Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 29 10.03.2022 год.
Град Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският
административен съд, в открито съдебно заседание на десети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при секретаря
Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов
административно дело № 267 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.
118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО).
Образувано е по жалба на Е. И. С. от с. Г., област Р.,
чрез адв. Н. М. от АК Разград, срещу Решение № 1012-16-114/1 от 20.10.2021 год.
на Ръководителя на ТП на НОИ – Разград. С
него е потвърдено разпореждане № 2140-16- 243 от 20.08.2021 год. на
ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ – Разград, с което на жалбоподателя е
отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО считано от 01.07.2021 год. Оспорващата твърди,
че административният орган неправилно не е зачел за осигурителен стаж в т.ч. и
за действителен осигурителен стаж времето, през което тя е родила и отглеждала
двете си деца като неработеща майка. В жалбата като спорен период се сочи
времето от 29.03.1974 год. до 14.04.1976 год., а в съдебно заседание от 20.01.2022 год. и
спорния период като претендира периода от м. юни 1976 год. до м. 12.1977 год. и от м. януари 1978 год. до м. октомври 1978
год. Позовавайки се на действащите през този период нормативни актове в
областта на осигуряването, оспорващата
твърди, че за нея е възникнало правото на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като времето, през което е родила и отглеждала
децата си като неработеща майка, следва да се зачете за действителен
осигурителен стаж. Излага доводи, че този извод следва от разпоредбата на §9,
ал. 1 от ДР на КСО. От съда се иска да отмени обжалваното решение и
потвърденото с него разпореждане, да върне преписката на административния орган
за ново произнасяне, като даде задължителни указания по приложението на закона,
и да й присъди направените по делото разноски.
Ответникът по оспорването – Ръководителят на ТП на НОИ
– Разград, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт
В., намира жалбата за неоснователна и иска от съда да я отхвърли. Излага
доводи, че претендирания стаж от
оспорващата за отглеждане на малки деца не е действителен осигурителен стаж по
смисъла на № 1, ал. 1, т. 12 от ДР. В
съдебно заседание се твърди, че дори да се признае в пълен размер като действителен осигурителен стаж въпросния период, то и в този случай не е налице необходимият 15
годишен действителен осигурителен стаж по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи
проверка по реда на чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
Производството
по издаване на оспорения акт е започнало със заявление на оспорващата с вх. № 2113-16-541 от 05.07.2021
год. до директора на ТП на НОИ – Разград за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 от КСО. Към заявлението
са били приложени и съответните документи за доказване на осигурителния стаж - трудова книжка № 12 от 20.03.1972 год.
/л.22-26/ Удостоверение № 277 от 16.10.1992 год., издадено от ТКЗС с. Голямо Враново,
обл. Русе/ л.48/ Удостоверение № 77 от 07.05.2021 год. от ПК „Наркооп” гр.
Кубрат /л. 39/
Съгласно описа на осигурителния стаж /л. 84-85/
на оспорващата е зачетен осигурителен стаж от III-та
категория в размер на 12 год. 09 м. и 18 дни Общо зачетения на оспорващата
осигурителен стаж без превръщане по реда на чл. 104 от КСО е равен на 12 год.
09 м. и 18 дни. В същия опис е посочено,
че времето от 19.05.1976 год. до 29.04.1977 год. , когато оспорваща е била
в майчинство във връзка с роденото на *** год. раждане на второ дете не се
зачита за осигурителен стаж.
С Разпореждане №
2140-16-243 от 20.08.2021 год. /л.20-21/ ръководителят на „ПО” при ТП на НОИ –
Разград е отказал да отпусне лична пенсия за ОСВ на оспорващата, считано от 01.07.2021
год. Административният орган приел, че лицето има навършена изискуемата по чл.
68, ал. 3 от КСО възраст, но няма 15 години действителен осигурителен стаж.
Зачел е осигурителния стаж по категория и размер, съобразно посочения в описа
на осигурителния стаж, но не е зачел времето, през което тя е била неработеща
майка, която е отглеждала децата си, за действителен осигурителен стаж,
позовавайки се на § 1, ал. 1 т. 12 от ДР на КСО. По този начин е приел, че
действителния осигурителен стаж по чл. 68, ал. 3 от КСО на оспорващата е 12
год. 09 м. и 18 дни. На това основание е счел, че не е налице изисквания от
закона 15 години действителен осигурителен стаж без превръщане по реда на чл.
104 от КСО. Разпореждането е връчено на 26.08.2021 год. и е обжалвано пред
Ръководителя на ТП на НОИ – Разград с жалба на 21.09.2021 год. В жалбата си
оспорващата сочи, че неправилно не е зачетен за осигурителен стаж времето от 2
години, 6 месеца и 19 дни , през което съгласно трудовата и книжка е била на работа в
ТПК „Родина” гр. Лозница и е ползвала полагащия и се отпуск за отглеждане на
дете родено на *** год., а като осигурителен стаж са зачетени само няколко месеца.
С Решение №
1012-16-114/1 от 20.10.2021 год.
ръководителят на ТП на НОИ – Разград е отхвърлил жалбата. За да постанови
решението си административният орган на първо място е посочил, че времето, през
което оспорващата като неработеща майка
е родила и отгледала деца не е зачетено за стаж, тъй като оспорващата не е
представила документ за родените и отгледани деца. На следващо място е посочил,
че този стаж няма да окаже влияние върху правото ѝ на пенсия, тъй като
той не е действителен осигурителен стаж,
позововайки се на разпоредбата на § 1,
ал. 1 т. 12 от ДР на КСО. По отношение на осигурителния и стаж в ТПК „Родина”
гр. Лозница, административният орган е посочил, че оспорващата е представила
удостоверение обр. УП 13 изх. №
5507-16-2 от 17.06.2021 год., издадено от ТП на НОИ гр. Търговище, въз основа
на което и е зачетен осигурителен стаж от 2 месеца и 4 дни за периода м. март –
м. май 1976 год., като в издадения образец било вписан, че за периода м.06.1976
год. до м. 12.1977 год. липсват разплащателни ведомости, а за м. 01.1978 год.
до м. 10.1978 год. лицето не било намерено в същите. Решението е връчено на
оспорващата на 22.10.2021 год. год., съгласно известие за доставка /л. 13/, а
жалбата срещу него е подадена на 02.11.2021 год., чрез административния орган.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата, като
подадена от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ
на оспорване, и в срока по чл. 118 ал. 1 от КСО, е процесуално допустима.
Оспореният акт е
издаден от компетентен по материя и място орган, в изискуемата писмена форма и
съдържа правни и фактически основания. Доколко изложените фактически основания
са доказани и подведени ли са под съответните правни норми е въпрос на
материална законосъобразност.
Съдът намира, че
при постановяване на решението е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила. В решението си административният орган е посочил, че
оспорващата не е представила документи за отгледаните и родени деца без да
изпълни задължението си по чл. 87, ал. 1
от АПК да укаже на страната да отстрани нередността по чл. 85, ал. 2 и ал. 3 ,
като представи доказателства по отношение на тези твърдения. По този начин
административният орган е нарушил и един от основните принципи в
административното производство – принципът на служебното начало, регламентиран
в чл. 9, ал. 2 от АПК, съгласно който административният орган събира всички
необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица. Това нарушение е съществено, тъй като е
нарушен основен принцип в административното производство, а и създава
вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени и
които са от значение за съществуването на отказаното право.
На следващо
място съдът констатира, че по отношение на осигурителния стаж за периода 1976 -1978 год. при работодателя
ТПК „Родина” – гр. Лозница,
административният орган се е позовал на
удостоверение обр. УП 13 с из. № 5507-16-2 от 17.06.2021 год., издадено
от ТП на НОИ – гр. Търговище, като е посочил, че там се съхраняват
разчетно-платежната документация на прекратения осигурител. Такова удостоверение обаче по преписката няма. Има издадено удостоверение със същият
изходящ номер и дата, но от ТП на НОИ – Разград
и в него се съдържат данни само за
периода м. 03.1976 г. - м.05. 1976 г., като е посочено, че за периода
м.06.1976 г. – м. 12.1977 год. липсват разплащателни ведомости. В крайна сметка
не става ясно къде се съхраняват тези разплащателни ведомости –
дали в ТП на НОИ – Разград или в ТП на НОИ – Търговище. Ако същите се
съхраняват в ТП на НОИ – Търговище е следвало да се извърши процедурата по чл. 32, ал. 7
от ИНСТРУКЦИЯ № 5 ОТ 30.06.2005 г. за приемане и съхранение на ведомости
за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без
правоприемник /ДВ бр. 107/2013 г./.
По отношение
съответствието на оспорения акт с материалния закон съдът намира следното:
Съгласно чл. 68, ал. 3 КСО в случай, че
лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г., те
придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за
жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31
декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. За 2021
год. изискуемата възраст по тази разпоредба за жените е 66 години и 8 месеца
навършена възраст, която оспорващата е имала навършена към датата на подаване
на заявлението – 08.07.2021 год.
Допълнителната разпоредба на § 1, т. 12 от ДР на КСО, която
дефинира понятието "действителен стаж" като действително изслуженото
време по трудово или служебно правоотношение, или времето, през което лицето е
работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за
инвалидност, старост и смърт, е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107
от 2014 год. и е в сила от 01.01.2015 год.
В настоящия случай се разглежда стаж, придобит през
периода 1974 – 1978 год., поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО
неговата действителност се преценява съобразно действащите до 31 декември 1999
г. разпоредби.
Според действащата
тогава норма на чл. 80 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите
(Утвърден с ПМС № 3 от 15.01.1958 г., обн., Изв., бр. 5 от 17.01.1958 г., в
сила до 1.01.2000 г.) за трудов стаж по
смисъла на Закона за пенсиите (отм.) се зачита и времето, прекарано в законно
установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда.
Съгласно
разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от Кодекса на труда от 1951 год. /отм. / в действащата през
1973-1984 год. редакция, работничката
или служителката има право на отпуск поради бременност и раждане при първо дете
в размер на 120 календарни дни, при второ - 150 календарни дни, при трето - 180
календарни дни и при четвърто и всяко следващо - по 120 календарни дни, от
които 45 дни преди раждането.
В чл. 61, ал. от КТ от 1951 г. е посочено, че предприятието,
учреждението или организацията е длъжно при поискване да разреши на майката -
работничка или служителка, включително и на осиновителката, неплатен отпуск до
навършване на три годишна възраст на детето.
Този отпуск се зачита за трудов стаж.
Към процесния
период са действали и Постановление на
Министерския съвет № 61 от 28.12.1967 год. за насърчаване на раждаемостта
(отм.), Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените-майки и
осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи, при бременност, раждане и за
отглеждане на деца / дв. Бр. 15/1970 г./, издадена по приложението на т. 9, ал.
4 и ал. 5 от Постановлението /отм./, Инструкция № 2492 за реда и начина за
издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 год. (отм.) и УКАЗ за насърчаване на раждаемостта / ДВ бр.
15/1968 год., отм. 01.04.202 год./
Съгласно чл. 9,
ал. 2 от ПМС № 61/1967 г. на работнички и служителките се разрешава от
01.01.1968 год. отпуск, поради бременност и раждане; при първо дете – в размер
на 120, при второ - 150 календарни дни, при трето - 180 календарни дни и при
четвърто и всяко следващо - по 120 календарни дни. В ал. 3 е посочено, че този
отпуск се зачита за трудов стаж по Кодекса на труда и закона за пенсиите.
Според чл. 9,
ал. 4 от ПМС №61/67 год. на жените-майки, членове на ТКЗС или неработещи, при
бременност и раждане и за отглеждане на деца се
зачита за съответен трудов стаж времето, отговарящо на размерите на
предвидения в това постановление платен и неплатен отпуск, с който се ползват
майките – работнички и служителки.
Според т. 4 от
Инструкция № 0-4 при раждане (осиновяване) на живо дете, което не е починало
преди изтичане на сроковете на платения и неплатения отпуск по чл. 60 и 61 от
Кодекса на труда, на майката (осиновителка) се зачита трудов стаж времето от 12
месеца при първо дете и 14 месеца при второ дете.
Цитираната
Инструкция уточнява, че – трудов стаж по т. 9, ал. 4 и 5 по постановлението
могат да придобиват само жените–майки и осиновителки, които са родили или
осиновили деца след 31.12.1967 г. и които към деня на раждането на детето не
работят като осигурени за всички осигурителни рискове, а в случаите в които
през отделни етапи на периода на бременността, раждането и отглеждането на
детето майката/осиновителката е работила като осигурена за всички осигурителни
случаи по някои от посочените в предходната алинея нормативни актове, а през
други не е работила или е била осигурена само за в случай на трудова злополука,
трудов стаж по т. 9, ал. 4 и 5 от 61-во постановление се зачита само за
периодите, през които жената не е била осигурена за всички осигурителни случаи
/т. 2, ал. 1 и ал. 2/; че се зачита за трудов стаж времето от 12 месеца при
раждане на първо дете, и 14 месеца при раждане второ дете /т. 4/, които се
броят от 45-я ден, предшестващ раждането /т. 13/.
Следва да се
посочи и последователността на нормотвореца касателно правата на
"неработещите" жени–майки – виж чл. 3ж, ал. 2 от Указа за насърчаване
на раждаемостта /обн., ДВ, бр. 51 от 1984 г., отм. /, а и сега действащият чл.
9, ал. 7 от КСО, съгласно която "За осигурителен стаж при пенсиониране се
зачита.... и времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна
възраст. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд
"Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната работна
заплата към датата на отпускане на пенсията. ".
Аналогична е и
сега действащата нормативна уредба. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО
за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето:
1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; 2. на платените и
неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и
раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст. А съгласно чл. 9, ал.
7, пр. 2 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през
което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. За тези периоди се
внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на
държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на
пенсията. Времето на отпуските за бременност, раждане и осиновяване, както и за
отглеждане на дете, в размерите, определени в Кодекса на труда - изцяло,
независимо от продължителността на работното време, е осигурителен стаж и по
смисъла на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж
(НПОС).
Анализът на
цитираните норми от различните нормативни актове, действали през различни
периоди, сочи, че законодателят е бил непротиворечив и последователен във
волята си да се признава този период за действителен осигурителен стаж, без
значение дали са неработещи или работещи майките, които отглеждат своите деца.
Противното тълкуване на относимите норми би довело до противоречие с
разпоредбите на чл. 17 и чл. 47 от Конституцията, регламентиращи закрила на
майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права. В
този смисъл е и трайно установената съдебна практика, изразена в Решение № 1023
от 1.02.2016 г. на ВАС по адм. дело № 488/2015 г., VI о., Решение № 6744 от
22.05.2018 г. на ВАС по адм. дело № 2009/2018 г., VI о., Решение № 2477 от
17.02.2020 г. на ВАС по адм. дело № 5956/2019 г., VI о., Решение № 47 от
5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6669/2020 г., VI о.
По делото
оспорващата е представила доказателства, че е родила живи две деца – Н. на 29.03.1974 год. и Н. – на 14.04.1976 год.
С оглед на цитираните по-горе правни норми следва на оспорващата да се зачете за действителен
осигурителен стаж за първото дете
периода от 12.02.1974 год. / 45 дни
преди раждането/ до *** год. и за второто дете
периода от 29.02.1976 год. /45 дни преди раждането/ до *** год., като се
изключи времето през тези периоди, което е зачетено като осигурителен стаж на
друго основание.
Досежно
наведеното за пръв път в съдебно заседание
от процесуалния представител на ответника фактическо основание, че дори
да се признае в пълен размер за действителен осигурителен стаж цитираните
по-горе периоди, то оспорващата няма да
има 15 години действителен осигурителен
стаж, съдът намира следното:
На първо място
това фактическо основание за отказ да се отпусне лична пенсия за ОСВ на оспорващата не е посочено в
оспореното решение. Недопустимо е едва в
съдебната фаза за първи път да се сочат нови фактически основания за
издаване на оспорения акт. Съдът извършва проверка за законосъобразност на
административния акт само в рамките на
посочените в него фактически и правни основания.
На
следващо място съдът констатира, че в оспореното решение няма изложени
абсолютно никакви мотиви, защо административният орган не е зачел като
осигурителен стаж за оспорващата 2 год.
5 месеца и 13 дни като „полевъд”, удостоверен
с Удостоверение обр. УП 30 с № 277 от 16.10.1992 год., издадено от ТКЗС с.
Голямо Враново, обл. Русе/ л.48/. Съгласно това удостоверение този осигурителен
стаж е начислен за периода от 01.01.1970 год. до 31.07.1973 год. Това
удостоверение е издадено в съответствие с действащите тогава нормативни актове
- чл. 101 Правилника за прилагане закона за пенсиите и Инструкцията № 2492 за
реда и начина на издаване на документи за трудов стаж (ДВ бр. 20, 1968 г.).
Инструкцията
в своите чл. 1 и чл. 2 припокрива съдържанието на чл. 101 от ППЗП относно
документите, с които се доказва стаж, като конкретизира, че документът от
предприятието, в което е работило лицето е УП-30 или УП-72. Удостоверенията за
стаж трябва да се издават на база автентични документи, които съдържат
достатъчно данни, че стажът е положен действително. Инструкцията изрично сочи,
че УП-30 не се издават при наличие на редовни документи за стаж - осигурителни
и трудови книжки – чл. 5.
От
изложеното следва, че действащата към момента на издаването на удостоверението
нормативна уредба регламентира удостоверението обр. УП-30 изрично като документ,
доказващ действително положен стаж. Както ППЗП, така и Инструкцията говорят за
"автентични документи" с "достатъчно данни" за
"действително" положен стаж. Използваната в нормативната база
терминология сама по себе си сочи на извод, че това е документ за
удостоверяване на действително положен стаж. Оспореното удостоверение обр.
УП-30, по арг. на чл. 142 ГПК е сред изрично изброените в закона, действал към
момента на издаването му документ, който доказва стаж – в този смисъл чл. 101
ППЗП (ДВ бр. 5 от 1993 г.) и чл. 1-4 от Инструкция № 2492.
В
случая в удостоверението изрично е посочено, че данните в него са взети от
разплащателните ведомости. Същото е подписано от изготвилото го лице, главния
счетоводител и ръководителя на предприятието и е подпечатано с печата на предприятието,
съгласно чл. 8 от Инструкцията.
Ето
защо до доказване на противното
Удостоверение обр. УП 30 с № 277 от
16.10.1992 год., като официален
документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма
и ред, съставлява доказателство за установените в него факти и се ползва с формална доказателствена сила,
до доказване на противното в т.ч. и установяване
неистинността на този документ Този документ се намира в административната
преписка и не е оспорен от административният орган в хода на съдебното
производство.
За същият
период от описа на трудовия стаж /л.
49-50/ е видно, че административният орган е зачел на оспорващата осигурителен стаж в АПК „Сливо поле” в размер на 01 год. 01 м. 00 дни за периода от 01.12.1970 г. до 01.01.1972
год.по УП -14 № 5508-17-5 от 27.07.2021 год., издадено от ТП на НОИ –
Русе; осигурителен стаж от 05 м. и 22
дни за времето от 20.03.1972 год. до 13.09.1972 год. при осигурител „Дунавска
коприна” , удостоверен с тр. Книжка №
12/72 от 20.03.1972 г. /л. 23/ и осигурителен стаж от 04 месеца за времето от
01.02.1973 г. до 31.05.1973 год.с осигурител АПК „Сливо поле” , удостоверен с
удостоверение обр. УП 13- № 550717-41.
Следователно административният орган е зачел за осигурителен стаж на
оспорващата като полевъд в ТКЗС с.
Голямо Враново / АПК „Сливо поле”/ общо 01 г. 06 м. и 22 дни, т.е. с 06 м. и 21
дни по-малко.
От данните по
делото е видно, че цитираните по-горе удостоверения обр. УП 13 и УП 14 са събрани служебно от административния орган.
По преписката липсват писмата, с които те са изискани и не може да се направи
преценка, дали исканията отговарят на чл.
32, ал. 7 от ИНСТРУКЦИЯ № 5 ОТ 30.06.2005 г. за приемане и съхранение на
ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без
правоприемник.
Следователно
пред административният орган са били налице
официални удостоверителни документи с противоречиви данни за едни и същи
обстоятелства, които са от значение за претендираното право на пенсия за ОСВ.
В решението
обаче административният орган не е проверил и преценил всички събрани по
преписката доказателства в нарушение на
чл. 36, ал. 3 от АПК и не е изложил мотиви, защо не е зачел формалната
доказателствена сила на Удостоверение
обр. УП 30 с № 277 от 16.10.1992 год. и
удостоверените с него данни, а се е ползвал
от сега издадените в административното производство официални документи. Още
повече, че оспорващата не е била запозната със служебно събраните по преписката
доказателства и не е уведомена за наличието на противоречиви данни, за да може
да вземе отношение и да представи доказателства
за установяване на благоприятните за нея факти. Административният орган не е поискал
пояснения от страната . По този начин административният орган е нарушил
разпоредбите на чл. 34, ал. 1 и ал. 3, чл.
45, ал. 1 от АПК, в резултат на
което е постановил решението си без да изясни всички факти и обстоятелства от
значение за случая. .
Липсата на
мотиви в тази насока осуетява възможността на съда да прецени материалната
законосъобразност на решението. Недопустимо е по предположения за мотивите на
административния орган, съдът да преценява
материалната законосъобразност на
административния акт.
Предвид
изложеното, оспореният административен акт се явява постановен при допуснато съществено нарушение на
административно-производствените правила нарушение и на материалния закон, поради което същият
следва да бъде отменен на основание чл. 172 ал. 2 от АПК. На основание чл. 173
ал. 2 от АПК административната преписка следва да бъде върната на
административния орган за ново произнасяне при съобразяване с указанията по
тълкуване на закона, дадени с настоящото решение.
При новото
произнасяне административният орган следва да приложи правните норми действали
по време на процесните периоди, съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО в т.ч.. чл.1 от
Правилника за Прилагане на дял III от Кодекса на
труда от 1951 год., чл. 148 и чл. 149 от кодекса на труда от 1951 год., чл. 76,
б. „е” във вр. с чл. 96, ал. 8 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите
/ отм./, разпоредбите на Закона за пенсиониране на земеделските стопани
кооператори – / в. Изв. Бр. 50/1961 год.
отм. от 01.07.1975 год. и
Правилника за приложение на ЗПЗСК / ДВ
бр. 64 от 11.08.1961 год. отм. /, както и цитираните в мотивите нормативни актове, касаещи отпуските и
осигурителния стаж на майките за
бременност, раждане и отглеждане на малки деца.
С оглед изхода
на делото искането на оспорващата за присъждане на направените по делото
разноски, като своевременно направено е основателно и доказано в размер на 350
лв., договорено и изплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно
представения договор за правна помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 1012-16-114/1 от 20.10.2021 год. на
Ръководителя на Териториално поделение на Националния осигурителен институт –
Разград и потвърденото с него Разпореждане № 2140-16-243 от 20.08.2021 год. на
ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при Териториално поделение на
Националния осигурителен институт – Разград.
ИЗПРАЩА административната преписка на административния
орган за ново произнасяне по същество, съобразно указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на това решение.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния
осигурителен институт – Разград да заплати на Е. И. С. с ЕГН ********** от с. Г., област Р., разноски по делото в размер на
350 лв. /триста и петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВАС в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/