Решение по дело №226/2020 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 169
Дата: 2 юни 2020 г. (в сила от 2 юни 2020 г.)
Съдия: Росина Николаева Дончева
Дело: 20201800500226
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 май 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

 

 02. 06. 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публичното заседание на четиринадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА                   ЧЛЕНОВЕ: РОСИНА ДОНЧЕВА

          НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ

 

                  

при секретаря Даниела Ангелова и в присъствието на прокурор Коцева, като разгледа докладваното от съдия Дончева в.гр. дело № 226 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК във вр. с чл. 16в от Закона за социалното подпомагане.

 С решение № 44/18.02.2020 г. по гр. д. № 16/2020 г. на РС-Ихтиман, съдът е настанил лицето Я.С.В. с ЕГН: **********, в специализирана институция- Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства /ЦНСТПЛПР/ „Успение на Пресвета Богородица“ – гр. Долна баня, за срок от три месеца.

Недоволна от решението е останала М.И.П., като настойник и законен представител на Я.В., която го обжалва в законния срок, чрез адв. Е.К. от САК, в частта за срока за настаняване на лицето. Навежда доводи, че решението е недопустимо, по същество неправилно. Посочва, че решението е постановено по чл. 95 и сл. от Закона за социалните услуги, който обаче ще влезе в сила от 01.07.2020 г., поради което моли за обезсилване на решението. По същество излага, че не била взета предвид декларацията, в която настойникът е посочил, че не може да обгрижва дъщеря си 24 часа, която трябва да бъде наблюдавана за приема на лекарства. Първоинстанционният съд не взел предвид и волята и желанието на Я. да остане в  Ц. „У.н.П.Б.“***. От социалният доклад се установявало, че потребностите на Я.В. налагат продължаване на настаняването в социалната институция. От писмените доказателства се установявало също, че Я. не може сама да задоволява жизнените си потребности-да поддържа хигиена, да пазарува, да организира храненето си, да контролира приема на лекарства, тъй като се нуждае от специални грижи и професионална помощ. Намира за неподходящи – социална услуга в общността от резидентен тип-дневен център или Защитено жилище за хора с умствена изостаналост. В специализираната институция освен обгрижване от квалифициран персонал, се гарантира адекватна медицинска помощ при спешна нужда, а и по време на продължително лечение, което не може да бъде постигнато в семейна среда, в дневен център или в Защитено жилище.Единствено правилния срок и адекватен на потребностите на лицето счита, че е тригодишният срок на настаняване. Моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови решение, с което да настани лицето в Ц. „У.н.П.Б.“*** за срок от три година.

Заинтересованото лице Ц. „У.н.П.Б.“*** изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

В съдебно заседание страните поддържат позициите си. Д „СП“ Ихтиман изразява становище за основателност на жалбата. Представител на С. изразява становище за основателност и заявява, че в интерес на лицето е да бъде настанена за срок от три години в Ц. „У.н.П.Б.“***.

Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, включително и тези събрани пред настоящата инстанция, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 16в ал. 8 ЗСП, допустима е и е основателна.

На първо място относно оплакването на недопустимост на решението съдът намира следното:

Исковата молба пред РС-Ихтиман е квалифицирана с правно основание чл. 95 и сл. от Закона за социалните услуги. Оплакването на въззивника е основателно, с оглед на това, че е дадена правна квалификация въз основа на несъществуваща правна норма, което обаче не води до недопустимост.  Закона за социалните услуги е обнародван в ДВ бр. 24 от 22.03.2019 г. и с изм. в ДВ бр. 101 от 27.12.2019 г. в параграф 45 е прието, че влиза в сила от 01.07.2020 г., с изключение на определени разпоредби посочени в т. 1-3, които не касаят приложимите за случая. Молбата на Д. „С.п.“ г.И. следва да се квалифицира по чл. 16б и чл. 16в от Закона за социално подпомагане. В случая РС-Ихтиман е постановил акта си „eхtrа legem“ въз основа на несъществуваща правна норма.Съгласно трайната практика на ВКС на РБ, когато е приложена отменена или несъществуваща правна норма решението е очевидно неправилно.

Съгласно разяснителната част на Тълкувателно решение № 2/2011г. от 29.02.2012г. по т.д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното от него решение само когато с последното решаващият съд е нарушил диспозитивното начало на гражданския процес, произнасяйки се извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, а когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението му.В този списъл решение № 124 от 24.03.2011г.по гр.д.№ 822/2010г на ІV г.о.; решение № 226 от 03.08.2011г. по гр.д.№ 1470/2011г. на ІІІ г.о.; решение № 329 от 20.12.2011г. по гр.д.№ 1789/2010г. на ІІІ г.о.; решение № 138 от 25.03.2011г. по гр.д.№ 1127/2010г. на ІV г.о.; решение № 300 от 14.10.2014г. по гр.д. № 1442/2014г. на IV г.о. на ВКС и др. Ако съдът се е произнесъл по заявените факти, но ги е подвел под грешно основание, не се касае за произнасяне по непредявен иск, а за неправилно приложение на материалния закон.

 Безспорно по делото е, че с влязло в сила решение на 18.08.2011 г., постановено на 13.07.2011 год. по гр. дело № 9166/2010 г. по описа на Софийски градски съд, лицето Я.С.В., е поставено под пълно запрещение.

 Безспорно е, че с Експертно решение от 04.11.2004 год. на ТЕЛК за психични заболявания - Бургас, на Я.С.В. са били определени 100 % трайно намалена работоспособност, с пожизнен срок, като водещата диагноза е "шизофренни психози".

От приложените епикризи от Държавна психиатрична болница гара Карлуково, „Център за психично здраве“ ЕООД, Държавна психиатрична болница „Св. Иван Рилски“ гр. Нови Искър се установява, че Я.В. през 2019 г. е била хоспитализирана многократно по повод основното й заболяване „шизофрения“.

От приетия социален доклад се установява, че до 2004 г. Я. живяла в семейна среда, но тъй като често бягала от дома си, била некритична към заболяването и поведението си често е лекувана в психиатрични заведения и е била потребител на различни социални услуги. През 2016 г. е настанена в Ц. „У.н.П.Б.“***, поради невъзможността на майка й да се грижи за нея и да я контролира. Дадено е становище, че госпожа В. не може да се справя с организиране на ежедневния си бит и има потребност от сигурна жизнена среда, съдействие и наблюдение от специализиран персонал, медицински грижи и контрол на приема на лекарства, социална рехабилитация и организирани дейности, насочени към подобряване и разширяване на социалните контакти.

В съдебно заседание пред РС-Ихтиман Я.В. е заявила, че се чувства добре в Ц. „У.н.П.Б.“*** и желае да остане там.

От прието становище, изготвено от социален работник Друмева, във връзка с проучване възможностите за реинтеграция на лицето Я.В. се установява, че в дома на майка й  няма достатъчно жилищна площ. М.И.П. няма възможност да полага пълноценни ежедневни грижи за дъщеря си, тъй като е трудово ангажирана. Дадено е заключение, че в домашни условия Я.В. не би могла да получава адекватна помощ, съобразена с естеството на заболяването й. Капацитетът на социални услуги от резидентен тип на територията на София е запълнен и броят на чакащите е голям. Местоположението на ползваната в момента услуга е сравнително близо и има възможност да бъдат запазени семейните отношения.

По делото е депозирано и писмено становище от настойника М.И.П., в което е посочено, че Я. се е адаптирала в Ц. „У.н.П.Б.“*** и поставянето й в домашни условия ще застраши живота и здравето й.

За да уважи молбата на ДСП гр. Ихтиман само за срок от три месеца, РС-Ихтиман приел, че следва да се направи проучване за възможност за ползване на друга услуга, като след съответното проучване бъде направена нова преценка за наличните възможности.

 Установява се от медицинската документация, че лицето Я.В. проявява често агресия – буйствала, чупела, биела се за цигари. При две от хоспитализациите в „Център за психично здраве“ ЕООД през 2019 г. е доведена по спешност от екип на ЦСМП и полиция.

Установява се, че майката на лицето не може да полага адекватни грижи за нея в домашна среда, а от друга страна капацитетът на социални услуги от резидентен тип на територията на София е запълнен.Установява се от изложеното в съдебно заседание от страна на настойника, че това настаняване се предприема именно поради невъзможността да полага адекватни грижи към нея.

 Съгласно чл. 16 ЗСП Социалните услуги са дейности в подкрепа на лицата за социално включване и самостоятелен начин на живот, които се основават на социална работа и се предоставят в общността и в специализирани институции. Социални услуги в специализирани институции се предоставят само след изчерпване на възможностите за предоставяне на социални услуги в общността. Настаняването на деца, лица с трайни увреждания и лица, поставени под запрещение, в специализирани институции не може да бъде за срок, по-дълъг от три години.

 В тази връзка РС-Ихтиман неправилно приема, че периода на настаняване следва да бъде три месеца.Предвид специфичното психическо здраве на Я.В., липсата на възможност за подкрепа от майка й и необходимостта от ежедневна и постоянна грижа за психическото й здраве, същата се нуждае от настаняването й в посочената от ДСП гр. Ихтиман социална институция за период от време, който да й позволи да получава жизнено необходимите за нея непрекъснати и постоянни грижи от битов и медицински характер.

 Този период, според решаващия състав, не може да бъде по-кратък от три години, както иска и жалбоподателят.

 По изложените съображения атакуваното решение следва да се отмени в частта за срока на настаняване от три месеца и лицето да се настани за тригодишен срок в Ц. „У.н.П.Б.“***.

 Така мотивиран и на осн. чл. 16в, ал. 8 ЗСП, Софийският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 44/18.02.2020 г., постановено по гр. д. № 16/2020 г. по описа на РС Ихтиман в Частта относно срока на настаняване на лицето Я.С.В. с ЕГН: **********, в специализирана институция- Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства /ЦНСТПЛПР/ „Успение на Пресвета Богородица“ – гр. Долна баня за срок от три месеца и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАСТАНЯВА за срок от 3 /три/ години, лицето Я.С.В. с ЕГН: **********, в специализирана институция- Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства /ЦНСТПЛПР/ „Успение на Пресвета Богородица“ – гр. Долна баня.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                

 

2.