РЕШЕНИЕ
№858
гр. Хасково, 15.12.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито
съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при секретаря Гергана Тенева
като разгледа докладваното от съдия Костова
административно дело №981/2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано
е по жалба от Е.Х.П. ***, подадена чрез адв. В.Ч., с посочен съдебен адрес:***,
*, против Решение №1012-26-384-1/16.09.2022г. на директора на ТП на НОИ –
Хасково, с което е отхвърлена жалбата на П. против разпореждане №**********№13 прот.
№N01242/28.06.2022г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ –
Хасково, с което на основание чл.99 ал.1 т.2 буква „д“ от КСО е изменено разпореждане
№**********/04.07.2019г. и всички последващи го.
В жалбата се
твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, противоречащо
на материалния закон. Неправилно било приложено материалното право относно
приложното поле на европейските регламенти и българското законодателство
относно социалното осигуряване. В обжалвания административен акт били
кредитирани логически недопустими правни изводи, а именно: за периода от
06.04.2012г. до 05.04.2016г. жалбоподателката пребивавала на територията на Р.
България, а осигурителния стаж бил зачетен като положен във Великобритания.
Това било явно нарушение на принципа на обективност при постановяване на
административните актове. Без наличие на правно основание били кредитирани
документи от Великобритания, с приоритет пред достоверността на документи,
установяващи осигурителен стаж на територията на Република България и
извършване на дейност в съответствие с чл.10 от КСО. Моли се да бъде отменено
обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, и да бъде върната
преписката на ТП на НОИ – Хасково с указание за правилно прилагане на
материалното право и определяне на правилен действителен размер на ЛПОСВ на
жалбоподателката. Претендира се присъждане на разноски.
Ответната страна – Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез
процесуален представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд
– Хасково, след като взе предвид изложеното в жалбата, становището на страните
и след като анализира събраните писмени доказателства по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От данните по
административната преписка се установява, че от Е.Х.П. е подадено до ТП на НОИ
– Хасково заявление с вх. № 2113-26-281 от 07.03.2019г. за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са представени документи
и от лицето е декларирано, че не получава друга пенсия, че има осигурителен
стаж, придобит в друга държава – Англия и че имената „Н.“
и „П.“ са нейни.
С Разпореждане №**********/№11/прот.№N01255
от 04.07.2019г., издадено от ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково, на Е.Х.П.
се отпуска лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68а КСО от
07.03.2019г. пожизнено по чл.68а ал.1 КСО във връзка с §22ц ал.1 от ПЗР на КСО
и във връзка с Регламент на Съвета (ЕО) №883/2004г., по заявление, подадено на
07.03.2019г. Отбелязано е, че лицето има положен осигурителен стаж във
Великобритания. Зачетен е осигурителен стаж от II
категория труд 0г. 07м. 05 дни; осигурителен стаж от III
категория труд 34г. 11м. 12 дни и на основание чл.104 КСО общ осигурителен
стаж, превърнат към III категория труд 35г.
08м. 11 дни.
С оглед изясняване
на положения осигурителен стаж във Великобритания са предприети съответни
действия и са изпратени запитвания. С вх. №2113-26-281-10/03.12.2019г. е
постъпил формуляр Е 205 UK, относно П., с
потвърден стаж, положен във Великобритания, за времето от 06.04.1973г. до
05.04.2016г. с прекъсване.
Във връзка с
установено дублиране на стажа за периода от 01.01.2007г. до 14.02.2007г., от
06.04.2012г. до 05.04.2016г., положен в България и Обединено кралство Великобритания,
с писма изх. №9101-26-2027/изх. №2113-26-281-1 от 31.12.2019г. и изх.
№9101-26-2027-1/изх. №2113-26-281-12 от 03.01.2020г. на ТП на НОИ – Хасково е
изискано от ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково становище относно определяне кое
е приложимото законодателство в случая.
В отговор, в писмо
изх. №М-24-25-2#1/19.02.2020г. на ТД на НАП – Пловдив
е посочено, че след извършена проверка от органите по приходи на Национална
агенция за приходите и съгласно представените за лицето писмени доказателства
се установило, че за периодите от 01.01.2007г. до 14.02.2007г. и от
06.04.2012г. до 05.04.2016г.:
- пребиваването на
лицето е на територията на България;
- осъществява
трудова дейност като самостоятелно заето лице на територията на Великобритания
в периода от 06.04.2006г. до 05.04.2007г.;
- осъществява
трудова дейност като заето лице на територията на България в периода от
01.09.2000г. до 14.02.2007г.;
- осъществява
трудова дейност като самостоятелно заето лице на територията на България от
14.10.2010г.;
- осъществява
трудова дейност като заето лице на територията на Великобритания в периода от
06.04.2012г. до 05.04.2016г.
В писмото е
посочено, че въз основа на изложеното се приема, че:
- за периода от
01.01.2007г. до 14.02.2007г. следва да се прилагат правните разпоредби на
България, на основание чл.14в (а) от Регламент на Съвета (ЕИО) №1408/71 за
прилагането на схеми за социална сигурност на наети лица, самостоятелно заети
лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на общността;
- за периода от
06.04.2012г. до 05.04.2016г. следва да се прилагат правните разпоредби на
Великобритания, на основание чл.13 (3) от Регламент (ЕО) №883/2004 на
Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална
сигурност.
С разпореждане №**********№13/
прот. №N01242 от 28.06.2022г., ръководителят на „ПО“ при ТП на
НОИ –Хасково на основание чл.99, ал.1, т.2, б.“д“ от КСО е изменил разпореждане
№**********/04.07.2019г. и всички последващи го. В мотивите на разпореждането е
посочено, че с Разпореждане **********/04.07.2019г. считано от 07.03.2019г. на Е.П.
е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст само въз основа на
българския стаж на основание чл.68а ал.1 КСО. В заявлението за пенсия УП-1 П. е
декларирала, че има положен стаж във Великобритания. Отбелязано е, че при
отпускане на пенсията на лицето е зачетен стаж както следва: осигурителен стаж
от втора категория труд 00г. 07м. 05 дни; осигурителен стаж от трета категория
труд 34г. 11м. 12 дни и на основание чл.104 КСО общ осигурителен стаж,
превърнат към трета категория труд 35г. 08м. 11 дни. На 03.12.2019г. е постъпил
формуляр Е 205 UK от Великобританския осигурителен
институт, с потвърден осигурителен стаж на територията на Великобритания за
времето 06.04.1973г. до 05.04.2016г. с прекъсване. За периода от 01.01.2007г.
до 14.02.2007г. и от 06.04.2012г. до 05.04.2016г. е установено дублиране на
българския и чуждия стаж, поради което с писмо до ТД на НАП Пловдив, офис
Хасково е изискано становище относно приложимото законодателство в случая. В
отговор е постъпило писмо, съгласно което за периода от 01.01.2007г. до
14.02.2007г. следва да се приложат разпоредбите на България, а от 06.04.2012г.
до 05.04.2016г. на Великобритания Тъй като осигурителния стаж във
Великобритания за периода от 06.04.2012г. до 05.04.2016г. е с по-малка
продължителност от календарната, с формуляр Е 001 BG
изх. №2113-26-281-14/15.05.2020г. и изх. №2113-26-281-16/13.08.2020г. е
изискано от чуждия осигурителен институт да посочи точните периоди на работа.
На 31.05.2022г. в ТП на НОИ – Хасково е постъпил формуляр Р 5000 UK от Великобританския осигурителен институт, с потвърден
осигурителен стаж на територията на Великобритания за времето 06.04.1973г. до
05.04.2016г. с прекъсване. Предвид това, на лицето е зачетен стаж както следва:
осигурителен стаж от втора категория труд 00г. 07м. 05 дни; осигурителен стаж
от трета категория труд 34г. 09м. 03 дни и на основание чл.104 КСО общ
осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд 35г. 06м. 02 дни. Зачетен
е и осигурителен стаж за право на пенсия, положен в чужбина 04г. 00м. 23 дни и
осигурителен стаж за размер на пенсия, положен в чужбина 04г. 06м. 09 дни.
Отразено е, че предвид гореизложеното, пенсията е определена за общия стаж в
съответния пропорционален размер, тъй като само с българския осигурителен стаж П.
не придобива право на пенсия по чл.68а от КСО.
Недоволна от така
постановеното разпореждане Е.П. е обжалвала същото пред директора на ТП на НОИ
– Хасково. В жалбата си същата е посочила, че счита за неправилна правната квалификация
на отпуснатата ЛПОСВ.
С Решение №1012-26-384-1/16.09.2022г.
директорът на ТП на НОИ – Хасково е отхвърлил жалбата, подадена от Е.Х.П. срещу
разпореждане №**********№13прот.№N01242 от 28.06.2022г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, с което на
основание чл.99 ал.1 т.2 буква „д“ от КСО е изменено разпореждане №**********/04.07.2019г.
и всички последващи го. В решението е посочено, че с оглед установеното
дублиране на стажа на жалбоподателката за периода от 01.01.2007г. до
14.02.2007г. и от 06.04.2012г. до 05.04.2016г., положен в България и
Великобритания са предприети действия за изясняване на приложимото в случая
законодателства. Предвид това и с оглед полученото от ТД на НАП- Пловдив писмо
пенсионният орган правилно е приел, че за периода 06.04.2012г. до 05.04.2016г.
на Е.П. следва да бъде зачетен стаж, положен във Великобритания, на основание
чл.13(3) от Регламент (ЕО) №883/2004, с оглед на което към дата 07.03.2019г. –
датата на отпускане на пенсията същата не е имала изискуемият се осигурителен
стаж в България в размер на 35г.08м, съгласно разпоредбата на чл.68, ал.2 от КСО, а е имала 35г.06м.02д., поради което последната не придобива право на
пенсия само с българския осигурителен стаж и към него е прибавен осигурителния
стаж във Великобритания. В решението е посочено, че по отношение на лицата,
които са граждани на държави-членки на Европейския съюз, се прилагат регламенти
за координация на системите за социална сигурност на държавите –членки на
Европейския съюз – Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и
регламент за неговото прилагане (Регламент (ЕО) № 987/2009 на
Европейския парламент и на Съвета). Като източник на
вторичното право на ЕС регламентите намирали пряко приложение и с приоритет в
случаите на противоречие с националното законодателство на държавите-членки,
като приложимото право се определяло съгласно разпоредбата на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 (чл.11-16). „Определяне на приложимото законодателство“
представлявал основен принцип, установен с цитирания Регламент. Според този
принцип, лицата, за които се прилагал регламента били подчинени на
законодателстовото само на една държава-членка. Основното правило при
определяне на приложимото право било, че лицата са подчинени на
законодателстовото на държава-членка, на чиято територия полагат труда си.
Лицата, осъществяващи дейност като заети или самостоятелно заети в една
държава-членка са подчинени на законодателството на тази държава чл.11(3)(a) от Регламент №883/2004).
Решение №1012-26-384-1/16.09.2022г.
е изпратено до Е.Х.П., чрез адв. Ч., като е получено от същия на 23.09.2022г.,
видно от представеното известие за доставяне ИД PS 6300 01BOY7 V.
Жалбата е подадена
на 06.10.2022г. чрез ТП на НОИ – Хасково, където е заведена под вх. №1012-26-384-2
от 06.10.2022г.
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за
съдебно оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице
правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени
доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността
на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата
на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Предмет на оспорване
е решение на ръководителя на ТП на НОИ – Хасково, постановено по реда и при
условията на чл.117 от КСО, т.е. актът е издаден от административен орган,
разполагащ с материална и териториална компетентност.
Обжалваното решение
е взето при спазване на изискуемата форма, съдържа фактически и правни
основания за издаването си и е надлежно мотивирано. Оспорваният акт е в писмена
форма, подписан е от издателя си и не се установява да се отклонява от
изискванията към съдържанието, предвидени в чл.59, ал.2 от АПК. Не са нарушени
и разпоредбите на чл.35, чл.36 и чл.39 от АПК, тъй като преди издаване на акта
органът е изяснил значимите за случая факти и обстоятелства, включително чрез
събиране на доказателства по служебен път, и е обсъдил всички направени от
страна на заявителя възражения.
По отношение на
съответствието на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане с
материалния закон, настоящият състав на съда приема следното:
Пред съда жалбоподателката оспорва извода на административния
орган, че установения дублиран стаж за периода 06.04.2012г. до 05.04.2016г. не
следва да бъде зачетен като такъв положен във Великобритания, а като такъв
положен в Р.България, тъй като през този период тя е пребивавала на територията
на Р.България.
Както вече се посочи
и по-горе, за да зачетат положения във Великобритания стаж за периода от
06.04.2012г. до 05.04.2016г., органите по пенсионно осигуряване са се позовали
на разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от
Регламент/ЕО/ № 883/2004г., както и на
определеното приложимо законодателство от ТД на НАП – Пловдив, съгласно писмо
изх. №М-24-25-2#1 /19.02.2020г. /л. 93/. А съгласно чл. 13 пар. 3 от
Регламент/ЕО/ № 883/2004г., лице, което
обичайно осъществява дейност като заето лице и дейност като самостоятелно заето
лице в различни държави-членки е подчинено на законодателството на
държавата-членка, в която то осъществява дейността си като заето лице или, ако
то осъществява такава дейност в две или повече държави-членки на
законодателството, определено в съответствие с параграф 1.
От събраните по
делото доказателства се установява, а и не се спори между страните, че за
спорния период 06.04.2012г. до 05.04.2016г. Е.П. е осъществявала „дейност като
заето лице“ във Великобритания по смисъла на чл. 1 б. "а" от
Регламент/ЕО/ № 883/2004 г. и е била самоосигуряващо се лице в България, т. е.
осъществявал е "дейност като самостоятелно заето лице" по смисъла на чл. 1 б.
"б" от Регламент/ЕО/ № 883/2004 г. При това положение и доколкото се
установява, че е осигурявана на различно правно основание, неприложими са в
случая разпоредбите на чл. 12 пар. 6 от
Регламент/ЕО/ № 987/2009 г. и чл. 10 от
Регламент/ЕО/ № 883/2004 г.
Отделно от това, в
конкретния случай намира отражение тълкуването, обективирано в Решение на Съда
(трети състав) от 13 юли 2017 г. (преюдициално запитване от Najvyssi sъd
Slovenskej republiky — Словакия) — Radoslaw Szoja/Sociabna poist'ovna (Дело C-89/16) (2017/С 293/07), съгласно което член 13,
параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29
април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕС) № 465/2012 на Европейския
парламент и на Съвета от 22 май 2012 г., трябва да се тълкува в смисъл, че при
определянето на националното законодателство, приложимо по силата на тази
разпоредба по отношение на лице, което като жалбоподателя в главното
производство обичайно извършва дейност като наето и като самостоятелно заето
лице в различни държави членки, следва да се държи сметка за изискванията,
посочени в член 14,
параграф 5б и член 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на
Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване
процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №
883/2004,
изменен с Регламент №
465/2012.
В тази връзка следва
да се посочи, че съгласно чл. 16 пар. 1 от
Регламент /ЕО/ № 987/2009 г.,
лице, което упражнява дейности в две или повече държави-членки, уведомява за
това институцията, определена от компетентния орган на държавата-членка по
пребиваване, като в пар. 6 изрично се посочва, че ако съответното лице не
предостави информацията, посочена в параграф 1, разпоредбите на настоящия член
се прилагат по инициатива на институцията, определена от компетентния орган на
държавата-членка на пребиваване веднага след като се изясни положението на
лицето, евентуално чрез друга заинтересована институция.
Жалбоподателката не
твърди да е предоставила информацията по пар. 1, нито, че е инициирала
производство по определяне законодателството, приложимо спрямо нея, поради
което и доколкото друго не е установено, правилно и законосъобразно, органът по
пенсионно осигуряване, въз основа на определеното приложимо законодателство от
компетентния орган – в случая ТД на НАП – Пловдив, е приел, че приложение
следва да намери разпоредбата на чл. 13 пар. 3 от
Регламент/ЕО/ № 883/2004 г. В тази връзка
следва да бъде посочено, че при определяне на приложимото законодателства е
изпълнено и условието на чл. 16 пар. 3 от
Регламент /ЕО/ № 987/2009 г.,
съгласно който временното
определяне на приложимото законодателство, предвидено в параграф 2, става
окончателно в срок от два месеца след информирането на институциите, определени
от компетентните власти на заинтересованите държави-членки, в съответствие с
параграф 2, освен ако законодателството вече не е окончателно определено въз
основа на параграф 4 или поне една от заинтересованите институции не е
информирала институцията, определена от компетентния орган на държавата-членка
на пребиваване до изтичане на двумесечния срок, че не приема определянето или
има различно становище по въпроса.
При това
положение, като
е отхвърлил жалбата на Е.Х.П., против разпореждане №**********№13 прот. №N01242/28.06.2022г. на ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, с което на основание чл.99 ал.1 т.2 буква
„д“ от КСО е изменено разпореждане №**********/04.07.2019г. и всички последващи
го,
административният орган е издал правилно решение, съответно на материалния
закон. В този смисъл, жалбата срещу това решение като неоснователна следва да
се отхвърли.
С оглед
изхода на спора и на основание чл. 118, ал. 3 КСО във връзка
с чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл.
37 Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на
ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер от 100 /сто/ лева.
Така
мотивиран и на основание чл.
118, ал. 3 КСО във връзка с чл. 172, ал. 2 АПК, чл. 143, ал. 3 АПК,
Административен съд - Хасково,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Х.П. ***,
против Решение №1012-26-384-1/16.09.2022г. на директора на ТП на НОИ – Хасково,
с което е отхвърлена жалбата на П. против разпореждане №**********№13 прот.
№N01242/28.06.2022г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ –
Хасково, с което на основание чл.99 ал.1 т.2 буква „д“ от КСО е изменено
разпореждане №**********/04.07.2019г. и всички последващи го.
ОСЪЖДА Е.Х.П., ЕГН **********, с
адрес ***, да заплати на ТП на НОИ Хасково направените по
делото разноски в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република
България, чрез Административен съд - Хасково.
СЪДИЯ: