№ 116
гр. Благоевград, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20221200500133 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от Д. ИВ. АНГ. и Б. КР. АНГ.,
чрез адв. Е. Д., против отказ разпореждане от 07.01.2022 г. за прекратяване
на изп. дело № 567/ 2014 г. по описа на ЧСИ В.Т., с рег. № 795 по описа на
КЧСИ на РБ. Навежда се, че с оглед на погасяване на задължението по
изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело,
то производството следва да се прекрати.
Прави искане за отмяна на разпореждане от 07.01.2022 г. за отказ от
прекратяване на изп. дело № 567/ 2014 г. по описа на ЧСИ В.Т., с рег. № 795
по описа на КЧСИ на РБ.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител счита,
че частната жалба е допустима, но неоснователна като излага съображения в
тази насока.
По делото не е депозирано възражение от страна на присъединения
взискател.
От приложеното изпълнително дело се установява, че на 06.06.2014 г. е
образувано срещу двама длъжници.
1
Извършвани са изпълнителни действия по делото. С последователни
актове са наложени обезпечителни мерки и изпълнителни действия,
изразяващи се във вписване на запор на банковите сметки на длъжника,
вписване на възбрани върху недвижими имоти.
С оглед постъпила молба на 10.06.2014 г. за налагане на въбзрана на
недвижим ичот, е наложена такава.
На 10.06.2014 г. е направено искане за налагане на запор.
На 11.07.2014 г. е направено искане за извършване на опис на недвижим
имот.
На 30.07.2014 г. е направено искане за публимна продан на нидвижим
имот.
На 13.10.2014 г. е направено повторно искане за публична продан на
имот, поради нестанала първа продан. Вследствие на реализиране на
процедурата на публичната продан, на 11.12.2014 г. е издадено постановление
за възлагане на недвижим имот.
На 12.01.2015 г. е изготвено разпределение.
На 07.06.2016 г. е направено искане за опис на движими вещи. Искането
е било нередовно, поради което е изпратено съобщение на взискателя, да
внесе такса. Няма данни по делото, такса да е внесена.
На 13.12.2017 г. е направено искане за налагане на запор на трудово
възнаграждение. Искането е било нередовно, поради което с разпореждане на
ЧСИ е оставено без движение, като е съобщено на взискателя да внесе такса.
Няма данни такса да е внесена.
На 31.01.2019 г. е направено искане за опис на движими вещи, което
искане е оставено без движение, тъй като не е внесена такса. Няма данни по
делото, такса да е внесена.
На 18.05.2020 г. е направено искане за запор на банкови сметки на
длъжника, което искане е оставено без движение, поради невнесена такса.
Няма данни по делото, такса да е внесена.
На 08.10.2020 г. е направено редовно искане за извършване на опис.
При така изложената фактическа обстановка по изпълнителното дело и
след анализ на представените доказателства настоящият съдебен състав стига
2
до следните правни изводи.
В чл. 433 от ГПК са посочени лимитивно основанията, при наличието
на които съдебният изпълнител е длъжен да прекрати изпълнителното
производство.
Видно от данните по изпълнителното производство, са налице и двата
елемента на фактическия състав на перемпцията: процесуално бездействие на
взискателя и изтичането на двугодишен срок, в който продължава това
бездействие. Съгласно закона, което не е спорно и в съдебната практика,
срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК започва да тече от последното изпълнително
действие по изпълнителното дело. Съдът намира, че 2-годишният срок за
перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява
изпълнение /включително доброволно, напр. по постигнато споразумение
между страните/, т. е. осъществяването на всички поискани способи е
приключило /успешно или безуспешно/, или поисканите не могат да се
осъществяват по причина, за която взискателят отговаря - след направеното
искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и
така осуетява тяхното прилагане.
В случая се установява, че взискателят по процесното изпълнително
дело не е проявявал постоянна активност, като е искал от ЧСИ да извършва
нови действия по изпълнението, което е ставало редовно до края на 2014 г. и
винаги към онзи момент преди да е изтекъл 2-годишният срок, предвиден в
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Последният реализиран изпълнителен способ е
реализирана публична продан, който способ е приключил на 13.10.2014 г. с
издаване на постановление да възлагане на недвижим имот.
След този период, до 08.10.2020 г., са се осъществили фактите, при
които изпълнителното производство следва да се прекрати по силата на
закона. Реализираните искания от взискателя – на 07.06.2016 г. - искане за
опис на движими вещи, на 13.12.2017 г. - искане за налагане на запор на
трудово възнаграждение и на 31.01.2019 г. - искане за опис на движими вещи,
не са се осъществили по причина, за която взискателят отговаря - след
направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото
съдействие и така е осуетил тяхното прилагане, поради което тези действия
по принудително изпълнение не прекъсват давността. За да е релевантно за
прекъсване на давността, следва да е налице предприемане на действия по
3
принудително изпълнение чрез реализиране на редовен изпълнителен способ,
тъй като нередовния изпълнителен способ не прекъсна давността.
Следователно, след като последният реализиран изпълнителен способ -
публична продан, който способ е приключил на 13.10.2014 г. с издаване на
постановление да възлагане на недвижим имот, то от този момент до
следващия редовен изпълнителен способ – 08.10.2020 г.. Съобразно правилата
за изчисляване на срокове по чл. 60, ал. 2 от ГПК, двугодишният срок,
предвиден в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, е изтекъл на 13.10.2016 г. и поради
бездействието на взискателя, изпълнителното производството е прекратено на
тази дата. Изпълнителният процес е прекратен ex lege, като постановлението
на съдебния изпълнител би имало само декларативно, а не конститутивно
действие, за прогласяване настъпването на визираното в чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК основание.
Само по себе си редовното искане за извършване на опис на вещи на
длъжника би съставлявало действие, препятстващо настъпването на
перемпцията (така ТР № 3/ 2015 г. на ОСГТК на ВКС), но същото е отправено
едва на 08.10.2020 г., т. е. след като по силата на закона вече е било
прекратено изпълнителното производство и поради това не може да породи
правно действие.
С оглед констатираното перемиране на изпълнителното производство
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по силата на закона на 13.10.2016 г.,
съдът намира, че жалбата е основателна.
Въпреки постигнатия с подадената жалба резултат в полза на
жалбоподателя, направеното искане за присъждане на разноски за
настоящото производство не следва да бъде уважено. По общо правило
отговорността за разноски е отговорност за неоснователно предизвикан
правен спор и се понася от страната, която с поведението си е станала
причина за завеждане на делото съгласно чл. 78, ал. 1 - ал. 3 и чл. 79 от ГПК.
В случая обаче се касае за проверка на действията на самия ЧСИ, за чиято
незаконосъобразност страните по изпълнението не носят отговорност, поради
което и насрещната по жалбата страна не може да бъде отговорна за
разноските в настоящото производство. Правото си на разноски като форма
на вреди от незаконосъобразно изпълнение страните по изпълнението могат
да реализират по отношение на ЧСИ по общия исков реда на чл. 441 от ГПК.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК, настоящото
решение не подлежи на последващ инстанционен контрол.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 07.01.2022 г. на ЧСИ В.Т., с рег. № 795 по
описа на КЧСИ на РБ, с което същата отказва да прекрати изпълнително дело
№ 567/ 2014 г. по описа на ЧСИ В.Т..
ЗАДЪЛЖАВА ЧСИ В.Т., с рег. № 795 по описа на КЧСИ на РБ, да
изготви постановление за прекратяване на изпълнително дело № 567/ 2014 г.
по описа на ЧСИ В.Т., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
На ЧСИ В.Т. да се изпрати заверено копие от настоящия съдебен акт за
сведение и изпълнение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5