Р Е Ш Е Н И Е № 260077
гр. Варна,
12.05.2021 година
Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав,
на тринадесети април през две хиляди двадесет и първа година в публичното
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
Секретар Ели Тодорова
като разгледа докладваното от съдия Аракелян в. т. д. № 66/2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от Промишлено-производствена
земеделска кооперация „Зора“ /ППЗК „Зора“/ против решение № 260320 от
29.10.2020 г., постановено по т. д. № 726/2020 г. по описа на Варненския
окръжен съд, с което е осъдена да заплати на бившия председател К.С.К. сумата
от 30 826.34 лв., остатък от дължима главница по договор за заем от 10.11.2015
г., сключен между К.С.К. и ППЗК „Зора“, ведно със законната лихва от завеждане
на иска – 09.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 2 734.95 лв., представляваща направени разноски в производството пред
първа инстанция, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК.
В депозираната въззивна жалба ППЗК „Зора“, чрез
законния си представител председателя П. В. П., излага доводи за неправилност
на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон и
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят счита, че
съдът неправилно е квалифицирал спора между страните по чл. 240 от ЗЗД. Навежда
доводи, че процесният договор за заем е нищожен, в която насока ответникът е
направил възражения пред първата инстанция, но същите не били взети предвид. В
тази насока счита, че К.С.К. в качеството си на председател не е имал
правомощия да сключва договора за заем, поради което извършил действия в
нарушение на закона и във вреда на кооперацията. Счита, че съдът не е изследвал
въпроса дали е налице обогатяване от насрещната страна за сметка на
кооперацията жалбоподател. Сочи, че договорената лихва в чл. 3 б. „а“ от
договора за паричен заем е прекомерна и че не става ясно на какво основание
ищецът претендира такса за одобрение, застраховка, както и такса за предсрочно
погасяване. Намира клаузата за кореспондираща с кредитна дейност, каквато
ищецът не е доказал, че има право да извършва. Инвокира доводи за наличието на
неравноправна клауза, визирайки чл. 8 от договора за заем. Твърди, че ищецът не
е доказал сключването на договора за банков кредит със „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД /ново
наименование „Банка ДСК“ ЕАД/ . Жалбоподателят сочи, че не е получавал покана
за доброволно изпълнение, доколкото същата е изпратена чрез телепоща от трето
лице, за което не се представят доказателства, че било упълномощено. В тази
връзка оспорва изводите на съда за настъпила предсрочна изискуемост. От друга
страна сочи, че до месец април 2019 г. кооперацията е превеждала ежемесечно
суми по договора в размер на 815.41 лв., с оглед на което не бил дължим остатък
по заема. Твърди, че „Монимилк“ ЕООД не е съществувало към датата на сключване
на тристранното споразумение, представено по делото и че съдът не е изследвал
на какво основание ищецът не е претендирал своевременно плащане към
горепосоченото дружество. Моли за отмяна на решението. Претендира разноски.
Прави доказателствени искания.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от
страна на К.С.К., чрез адв. А.А.С., в който се релевират доводи за правилността
на обжалваното решение. Счита, че правото на оспорване на представените по
делото доказателства е преклудирано, доколкото въззивникът не е направил това с
депозирането на отговора на исковата молба пред първа инстанция. Намира за
недопустимо направеното доказателствено искане за назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.
Няма доказателствени искания.
С определение № 260105 от 24.02.2021 г., Варненският
апелативен съд оставя без уважение исканията на въззивника, съдържащи се във
въззивната жалба за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза и за издаване
на съдебно удостоверение.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба
е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е процесуално допустима.
В проведеното открито съдебно заседание на 13.04.2021
г., въззивникът, чрез процесуалния си представител адв. С.Х. поддържа
въззивната жалба и подаденото писмено
становище с вх. № 261889/09.04.2021 г., като оспорва отговора на насрещната
страна.
Въззиваемата страна К.С.К. е редовно призован чрез адв.
А. Селим, не се явява лично и не се представлява.
След като прецени доказателствата по делото –
поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, Варненският апелативен съд приема следната фактическа
установеност:
Съгласно представените по делото доказателства се
установява наличието на договор за заем между К.С.К. и кооперацията – въззивник
за сумата в размер на 83 000 лева. Видно от съдържанието на договора, към
датата на сключването му заемодателят К.С.К. е предадал сумата в размер на 83
000 лева на заемателя ППЗК „Зора”, чрез банков превод по разплащателна сметка
на кооперацията. Уточнено е, че заемната сума е предоставена на К.С.К., в
качеството му на физическо лице, по банков кредит от „Сосиете Женерал
Експресбанк” АД съгласно Договора за кредит „Експресо” от 06.11.2015 г.
Според чл. 3 от договора връщането на сумата е по
представения със същия погасителен план при номинален лихвен процент 7.99 % и
съответните такси по кредита, като се предвижда и предсрочно връщане на заетата
сума. Посочена е и банковата сметка за превод на вноските.
Представен е протокол за прихващане на вземания и
задължения до 20.12.2018 г., сключен между ППЗК „Зора”, представлявана от К.С.К.,
от друга страна самият К.С.К. като физическо лице и от трета страна „Монимилк”
ЕООД, представлявано от И.М.. Констатирано е задължение на „Монимилк” ЕООД към
ППЗК „Зора”, както и задължение на кооперацията към ищеца. След постигнато съгласие
за прихващане на насрещни вземания е редуцирано вземането на К.С.К. към ППЗК
„Зора” до размера от 32 457.16 лв.
Страните не спорят по между си, че паричната сума е
получена от ППЗК „Зора” по указания в договора за заем начин и по посочената
банкова сметка. ***овяването на плащания към К.К. от страна на ППЗК „Зора” след
04.2019 г. Последното се установява и от представеното извлечение от сметката
на въззиваемата страна, от което е видно, че последната вноска е наредена,
респективно постъпила по разплащателната сметка на 12.04.2019 г.
По така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Настоящият състав на въззивната инстанция намира
наведените оплаквания относно неправилната квалификация на спора от
първоинстанционния съд за неоснователни. С проекто-доклада по делото, съдът е
посочил правната квалификация на спора съобразно изложеното в исковата молба,
като е разпределил доказателствената тежест на страните. Същият е бил допълнен
в първото по делото открито съдебно заседание в хода на процеса с наведените от
процесуалния представител на ответника възражения, включително за нищожност на
процесния договор за паричен заем, поради накърняване на добрите нрави,
нищожност на допълнителното тристранно споразумение от 20.12.2018 г., като
сключено в противоречие с чл. 28, ал. 2, б. „в” от ЗК и в тази връзка доводи за
извършени действия във вреда на кооперацията от представляващия същата, като са
уважени и всички доказателствени искания на страните съобразно разпределената
им тежест на доказване. В този смисъл, не е налице неправилна квалификация на
спора пред първоинстанционния съд, която да препятства защитата на страните.
Предявен е иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД за
връщане на сума, получена по договор за заем между страните от 10.11.2015 г.,
ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска в съда.
Фактическият състав на договора за заем, регламентиран
в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД се състои от няколко елемента, които следва да бъдат
доказани в производството по иска за връщане на предоставената в заем сума: съгласие на страните за предаване от
заемодателя на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне
при настъпване на падежа и реално предаване на тази сума от заемодателя на
заемателя. В тежест на ищеца – заемодател е да установи при условията на главно
и пълно доказване, съобразно правилата на доказателствената тежест в
гражданския процес посочените елементи от фактическия състав на договора за
заем, както и настъпването на падежа за връщане на заема
В тежест на ответника е да установи релевираните от
него възражения за нищожност на договора, поради накърняване на добрите нрави,
нищожност на допълнителното тристранно споразумение от 20.12.2018 г., като
сключено в противоречие с чл. 28, ал. 2, б. „в” от ЗК, респективно твърденията
за извършени действия във вреда на кооперацията от представляващия същата.
Договорът за заем по чл. 240 от ЗЗД е реален договор и
за да се установи негово съществуване е необходимо да се установи елементът
"предаване в собственост" пари или други заместими вещи, както и
съгласието за връщането им /в този смисъл - решение по гр. д. № 1727/2009 г. на
ВКС, ГК, решение по гр. д. № 584/2010 г. на ВКС, ГК, решение по гр. д. №
171/2012 г. на ВКС, ГК и др. /.
Видно от протокола от 05.10.2020 г. от откритото
съдебно заседание пред първоинстанционния съд, процесуалният представител на
ответника ППЗК „Зора” заявява
изрично, че не оспорва твърдението, че кооперацията е получила сумата, описана
в процесния договор за заем, а така също и че не е извършвано плащане по него
след месец април 2019 г. Следователно по безспорен начин се установява, че има
сключен договор за заем между страните, по който липсва изпълнение след
посочения период. Спорът очертан пред въззивната инстанция се свежда до
валидността на процесния договор, съобразно наведените възражения в жалбата, с
оглед на което съдът намира следното:
Доводите за нищожност на процесния договор за заем
като сключен в противоречие на добрите нрави не се споделят от настоящия
състав. Въззивният съд се придържа към теорията и съдебната практика, че
добрите нрави не са писани и конкретизирани, а съществуват като общи принципи
или произтичат от тях. Добрите нрави са установени в обществен интерес,
социално възприети етични правила и норми. Те са израз на вътрешната потребност
на човека от справедливост и почтеност в частните и публични взаимоотношения,
преобладават в обществения възглед и се ценят и утвърждават в обществото като
цивилизационен белег на определен етап от развитието му. Накърняването им се
преценява за конкретния случай въз основа на данните за него /така Определение
№ 1133 от 17.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 970/2009 г., III г. о., ГК/. В случая заемът е предоставен от физическото лице, при
условията, при които го е получило от банковата институция. Не се навеждат
конкретни фактически твърдения, водещи до извода, че е налице нееквивалетност
на престациите, каквато според съдебната практика води до нищожност по смисъла
на чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД /Решениe № 1444 от 4.11.1999 г. на ВКС по
гр. д. № 753/99 г., V г. о./. Във връзка с наведените оплаквания в горния
смисъл, а така също и наличието на увреждащи кооперацията действия, е
представен Устав на ППЗК „Зора” с депозираното писмено становище от 09.04.2021
г., който съдът не кредитира, доколкото е налице преклузия за приобщаването му
към доказателствения материал по делото.
Действително според нормата, субсумирана в чл. 21, ал.
2, т. 1 от ЗК за сключване на договори за заем с трети лица и даване на
обезпечение в полза на трети лица се изисква предварително решение на управителния
съвет на кооперацията. В случая обаче не
се спори, че сумата е получена от Председателя на кооперацията, който към
датата на сключване на договора е бил неин представляващ и като такъв е
ръководил текущата дейност, осигурявал е изпълнение на решенията на общото
събрания и управителния съвет, както и е сключвал договори от името и за сметка на
кооперацията. Не са налице и твърдения въпросната сума да е разходвана за лични
нужди на въззиваемата страна, а не за кооперацията. Липсват данни управителния съвет да се е противопоставил на
действията на председателя по реда на чл. 21 ал. 4 от ЗК и да е свикал общо
събрание в предвидения срок. Съгласно закона и установената съдебна практика управителния
съвет на кооперацията може да спира
изпълнението на вече взети решения и предприети действия от председателя ѝ.
В мотивите на ТР № 4/2016 г. на ОСГТК на ВКС е прието,
че представителните функции са част от законовата и изключителна компетентност
на председателя да изразява волята на юридическото лице и да създава
правоотношения между него и други субекти на правото. Представителната власт на
председателя е пълна, в границите на правоспособността на юридическото лице.
Същият може да изразява воля за придобиване и поемане на всички права и
задължения, за които кооперацията, като субект на правото, има призната и
гарантирана от закона възможност да придобива и поема. При осъществяване на
функциите си, председателят следва да действа съобразно формираната от общото
събрание воля и е длъжен да изпълнява решенията му, но подчинеността му на
решенията на общото събрание има действие във вътрешните отношения между него и
кооперацията, но по отношение на трети лица представителните му правомощия са
неограничени.
Същото разрешение следва да се приложи и по отношение
на решенията на управителния съвет, с
оглед идентичната уредба, която цели да ограничи действията на представляващите
юридическото лице, с които се извършва отчуждаване на имущество или поемане на
задължения в негова вреда. И в този случай, аналогично на чл. 15, ал. 4, т. 10
от ЗК се касае за организационни правила, касаещи дейността на кооперацията, но
не и за ограничения в представителната власт, имаща действие по отношение на
третите лица. В хипотеза, при която законът постановява противопоставими на
трети лица ограничения на представителната власт на органните представители, се
предвижда и вписване на тези ограничения в търговския регистър, каквото в
случая не е налице.
Ако договорът е сключен във вреда на юридическото
лице, то същото следва да реализира отговорността си спрямо председателя. На
основание разпоредбата на чл. 301 от ТЗ ефектът на потвърждаване на действията,
извършени без представителна власт от името на търговец, настъпва при
непротивопоставяне от негова страна веднага след узнаването им дори
председателят да е действал без предварително разрешение на управителния
съвет. Противопоставянето на търговеца,
но само ако е направено веднага след узнаването, представлява отказ за
потвърждаване и позоваване на недействителността. В случая липсва такова
противопоставяне, дори напротив – кооперацията сочи, че до месец април 2019 г.
е превеждала ежемесечно суми по процесния договор за заем.
Предвид гореизложеното, решението на
първоинстанционния съд е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Въпреки направеното искане от въззиваемия К.С.К. в
отговора на въззивната жалба за присъждане на разноски, от страна на същия
липсват представени доказателства за извършени разноски във въззивното
производство, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
260320 от 29.10.2020 г., постановено по т. д. № 726/2020 г. по описа на
Варненския окръжен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховен касационен съд с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му
на страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.