Р Е Ш Е Н И Е
№ ……….. /
18.03.2020г., гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 13.03.2020г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при
секретар АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 15940 по описа за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е с правно основание чл. 124 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявен от
ищеца С.М.Т.
ЕГН ********** с адрес ***,
чрез адв. ***, ВАК, гр.Варна, ул.“ ***“12, тел***срещу ответника „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление:***, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
за признаване за установено в отношенията между страните, че ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА сума в размер на 2111.04лв. недължимо изисквана от потребителя, начислена
служебно по „констативен протокол" по кл.номер №*** и аб. номер №0*** за недоставена и непотребена
електроенергия, обективирана във ф-ра №
**********/18.09.2019г , издадена на името на ищеца за периода от 30.08.2017г. до 29.08.2018г.
Претендират са направените по делото съдебно-деловодни
разноски.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически
твърдения: Сочи, че е в договорни отношения за доставка на електрическа
енергия за обект, находящ се в гр.Аксаково, ул/***'№ 7. Същия е заведен под кл.номер №*** и аб. номер №0***. От служители на "Енерго-Про Мрежи" АД е
съставен констативен протокол, въз основа на който след това от „Е.П." АД
начисляват сумата от 2111.04 лв
с ДДС по ф-ра №**********/18.09.2019г., като в счетоводството на ответника е посочено, че
се дължи „по КП ". За неплащането на сумата
в срок, ответникът начислява лихви за забава.
Оспорва се изцяло дължимостта на сумата от 2111.04 лв. с ДДС, отнасяща се за допълнително начислени суми
за ел.енергия за минал период. Оспорваме изцяло и въпросния констативен
протокол, съобразно дадената ни от ГПК възможност, доколкото съпщят е частен документ и няма материална обвързваща сила
за съда.
Ищецът оспорва начина и
методиката, по които е начислена сумата по посочената партида. Същите са
неправилни и незаконни. Счита, че не са просрочени, нито е в нарушение на
задълженията си на потребител на ел.енергия. Всички, начислени по партидата,
периодични месечни сметки са изцяло изплатени в съответните срокове, въпреки че
доставчикът на ел.енергия не е представил конкретни данни за законно
монтираните, сертифицирани по реда на Закона за измерванията и Правилата за
измерване средства за търговско измерване на процесния
адрес (СТИ) -
електромери.
Твърди, че по кл.номер №*** не следва
да се дължи процесната сума. Размерът на тази парична
сума е произволно определен. Същата е произволно "начислена", тоест
без каквото и да е правно основание и в нарушение на нормите, които уреждат
предоставянето и потреблението на ел. енергия. Потребителят не дължи процесната сума на ответника, а ответникът, съгласно
издадения му лиценз, има право само и единствено да продава ел. енергия, но не
и да принуждава потребители да поемат задължение за заплащане на суми чрез
спиране на ел. захранването им. Дължимостта на сумата
не се основава на процесния документ (констативен
протокол - КП), а на предхождащи
неверни и неоснователни твърдения на трето юридическо лице -,Електроразпределение Север' АД. „Е.ОН България Мрежи" АД/,Електроразпределение Север' АД /, считано от 01.2007 г. не притежава правомощие да
извършва дейност по продажба на ел. енергия. Вследствие на европейските
изисквания към отношенията в областта на енергетиката бившият монополист в
преноса и продажбата е преобразуван чрез отделянето на дейността по продажба на
ел. енергия и образуването на ново юридическо лице -
„Е.ОН България Продажби" АД /Е.П. АД/, което дружество се явява новият лицензиант за продажба на ел. енергия за територията на гр.
Варна. Тъй като се касае за дейност, която може да бъде извършвана само след
получаване на съответната лицензия, то съвсем ясно е, че след като
,Електроразпределение Север' АД няма правомощия да
продава ел. енергия на населението, още по-малко би имало правото да коригира
сметки за вече потребена и платена ел. енергия.
Считаме, че съгласно дадената лицензия, 'Електроразпределение Север' АД /„Енерго-Про Мрежи" АД/ е лицензирано
дружество единствено да разпределя електрическа енергия на обособена територия,
а не да коригира сметки и да начислява ел.енергия върху вече платени месечни
такива за предходни периоди. Също така оспорваме лицензните „Е.П." АД и на
'Електроразпределение Север' АД да са относими към територията, в която попада имота на ищеца в
настоящото производство. Видно от бюлетина на КЕВР не само едно е дружеството,
което има лиценз за продажба на ел.енергия, поради което считаме, че ответника
следва да докаже, че именно 'Е.П.' АД, доставя ел.енергия в процесния
имот.
Твърди също така, че Общите условия на двете дружества „Е.П."
АД и 'Електроразпределение Север' АД не са приети по
надлежния ред, ищеца не е запознат със същите и те са неприложими в отношенията
между страните.
Ответникът следва да представи подписан от ищеца с
'Електроразпределение Север' АД договор за
присъединяване, също договор за продажба на ел.енергия, от който да е видно към
коя дата и при какви условия страните са се съгласили да уреждат отношенията
помежду си по повод покупко-продажбата на ел. енергия.Не е ясно по какъв начин и въз основа на каква
методика е извършена служебната корекция на сметките на потребителя - ищец. Разпределителното дружество няма право да иска
заплащане на ел.енергия, която не е била доставена и употребена - с оглед изискванията на чл.120 ЗЕ, чл.28 от Наредба № 6/09.06.04 г. за ПППЕЕПРЕМ и чл.86 от Наредбата за лицензиране
на дейностите в енергетиката, регламентиращи въпросите за собствеността,
поддръжката и контрола на средствата за търговско измерване, които са в тежест
на тези дружества, които на основание чл.186а от ЗЗД - носят и риска от случайното погиване или повреждане
на родово определената стока. Счита, че за да начисли такова количество ел.
енергия доставчика на ел.енергия следва да докаже, че то е доставено на ищеца,
поради което последния дължи нейното заплащане. Установяването на това
обстоятелство е безспорно необходимо, защото ел. енергията е движима вещ, в
тази връзка и нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за
продажба. Купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално
предоставена стока. Потребителите при общи условия дължат на доставчика - продавач, само стойността на месечно доставена,
месечно потребена и месечно измерена ел. енергия
посредством законно монтиран и сертифициран електромер.
Моли, съда да вземе предвид,
че първият аргумент е, че 'корекционната процедура' се основава на НИЩОЖНИ ПРАВНИ НОРМИ. Нито в Закона за енергетиката,
нито в писмен договор за продажба на ответника е предвидена твърдяната
отговорност в размер на процесната сума. Доколкото
ответника ще се позове на аналогично правило, прието в Общите му условия или в
правило, съдържащо се в Общите условия на договорите за използване на
електроразпределителните мрежи на 'Електроразпределение Север'
АД, счита че същите са НИЩОЖНИ
и противоречат на правни норми, регламентиращи правилата за разпределение
на риска при продажба на родово определени вещи, освен това противоречат на
интереса на потребителя. За ищците не съществува обвързваща действителна
клауза, по силата на която да се дължи процесната
сума, а и потребителите не са се съгласявали с процедура за едностранно и без
тяхно участие преизчисляване за минал период на сметките за месечно доставена и
отчетена посредством СТИ ел.енергия.
Ако се приеме обратното, то
твърди, че на този адрес не е потребена енергия в
количество, което да се равнява на процесната сума по
одобрените цени за ел. енергия. Сметката е изчислена на база по-високи от
тогава утвърдените цени. Не е възможно да е било отчетено от законно монтиран и
сертифициран електромер подобно огромно количество ел. енергия. Извършената
корекция на сметки визира електромер, който не е обслужвал процесния
адрес.
Счита, че за въпросното
СТИ, с което се е измервала консумираната ел.енергия на абоната не е от одобрен
тип, същото не е било заявено в БИМ съгласно чл.31 (1) от Закона за измерванията. Твърдим също така, че на
СТИ не е правена нито първоначална, нито последваща
проверка съгласно чл. 26 (1) от Закона за измерванията/ЗИ/ т.е. електромера е
напълно негоден да измерва ел.енергията в обекта, собственост на ищеца.
Счита, че от потребителите
не може да бъде търсена каквато и да било отговорност по повод правилното
измерване на електрическата енергия, тъй като те нямат задължение да следят за
техническата изправност на средствата за търговско измерване, нито тези
средства са тяхна собственост. Няма доказателства, че собственикът на СТИ е
извършвал периодични проверки на изправността му. В тази връзка счита, че трето
за спора дружество -'Електроразпределение Север' АД не е проявило грижата за добросъвестно изпълнение
на договорните си задължения по смисъла на чл.63 от ЗЗД, както и не е проявило
отговорност към вещ, чийто собственик е. Няма
данни
неизправността в измервателния
уред да е причинена от потребителя на ел. енергия/ищец, а напротив, същата
се дължи на неизпълнение на задължения
на 'Електроразпределение Север' АД.
В тази връзка
след като 'Електроразпределение Север' АД не
осъществява договорните и нормативните си задължения да поддържа в изправност
ел. съоръженията, в частност СТИ, то, а не потребителите следва да отговарят за
евентуални вреди на „Е.П." АД/чл.50 от ЗЗД вреди от собствени вещи/.
Твърди, че електромера, за
който лицензианта твърди, че е имал трета, четвърта
или пета тарифа не притежава такъв регистър, още по-малко монополиста разполага
с техническа възможност за разчитането му.
Клаузата от ОУ за корекция
на сметки par excellence (в
най-висока степен) е неравноправна клауза. Тя е договорна уговорка, която
ограничава възможността на потребителите да възразят по отношение на
получаваните от тях сметки от „Е.П." АД. Налице е нарушение на всяка една
от цитираните точки, следователно тя е абсолютно нищожна.
При изложеното, се
обосновава правният интерес от предявената искова претенция.
Ответната страна „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, в срока
по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на
исковата молба , в
който се излага становище, че предявеният иск с правно основание чл. 124,
ал.1 от ГПК е допустим, но неоснователен.
Излага се, че е налице
правно основание за възникването на оспорваното материално право - предмет на
отрицателния установителен иск депозиран от ищеца, а именно вземането на „Енерго - Про Продажби" АД към ищеца за потребена
електрическа енергия на енергия на
стойност 2111,04 лв., конкретизирано по размер с фактура №
**********/18.09.2019г.
Настоява, че процесната сума представлява цената на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия в размер на 11232 кВтч, и се дължи от ищеца на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1, предл.
1 от ЗЗД.
На 29.08.2018г. е
извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от
служители на „Електроразпределение Север" АД, в присъствието на двама
свидетели. Дружеството няма вменено от закон или от ОУ на ДПЕЕЕМ задължение
предварително да известява потребителите за проверките, които извършва,
реализирайки правата си на собственик, тъй като подобно предизвестяване би
обезсмислило усилията по предовратяване на
неправомерните въздействия върху измервателните системи и средствата за
търговско измерване.
„Електроразпределение Север" АД е дружество с основен
предмет на дейност експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа,
чрез която извършва пренос и разпределение на електрическа енергия на обособена
територия, при наличие на валидна лицензия за това №
Л-138-07/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР. Дружеството е оператор на
разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 346, б."а" от ДР на ЗЕ и собственик на средствата за търговско
измерване според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ и има право да извършва технически
проверки на място на измервателната система и на средствата за търговско
измерване. На средствата за търговско измерване се извършват
първоначална и последващи проверки по реда на Закона
за измерванията и нормативните актове към него. Дружеството следи за
техническото състояние на измервателните уреди като резултат на такава проверка
е и констатираното несъответствие при отчитането на потреблението на
електрическа енергия от абоната. „Електроразпределение Север" АД изпълнява
договорните си задължения добросъвестно, съобразно изискването на чл. 63 ЗЗД.
За извършената проверка е
съставен Констативен протокол № 1104946. Процесният електромер е демонтиран, подменен е с нов такъв,
поставен е в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № 507915 и е
предоставен за метрологична експертиза в БИМ.
Констативният протокол за техническа проверка отразява
действителното фактическо положение, същият е подписан от двама независими
свидетели. Извършената проверка на електромер с фабр. № 7833674, на неговата цялост и функционалност, притежава
съответната юридическа стойност. Безспорно в имота на ищеца е
консумирана електрическа енергия, която не е заплатена. Ако абонатът е потребил електрическа енергия в количество, различно от
отчетеното, той дължи заплащането му по силата на договорната връзка.
Експертизата е извършена от
Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни
уреди", Регионален отдел - Варна. За извършената експертиза е съставен Констативен
протокол №
2073/10.09.2019г. При софтуерно четене е
установена намеса в тарифната схема на електромера. Наличие на преминала
енергия по тарифа 1.8.3. в размер на 11232.6 квтч.. която не е визуализирана на дисплея. Констативният протокол на Български институт по метрология, Главна
дирекция „Мерки и измервателни уреди", Регионален отдел -Варна е официален свидетелстващ документ, който съобразно чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползва с материална, обвързваща
съда доказателствена сила.
На 17.09.2019г.
..Електроразпределение Север" АД съставя Становище за начисляване на
електрическа енергия и конкретизира размера на оспореното вземане. Установено е точното количество неотчетена
ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3 -11 232 квтч.
Съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ, операторът на съответната мрежа може да
коригира количествата ел. енергия като разлика между отчетеното количество
електрическа енергия и преминалите количества ел. енергия при установяване на
несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и
въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните количества ел. енергия за период не по-дълъг от
една година назад.
Този тип вмешателство
има за цел част от консумираната ел. енергия да бъде отклонявана в регистър,
който не се визуализира на електромера.
При ежемесечно
отчитане на количеството ел.енергия няма как да се установи натрупване на
електрическа енергия в невизуализиран регистър, тъй като това става само със
специализиран софтуер, с който инкасаторите не разполагат.
На 18.09.2019г. „Е.П."
АД издава фактура № **********, с което е
определена цената на реално консумираната електрическа енергия, натрупана в
скрития регистър, а именно 2111,04 лв.
С писма от
„Електроразпределение Север" АД (изх. № 55027/18.09.2019г.) и от „Енерго - Продажби" АД (изх. №
55027/19.09.2019 г.) са приложени констативния протокол от техническата
проверка и фактурата.
Въпреки, че е извършена
корекция на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, електрическата енергия натрупана в
невизуализирания регистър е реално доставена и потребена
от абоната-ищец, но същата не е заплатена от него. Съгласно разпоредбата на чл.
200. ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, купувачът на стока е
длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез
направената доставка на електрическа енергия. Съобразно разпоредбите на ОУ на
ДПЕЕ. от които страните са обвързани, потребителят е длъжен да заплаща
стойността на използваната в имота електрическа енергия.
Процесната сума се дължи от ищщецът на
основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр.
чл. 79, ал. 1, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Предвид гореизложеното, се
моли да се постанови решение, с което да се отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан. Моли се за присъждане на сторените в производството
съдебно - деловодни разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение.
По допустимостта на отрицателния установителен иск:
Правният интерес
от реализиране на търсената защита
се извежда от изложените в исковата молба фактически твърдения на ищеца, а именно,
че между него и ответника е налице спор досежно
дължимостта на процесната сума, който застрашава имуществената му сфера с оглед възможността
за едностранното спиране на електрозахранването
в имота му. В този смисъл съдебният състав споделя виждането, че условие за
надлежното упражняване на иска е наличието
на извънсъдебен спор между страните
за дължимостта на процесната сума.
По тези съображения съдебният състав приема, че предявената
искова претенция се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
СЪДЪТ, след
като взе предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа страна:
По делото не се
спори, че ищецът е битов клиент по
смисъл на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ на дружеството за описания в исковата молба
адрес на потребление за обект, находящ се в гр.Аксаково, ул.“***“№ 7. Същия е заведен под кл.номер №*** и аб. номер №0***.
От представения по делото Констативен протокол № 1104946 от 29.08.2018г., се установява, че на посочената дата извършена
техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца, находящ се в гр.Аксаково, ул.“***“№ 7, скл.номер №*** и аб. номер №0***, от страна на служители на „Енерго
- Про Мрежи" АД, в присъствието на двама свидетели. СТИ на адреса е бил демонтиран и изпратен за проверка в
БИМ.
Видно от представения по делото Констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 2073/10.09.2019г.
на
Регионален отдел-гр.Варна към Български институт по метрология, електромерът е представен в плик, пломбиран с пломба, като при огледа
е установено съответствие с Констативен протокол № 1104946 от 29.08.2018г. Посочени са показанията на тарифите, като е
отразено, е в
невизуализирания регистър 1.8.3. има показания в размер на
011232,6квтч. При софтуерно четене е установена намеса в
тарифната схема на електромера. Посочено е, че електромерът съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност на
измерването на електрическата енергия. Електромерът не съответства на
технически характеристики.
Видно от Становище за начисление
на електрическа енергия, изготвено от ответното дружество на 19.09.2019г. относно
Констативен протокол № 1104946 от 29.08.2018г. , е одобрено да се начисли допълнително
количество ел.енергия общо в размер на 002821,6квтч., за
периода от 30.08.2017г. -
29.08.2018г. Посочено е, че корекцията е
извършена на основание софтуерен прочит
на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена
ел.енергия.
Представена е фактура№
**********/18.09.2019г с получател ищеца, за
начисляване на сумата от 2138,14лв. от ответното дружество, представляваща
незаплатена от ищеца потребена електрическа енергия
за процесния обект на потребление в гр.Аксаково, ул.“***“№ 7, скл.номер
№*** и аб. номер №0***.
Съгласно заключението
на вещото лице по проведената
съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, процесният електромер към датата на проверката е бил годно
техническо средство за измерване на ел.енергия от метрологична гледна точка. Налице
са били технически предпоставки за извършване на допълнително начисляване на
ел. енергия, съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ. Съществуват данни за неправомерно вмешателство в
софтуера на процесния СТИ.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
За успешното провеждане на отрицателен
установителен иск по реда на
чл.124, ал. 1 от ГПК1 в
тежест на ищеца е да докаже
твърдението си, че с ответника се намират в договорни
отношения за доставка на електроенергия,
т.е., че последният е материалноправно легитимиран да получи процесната сума. От своя страна при
установяване наличието на твърдяната облигационноправна
връзка от страна на ищеца,
ответникът носи тежестта да докаже
осъществяването на релевантните за възникване на вземането
предпоставки, а именно, че в качеството му доставчик на
електроенергия е правилно
е начислил на ищеца посоченото в справката за корекция количество електроенергия и че е използвана
правилната методика за корекция на
сметката на
абоната, както и неговия размер.
В процесния случай, съдът намира за
безспорно установено, че ищецът се
явява потребител на продаваната от ответното дружество
електроенергия, както и че му е начислена
процесната сума.
На основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, по делото е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че ищецът е битов клиент по смисъл на § 1, т. 2а
от ДР на ЗЕ на дружеството за описания в исковата молба адрес на потребление за обект, находящ се в гр.Аксаково,
ул.“***“№ 7, скл.номер №*** и аб. номер №0***.
Ответникът по отрицателния установителен иск, доколкото е длъжен да изчерпи
всички възможни основания за дължимост
на сумата, е възразил, че сумата
е начислена служебно по едностранна корекция и представлява цена на реално
доставена еленергия за цитирания период.
Основният спорен момент между страните
по настоящия спор е въпросът доколко са били налице предпоставките, даващи основание на доставчика на ел.енергия да
извършва едностранно корекция на потребената електроенергия за релевирания период.
Правото на електроразпределителното дружество да
изчислява и коригира пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано
неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно
присъединяване към електропреносната мрежа, е уредено
в Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,
обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013г., приети от ДКЕВР в изпълнение на
законовата делегация по смисъла на чл.83 ал.2, изр. 2-ро ЗЕ с решение по т.3 от
Протокол №147/14.10.2013 г. на основание чл. 21 ал.1 т.9 вр.
с чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ.
По силата на Решение № 1500/06.02.2017, постановено
по адм.д.№2385/2016г., по
описа на Върховният административен съд на Република България - Петчленен
състав - I колегия, са отменени Правила
за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно
решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от 12.11.2013 г., с изключение
на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от този акт.
След влизане в сила на решението по горепосоченото
дело на практика не съществува нормативна уредба, която да регламентира
отношенията като процесните. При липса на
регламентация относно стъпките, които следва да бъдат извършени при проверката,
която да гарантира правата и на потребителя, чрез установени правила при
извършване на такива проверки, няма как едностранното коригиране на сметките да
бъде санирано с наличието единствено на формули за
изчисляване на начислената ел.енергия, каквито разпоредби съдържат останалите
членове на ПИКЕЕ. Към датата на извършване на процесната
проверка на средството за търговско измерване на ищеца, е нямало регламентирана
законова процедура, по силата на която ответното дружество да извършва
едностранна корекция на количество ел. енергия.
Липсващата нормативна уредба, регламентираща реда
за възникване на правото на оператора да
извършва едностранни корекции, а на ответника да фактурира допълнително
начислените количества енергия, не може да бъде заместена и по аналогия с
правни норми съществуващи в други източници на правото. Меродавна за уредбата
на обществените отношения по доставка и продажба на електрическа енергия, е
само тази воля на законодателя, която е намерила външен израз в приетите по
установения за това ред нормативни актове, не и предполагаемата воля, търсена
по тълкувателен път - Решение №200/30.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 983/2012 г.,
II т.о. В този смисъл съгласно чл. 1 от ЗЕ процесните
обществени отношения се уреждат именно със специалния закон. Да се приеме
обратното на практика означава, както субектите, за които Правилата са
създавали права и задължения, така и съдът в производство като настоящото, да заобиколят ефекта на решението на административния съд за
преустановяване занапред действието на съответните правни норми поради отричане
на юридическата им сила.
Следва да се отбележи също, че съгласно чл. 83,
ал.2, изр.2 от ЗЕ процесните Правила се приемат от
КЕВР, но по предложение на енергийните предприятия. След като законодателят е
признал правото на последните да установяват по облекчен ред своите претенции
по отношение на абонатите, енергийните предприятия не могат да се ползват от
собственото си бездействие да запълнят съществуващата към момента нормативна
празнота в Правилата, в частта уреждаща реда за извършване на едностранни
корекции.
При това положение, съдът намира, че с оглед
действието занапред на решението на Петчленния състав на ВАС и поради
съществуващата законова делегация в чл.83 от ЗЕ, до приемането на нови ПИКЕЕ,
които да съответстват на тази делегация,
нито операторът на разпределителната мрежа, нито ответника, могат да се
ползват от корекционната процедура, за която към
датата на проверката е липсвал ред за извършване.
Следователно правото
на ответника да начисли исковата сума на основание чл.50 от ПИКЕЕ, въз основа
на констатациите от проверката, извършена на 24.07.2018г., следва да се отрече
изцяло.
Дори и да се приеме, че след отмяната на Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно
решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от 12.11.2013 г., в частта
относно разпоредбите от чл. 1 до чл. 47 и от чл. 52 до чл. 56 от ПИКЕЕ , са
продължили да действат разпоредбите на чл.48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от този
акт и че съществува законова възможност, която регламентира правото на ответното
дружество да извърши едностранна корекция на количество ел. енергия по
неотменените разпоредби на ПИКЕЕ, то отново може да се направи извод след
преценка на съвкупния доказателствен материал, за
незаконосъобразност на корекционната процедура.
Съобразно
разпоредбата на чл. 48, ал.1 ПИКЕЕ, при липса на средство за търговско
измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи,
че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън
допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за период от датата на констатиране на
неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на
средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни, както следва:
1. За битови
клиенти:
А) При наличие на точен измерител, количеството
преминала електрическа енергия се изчислява като функция на измерителя, като се
отчита класа на точност на средството за търговско измерване;
Б) При липса на точен измерител количеството
електрическа енергия се изчислява като една трета от максималния ток на
средството за търговско измерване при всекидневно осем часово ползване на
електрическа енергия от клиента, а при липса на средство за търговско измерване
корекцията се изчислява на базата на половината от пропускателната способност
на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на
клиента с разпределителната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.
В настоящия случай, видно и от съставения
констативен протокол за техническа проверка,
не е установена нито една от
предпоставките на цитирания текст за подмяна на електромера.
Следва да се отбележи още, че за да бъде извършена корекция на сметка за
ел.енергия за минал период е необходимо установяването на някоя от
хипотезите, посочени в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, а именно: или да липсва СТИ или
при метрологична проверка да се установи, че СТИ не измерва или измерва
с грешка извън допустимата.
В процесният случай СТИ не липсва, а както вече се посочи, от
съставяния констативен протокол не е
установено електромерът да измерва с грешка извън допустимата.
При изложеното, съдебният състав намира, че при липсата на предпоставките, уредени в
чл.48 ПИКЕЕ, така полученото количество електроенергия, описано в становището, не
може да се остойностява и претендира от абоната по реда на корекционната
процедура, уредена в ПИКЕЕ.
Същевременно не се установява и че
посоченото в справката за корекция количество електроенергия, е реално доставено на абоната и потребено от
абоната в периода на проверката.
Като
аргумент за основателността на иска, който аргумент е във връзка с принципа да се заплаща за реално получена
стока, е и обстоятелството, че при подобен род корекции, не е ясна и остава
неясна, към коя дата е налице неотчитане на ел. енергия, което от своя страна
би довело до евентуално неоснователно обогатяване на ответното
дружество/примерно, ако СТИ е започнало да не отчита ел. енергия един или два
дни преди проверката/, в тази
връзка разпоредбата на чл.48 ПИКЕЕ, съществено би противоречала на основни
принципи на правото, както и на добрите нрави.
Съдът намира, че от събрания по делото доказателствен материал не е доказано, че посоченото в
цитирания регистър 1.8.3 количество електроенергия е реално доставено и потребено от абоната. Вещото лице е изготвило своето
заключение само и единствено на база на становището за начисление на
електрическа енергия, изготвено от ответното дружество, което е в интерес на
последното. По делото не са представени никакви доказателства, от които да се
установи какви са показанията на регистър 1.8.3 към началото на процесния период. Предвид на това не може да се направи
категоричен извод , дали за процесния период е
отчитана ел.енергия в този регистър и в какъв размер, поради което и не
може да се направи обосновано заключение , че именно претендираното
от ответното дружество количество ел.енергия е реално доставено за процесния период. От ангажирания в производството доказателствен материал не може да се направи обоснован
извод, че допълнително начисленото количество ел. енергия е реално доставено
и потребено от
абоната именно през процесния период от 25.07.2017г. до 24.07.2018г.
Не са представени и доказателства по какъв начин е
отчетено количеството ел.енергия по отделните периоди, обективирани
в становището. В приобщения към доказателствения
материал Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за
измерване на Регионален отдел-гр.Варна към Български институт по метрология не
е посочено за какъв период от време се отнася ел.енергията в регистър 1.8.3.
Липсва доказателство, от което да се установи
как точно във времето и в кои
часовите зони е била консумирана тази електроенергия. Не се установява, да е налице несъответствие между данните за
параметрите на СТИ при ищеца и въведените при ответника данни за нея. Потребителят е битов абонат и
на това основание електромерът му е параметризиран да
отчита и визуализира отчета по двете основни тарифи – 1.8.1 за нощна енергия и
1.8.2 за дневна енергия, каквито са и данните при ответника, по които са
начислявани месечните такси на ищеца. Изрично е посочено в Констативен протокол от метрологична
експертиза на средство за измерване на Регионален отдел-гр.Русе към Български
институт по метрология, че тарифната схема на електромера трябва да се състои
от две тарифи Т1 и Т2. Не са налице данни и доказателства абонатът да е подавал
заявление за промяна на параметризацията на
електромера му чрез включване и на
друга тарифа /1.8.3/, за да се
отчита потреблението му и по нея. При това положение съдът формира извод, че не
е установено, че количеството в регистър
1.8.3 е консумирано от абоната за процесния
период, отделно от това , съдът намира ,че ответното дружество не е представило доказателства по какъв начин е
формирана процесната сума , като не е уточнено за
периода каква част от енергията е формирана по двете тарифни зони, съответно
дневна и нощна. Следователно не е
изяснено каква методика е използвана от страна на ответното дружество за
определяне на паричния еквивалент на отчетеното количество в регистър 1.8.3.
Отделно от това, не е представен документ, от който да се установи, дали процесният електромер е бил с нулеви показания за тарифа
1.8.3 към датата на извършване на проверката, поради което и не може да бъде
обоснован категоричен извод, че констатираното при метрологичната проверка
количество ел. енергия в неактивиран за търговски отчет регистър (регистър 1.8.3) е действително потребена
от абоната, но неотчетена при регулярните месечни отчети ел. енергия. / В този
смисъл Решение от 29.05.2018г. , постановено по въззивно
гражданско дело №668/2018г. по описа на Окръжен съд –
Варна/.
В този смисъл и с
оглед предприетото от ищеца оспорване, съдът не може да приеме за установено,
че в тарифа 1.8.3 действително е отчетено количеството енергия посочено в
справката по чл.50 от ПИКЕЕ.
Вън от горните хипотези допълнително начисляване на
ел.енергия би било допустимо само при доказано виновно поведение /включително
установено авторство/, установяване периода на неотчитане и реално потребеното количество ел.енергия. Тези предпоставки не са
доказани.
Предвид изложеното съдът намира, че ответникът не успя да докаже в
настоящото производство, че е осъществил надлежно начисляване на процесната сума , поради което исковата претенция следва да
бъде уважена.
С оглед горното, правото на ответникът да начисли исковата сума на основание
чл.50 от ПИКЕЕ, въз основа на констатациите от проверката, следва да се отрече
изцяло.
По разноските:
Постановеният правен резултат, обуславя основателност на искането на ищцовата страна за присъждане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК на направените от ищцовата страна
съдебно-деловодни разноски , съгласно представения по делото списък на
разноските по чл.80 от ГПК , приложен на л.60 от делото, за които са
представени доказателства за заплащането им. С оглед на изложеното, съдът
намира,че следва да бъдат присъдени направените от ищеца в настоящото
производство разноски, за които са налице доказателства за извършването им, в
общ размер на сумата от 486,45лв., от които 86,45лв. - държавна такса за
образуване на производството ведно с преводна такса, и 400,00лв. - изплатено
адвокатско възнаграждение, като същите
следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.
124, ал. 1 от ГПК, в отношенията между ищецът С.М.Т.
ЕГН **********, с адрес ***, от една
страна и ответника „Е.П.”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
от
друга страна, че ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА сумата от
2111,04лв., представляваща начислена ел.енергия за периода от 30.08.2017г. до 29.08.2018г.,
за обект на потребление, находящ се на адрес: гр.Аксаково, ул.“***“№ 7, скл.номер №*** и аб. номер №0***, за която сума е издадена фактура №
**********/18.09.2019г
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ
на С.М.Т. ЕГН **********, с адрес ***,
сумата в общ размер от
486,45лв., представляваща сбор от реализирани съдебно-деловодни разноски от ищеца, както следва: 86,45лв. - държавна такса за образуване на производството
ведно с преводна такса, и 400,00лв. - изплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок, считано от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС
от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: