№ 93
гр. Монтана, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20221630201548 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № 12-2200232/22.11.2022г. на Директор
Дирекция ”Инспекция по труда” гр.Монтана на “Д” ЕООД гр.София, ЕИК
ХХХХ, с управител О. М. П., с посочен съдебен адрес в гр.София, чрез адв.Н.
Н. от САК, в качеството на работодател е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 (две хиляди) лева за административно нарушение по чл.128,
т.2 от КТ, санкционирано на основание чл.414, ал.1 от КТ.
Недоволен от Наказателното постановление управителят О. М. П., чрез
адв.Н. Н. от САК, надлежно упълномощена, моли да бъде отменено.
Претендират се и разноски.
Въззиваемата страна чрез процесуален представил ст. юрисконсулт С. К,
чрез изложени доводи и в писмена защита, моли да се потвърди НП и да се
присъди юрисконсултско възнаграждение.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
във връзка с доводите на страните, намира жалбата за допустима, но
неоснователна.
Жалбата е допустима тъй като е подадена в законния срок.
1
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
При извършена проверка на 06.10.2022г. по документи, представени от
“Д” ЕООД гр.София, ЕИК ХХХХ в Дирекция „ИТ” – Монтана по електронен
път, изискани с писмо изх. № 22078094/07.09.2022г., удостоверяващи
плащането на трудовите възнаграждения – разчетно платежна ведомост (фиш)
за месец юли 2022г., било установено, че работодателят “Д” ЕООД гр.София,
ЕИК ХХХХ, не е изплатил в установените срокове (до 30 – то число на
следващия месец) на НБС, уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа през месец юли 2022г., начислена по ведомост сума за
получаване в размер на 593.93 лева, както и за месец август 2022г. в размер на
593.91 лева.
Изисканите документи били по повод извършена проверка по спазване на
трудовото законодателство в обект – офис Монтана, находящ се в
гр.Монтана, ул.Димитър Ерийски № 2А, стопанисван от “Д” ЕООД гр.София,
ЕИК ХХХХ, със седалище и адрес на управление в гр.София, представлявано
от О. М. П.. При извършената проверка са проверени предписанията дадени с
протокол от предишна проверка № ПР 2221569/19.07.2022г., Предписание №
1 и № 2, като документите, които били изискани, били представени по
електронен път. Вследствие на последващата проверка, онагледена в
протокол № ПР 2233562/06.10.2022г. било установено, че от представените
при проверката документи, удостоверяващи изплащането на трудовите
възнаграждения – разчетно платежна ведомост – фиш за месец юли и месец
август 2022г., е констатирано, че работодателят “Д” ЕООД гр.София, ЕИК
ХХХХ, не е изплатил в установените срокове (до 30 – то число на следващия
месец) на НБС, уговореното трудово възнаграждение за извършената работа
през месец юли 2022г., начислена по ведомост сума за получаване в размер на
593.93 лева и уговореното трудово възнаграждение за извършената работа
през месец август 2022г., начислена по ведомост сума за получаване в размер
на 593.91 лева. Това било видно от представените фишове касаещи лицето
НБС, шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона, които не били
оформени по надлежен ред, липсвал подпис на лицето, които касаели, т.е. на
НБС.
За извършената последваща проверка бил изготвен протокол № ПР
2
2233562/06.10.2022г. връчен на 06.10.2022г. на упълномощено лице. На
10.10.2022г. била изпратена покана за съставяне на АУАН до управителя на
“Д” ЕООД гр.София, ЕИК ХХХХ, на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН,
получена на 14.10.2022г.
На 24.10.2022г. св.Л. К. Р. в присъствието на св.С. О. Ш. и св.С. М. З. –
инспектори в Дирекция ”ИТ” – Монтана, съставил спрямо жалбоподателя
юридическо лице и работодател “Д” ЕООД гр.София, ЕИК ХХХХ, АУАН №
12 - 2200232 за нарушение по чл.128, т.2 от КТ. Посоченото в АУАН се
потвърждавало от представената ведомост (фиш за м.07. и м.08.2022г. АУАН
бил съставен в присъствието, и връчен на упълномощено лице ЕИД.
Против съставения АУАН постъпили възражения на 31.10.2022г., чрез
които се оспорвало да е налице нарушение по чл.128, т.2 от КТ относно
лицето НБС, не били посочени място и дата на извършване на нарушението,
което е абсолютна предпоставка за не законосъобразност на акта, тъй като
работодателят е със седалище гр.София, поради което Дирекция „ИТ” –
Монтана не разполагала с юрисдикция да издава актове и постановления. Въз
основа на един протокол за проверка № ПР 2221569/19.07.2022г. били
издадени пет различни незаконосъобразни АУАН, което противоречало на
принципа, че никой не следва да бъде наказван за едно и също нарушение
повече от веднъж.
На базата на изготвения АУАН № 12 – 2200232/24.10.2022г., Директор
Дирекция ”ИТ” – Монтана, като административно-наказващ орган (АНО),
намерил, че “Д” ЕООД гр.София, ЕИК ХХХХ, в качеството на работодател е
извършило административно нарушение по смисъла на чл.128, т.2 от КТ и
издал обжалваното НП на основание чл.414, ал.1 КТ налагайки имуществена
санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева.
В жалбата против процесното НП, изготвена и подадена от
упълномощено лице – адв.Н. Н. от САК, синтезирани са наведени следните
възражения:
На първо място, считам, че не е налице твърдяното нарушение на чл.128,
т.2 от КТ. На административния орган е представено по електронен път
собственоръчно подписан от служителя НБС фиш за изплащане на заплата за
юли 2022г. от „Д” ЕООД в размер на 593.93 лева. С този документ,
твърдяното в акта нарушение - не изплащането на работна заплата не е
3
извършено в действителност, но въпреки безспорното доказателство за липса
на нарушение, и направеното своевременно възражение, решаващият орган
абсолютно незаконосъобразно е издал оспорваното НП въз основа на АУАН,
който съдържа неверни и абсолютно оборими твърдения за извършване на
нарушение.
На следващо място, както е посочено и в депозираното възражение, но
оставено без коментар от решаващия орган, считам, че налице абсолютно
процесуално нарушение, а именно липса на посочване на мястото и датата на
извършване на нарушението, което е абсолютната предпоставка за
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Доверителят
ми е със седалище в гр.София и съответната документация, отнасяща се до
изплащане на работните заплати се съхранява в централния му офис в
седалището и на адреса на управление на дружеството. В наказателното
постановление, което се обжалва, както и в АУАН, въз основа на което е
издадено, не става ясно нито къде е извършено твърдяното нарушение - дали е
извършено в гр.София, където Дирекция „ИТ” – гр.Монтана не разполага с
юрисдикция да издава актове и постановления, или е извършено на
територията на гр.Монтана, където представляваното от мен дружество няма
адрес на управление и не съхранява документи. От незаконосъобразното
наказателно постановление не се разбира и кога именно е извършено
нарушението. Посочените пороци в оспорването наказателно постановление -
липсата на посочване на датата и мястото на извършване на нарушението са
толкова тежки процесуални нарушения, че всякога са основание за отмяна на
постановлението. Липсата на дата на извършване на нарушението, лишава
доверителя ми и от възможността да възрази за изтекла погасителна давност
за образуване на административно - наказателно производство на основание
чл.34 от ЗАНН, което е абсолютна предпоставка за отмяна на всяко едно
наказателно постановление, издадено на база на незаконосъобразния
административен акт.
Не на последно място, въз основа на един и същи протокол за
извършване на проверка № ПР 2221569/19.07.2022г. са издадени пет различни
незаконосъобразни акта за установяване на административни нарушения, въз
основа на които са издадени пет различни наказателни постановления, като
освен оспорването с тази жалба, това са и НП № 12-2200227/22.11.2022г., НП
№ 12-2200228/22.11.2022г., НП № 12-2200230/22.11.2022г. и НП № 12-
4
2200231/22.11.2022г., което противоречи на принципа, че никой не следва да
бъде наказван за едно и също нарушение повече от веднъж, а във всички
изброени актове, административният орган твърди, че доверителят ми е
осъществил нарушение на чл.128 от КТ.
Заради наведено възражение в жалбата, че на административно –
наказващия орган (АНО) по електронен път е бил представен собственоръчно
подписан от работника НБС фиш за изплащане заплатата за м.07.2022г. от
“Д” ЕООД гр.София, ЕИК ХХХХ, в размер на 593.93 лева, съдът изиска
справка от Дирекция „ИТ” – Монтана, която с писмо изх. №
23004305/23.01.2023г. е изпратила на МРС фиш за заплата за м.07.2022г. на
НБС, от който е видно, че е подписан от лицето С.
В рамките на съдебното следствие пред въззивния съд (с оглед вида
дело), св.Л. К. Р., св.С. О. Ш. и св.С. М. З., поддържат посочените
обстоятелства в АУАН. Св.Л. К. Р. прави следните уточнения – проверката е
извършена на 06.10.2022г. по документи, изискани с писмо от 07.09.2022г.,
които са предоставени по електронен път на електронната поща на Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Монтана. Проверката е по повод постъпили
множество сигнали от работещи във фирмата, че не им се плащат заплатите,
които им се дължат. При проверката бяха изискани трудовите досиета и
ведомости за заплащане на възнаграждения на работниците. От
представените документи удостоверяващи изплащането, именно фишове
за заплати, се установи, че дружество „Д” ЕООД в качеството си на
работодател не е изплатило до 30 число на следващия месец
договореното трудово възнаграждение на НБС за месец юли 2022г., както и за
месец август същата година. Това нещо го установих на 06.10.2022г., като са
дължими и двете суми, за двата месеца. Извършена е и последваща проверка
от мен, при която най–вероятно са представили доказателства за
изплатени суми, но тук се говори за проверката на 06.10.2022г., а съставения
АУАН е от 24.10.2022г. Към момента на съставянето на акта такъв фиш
за изплатена заплата за посочения месец не е бил представен. Към момента на
проверката по документи и при съставянето на акта за нарушение, не са
представени доказателства относно плащане на трудовото възнаграждение на
конкретното лице нито за м. юли, нито за м. август. При последващата
проверка след това са представени вече документи постфактум за изплатени
5
възнаграждения за м. юли и м. август, но това става вече през м.
ноември или м. декември. Трудна е комуникацията с дружеството. Относно
възражението, че не е посочено мястото на извършване на нарушението,
аз съм извършил проверка в офиса на тази фирма в гр.Монтана. В офиса е
започната проверката, находящ се в гр.Монтана на ул.Димитър Ерийски №
2А. Проверката е извършена на 06.10.2022г. по документи, сканирани в
Дирекция „ИТ” гр.Монтана. Проверката в офиса на ул.Димитър Ерийски е
преди дата 06.10.2022 г. Затова съм записал в акта, че при извършване на
проверка по документи е съставен актът. По време на извършване на
проверката на място в офиса на работодателя „Д” ЕООД, намиращ се в
гр.Монтана, аз не съм установил нарушението, защото документи на място в
офиса не се съхраняват. Мястото на проверката по документи е в Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Монтана, но е във връзка с посещение на обекта в
гр.Монтана.
Като се имат предвид показанията на св.Р., които настоящия съд
кредитира, като обективни, твърдението в жалбата, че нарушението по чл.128,
т.2 от КТ не е извършено за м.07.2022г. относно работника НБС, защото бил
налице подписан фиш за изплащане на заплата на С за м.07.2022г., е
некоректно и необосновано. Нарушението по чл.128, т.2 от КТ като се имат
предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, е доказано,
както за м.07.2022г., така и за м.08.2022г. относно работника НБС, защото
едва след извършване на проверки на място в офиса на работодателя „Д”
ЕООД, в гр.Монтана, ул.Димитър Ерийски № 2А, след това по документи в
Дирекция „ИТ” – Монтана на 06.10.2022г., след съставяне на АУАН № 12 –
2200232/24.10.2022г., е бил представен подписан фиш за заплата за
м.07.2022г. относно С, но това е станало в хода на извършена последваща
проверка, за да се установи дали са изпълнени дадените предписания със срок
до 30.10.2022г., като видно от показанията на св.Р. това се е случило през
м.11.2022г. или м.12.2022г., като комуникацията с дружеството работодател е
„трудна”.
Относно възражението, че не са посочени мястото и датата на
извършената проверка, следва да се посочи, че наистина настоящия съд
установява не прецизност при изготвяне на АУАН и НП, защото е следвало да
се посочи в АУАН и НП, че става дума за последваща проверка, извършена на
06.10.2022г., предхождана от извършена проверка на 19.07.2022г., оформена
6
с протокол № ПР 2221569/19.07.2022г. и че тази проверка е била извършена в
обект – офис Монтана, находящ се в гр.Монтана, ул.Димитър Ерийски № 2А,
стопанисван от работодателя “Д” ЕООД гр.София, ЕИК ХХХХ. Това обаче не
посочване, според настоящия съд няма за последица допуснато съществено
процесуално нарушение, което да е ограничило правото на защита на
санкционирания работодател, защото видно от данните по делото,
жалбоподателя е реализирал в пълнота правата си, като е възразил против
АУАН, дадена му е преди това възможност да представи съответните
документи и много добре е бил запознат, че става дума за последваща
проверка, по повод на извършена такава преди това на 19.07.2022г. в офиса
му в гр.Монтана. С оглед спецификата на нарушението, същото е било
установено след представяне на изисканите документи в Дирекция „ИТ” –
Монтана, които преди това са били изискани от работодателя „Д” ЕООД
гр.София. Протоколът за извършена проверка № ПР 2233562/06.10.2022г.,
видно от протокола на л.10 от делото е връчен по електронен път на
проверения работодател „Д” ЕООД гр.София, а това, че липсват изложени
доводи в НП относно писмените възражения против АУАН, е пропуск, но
според настоящия съд несъществен и съответно не може да бъде основание за
отмяна на НП № 12 – 2200232/22.11.2022г.
Неоснователно е и другото възражение на жалбоподателя, наведено чрез
пълномощника адв.Н. от САК, че Дирекция „ИТ” – Монтана не разполагала с
юрисдикция да издава АУАН и НП, тъй като седалището на жалбоподателя
било в гр.София, където се съхранява съответната документация, отнасяща се
до изплащане на работните заплати. С оглед обстоятелството, че проверения
обект е на територията на Област Монтана, административно-наказващият
орган – Дирекция „ИТ” – Монтана, е териториално компетентна да извърши
проверка на процесния работодател и чрез своите длъжностни лица да
състави АУАН, респ. да издаде НП, без да е от правно значение къде се
намира седалището на работодателя и дали там се съхранява документацията
му, в т.ч. и относно изплащането на работните заплати.
По повод на възражението, че поради липсата на датата на нарушението,
не може да се възрази за изтекла погасителна давност по чл.34 от ЗАНН,
следва да се има предвид Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2014г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния
7
административен съд, съгласно, което - Сроковете по чл.34 от Закона за
административните нарушения и наказания са давностни и Разпоредбата на
чл.11 от Закона за административните нарушения и наказания препраща към
уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в
Наказателния кодекс. Процесната проверка е извършена на 06.10.2022г. по
документи в Дирекция „ИТ” – Монтана и на посочената дата е установено
административното нарушение по чл.128, т.2 от КТ, от която дата, не са били
изтекли, както сроковете по чл.34 от ЗАНН, така и общата погасителна
давност по чл.11 от ЗАНН вр. с чл.80 от НК, която е 4г. и 6м.
След анализ на събраните по делото доказателства, настоящия съд не
открива да е допуснато нарушение чрез санкциониране на процесния
работодател за едно и също нарушение повече от веднъж, тъй като става дума
за различни по вид установени административни нарушения, подлежащи на
отделно санкциониране.
В обобщение според настоящия съд при установяване на
административното нарушение по чл.128, т.2 от КТ относно лицето НБС, не
са допуснати съществени процесуални нарушения, в т.ч. такива от рода на
посочените в жалбата, спазени са изискванията на ЗАНН и КТ при съставяне
на АУАН и впоследствие при изготвяне на обжалваното НП.
Не са налице и условията за приложение на чл.415в, ал.1 КТ, тъй като
доказателства по делото не са в тази насока, въпреки твърдението в жалбата,
че за м.07.2022г. е било изплатено дължимото възнаграждение на лицето С.
Видно от данните по делото възнаграждението за м.07.2022г. е било
изплатено доста след установения срок – до 30 –то число на следващия месец,
и то заради последващата проверка от Дирекция „ИТ” – Монтана за това дали
са изпълнени предписанията по повод на проверката от 06.10.2022г. Дори
това твърдение да беше доказано по несъмнен начин, а именно че е изплатено
дължимото възнаграждение за м.07.2022г. в уговорения срок, по отношение
на възнаграждението за м.08.2022г., е налице неизпълнение на задължението
по чл.128, т.2 от КТ. Процесното нарушение няма правни и фактически
основания да се квалифицира като маловажно, като специалната разпоредба
на чл.415в от КТ изключва обсъждането и приложението на общата
разпоредба на чл.28 от ЗАНН.
Настоящият съд намира, че с наложената като размер имуществена
8
санкция, административно-наказващия орган е съобразил в пълнота
обстоятелствата по чл.27, ал.2 ЗАНН, като настоящия съд не установява, да са
налице условия за изменение на НП чрез намаляване размера на определената
имуществена санкция. Съдът констатира, че с оглед тежестта на извършеното
административно нарушение, наложената имуществена санкция в размер на
2000 (две хиляди) лева НЕ е завишена по размер. Съдът намира, че тежестта
на нарушението е висока, видно от данните по делото, а служебно известно е
на настоящия съд, че спрямо процесния работодател „Д” ЕООД гр.София, са
налице и други образувани АНД-ла, именно заради неспазване изискванията
и на чл.128, т.2 от КТ, което е едно от най – тежките административни
нарушения по КТ. Изследвайки конкретната тежест на процесното
административно нарушение, съдът намира, че имуществена санкция в
размер на 2000 (две хиляди) лева е съответна и съобразена със законните
изисквания. Предвид горното съдът намира, че наложената като размер
имуществена санкция от 2000 (две хиляди) лева НЕ следва да се намалява при
минимума на 1500 (хиляда петстотин) лева. Съдът намира, че определената
като размер имуществената санкция съответства на тежестта на извършеното
административно нарушение и е съобразена с разпоредбите на чл.27 и чл.83
от ЗАНН.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на жалбоподателя “Д”
ЕООД гр.София, ЕИК ХХХХ, с управител О. М. П., съгласно чл.63д, ал.1 и
ал.2 от ЗАНН (Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), НЕ следва
да бъде присъдено поискано чрез адв.Н. Н. от САК адвокатско
възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева заради участието й във
въззивното производство, като това искане следва да бъде оставено без
уважение.
Предвид заявеното искане от пълномощника на въззиваемата страна ст.
юрисконсулт С. К за присъждане на разноски по делото (юрисконсултско
възнаграждение) и с оглед неговия изход, жалбоподателя “Д” ЕООД
гр.София, ЕИК ХХХХ, с управител О. М. П., следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемата страна сторените разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН (Нов – ДВ, бр.109 от
2020г., в сила от 23.12.2021г.) вр. с чл.37 от ЗПП вр. с чл.27е от НЗПП (Нов -
ДВ, бр. 59 от 2009г., в сила от 28.07.2009г., изм., бр.74 от 2021г., в сила от
1.10.2021г.), настоящия съд намира, че на ИА „ГИТ” към което ЮЛ се числи
9
Дирекция „ИТ” - Монтана, следва да се присъдят 80 (осемдесет) лева
юрисконсултско възнаграждение, отчитайки действителната правна и
фактическа сложност на делото.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН (изм., бр.109 от
2020г., в сила от 23.12.2021г.), съдът
На основание горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 12-2200232/22.11.2022г.
на Директор Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Монтана, с което на “Д”
ЕООД гр.София, ЕИК ХХХХ, с управител О. М. П., с посочен съдебен адрес в
гр.София, чрез адв.Н. Н. от САК, в качеството на работодател е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева на основание чл.416,
ал.5 вр. с чл.414, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА “Д” ЕООД гр.София, ЕИК ХХХХ, с управител О. М. П., да
заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София, към
което ЮЛ се числи Дирекция „ИТ” – Монтана, разноски по съдебното
производство (юрисконсултско възнаграждение) в размер на 80 (осемдесет)
лева.
Решението може да се обжалва пред АС – Монтана в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
10