Решение по дело №8303/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              06.03.2020г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                             ЧЛЕНОВЕ:           ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                              ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА

 

при участието на секретар Антоанета Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 8303 по описа за 2018г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 22.02.2018г., гр.д.69231/16г., СРС, 140 с-в признава за установено, че Н.С.Н. дължи на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност на основание чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД сумата 810,51 лв. - главница за периода от 25.05.2015г. до 29.07.2016г. по договор за потребителски кредит от 15.11.2013г., ведно със законната лихва от 15.08.2016г. до погасяването, за която в производството е издадена заповед за изпълнение от 25.08.2016г. по чл.417 ГПК, отхвърля иска за главницата за разликата до пълния предявен размер от 1 245 лв. и исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.2, чл.92 и чл.86 ЗЗД за 250 лв. - лихва върху редовната главница за периода от 25.05.2015г. до 25.07.2016г., сумата 123,16 лв. - лихва върху просрочената главница за периода от 25.06.2015г. до 25.07.2016г., сумата 1,74 лв. - текуща лихва върху редовната главница за периода от 25.07.2016г. до 29.07.2016г., сумата 2,35 лв. - текуща лихва върху просрочената главница за периода от 25.07.2016г. до 29.07.2016г., сумата 20,45 лв. - неустойка върху просрочената лихва за периода от 25.04.2015г. до 29.07.2016г., за които е издадена заповедта за изпълнение, осъжда ответника да заплати на ищеца 296,01 лв. - разноски за исково и заповедно производство, а по сметка на СРС 50 лв. – д.т., осъжда ищеца да заплати на ответника 278,67 лв. - разноски за исково производство и в полза на СРС 250 лв. – д.т.

Срещу решението в частта, с която са отхвърлени исковете постъпва въззивна жалба от ищеца „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност. Счита, че договорът за потребителски кредит съдържа условията за погасяване на кредита и погасителен план, които дават информация за размера, броя, периодичността и датите за плащане на погасителните вноски. Според ССЕ, непогасената част от просрочената главница е 1 245 лв., т.е. съответства на размера по исковата молба, а не на въззприетата в решението стойност от 810.51 лв. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се уважат исковете. Оспорва жалбата на ответника по исковете.

Срещу решението в частта, с която е уважен искът за главницата постъпва въззивна жалба от ответника по него Н.С.Н.. Счита, че според чл.25 от договора, кредитът е обезпечен със залог върху негови вземания от конкретни разплащателни сметки при ищеца и от вземанията по трудовия му договор. След поставянето на ищеца под специален надзор, на основание чл.116, ал.1, т.2 ЗКИ, банката спира да изпълнява платежните нареждания на ФЛ и ЮЛ, поради което ответникът спира плащанията на месечните вноски. Банката е следвало служебно да погаси задължението със заложените средства по посочените сметки на основание чл.14 и чл.21, ал.1, б. „б“ от договора, чл.21 от Наредба № 3 на БНБ от 16.07.2009г. и писмо на УС на БНБ от 15.08.2014г. с указания до квесторите да погасяват задължения на длъжниците със средства от техни сметки в банката. Тази забава на кредитора освобождава длъжника от собствената му отговорност и го лишава от възможността да прави възражение за неизпълнен договор – чл.95 вр. чл.97, ал.1, изр.2 ЗЗД вр. чл.90, ал.2 ЗЗД. Недействителностт на изявлението за прихващане поради липса на форма съгласно чл.59, ал.1 ЗБН, няма отношение спрямо забавата на ищеца. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърли иска. Оспорва жалбата на ищеца.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбите оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежни страни и са допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая при обсъждане само на оплакванията по въззивните жалби с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбите. Пред въззивна инстанция не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към оспорените мотиви на първоинстанционния съд.

В отговор на оплакванията по жалбите, въззивният съд приема следното:

По силата на договор за потребителски кредит от 15.11.2013г., ищецът „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност предоставя на ответника Н.С. сумата 5 000 лв., усвоена на същата дата.

Според императивната норма на чл.11, ал. 1, т.11 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.

В случая, договорът за кредит не обективира елементите от задължителното му основно съдържание в посочения смисъл. Единствено в тази връзка инкорпорира погасителен план, но в него липсва яснота за отделните компоненти на месечните вноски. Всяка една анюитетна месечна вноска представлява сбор от главница, лихви и други компоненти, като за всеки един месец стойността на тези компоненти е различна.

Недействителността на договора за кредит при условията на чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.11, ал.1, т.11 ЗПК обуславя приложението на чл.23 ЗПК, предвиждащ, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Исковете за признаване дължимост на лихви и разходи по кредита следва да се отхвърлят като неоснователи.

Противно на оплакванията в жалбата на ищеца „КТБ“ АД – в несъстоятелност, по отношение на иска за признаване дължимост на главницата от общо 1 245 лв., в ССЕ е прието, че главното задължение възлиза на 2 759 лв. през периода 25.05.2015г. - 29.07.2016г., от които след приспадане на платените 1 948.49 лв. дължимият остатък е 810,51 лв. До този размер искът е основателен, а за разликата до пълния предявен размер от 1 245 лв. следва да се отхвърли.  

Неоснователни са доводите в жалбата на ответника Н.С.Н., че банката е следвало служебно да погаси задължението със заложените негови средства по сметки на основание чл.14 и чл.21, ал.1, б. „б“ от договора, чл.21 от Наредба № 3 на БНБ от 16.07.2009г. и писмо на УС на БНБ от 15.08.2014г. с указания до квесторите да погасяват задължения на длъжниците със средства от техни сметки в банката, поради което тази забава на кредитора освобождавала длъжника от последиците на собствената му неизправност.

Предвид обстоятелството, че ищецът е с отнет лиценз за извършване на банкова дейност от 06.11.2014г. и е обявен в несъстоятелност на 15.04.2015г., последващото писмено изявление за прихващане на ответника,  получено от ищеца на 30.06.2015 г. е нищожно на основание чл.59, ал.1, изр.1 вр. ал.2 от Закона за банковата несъстоятелност, поради неспазена форма за валидност - писмена с нотариална заверка на подписа. Съгласно чл.59, ал.1, изр.1 ЗБН, кредитор може да извърши прихващане със свое задължение към банката, ако преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност двете задължения са съществували и са били насрещни и еднородни и вземането му е било изискуемо, освен в случаите по ал.5 (които в случая са неприложими). Според следващата ал.2, изявлението за прихващане се отправя до синдика и трябва да бъде направено в писмена форма с нотариална заверка на подписа. Предвид регламентирания в Закона за банковата несъстоятелност и частност с оглед ограниченията на чл.59 ЗБН, специален режим за извършване на прихващанията с банкова институция в несъстоятелност, ищецът не само не е бил длъжен, но и не е могъл по общия гражданскоправен ред да прихване насрещните парични вземания между страните по делото, поради което следва да се ангажира договорната отговорност на ответника.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. На основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК  решението следва да се потвърди изцяло.

Предвид неоснователността на жалбите, насрещните страни не си  дължат взаимно разноски.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 22.02.2018г., гр.д.69231/16г., СРС, 140 с-в.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.