№ 10016
гр. София, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110162105 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Д. И. Д. срещу /фирма/ и
/фирма/.
Ищецът твърди, че на 19.08.2021г. сключил договор за паричен заем №
*********** с /фирма/ за сумата от 5657,84лв. при ГПР от 39,40%, ГЛП от 33,68%,
който следвало да бъде погасен на 24 вноски. В чл. 4 от договора било уговорено
договорът да бъде обезпечен с банкова гаранция в полза на заемодателя или чрез
сключване на договор за поръчителство с одобрен от кредитора гарант в срок 48 часа
от подаване на заявлението. На датата на сключване на договора за кредит, ищецът и
ответникът /фирма/, сключили договор за предоставяне на поръчителство, съгласно
който дружеството се задължило да обезпечи пред кредитодателя задълженията на
ищеца. По този договор ищецът имал задължение да заплати на гарантиращото
дружество възнаграждение, което било разсрочено заедно с месечните вноски по
договора за кредит, и възлизало на 288,53лв. месечно или общо 6924,74лв., което се
изплащало на кредитодателя /фирма/. Ищецът погасил първите пет вноски и част от
шестата.
Ищецът посочва, че при сключването на договора за кредит не са спазени
изискванията на 10, ал. 1, чл. 1, ал. 1, т. 7-12, ал. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК и същият се явява
недействителен съгласно чл. 22 ЗПК. Изтъква, че в ГПР по договора за кредит е
следвало да бъде включено и възнаграждението по договора за поръчителство, което не
е сторено. Счита, че действителният размер на ГПР е 203,83%, а ГЛП 116,44%. Ищецът
твърди, че и договорът за поръчителство е изначално лишен от основание, тъй като по
него потребителят не получавал насрещна услуга. Изтъква, че едноличен собственик
на капитала на дружеството е кредитодателят, като печалбата се разпределяла в полза
на собственика. Посочва, че договорът е нищожен и поради противоречие с добрите
нрави, като с него се целяло само едно допълнително оскъпяване на заема, за да се
избегнат ограниченията по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено спрямо ответника /фирма/, че сключеният между тях договор за
1
паричен заем № ***********/19.08.2021г. е нищожен, а при условията на
евентуалност, че е нищожна клаузата на чл. 4, ал. 1 от него, както и да бъде признато за
установено спрямо ответника /фирма/, че сключеният между тях договор за
предоставяне на поръчителство е нищожен.
Ответникът /фирма/ е подал отговор на исковата молба в законоустановения
срок, с който оспорва иска. Признава сключването на договора за заем и договора за
поръчителство, но счита, че и двата договора са действителни и отговарят на всички
императивни изисквания.
Ответникът /фирма/ също е подал отговор на исковата молба в
законоустановения срок, с който оспорва исковете. Признава сключването на договора
за заем и договора за поръчителство, но счита, че и двата договора са действителни и
отговарят на всички императивни изисквания.
Ответникът /фирма/ е предявил спрямо ищеца Д. И. Д. и насрещен осъдителен
иск, който е приет за съвместно разглеждане. Посочва, че Д. Д. е платил изцяло 5
погасителни вноски и частично 6-та погасителна давност от договора за кредит, като
към 21.12.2022г. непогасените задължения възлизат в размер на 2196,99лв. – главница
за периода 01.03.2022г.-21.12.2022г., 1074,61лв. – договорна лихва за периода
01.03.2022г.-21.12.2022г. и 130,61лв. – законна лихва за забава за периода 01.03.2022г.-
21.12.2022г. С насрещната искова молба отправя изявление за обявяване на вземанията
за предсрочно изискуеми по договора поради забава в плащанията. Счита, че дори да се
приеме, че процесният договор за кредит е недействителен, то кредиторът има право
да получи чистата стойност след приспадане на направените плащания, която
възлизала на 1785лв.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което Д. Д. да бъде
осъден да заплати на /фирма/ сумата от 2000лв., представляваща частична претенция
от предсрочно изискуема главница в общ размер от 2452,01лв. по договор за кредит №
***********/19.08.2021г., ведно със законната лихва от подаването на насрещната
искова молба до окончателното плащане, а в условията на евентуалност – сумата от
1785,00лв., представляващата чистата стойност на кредита на основание чл. 23 ЗПК,
ведно със законната лихва.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и
насрещни осъдителни иск искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9
ЗПК.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че
на 19.08.2021г. между ищеца, в качеството на кредитополучател, и първият ответник –
/фирма/, в качеството на кредитодател, е сключен договор за потребителски кредит №
***********/19.08.2021. В договора е посочено, че кредитодателят се задължава да
предостави на кредитополучателя потребителски кредит в размер и при условия,
посочени в договора. В самия договор никъде не е посочено какъв е размерът на
отпуснатия кредит и конкретните му параметри, но в чл. 6 е уговорено, че
кредитополучателят погасява кредита съгласно приложение № 1 – условия на кредита,
представляващо неразделна част от договора, тоест за тези параметри същият
препраща към погасителния план. В него /л. 59/ е предвидено, че общият размер на
кредита е 5657,84лв., от които 5000лв. главница и 657,84лв. застрахователна премия.
Срокът на погасяване 24 месеца, брой вноски 24, размер на всяка вноска от 327,16лв.,
лихвен процент по кредита 33,68%, ГПР 39,40% и общ размер на всички плащания
2
7851,84лв. В погасителния план подробно са описани размерите и падежите на
вноските, както и какъв размер от главницата и възнаградителната лихва се погасява с
всяка от тях.
В чл. 4, ал. 1 от договора е уговорено, че в ако кредитополучателят е посочил в
заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същия следва, в зависимост от
посочения в заявлението вид на обезпечението, да предостави на кредитора банкова
гаранция съгласно ОУ в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи
договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „К.“ юридическо лице
(поръчител) в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В ал. 2 е предвидено, че ако
в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят не предостави съответното
обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „К.“ и договорът
за кредит не поражда действие. В пар. 17 от ОУ към договора е предвидено, че
обезпечение – ще означава (i) банкова гаранция, издадена в полза на „К.“ от
лицензирана банка със седалище в Република България или от банка от трета държава,
лицензирана да извършва дейност на територията на Република България чрез клон,
или от банка, лицензирана в държава-членка, която извършва дейност на територията
на Република България директно или чрез клон при условията на взаимно признаване,
и съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „К.“ всички
задължения на кредитополучателя по договора за кредит в срок от един работен ден,
считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на „К.“ за
заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция е най-
малко 30 дни след падежа на последната погасителна вноска по договора за
кредит/изтичането на последния период на револвиране; или (ii) поръчителство,
предоставено по силата на договор за предоставяне на поръчителство по кредита,
сключен между кредитополучателя и одобрено от „К.“ юридическо лице
("поръчител"), което впоследствие е сключило с „К.“ договор за поръчителство, по
силата на който поръчителят се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя
за изпълнение на всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че
на същата дата 19.08.2021г. между кредитополучателя /ищеца/ и втория ответник –
/фирма/, е сключен договор за предоставяне на поръчителство. В него е посочено, че
потребителят е подал заявление за потребителски кредит пред първия ответник, като
последният се задължил да предостави на ищеца кредит в размер на 55657,84лв. след
предоставяне на обезпечение на задълженията на потребителя под формата на
поръчителство. В буква „в“ е предвидено, че поръчителят е получил от /фирма/
предложение за сключване на договор за поръчителство по отношение на потребителя.
С този договор поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с
/фирма/, по силата на който да отговаря за задълженията на потребителя по договора за
кредит, срещу което потребителят му дължи възнаграждение. От приложение № 1 към
договора /л. 88 – гръб/ се установява ,че размерът на възнаграждението по договора за
поръчителство е 288,53лв. на месец за периода на действие на договора за кредит (24
месеца), което възлиза общо на 6924,72лв. Уговорено е възнаграждението да се дължи
на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план
по него.
Представена е застрахователен сертификат № 97529/19.08.2021г. /л. 23/ за
застраховка „Живот“ на клиентите на /фирма/ съгласно групов договор, съгласно
който Д. Д. бива застрахован за посочените застрахователни рискове при еднократна
премия от 657,84лв. Застраховката е сключена с поредничеството на /фирма/ /изрично
посочено/, което се явява и ползващо се лице от нея.
По делото е допусната, изслушана и приета ССчЕ, която не е оспорена от
3
страните и съдът кредитира като обективно и компетентно дадена, от която се
установява, че реалният размер на усвоената сума е 5000лв., а сумата от 657,84лв.
представлява застрахователна премия. В изпълнение на договора за кредит и договора
за поръчителство ищецът е извършил плащания към /фирма/ на суми в общ размер от
3215лв., както следва: на 03.11.2021г. – 730лв.; на 05.12.2021г. – 660лв.; на 31.01.2022г.
– 620лв.; на 01.03.2022г. – 350лв.; на 10.03.2022г. – 200лв.; на 24.03.2022г. – 55лв.; на
15.06.2022г. – 100лв. и на 04.07.2022г.- на 500лв. Общият размер на плащанията от
3215лв. е послужило за погасяване на главница по договора за кредит от 890,43лв. с
падежи 30.09.2021г.-31.01.2022г. вкл.; договорна възнаградителна лихва по договора за
кредит от 745,37лв. с падежи 30.09.2021г.-31.01.2022г.; наказателна лихва по договора
за кредит от 42,52лв.; възнаграждение по договора за поръчителство от 1536,68лв. с
падежи 30.09.2021г.-28.02.2022г. Според вещото лице размерът на непогасената
главница по договора за кредит възлиза на 4767,41лв. с падежи 28.02.2022г.-
31.08.2023г., непогасена договорна лихва по договора за кредит от 1448,63лв. с падежи
28.02.2022г.-31.08.2023г. и непогасено възнаграждение по договора за поръчителство
от 5388,04лв. с падежи 28.02.2022г.-31.08.2023г. Експертът разяснява, че непогасената
главница по договора за кредит с падежи 28.02.2022г.-30.11.2022г. възлиза на
2196,99лв., а договорната възнаградителна лихва с падежи 28.02.2022г.-21.11.2022г. на
1074,61лв. В проведеното открито съдебно заседание вещото лице разясни, че при
главница от 5000лв. и застрахователна премия от 657,84лв. годишният процент на
разходите възлиза на 59,68%. В случай че главницата е 5657,84лв., ГПР възлиза на
39,40%. Ако към разходите по кредита се добави и възнаграждението за поръчител, то
ГПР възлиза на 203,83%.
При горните фактически данни, съдът прави следните правни изводи:
Процесният договор за кредит има характеристиките на договор за
потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а
кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП. Ето защо, договорът следва да бъде съобразен изцяло с изискванията на ЗПК и
ЗЗП.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
39,40%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този
размер не надвишава максималния допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче
не отразява реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а
именно – застрахователната премия и възнаграждението по договора за предоставяне
на поръчителство, сключен от потребителя с втория ответник, което възнаграждение
съ се включва в общите разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция,
дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
4
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва
да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора
за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването
на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси.
В съдебната практика и правната теория няма съмнение, че главницата по
договора за кредит представлява сумата, която реално бива усвоена и получена от
кредитополучателя. Всички останали суми, които кредитополучателят заплаща като
такси, комисионни, застрахователни премии и др. под. представляват разходи,
свързани с договора за кредит, а не главница по него. Ето защо, главницата по
договора за кредит в процесния случай възлиза на 5000лв. Всички останали суми имат
характер на разход по него и следва да бъдат включени в ГПР. Изложеното се отнася и
за застрахователната премия от 657,84лв., която е изначално известен разход на
кредитора, видно както от съдържанието на погасителния план, така и от
обстоятелството, че застраховката е сключена чрез посредничеството на кредитодателя
– л. 23. Този разход обаче не е включен в ГПР, в който е включена само
възнаградителната лихва. Това води като резултат до неправилно и подвеждащо
определяне на ГПР, посочен в приложение № 1 към договора. При включването на
застрахователната премия в ГПР (без възнаграждението за поръчителя), последният
възлиза на 59,68% според вещото лице. При това положение се налага изводът, че
договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, тъй като в него липсва посочване на действителния процент на ГПР.
Възнаграждението в полза на поръчителя също представлява разход, свързан с
договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по кредита. В
случая, в договора за кредит изрично е уговорено, че кредитът ще бъде обезпечен по
един от описаните начини, като самият договор за поръчителство е сключен на същата
дата, на която е сключен и договорът за кредит – 18.09.2020г., а в договора за
поръчителство е посочено, че поръчителят е получил от кредитодателя предложение за
сключване на договор за поръчителство и в самия договор са възпроизведени
параметрите на договора за кредит. Освен това, кредитодателят /фирма/ е едноличен
собственик на капитала на поръчителя /фирма/, което показва, че са свързани
дружества. Дружеството – поръчител представлява предварително одобрено и известно
на кредитора дружество, с оглед на което същият е запознат с обстоятелствата, при
които биват сключвани договорите за поръчителство. Начинът на погасяване на
вноските по кредита напълно съвпада с начина на погасяване на вноските по договора
за поръчителство – вноски със същите падежи и краен срок на издължаване. Прави
впечатление, че кредитополучателят може да погасява сумите по договора за
поръчителство чрез плащане в полза на кредитодателя, както е и правено в случая
съгласно експертното заключение. Отделно от това, другата поставена пред
потребителя възможност за обезпечаване на кредита чрез банкова гаранция е почти
невъзможно за изпълнение и същото цели единствено да насочи кредитополучателя
към конкретното дружество – гарант, в което дружеството – кредитодател се намира в
облигационна връзка и е налице свързаност между тях. Всички тези обстоятелства
навеждат извода, че на кредитодателя му е известно, че потребителят ще трябва да
заплати разходи за възнаграждение, свързани с осигуряването на обезпечението от
предложеното от кредитора и единствено одобрено от него дружество – гарант. Този
извод се изгражда и въз основа на представения обединен погасителен план, в който са
включени задълженията и по двата договора (л. 21-22). Това възнаграждение
безспорно е свързано с договора за кредит, доколкото касае обезпечаването на
5
задълженията по него. Също така, попада в легалната дефиниция по пар. 1, т. 1 от ДР
на ЗПК, в която изброяването не е изчерпателно, а примерно. В нея изрично е
посочено, че в общия размер на разходите по кредита попадат включително разходите
за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита. В случая предоставянето на
обезпечение под една от посочените форми и най-вече чрез сключването на договор за
поръчителство с предложено и одобрено от кредитополучателя дружество
представлява задължително условие, за да обвърже договора за кредит страните и да
бъде получена сумата по него. Ето защо, това възнаграждение трябва да бъде
включено при определяне на годишния процент на разходите в договора за кредит, тъй
като представлява част от тях.
По изложените съображения, съдът намира, че разходите за застраховка и за
възнаграждение на поръчителя за обезпечаване вземанията на кредитодателя по
договора за потребителски кредит отговарят на поставените в ЗПК изисквания и следва
да бъдат включени в общия разход по кредита, което в случая не е сторено. Размерът
на възнаграждението по договора за поръчителство надвишава отпуснатата по кредита
сума, което налага извода, че действителният ГПР по договора за кредит е значително
по-висок от обявения в него от 39,40%. При това положение се налага извода, че
договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Текстът на тази норма не
следва да се тълкува буквално, а именно - при посочен ГПР, макар и неправилно
определен и без подробно описание на компонентите по него. Нормативното
изискване следва да се приеме за изпълнено, когато е посочен както подробният начин
на формиране на ГПР с всички негови компоненти, така и действителният му размер,
за да бъде потребителят добросъвестно информиран и да не бъде въвеждан
целенасочено в заблуждение. Годишният процент на разходите е част от същественото
съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед
необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на
договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните
кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е
посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти,
което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме,
че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от неспазване изискването
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че същият се явява недействителен – чл. 22 ЗПК, като
доводите на ответника в обратен смисъл са неоснователни.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че първият
предявен иск за прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит се
явява основателен. Предвид основателността на главния иск, не са налице
предпоставки за разглеждане и произнасяне по евентуалния иск за нищожност на
отделна клауза.
По отношение на втория иск – за нищожност на договора за поръчителство:
Настоящият съдебен състав счита, че този договор също се явява нищожен.
Така сключеният договор за предоставяне на поръчителство с юридическо лице, което
е свързано с кредитодателя и се намира в облгиационни отношения с него, обуславя
извод, че на длъжника не е предоставено право на избор и възможност за
индивидуално договаряне, респективно че сключването на въпросния договор не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в
правата между потребителя и търговеца. При горните обстоятелства възниква
обосновано съмнение за типично неравноправно договаряне чрез използване на
6
предварително фиксирани клаузи и договори, върху чието съдържание потребителят не
може да влияе. Предварителното одобряване от кредитодателя на евентуалния
поръчител и отправянето на предложение към него за сключване на договор за
поръчителство, обвързването на падежа на възнаграждението по този договор с падежа
на задълженията по договора за заем, плащането на това възнаграждение съгласно
погасителния план в полза на кредитодателя и свързаността между двете дружества
поражда сериозни съмнения относно добросъвестността при сключване на договорите
за заем и за предоставяне на поръчителство, които очевидно се намират във взаимна
връзка. Може да се направи обосновано предположение, че със сключването на
договора за предоставяне на поръчителство не се преследва легитимна цел, а
единствено оскъпяване на договора за кредит и заобикаляне на императивните правила
на Закона за потребителския кредит относно максимално допустимите размери на
ГПР. Тоест чрез формално законни средства се преследва забранена от закона цел.
Също така, поставянето като условие за отпускането на заема предоставяне на
поръчителство от предварително одобрено дружество, сочи на възползване от
икономически слаби участници в оборота, изпитващи недостиг на материални
средства, за облагодетелстване на други правни субекти. Свободата на договарянето не
може да бъде използвана за неоснователно обогатяване на едната страна по
правоотношението за сметка на другата или да води до нарушаване на други правни
принципи, в т.ч. този на добрите нрави – правоотношенията следва да се възникват при
спазване на общоприетите и неписани правила на добросъвестност. До нарушаване на
този принцип се стига, когато икономически по-силната страна упражнява репресия
спрямо икономически по-слабата страна, поставяйки „допълнителни условия“ за
сключване на договора, на които придава привидно доброволен характер и привидно
право на избор. Така чрез поставяне на практически неизпълними условия за
обезпечаване чрез поръчителство посредством две физически лица с безсрочни
трудови договори и доход от поне 1500лв. или банкова гаранция, длъжникът на
практика бива задължен да се ползва от опция за възмездно поръчителство - сключване
на договор за поръчителство със свързано с кредитора лице, за възнаграждението на
което се сключва друг договор, за сума, близка или дори надвишаваща тази по
договора за кредит. Отделно от това, не може да бъде пренебрегнато, че
възнаграждението се дължи само за евентуалната и абсолютно несигурна възможност
някога имуществото на поръчителя да бъде обременено със задълженията на
длъжника, което зависи единствено от дружеството – кредитодател, доколкото дали да
насочи претенциите си и спрямо поръчителя или да търси изпълнение само от главния
длъжник е негова преценка. Но дори това хипотетично да се случи някога, това лице
има право на регресни вземания спрямо длъжника за всички платени суми, ведно със
законната лихва.
По изложените съображения, съдът намира, че този договор влиза в пряко
противоречие с изискванията за добросъвестност, нарушава принципа за съответствие
на договорите с добрите нрави и като такъв се явява нищожен.
По насрещния иск:
Противоречието на процесния договор за кредит на чл. 11, ал. 1, т. 10 и 12 от
ЗПК дава основание за признаване на целия договор за недействителен съгласно чл. 22
ЗПК. Нормите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 и 2 и чл. 22 ЗПК са императивни и
възможност за отклонение от тях не е предвидено. Съгласно разпоредбата на чл. 23
ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други
разходи по кредита. Тоест, същият дължи връщане само на главницата по договора,
като тази норма представлява своеобразна санкция за заемодателя, който при
7
сключване на договора се е отклонил от императивните материалноправни норми на
закона. Нормата на чл. 23 ГПК не прави разграничение между възнаградителна и
мораторна лихва, а използва родовото понятие лихва, поради което следва да се
приеме, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита и
никакви лихви – възнаградителни или мораторни.
В случая, ищецът е извършил плащания в общ размер от 3215лв. и до пълния
размер на главницата от 5000лв. остава дължим остатък от 1785лв. Следва да се
посочи, че с насрещната искова молба на практика няма евентуално съединяване на
искове, тъй като чистата стойност на кредита по чл. 23 ЗПК е равнозначна на
главницата по договора, като дали договорът ще бъде обявен за недействителен по чл.
23 ЗПК има значение само за размера на дължимата главница. Самото вземане обаче
продължава да бъде от един и същ вид – главница. С оглед на това, в полза на ищеца
по насрещния иск (кредитодателя) следва да се присъди остатъка от дължимата и
незаплатена главница, възлизащ на 1785лв.
По разноските:
Първоначалният ищец има право на разноски за предявените от него, разгледани
и уважени искове.
За установителния иск за нищожност на договора за кредит, на ищеца следва да
се присъдят 226,31лв. за държавна такса и половината от депозита за експертиза –
175лв. или общо 401,31лв. На процесуалния представител на ищеца – адв. М. също
следва да бъде присъдено адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер от
865,78лв. без ДДС и 1038,94лв. с ДДС, предвид че същият е регистриран по ДДС /л.
146/.
За установителния иск за нищожност на договора за поръчителство, на ищеца
следва да се присъдят 276,99лв. за държавна такса и половината от депозита за
експертиза – 175лв. или общо 451,99лв. На процесуалния представител на ищеца – адв.
М. също следва да бъде присъдено адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер
от 992,47лв. без ДДС и 1190,96лв. с ДДС, предвид че същият е регистриран по ДДС /л.
146/.
Ищецът по насрещния иск – /фирма/ също има право на разноски по този иск в
размер на 71,40лв. за държавна такса и 100лв. юрк. възнаграждение или общо 171,40лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от Д. И. Д., ЕГН:
**********, с адрес: /населено място/, срещу /фирма/, ЕИК: **************, със
седалище и адрес на управление: /населено място/, че сключеният между страните
договор за потребителски кредит № ***********/19.08.2021г. е нищожен на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от Д. И. Д., ЕГН:
**********, с адрес: /населено място/, срещу /фирма/, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: със седалище и адрес на управление: /населено място/, че
сключеният между страните договор за предоставяне на поръчителство от 19.08.2021г.
е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д. И. Д., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, да заплати на
/фирма/, ЕИК: **************, със седалище и адрес на управление: /населено място/,
сумата от 1785лв., представляваща остатъчна главница по договор за потребителски
8
кредит № ***********/19.08.2021г., както и сумата от 171,40лв., представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА „К.“ ЕАД, ЕИК: **************, със седалище и адрес на
управление: /населено място/, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Д. И. Д.,
ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, сумата от 401,31лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА „К.“ ЕАД, ЕИК: **************, със седалище и адрес на
управление: /населено място/, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на
Еднолично адвокатско дружество „Д. Б.“, БУЛСТАТ: *********, сумата от 1038,94лв.
с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за извършено безплатно
процесуално представителство.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: със
седалище и адрес на управление: /населено място/, да заплати на основание чл. 78, ал.
1 ГПК на Д. И. Д., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, сумата от 451,99лв. –
разноски по делото.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: със
седалище и адрес на управление: /населено място/, да заплати на основание чл. 38, ал.
2 ЗАдв. на Еднолично адвокатско дружество „Д. Б.“, БУЛСТАТ: *********, сумата от
1190,96лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за извършено
безплатно процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9