ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1296
гр.Плевен, 27.06.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, I-ви състав в закрито съдебно заседание на двадесет и
седми юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Даниела Дилова
като разгледа докладваното от съдията Дилова административно
дело №54 по описа на Административен съд – Плевен за 2022 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
По делото е постъпила молба от К.М.К., представляващ
„Крезз“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Е.В.“ № ЕИК с
искане за спиране на изпълнение на Решение № 32-423070/30.10.2021г. на директора
на ТД на Митница Варна. В молбата се
твърди, че съгласно обжалваното решение е извършена корекция на част от
декларираните стоки по 17 бр. митнически декларации и са доначислени суми за мито в размер на
4 461,90 лв и за ДДС в размер на 13 849,54 лв . Твърди се, че за и
събиране на вземането по този административен акт в ТД на НП В. Търново, офис
П. е образувано изп. д. *********/2022г., по което за обезпечаване на
вземането е наложен запор върху товарен
автомобил IVECO, модел Д.
* С * с рег.№ ЕН*****КТ., който към датата на налагане на запора е с
балансова стойност 30987,74 лв. Твърди се, че съгласно чл. 221 от ЗМ обжалването на решението на митническите
органи, с които се определят митнически задължения или други публични вземания
не спира неговото изпълнение.Излага доводи, че съгласно чл. 157 ал.2 и сл ДОПК
вр. чл. 166 от АПК е предвидено, че при наличие на обезпечение което покрива
размера на главницата и лихвата на обжалвания пред съда акт, административният
съд може да спре принудителното изпълнение за обжалваната пред него част от
акта. Моли съда, на осн. чл. 157 ал.4 от ДОПК да постанови определение, с което
да спре принудителното изпълнение на Решение № 32-423070/30.12.2021 на
Директора на ТД Митница Варна.
Ответникът в дадения срок е изразил становище, че
искането е неоснователно. Излага, че съгласно разпоредбата на чл. 220 ал.1 от ЗМ делата по ЗМ подлежат на
разглеждане по реда на АПК, а не по реда на ДОПК. Излага доводи, че доколкото
„Крезз“ ЕООД не е представил в срока за обжалване на процесния административен
акт обезпечение в размер на главницата и лихвите пред Директора на ТД Митница
Варна,респ. не е направено искане за спиране на принудителното му изпълнение от
дружеството, решение рег.№ 32423070/30.12.2021г. на Директора на ТД на Митница
Варна е изпратено за принудително изпълнение. Излага доводи, че образуваното
адм. д.№ 54/2022г. пред Адм. съд Плевен е с предмет законосъобразността на
обжалваното решение, а не с предмет законосъобразността на постановление
издадено от публичен изпълнител, което подлежи на разглеждане по различни
процесуални закони.
Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по
делото и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
С определение №6072/21.06.2022г постановено по АД
4940/2022 по описа на ВАС , съдът е обезсилил определение № 635/12.04.2022г.
постановено по делото и е върнал делото на същия съд за произнасяне по
подадената от „Крезз“ ЕООД молба на осн. чл. 157 ал.2 от ДОПК, вр. чл. 166 АПК
С оглед препращащата разпоредба на чл. 221 ал.3 от ЗМ
съдът приема, че е сезиран с искане по чл. 166 ал.4 от АПК. Искането е подадено
от надлежна страна, в срока по ал. 2 е процесуално допустимо.
Разгледано по същество е неоснователно поради
следното:
Съгласно чл. 221, ал. 1 ЗМ обжалването на решението
по чл. 19б ЗМ не спира неговото
изпълнение. За спирането на акта е предвиден специален административен ред по
чл. 221, ал. 3 ЗМ, като искането се предявява пред органа, който го е издал,
овластен от закона да постанови спиране на допуснатото по закон предварително
изпълнение. Съгласно цитираната разпоредба, когато с решението по чл. 19б се
установяват митническо задължение и/или други публични държавни вземания,
неговото изпълнение може да бъде спряно от органа, който го е издал, ако в
срока на обжалване на решението бъде предоставено обезпечение в размер на
главницата и лихвите под формата на паричен депозит или поръчителство под
формата на банкова гаранция, като отказа подлежи на обжалване по АПК съгласно
чл. 221 ал. 4. В настоящия случай не е спорно, че жалбоподателят не е упражнил
в срок предоставеното му право, поради което акта подлежи на предварително
изпълнение, тъй като с разпоредбата на ал. 1 е изключен суспензивния ефект на
жалбата, т. е. предварителното изпълнение на акта е постановено по силата на
закона. Когато предварителното изпълнение на определен административен акт е
допуснато със законова норма, то наличието на една или няколко от
предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК се презумират. Фактът, че е допуснато
предварително изпълнение по силата на закона по същество означава, че от
законодателя е преценено наличието на тези предпоставки относно съответната
категория обществени отношения, по отношение на които е допуснато нарушението.
Затова не е необходимо от страна на административния орган да бъде правена
преценка относно наличието на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК и изрично да
постановява предварителното изпълнение.
Законът за митниците не регламентира основанията, при
които съдът може да спре изпълнението на административния акт. В настоящия
случай е приложима нормата на чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК, съгласно която,
за да спре допуснатото по силата на закона изпълнение съдът следва да установи,
че то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда и
това да са новонастъпили факти.За да бъде уважено искането, в тежест на
молителя е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им и за
вероятността те да настъпят, ако обжалвания административен акт бъде изпълнен,
преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност.
В настоящия случай в искането за спиране не е обосновано твърдение, че на
жалбоподателя ще бъдат причинени вреди, а се съдържат твърдения че размерът на
наложеното обезпечение е по-голям от вземането, с което би могло да се прецени
че на жалбоподателя биха били причинени имуществени вреди.Тези вреди обаче по
степен на значимост не могат да бъдат противопоставени на обществения интерес,
защитим от правната норма. Безспорно адресата на акта по чл. 19б търпи
неудобства в т. ч. и настъпване на имуществени вреди от неговото прилагане, но
сами по себе си имуществените вреди не могат да се противопоставят на
обществения интерес, който охранява правната норма и които законодателят е
съобразил. Твърдените вреди са хипотетични, не са конкретизирани и не са
противопоставими на обществения интерес, поради което искането е неоснователно.
Отделно от това, дори и да настъпят вреди, същите не са новонастъпили факти, а
са правна последица от издадения акт, което не обуславя неговото спиране.
При констатираната липса на условия за спиране на
допуснатото от закона предварително изпълнение на решението, искането следва да
се остави без уважение.
По изложените съображения и на основание чл. 166, ал.
2 и ал. 4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К.М.К. представляващ
„Крезз“ ЕООД за спиране на допуснатото
по закон предварително изпълнение на Решение № 32-423070/30.12.2021 г. на
Директора на ТД на Митница Варна.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред
Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ
: /п/