03.2017г. е
установено, че при извършена проверка на 07.12.2016г. настоящият жалбоподател
не представя документи, разрешаващи дейността и инвестиционното предложение не
е процедирано по реда на глава шеста от ЗООС, с което е прието, че е извършил
нарушение на чл.81, ал.1, т.2 и чл.95, ал.1 от ЗООС, и на основание чл.162, ал.1
от ЗООС му е наложено наказание глоба. С последващо наказателно постановление №
102 от 06.10.2017г. на директора на РИОСВ Бургас, влязло в сила на 18.10.2017г.,
с което при извършена проверка на 23.08.2017г. е установено, че настоящият
жалбоподател не е почистил и отремонтирал торохранилещето тип „лагуна”.
Извършената проверка е последваща, след констатирането на нарушението на
19.12.2016г., когато е дадено предписание за отстраняване на нарушението и
удължаване на срока за изпълнението му до 31.05.2017г. Предвид описаните факти
деянието е квалифицирано по чл.166, т.3 от ЗООС и на жалбоподателя е наложено
наказание глоба.
От
изложените обстоятелства се установява, че независимо от констатираните
нарушения, установени с влезли в сила наказателни постановления, същите не са
преустановени, което обосновава правното основание на чл.158, т.4 от ЗООС и налагането
на принудителна административна мярка от категорията на процесната.
По
отношение на другото посочено правно основание чл.158, т.3 ЗООС,
административният орган се позовава на Констативен протокол № 011161-К- 76 от
07.12.2016г. и констативен протокол № 013851/К-19-5 от 16.05.2018г., с които не
само е установена опасност от замърсяване, а замърсяване на околната среда. Независимо
от дългия период от време от издаването на първата заповед през 2016г. и
последващата заповед, оспорена в настоящото производство недостатъците при
осъществяване на дейността не са отстранени, като в частност съоръжението
„лагуна” продължава да не отговаря на изискванията. В писмо на РЗИ- Бургас вх.№
ПД-138/04.10.2017г. е посочено : „Условието „Да не се използва посоченото в
документацията съоръжение „лагуна”” е поставено във връзка с очакванията за
създаване риск за човешкото здраве, поради близостта с населеното място и
специфичния характер на този тип съоръжение /източник на неприятни миризми и
отделяне на токсични газове/”, поставено е изискване водоплътните безотточни
резервоари да бъдат разположени в най-отдалечения край на имота, да няма
смесване на потоците. В друго писмо отново на РЗИ /л.26/ от 03.05.2017г. е
посочено да не се използва посоченото съоръжение „лагуна”, дадени са
допълнителни указания във връзка с последващата експлоатация. От писмо на
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” от 25.04.2017г. /л.22/ е посочено,
че съоръжението за съхранение на твърд и/или течен оборски тор следва да
отговаря на изискванията на Наредба № 2 от 13.09.2007г. да е изградено от
водонепропускливо дъно и стени, по начин по който не позволява проникване в
почвата или замърсяване на водоизточниците. С Констативен протокол № 011161-К- 76 от
07.12.2016г. е установено, че процесното
съоръжение е изградено като земно-насипна лагуна, обрасла с растителност,
констатирана е замърсена площ около 30 кв.м., теренът е видимо омокрен с черна
течност, има разлив. В Констативен протокол №013851/К-19-5 от 16.05.2018г. е
установено, че лагуната е почистена в източния край, в западната посока не е
почистена, обрасла силно с растителност, заблатена и със специфичен фекален
мирис, цистерната е в недобро състояние, силно корозирала и без връзка с
лагуната. Видно е, че не са спазени предписанията, нормативните изисквания,
лагуната не е изградена с водонепропускливо дъно и страни, в резултат на което
съществува опасност от замърсяване на почвата. При тези доказателства, Съдът
приема, че изводите на орана за възникнала непосредствена опасност от
замърсяване, респ. увреждане на околната среда и увреждане на здравето на
хората са безспорно установени и е налице и хипотезата на чл.158, т.3 от ЗООС.
По
изложените съображения, жалбата, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Изходът
от оспорването обуславя възлагането на разноските по делото върху
жалбоподателя. Такива са своевременно претендирани в хода на устните състезания
от ответника. Жалбоподателят дължи на ответника юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв., определен по реда на чл.78, ал.8 ГПК (изм. - ДВ, бр.8 от 2017г.) във вр. с чл.24 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран
от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.К.С. с ЕГН **********- земеделски производител, с
адрес: гр. Пловдив, ул. „Димитър Талев“ № 12, против Заповед № РД-70/18.05.2018
г., издадена от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите-
Бургас
против заповед № РД-70/18.05.2018г. на директора на Регионална инспекция по
околната среда и водите - Бургас, с която е приложена принудителна
административна мярка - спиране на производствената дейност на ферма за
отглеждане на животни (птицеферма), находяща се в землището на с.Вълчин, върху
имот с № 000248.
ОСЪЖДА С.К.С. с ЕГН **********- земеделски
производител, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Димитър Талев“ № 12, против Заповед №
РД-70/18.05.2018 г., издадена от директора на Регионална инспекция по околната
среда и водите- Бургас да заплати на Регионална
инспекция по околната среда и водите – Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд, в
14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: