Р Е Ш Е Н И Е
№ 260286 / 10.3.2021г.
гр. П., 10.03.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 285 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 3 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. П., с ЕИК: *********,
подадена чрез процесуалния му представител – юрк. З.П., срещу Х.Д.Х., с ЕГН: **********,
с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от общо 2469.49 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и
пречистена, но незаплатена вода за имот – апартамент ***, находящ се в гр. П.,
ул. *****, ***, от които главница в размер на 2121.06 лева за периода от
12.12.2015 г. до 13.06.2019 г. вкл, и 348.43 лева – обезщетение за забава за
периода от 15.02.2016 г. до 07.08.2019 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до
окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото
разноски.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия /приети с
Решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г.на ДКЕВР/, които са публикувани по установения
ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие, и Наредба № 4
на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните услуги /ДВ бр.88 от 2014г., изм. и доп./. Съществуващото
правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя към
водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида с абонатен
номер. В качеството си на потребители на „ВиК“ услуги абонатите били задължени
да заплащат същите в предвидения в закона срок.
В тази
връзка се прави извод, че като потребител, ответникът бил запознат с обстоятелството,
че всеки месец дължи погасяване на формираното към „ВиК" ООД П. парично
задължение за изразходвано количество вода. За ползването на услугите на
посочения адрес е била създадена отделна партида – абонатен № *** в
счетоводните регистри на доставчика с титуляр – ответникът. Посочва се, че в
съответствие с посочените в ОУ срокове е извършвано отчитане на показанията на
монтирания/те в обекта водомер/и /чл. 21/ съответно са начислявани сумите от
потребеното количество вода. В сроковете, установени от ОУ обаче, ответникът не
е заплатил дължимите от него суми. С тези аргументи се иска претенциите да
бъдат уважени.
Представени
са: извлечения от сметка и Общи условия /ОУ/ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „ВиК“ ООД гр. П..
В хода на
делото са представени: писмо от Община П., отдел
„МПТ” с изх. № ***г. с приложени към него Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № ***г., том ***г. на нотариус в район на действие Пернишки РС и декларация по чл. 14 от ЗМДТ от ответника от 06.03.1998 г.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на особения представител на ответника по делото – адв. Р. З.,
е постъпил писмен отговор, с който исковите претенции се оспорват по основание
и размер.
По отношение на основателността се
твърди на първо място, че ответникът няма качеството потребител на ВиК услуги,
доколкото през процесния период от 12.12.2015 г. до 13.06.2019 г. не е бил нито
собственик, нито ползвател на процесния имот.
Оспорва се
обстоятелството, че до имота реално са доставяни ВиК услуги в процесния период
в посочения обем и тяхната стойност. Твърди се, че ищцовото дружество не е
изпълнило задължението си да доставя ВиК услуги с необходимото качеството, нито
е доставяло такива в претендирания обем. Оспорва се представеният документ
„извлечение от сметка” като се твърди, че информацията в него не е ясна, а
освен това не отразява и претендираното реално потребление. Възразява се срещу
начислените сметки, като се твърди, че от тях не стават ясни компонентите от
облигационната връзка, за които са начислени претендираните вземания. На
последно място се оспорва и воденото от ищеца счетоводство. Прави се възражение
за погасителна давност, доколкото се посочва, че приложимият давностен срок бил
3 години. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.
В съдебно
заседание, проведено на 15.02.2021 г. ищецът, редовно призован, не се явява,
представител не изпраща. От същия е постъпило писмено становище за уважаване на
исковите претенции.
Ответникът,
редовно призован – не се явява. Вместо него се явява назначеният му особен
представител – адв. З.. Последната изразява становище за отхвърляне на исковете
– изцяло, евентуално частично предвид възражението за давност. Поддържа, че
начислените количества вода на ответника са прекомерни.
В хода на производството по делото е изслушана
съдебно икономическа експертиза.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 3564/09.09.2019
г. по ч.гр.д. № ***г. по описа на РС П.. Посочената заповед е връчена на
длъжника в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 47, ал. 1 от ГПК /в
редакцията от преди бр. 100 от ДВ от 2019 г./.
По делото са представени общите условия за предоставяне
на ВиК услуги на „ВиК“ ООД гр. П.. Същите предвиждат хипотеза на определяне на
количеството потребени ВиК услуги в имота при неосигурен достъп до водомера в
продължение на повече от една година /чл. 24, ал. 4 вр. с чл. 49 от ОУ/, както
и хипотеза на определяне на количеството потребени ВиК услуги в имота при
водопроводна инсталация, която не позволява монтиране на индивидуални водомери
/чл. 25, ал. 4 от ОУ/ - съобразно броя обитатели на жилищата.
От копие от Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № ***г., том ***г. на нотариус в район на действие
Пернишки РС, се установява, че на ***г. Х.Д.Х. е придобил от родителите си Д.Х. М.и Т.Б.М.,по силата на извършено в
негова полза дарение собствеността върху следния имот – апартамент ***,
находящ се в гр. П., ул. *****, ***. Съгласно нотариалния акт дарителите Д.и Т.М.са
си запазили правото на ползване върху имота – безвъзмездно и до края на живота
си. По делото липсват данни за възрастта на дарителите, както и доказателства
дали към процесния период същите са упражнявали правото си на ползване върху
имота.
От представеното по делото извлечение от сметка е
видно, че за процесния имот са начислени следните суми, дължими за предоставяне
на ВиК услуги – главница в размер на 2121.06 лева за периода от 12.12.2015 г.
до 13.06.2019 г. вкл и 348.43 лева – обезщетение за забава за периода от 15.02.2016
г. до 07.08.2019 г., като същите не са заплатени.
По делото е изготвена и съдебно икономическа
експертиза, като стойността на количествата потребени съгласно същата ВиК
услуги съвпада с тази от извлечението от сметка. Според експертизата /разяснено
от вещото лице и в съдебно заседание/ количествата потребени ВиК услуги са
изчислени през процесния период по норматив съгласно ОУ на ищцовото дружество
за жилище с трима обитатели, а не въз основа на отчети от индивидуален водомер.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Исковете
са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за предоставени ВиК услуги за посочения
по-горе имот, за което е издадена заповед № 3564/09.09.2019 г. по ч.гр.д. № ***г. на ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на
уведомление, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата
на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е
допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането
по съдебен ред в исково производство.
В тежест на ищеца, указана му изрично с доклада по делото, е да установи,
че между него и ответника е била налице облигационна връзка за предоставяне на
ВиК услуги, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на
такива услуги съответно и тяхната стойност.
В настоящия случай първият спорен по делото въпрос е относно наличието на
облигационна връзка между ищеца и ответника през процесния период, доколкото по
делото се установява, че процесният имот е собственост на ответника, но е
налице запазено вещно право на ползване върху същия от страна на трети лица
/родителите на ответника/.
Съгласно чл. 8 от Наредба № 4
на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните услуги /наричана по-нататък „наредбата”/ получаването на ВиК услуги се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. С общите
условия се определят правата и задълженията на оператора и на
потребителите. В срок до 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите имат право да направят
пред съответния оператор заявление, в което да предложат различни условия.
Предложените от потребителите и приети от оператора различни условия се
отразяват в писмени споразумения. При непостигане на споразумение в едномесечен
срок от получаване на заявлението от оператора остават в сила общите условия. В това отношение, облигационната връзка между водоснабдителното дружество
и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството
потребител. Последното е определено в чл. 3, ал. 1, т. 2 от наредбата като
съгласно тази разпоредбата потребител на ВиК услуги е всеки собственик
респективно титуляр на вещно право на ползване или вещно право на строеж на
жилище и нежилищен имот в сграда - етажна собственост.
Следователно отношенията между потребителя и дружеството доставчик на ВиК
услуги възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице
възникне качеството на клиент на ВиК услуги, като не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и
доставчика на услугата.
В
тази връзка достатъчно в процесния случай е да се установи, че ответникът е бил
потребител на ВиК услуги, съответно, че общите условия са произвели действие.
От
разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата е видно, че потребител на ВиК
услуги е лицето, което получава ВиК услуги и ги използва за собствени нужди
като ползва водоснабдения имот в
качеството си на собственик на същия или по силата на учредено в негова полза
вещно право на ползване или вещно право на строеж върху имота.
В настоящия случай от представените по делото документи / Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***г., том ***г. на нотариус в район на действие
Пернишки РС/ се установява, че ответникът Х.Д.Х. е придобил собствеността
върху процесния имот – апартамент ***,
находящ се в гр. П., ул. *****, ***, по силата на извършено в негова полза
дарение. Въпреки това обаче ответникът не следва да носи отговорност за
потребените в имота ВиК услуги, доколкото макар да е собственик на същия, то е
налице запазено вещно право на ползване от страна на родителите на ответника, а
именно лицата Д.Х. М.и Т.Б.М.,/дарители по
горецитирания нотариален акт/, което е пожизнено. Посоченият
извод следва от обстоятелството, че при учредено ограничено вещно право на
ползване собственикът е лишен от правомощието да ползва имота, тъй като това
правомощие е прехвърлено на ползвателя, предвид правното съдържание на
понятието „вещно право на ползване“ по Закона за собствеността /ЗС/ (в този смисъл е Решение №14/20.03.2015г.
по гр.д.№5426/2014г. на ВКС, ІІ г.о.). В такъв случай облигационната връзка по
силата на публикуваните общи условия възниква между доставчика на топлинна
енергия от една страна, и ползвателя по силата на вещно право на ползване, от
друга. По смисъла на цитираните разпоредби от закона и съдебната практика
ползвателят, притежаващ ограничено вещно право на ползване, изключва собственика в правоотношението
с дружеството – доставчик на ВиК услуги. Това е така, тъй като ползвателят е
носител на правото да използва вещта по предназначение и същият съгласно чл. 56
и чл. 57 от ЗС е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването на вещта.
Нито в закона, нито в общите условия на дружеството е предвидена солидарна или
разделна отговорност на собственика и ползвателя. При това положение следва да
се приеме, че специалната и снабдена със самостоятелното правомощие да ползва
имота фигура на ползвателя изключва тази на собственика в отношенията с ищеца,
както по силата на закона, така и по силата на договора.
Липсват
данни, а и конкретни твърдения за извършвани други сделки с имота или въобще за
промени във вещноправния му статут през процесния период. Липсват данни или
твърдения вещното право на ползване да е погасено поради неупражняването му,
отказ от него или поради смъртта на ползвателите. В тази връзка следва да се
отбележи, че предвид възрастта на ответника има голяма вероятност същите да са
починали. Доказателства в тази връзка обаче не бяха ангажирани от ищеца, поради
което и съдът не може да предполага този факт /още повече, че по доставените
ВиК услуги са определени като количество по ОУ за три лица, обитатели на
жилището/.
По тези съображения и съдът приема, че в процесния период между ищеца и ответника
не е съществувало валидно облигационно отношение за предоставяне на ВиК услуги
до имот – апартамент ***, находящ се в гр. П., ул. *****, ***. В тази връзка и искът за главница следва да
бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед извода за неоснователност на
претенцията за главница, то за неоснователен следва да се приеме и обусловеният
от него иск за обезщететие за забава.
Предвид извода за липса на облигационна връзка между страните съдът
намира, че не е необходимо да обсъжда останалите доводи на ответника, в това
число и възражението за изтекла погасителна давност, макар същото да е частично
основателно. По същите съображения съдът не обсъжда и приетата по делото
експертиза.
С оглед гореизложеното предявените искове са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени изцяло.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски е направил само ищецът /заявител/. Предвид изхода на делото обаче
такива не му се дължат нито в заповедното, нито в исковото производство.
Ответната
страна се представлява от особен представител, чието възнаграждение е уредено в
чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Водоснабдяване и канализация“ ООД
гр. П., с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на управление: гр. П., ул.
Средец № 11 срещу Х.Д.Х., с ЕГН: ********** и адрес: ***, установителни искове за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от общо 2469.49 лева, представляваща
стойността на доставена, отведена и пречистена, но незаплатена вода за имот –
апартамент ***, находящ се в гр. П., ул. *****, ***, от които главница в размер
на 2121.06 лева за периода от 12.12.2015 г. до 13.06.2019 г. вкл, и 348.43 лева
– обезщетение за забава за периода от 15.02.2016 г. до 07.08.2019 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № ***г. по описа на Пернишкия РС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 5065 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА