№ 187
гр. Перник, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20221720105548 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на С. Б. С. срещу „Топлофикация
Перник“ АД, с която се иска да се признаване за установено, в отношенията между
страните, че поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение
ищецът не дължи на ответното дружество сумите по изпълнителен лист, издаден по
ч.гр.д. № 1438/2010 г. на ПРС, както следва: сумата в размер на 1760,54 лева,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2003 г. до
30.04.2009 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
подаване на заявлението-22.02.2010 г. до окончателното изплащане на вземането,
сумата от 960,64 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания
за периода от 30.11.2003 г. до 11.02.2010 г., както и направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 151,64 лева, въз основа на който
изпълнителен лист е образувано изп. дело № 1475/2020 г. по описа на ЧСИ С.Б..
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, в срока по чл. 131
ГПК, с който оспорва предявения иск. Поддържа, че са предприемани изпълнителни
действия, с които течението на давността многократно е прекъсвано. Претендират се
разноски.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Издадена е заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК на 22.02.2010 г. по
ч.гр.д. № 1438/2010г. по описа на РС –Перник в полза на Топлофикация Перник“ ЕАД,
1
с която е разпоредено длъжникът С. Б. С. да заплати на дружеството – заявител,
сумата в размер на 1760,54 лева, представляваща главница за неплатена топлинна
енергия за периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2009 г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от подаване на заявлението-22.02.2010 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 960,64 лева, представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.11.2003 г. до
11.02.2010 г., както и направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 151,64 лева.
С влязло в сила на 12.11.2010 г. решение от 08.10.2010 г. по гр.д. № 3285/2010 г.
е признато за установено между страните по реда на чл. 422 ГПК съществуването на
вземанията, за които е издадена цитираната заповед за изпълнение на парично
задължение.
След констатация на съда, че заповедта за изпълнение подлежи на изпълнение
на 27.05.2011 г. е издаден в полза на „ Топлофикация Перник“ АД изпълнителен лист
срещу длъжника за процесните вземания.
Въз основа на посочения изп. лист от 27.05.2011г. по молба на взискателя
„Топлофикация Перник” АД от 16.08.2011г. е образувано изп. дело № 1120/ от 2011 г.
по описа на ЧСИ Анелия Василева срещу С. Б. С., като в молбата взискателят е
поискал прилагане на конкретни изпълнителни способи.
Извършвани са справки за имущественото състояние на длъжника.
Изпратено е на 29.03.2013 г. запорно съобщение до Районно управление
„Социално осигуряване“ Перник за налагане запор върху пенсията на длъжника. С
писмо от 03.04.2013 г. РУ „СО“ Перник отговаря, че запорът не може да бъде
изпълнен, тъй като лицето не е пенсионер.
С молба от 22.04.2014 г. на взискателя „ Топлофикация Перник“ АД е поискано
да се извърши извършване на справка за установяване получаван доход от длъжника и
при установяване на такъв над гарантирания за страната минимум, да се наложи запор
върху вземането.
Изпратено е на 23.04.2014 г. запорно съобщение до ТП на НОИ Перник за
налагане запор върху пенсията на длъжника. С писмо от 28.04.2014 г. ТП на НОИ
Перник отговаря, че запорът не може да бъде изпълнен, тъй като лицето не е
пенсионер в НОИ.
Изпратено е на 20.01.2015 г. запорно съобщение до „***“ за налагане запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника. С писмо от 19.02.2015 г. третото
задължено лице е признало вземането, уведомило е, че върху получаваното от
длъжника възнаграждение от 470 лева не са наложени други запори, като декларира, че
не превежда възнаграждението по банков път. Преведена е на взискателя сума от 160
2
лева на 16.03.2015 г., като липсват данни по приложеното изп. дело да е събрана
принудително посредством наложения запор,. Постъпило е писмо от работодателя на
длъжника на 20.03.2015 г., с което уведомява ЧСИ, че от 02.02.2015 г. С. Б. С. не е
служител на дружеството, поради което не може да бъде обслужвано задължението му.
С постановление от 09.04.20 г. ЧСИ е констатирал прекратяването на изп. дело
на осн. чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.
С молба от 23.09.2020 г. въз основа на същия изпълнителен лист взискателят е
поискал да се образува пред ЧСИ С.Б. изп. дело за събиране на задълженията срещу
длъжника С. Б. С., като е направил възлагане на осн. чл. 18 ЗЧСИ. Извършени са
справки за имущественото състояние на длъжника и предприети изпълнителни
действия.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК - за установяване
недължимост на вземане, като се основава на факти, настъпили след съдебното му
установяване. Предмет на доказване от ищеца е, че правото на принудително
изпълнение за вземането по изпълнителния лист, е погасено, поради факти и
обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване.
В тежест на ответника е да докаже, че е предприел действия по принудително
събиране на вземането си, преди изтичане на твърдяната давност, т. е., следва да
докаже прекъсване или спиране на давностния срок.
Към 16.08.2011 г. - датата на образуване на производство по първото
изпълнително дело е действало ППВС 3/18.11.1980г., съгласно което образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното
производство давност не тече. Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г., постановено по
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото
започва да тече нова давност, но давността не се спира. Разрешенията, дадени с ТР №
2/26.06.2015 г., се прилагат занапред спрямо неприключилите към момента на
обявяването му изпълнителни производства. /в същия смисъл е и решение №
170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС/, какъвто е настоящият случай.
Съгласно решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о.
двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се
осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение
между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило
(успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за
която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е
оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане. В случая
3
взискателят е проявявал активност след образуване на изп. дело, като последното му
искане за прилагане на изп. способ е обективирано в молба от 22.04.2014 г. и към
датата на приемане на ТР 26.06.2015 г. изп. производство е било висящо, поради което
дадените с последното разяснения намират приложение.
В разглеждания случай изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за
изпълнение на парични задължения, вземането по която е признато със съдебно
решение. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
В случая по изложените по-горе съображения, новият давностен срок е започнал
да тече с приемане на ТР – 26.06.2015 г. До този момент е била спряна. Прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. / т. 10 от ТР
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
След 26.06.2015 г. до подаване на молбата за образуване на ново изп. дело,
съдържаща искане за прилагане на изп. способи – 23.09.20 г. не са предприемани
действия, годни да прекъснат давността и петгодишният срок за принудително
събиране на вземането вече е бил изтекъл, поради което предявеният иск е основателен
и следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал.1 ГПК ищеца имат право на разноски,
както следва ДТ в размер на 70,50 лв., такса за препис от изп. дела – 48 лева и адв.
възнаграждение в размер на 500,00, чието заплащане е удостоверено в представения
договор за правна защита и съдействие или общо 618,50 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 439 ГПК, че С. Б. С., ЕГН
**********, НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, поради
погасяване по давност на правото на принудително изпълнение, сумите по
4
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 1438/2010 г. на ПРС, както следва: сумата в
размер на 1760,54 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за
периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2009 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на заявлението-22.02.2010 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 960,64 лева, представляваща законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 30.11.2003 г. до 11.02.2010 г., както и
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 151,64
лева, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп. дело № 1475/2020 г. по
описа на ЧСИ С.Б..
ОСЪЖДА „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” ДА ЗАПЛАТИ на
С. Б. С., ЕГН **********, сумата в размер на 618,50 лева, представляваща разноски в
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила изисканите заповед за изпълнение по ч. гр.
д. № 01438 по описа за 2010 г. и решение по гр.д. № 3285/ 10 г. по описа на Пернишки
районен съд да бъдат върнати на Служба „ Архив“.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5